Ако имаш сърце: Ако имаш душа: Ако имаш разум:
...обичай с него! ...моли се за нея! ...пази себе си с него!
...топли другите с него! ...учи се с нея! ...пази другите с него!
...радвай се с него! ...страдай с нея! ...разгадавай света с него!
...помагай с него! ...пей или плачи с нея! ...разпределяй с ...

Беше лято. Както всяка година и този август беше горещ и задушен, но във всяко детско сърце цареше веселието - няма училище, няма задължения, само игри и чиста, неподправена радост. Вили беше щастлива, за дванадесетте кратки години живот не беше изпитвала чувство, различно от щастието. Лежеше на пол ...

Намирам се в стая без изход,
с прозорец зазидан отдавна.
Тъмнината ми се усмихва -
за кръвта ми е жадна.
Не усещам горещия студ, ...

Възпалението на света
Раната е замърсена.
Да,да,мръсната рана -
умората.
Шегичките на мъртвите черни гълъби,- ...

Беше щастлива с любовта,
беше щастлива с радоста.
Но година мина и
усмивката отмина...
Тя приятелка ни е добра, ...

Една сестра си имам,
една единствена сестра.
И нея силно си обичам,
за мен една е на света.
За нея бих направил всичко, ...

Живял съм във заблуда,
живял съм във лъжа
и таз година като другите отмина
със много болка и тъга.
Аз мислех си, че съм я срещнал, ...

Нима не бях аз толкова ясен,
нима не бях красноречив?
А може би не ме хареса,
не ме намери за красив?
Не! Не вярвам аз на всичко това! ...

Едно море край мен шуми.
Едно море със плисък на вълни.
Това море е сън, мечта.
Това море, може би си ти.
Мой дълъг блян, мечта, надежда ...

Имало едно време... Странно, защо всички приказки трябва задължително да започват с „Имало едно време”, когато в повечето случаи онова, което го е имало по онова време, си го има и сега - нито е станало по-малко тъжно, нито по-малко красиво, нито по-малко вълнуващо?... Странно. Но... обичай, какво д ...

Той:
-В твоя сегашен безезерен,
безморски, безречен град
помниш ли речните рачета,
които вървяха назад? ...

Никога, никога, никога
не ме эабравяй.
Никога, никога, никога
не ми прощавай.
Никога, никога, никога ...

Туп.
Тишината глухо простена. Книгата падна върху една възглавница на земята. Пак беше чела до късно. Докато очите, вече зачервени, не се затвориха сами.
Обожаваше да чете. Само като видеше нова книга я грабваше с нетърпение, поглъщаше я с очи и я разтваряше с такава жажда, че досущ приличаше на чов ...

Една сълза се събра в окото. Натежала,тя не смееше да се откъсне. Събираше ли събираше болката в себе си...постоянно изчакваше да поеме още. Постепенно се изпълни..оформи...и се раздели с утробата,в която бе живяла толкова дълго. Започна да пълзи надолу,оставяйки бледа следа. След време тя щеше да и ...

(на дъщеря ми)
Ветровете вънка спряха
и снежецът пак вали,
сто камбанки отзвъняха,
спи, дете, заспи! ...

Тъмнина през деня и отново в нощта.
Сипе се снегът като сълза в леда!
Очите уморени, сърцето леденее
и кръвта се спира и всичко умира!
Отново глас...неясен глас. ...

Michael Bolton
BACK ON MY FEET AGAIN
Gonna break these chains around me.
Gonna learn to fly again.
May be hard, may be hard ...

Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък пробляснал над вода: ...

Загубвам се в многото лоши неща,
които за жалост познавам.
Загубвам и своята вяра в света
във който не ща да оставам.
Потъвам в нечестните думи, боли ме. ...

По принцип мразя да говоря,
когато другите крещят до мен.
Защо да викам с тях кажете?
По принцип мразя да се смея,
когато другите се подиграват с нещо. ...

А този грохот ме омайва,
заглъхва всичко друго
и само той сега остава.
Където съм и аз и той е там.
А тази обич ще ме задуши - ...

И днес успях да се запазя,
не да преглътна,а да се махна.
И днес денят не ме захлупи.
И днеска никой не ме купи.
Пък утре вярвам,че ще стана ...

Всеки ден пред разстрела на своите мисли
аз целта съм щастлива, която остава
невредима, макар и с присъда подписана,
още топла, залутана в своето тяло.
"Огън- бий!"- пак припламват дулата на пушките ...

Може би някой ден ще разбереш
какво съм искала.
Може би някой ден ще разбереш защо.
Може би никой никога няма да разбере.
Може би никой до мен няма да спре. ...

Плачът на голямото стадо пак е утолен.
Всичките сме май подвластни на изкуствения ден.
Червило плътно за късмет във акта,
червило плътно пак след акта.....
Любовен егоизъм стъпва ...

Любимият
художник
всяка вечер
ме разплита -
нишка по нишка ...

Обичам те повече от думите,
а
без тях
съм като стъпила
върху най - твърдата земя- ...

Онази
разглобената
от
последния танц
на ...

Жената, която седи на пейката,
е странница.
Храни птиците с трохи и дори им
говори...
Носи забрадка и стари обувки, ...

Коледа е! Истина се ражда
като мъничка сълза.
Може тя да е от щастие,
може да е от тъга.
Коледа е! Нека да е щастие! ...

Една бедна жена
облечена в простички дрипи,
сякаш древна като смърта
стои сред тълпата
мъничка, притихнала, свита, ...

Как се чувстваш сега,
когато ме остави сама?
Не беше по твоя воля, знам,
но взе решението сам.
Ще я обичаш ли така, ...

За теб през огън ще премина.
За теб звездите ще закрия.
За теб и слънцето ще изгоря.
За теб небосвода ще сваля.
За теб ще спра дъжда. ...