Капитанът, гордо облегнат на кея,
замислен стои и пуши лула.
Замислен е той навярно за нея,
умна, чаровна и горда жена.
Безбройни пътувания-опасни и дълги! ...

Миг преди да залезе,лятното слънце проблясва меко с най-топлите си лъчи,сякаш за да те погали с цялата си нежност.Всичко в полутъмната стая губи очертания и се слива със сенките по стените.Времето спира,разговорите губят смисъл.Въпреки че си заобиколен от приятели,оставаш съвсем сам,защото знаеш,че ...

Лед.Безкраен сънувам се вие
Път сред пустиня от сняг.
Облизвам си пръстите
сини са измръзнали в кристалния ден.
Белотата безмилостно блести ...

КОЙ СИ
За всяка твоя лъжа затварях си аз очите,
за всяка твоя лъжа си повтарях “обичаш ме”.
Твърде ли много ти станаха лъжите,
твърде ли много повторих “простих ти”, ...

Полъх от морето,
прозорец в нощта.
Само аз съм буден
и кръглата луна.
Затвярям аз очи замислен не за първи път, ...

Подстрига косите си -
уж друга те гледа отсреща.
А гнездят за кой ли път мислите
в хралупа от вятър насрещен.
На лист запокити мечтите си, ...

СЛАДОСТРАСТНИ МОЙРИ
Виждах паяжинки – златни с капчици, пулсираха, а зад тях всичко беше неясно, разлято, като импресия. Смучеше ме, привличаше ме, преизпълваше ме с възбуда и лишаваше от разум. Стягаха ме паяжинките, оплитаха ме, лишаваха ме от воля, отдавах се на тяхната, съпротивявах се колкото д ...

Между пръстите-
топлите пясъци.
Часовникът,отброяващ вечност.
По вълните играят отблясъци
и рисуват акварелни портрети. ...

Дърветата се разсъбличат бавно
върху отворената шепа на Земята.
Небрежно вятърът ухажва
листа с ожулена позлата.
Събличам мнимите приятелства, ...

САМО МЕЧТИ
Не вярвах,че толкова много боли.
Не осъзнавах, колко далече си ти.
Не мислех, че сънят ще бяга от мен.
Не знаех, че нощта превръща се в ден. ...

УЖ АНГЕЛ...

Ангел слезе в съня ми до мен
и бях щастлива, но не знаех къде,
отворих очи, за да те потърся, ...

Берлин
Стоиш сега, голям, невъзмутим,
прострял снага в сърцето на Европа;
от едни мразен, за други любим,
за трети спомен за живота в окопа. ...

С живота тежък и жесток
аз всеки ден се боря,
научих си житейският урок
на никой лошо да не сторя.
Дори когато много са ме наранили ...

Господи, прегърни ме!
Този свят се руши и загива
без мечти,
без любов
и без теб ...

В гърлото заседналата кост
раздира гласовите струни,
но пак сме ехо на мълчание
в отмала
на завързани езици ...

Пак сънувах оня сън – че гледката от балкона на моята стая се е променила. Вместо парк, виждах морето, което огромно, черно и страшно се приближаваше, за да ме погълне. Този кошмар ме преследваше седмици наред, а все не можех да разбера какво означава. Събуждах се посред нощ и след това беше невъзмо ...

- Стани! Ставай ти казвам, няма да ми спиш цял ден! Заминавай на работа, днеска искам ракия на масата! Обличай се по-бързо, ще те закарам.
Лидия отвори сънено очи и неволно погледна през прозореца. Беше още тъмно и не се виж ...

Восъчната свещ бавно догаря
в пламъци от огнена стихия.
Горещи капки плъзват по ръката ми
и тръпчиво парят плътта.
Гъделичкат нежно сетивата ми ...

В море зелена безграничност
се къпе пролетна роса
и рее се във цветна лудост
глухарчената красота.
В тихия баезкрай се смее ...

Пускам ти вирусче,
вирусче с целувка,
вирусче изтребител на приличието,
вирусче изтребител на всички житейски програми,
то убива ежедневието, то се храни с придобитото ...

Този трънен венец
не притиска,
не раздира плътта
на сърцето -
не тежи ...

КЪМ ГИБЕЛТА
И нещо прищипа сърцето ми и го притискаше,
като анаконда го обвиваше и го задушаваше,
безмилостно отнемаше му свободата,
напускаха го силата, страстта. ...

ЩАСТЛИВА СЪМ И САМА
Звезден път бе нашата любов,
толкова красива и нежна бе тя.
Бе неписан кратък послеслов
на една издъхваща любов. ...

ДИЛЪР НА КРАДЕНА ЛЮБОВ
Ти за мен си нищо,
ти си просто нощ,
ти си образ в мрака,
ти си сянка с нож. ...

САМИ НА СВЕТА
Как искам отново да те видя,
очите ти с целувки да изпия
да докосвам лъгалите вече устни,
да забравя дните така пусти. ...

Дали разбрах за какво живея?!
Едва ли!
Душата ми изпраща тях -
думите -
да оцелея. ...

Смърт във булченски воал,
трагедия, облечена във бяло!
С един човек ти цял живот живял,
а той ти казва, че захвърля всичко старо.
Но защо не те боли ...

Дланите ти се разтварят като сал
на който се понасям по вълните
Пътуваме...
Къде?
И аз не зная, ...

В черупката, побрала гнилочта
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...
Недосегаемия дух ще оцеле ...

Побелял си.
За мен да не говорим,
умело прикривам
белите коси с боя.
Помъдрял ли... ...

Ако някога решиш
да се завърнеш,
ще съм на прага, отмаляла
от дългото очакване.
Наметната със шала, ...

Грохота на бурните вълни
разкъсва яростта на тишината,
а рулера безкрайно се върти
на кораба потънал в глъбината.
Луната е разпуснала коси ...

Той бе камъкът,
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...
Отмести го от мястото му леко ...

Живота бил борба, и кво от това?
Кво ми пука на мен, аз живея ден за ден
днеска съм тук, утре съм там,
Както обикновено отново сам.
Аз съм вълк единак, вървя самичак пак, ...

Мога
утре
времето да спра.
И като
счупен ...