Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
393.6K резултата
Ад
Как да започна? Родих се... Отраснах... Бях там?
Или, може би... Видях. Запомних. И все още го виждам?...
Красивите дни на омагьосващата ледена зима. 1813 година.
Хората се бяха събрали на площада в центъра на малкото германско
градче, ликувайки и подсвирквайки около петима едри мъже, ...
Първо засвириха птиците в клоните,
пригласи им в тон синевата,
с трепет поеха цветята в саксиите,
тази симфония на зората!
От изток във розово небето добави ...
Стихотворението е написано по повод среща на випуск 1981 г. на Икономически техникум, гр. Луковит, която Стефан не доживя.
ЗАДОЧНА СРЕЩА
на Стефан
Приятели, не мога да съм с вас,
но заедно през времето ще минем, ...
Зноен юлски ден. Петровите пекове са в стихията си. Всички божи твари са се скрили на сянка, търсейки прохлада. На излъка, пред малката софра, са седнали двама стари приятели - Мито и Павел. На софрата стои изпотено павурче с ракия, а до него калайдисан сахан с резени обелени круши.
Неделен августовски ден. Ясно синьо небе, а слънцето припича ли препича. Двамата стари приятели Павел и Мито се връщат у дома след черковната служба по случай св.Панталей Пътник. Вървят бавно и мълчаливо, премисляйки черковната служба и житието на светеца. Пръв наруши мълчанието Мито:
О, Богиньо, извисена в небесата покрита цялата в позлата.
О, Богиньо, моя не ме оставяи сам в празнината,
обичам те, ще го чуваш даже в тишината.
Чувам аз всяка нощ във тъмнината тихи стъпки,
о, богиньо моя, това е самотата. ...
Пясък,слънце,горещина...Пясъкът е горещ,толкова горещ,че не може да се стъпи по
него.А слънцето така напича,че пресушава с топлината си дори мечтите..Сред
цялата тази кратина живее само едно същество.Едно такова малко същество. Там
живее пясъчното човече.Но не,то не е какво и да било човече,то е раз ...
Искам да кажа,че стихотворението не съм го писала аз,а Катебате.:)Много и благодаря,че така е доразвила и усавършенствала идеята ми!:)
Самотно пясъчно човече
скита се отдавна по света.
Безбройни дни само е вече,
не помни даже от кога. ...
Отново самотата обгръща моята душа.
Отново ти си само призрак мрачен довел ме до смъртта.
Обичам те безкрайно много,
но ти дори неподозираш това.
Жадувам те безкрайно много, ...
/редактиран вариант/
За мене е .Чуваш ли вече камбаната...
“Плюй през рамо.Хвани си ухото.”
Ех ,най-после готов ми е трапа,
за мене несретната –бие камбаната. ...
Удавих се в морето на бездушие и сълзи,
проронени заради действията на другите..
Омръзна ми вечното осъзнато неразбиране
и хвърчащите из облаците несбъднати приказки..
Всеки поучава, остават си само думите ...
Докосва вятъра и нашепва думите,
които иска да чуе всеки любим,
поддържащи огъня, спомена незабравим,
но тъжно превръщащи пламъка в пепел...
Гледа града и празните улици, ...