Там по улицата то върви
проправя си път през кални преспи
там момиче с дълбоки, зелени очи
крачи снега, но не оставя следи.
По бяло лице капят росни сълзи, ...

Отражения, сенки и спомени
се лутат оплетени в паяжина от чувства,
в обектива на моето съзнание.
И в тях търся те
мое знамение, ...

Честита нова година!
И какво от това?
Всеки пожелава ти щастие,
но не става точно така!
Защо всеки наивник ...

Виж ме цялата горя!
Никога не е било така!
Усещам тръпки ме побиват
и моля се да те докосна само.
Изплашена, ранена, опита от вълнение. ...

В онази тиха нощ аз бях до теб. А ти дали ме искаше? А колко нощи била съм до теб. И колко пъти съм събирала разбитата ти душа от къде ли не -от последната ти чаша, от последния ти поглед?... И колко пъти аз казвах, че е за последно? И колко пъти бягах от теб?...
И как сега да кажа – обърках се тога ...

Сънувах те...
облечен във водопад
от сребърно лъчисто откровение.
Сънувах те...
като статуя изваяна от дим, ...

В покрайнините на този град имаше нещо зловещо. По ъглите на тъмните улици се криеше зловещото усещане за неизбежно зло. Тънещите в сивота улици засилваха тегобата в душите на хората, които закъснели се прибираха към домовете си.
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...

Приятел
----
Далеч си и за мен си ти загрижен,
че аз милиони грешки ще направя.
Но за мен си двойно силен ...

Часовниче, пред тебе си мечтая -
ти детските ми дни върни,
безброй желания да пожелая
на всички падащи звезди.
И нека хълмовете чyят ...

Животът е театър огромен, нескончаем.
Родим ли се, ставаме неволно артисти.
Едни израстват велики, неизчерпаеми,
а другите, остават до края си - статисти.
Едни се раждат за главната роля, ...

Чернобелите некролози
Некролози висят по дърветата,
по кварталите висят некролози.
Има ги и по страниците на вестника,
в некроложната ни чернобяла реПублика. ...

ОДА ЗА ЧАЛГАТА
Пиратка Радка се яви пред нас
и дънките й цепнаха се: прас!
От гледката подрипва ми сърцето,
а камъните падат от небето... ...

Като бледа игра на ума
днес душата ти плът отшумява
в плетеницата мъртви представи,
от които сглобяват света.
Безразвойната басня за Днес ...

Както в небето красиво светят чудни звезди,
така на лицето ти сияят твоите очи.
Познато чувство ме обзема мен,
отново съм аз от жена пленен.

Косите на момичето се спускаха, като тежко злато. Спеше. Сънят й не беше спокоен. Личеше си по трепкането на миглите и стиснатото юмруче готово за отбрана. Сякаш тази крехка ръка можеше да я спаси...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...

Снегът шепти целувайки земята.
Дърветата погалени мълчат.
Природата заспала е в прегръдка бяла.
Навред е зима царствена и величава.
Звездите светят ярко в небосклона. ...

Телевизорите пожелават щастие
Не вярвам във мръснишките ви пожелания!
Не вярвам в тъпите Ви усмивки!
Вярвам само в кръвта на нещастника!
Вярвам в душата на скитника! ...

С черните си дрехи
Камбанарията е срутена отдавна,
а попът се запива някъде на топло.
Смъртта обича и смелите, и другите.
Животът не обича никого! ...

Ето, днес сядам пак на тази маза с молив в ръка.
Веч преглъщам тъй трудно сълзите.
Не, няма да страдам макар и сама,
дори тези сълзи да изгарят очите.
Да бе молива меч да съсека серцето, ...

В ръцете си той пази болка.
В ума си мрази всички той.
В очите му се вижда мъка.
Готов е пак да влезе в бой.
За нея пазеше той любовта си. ...

Кажи ми, страннико, кажи,
какво има отвъд болката,
след острите бели камъчета,
до всепроникващия студ,
зад пищящата непоносимост? ...

ЯНУАРСКИ ДЪЖД
Приспивно чукат по стъклата тежки капки
на ненадеен нощен януарски дъжд,
довян насам от палав южен вятър.
Но ако вятърът изгуби топлата си шапка, ...

Родих се и бяхме всички равни,
голи, боси и уплашени.
Нададох вик от болка
и ти, нали и теб те заболя.
Усетих мраз, светлина очите ми прободе, ...

СТУДИЯ № 9
МОТИКАТА – ЕСТЕСТВЕНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКАТА
Приятно ми е да Ви видя отново, Дами и Господа! В настоящата беседа ще говорим за физическият труд и последствията от него. Много мои колеги препоръчват редуването на умствения с физически труд. В това няма нищо лошо, стига човек да има тяхната ...

Не ме е страх Любов,
че няма да се срещнем никога.
За миг дори.
Тревожа се, че може би
ще бъдеш твърде близо, ...

На залезите тъжните лъчи обичам.
Със златното рисувам своите мечти
и никой няма да ме види, никой,
защото в тях сама се скривам.
Тогава самотата не тежи, ...

Когато отказах да виждам
несъвършенствата ти,
те видях –
чист и красив като светлина.
И те обикнах. ...

Люби ме.
Люби ме тази вечер
по залез слънце.
Не ме оставяй безпризорна във морето.
Люби ме дълго, нежно и ме отнеси ...

Когато те погледна
дълбоко до сърцето...
И отпия от чашата с кафе...
И оближа сладките от захар устни...
И разголя леко рамене... ...

На гробищата
между две села,
до магистрала,
на хвърлей от Марица,
на бивша общинска мера ...

Видях ловците!
Без гости от града -
в ръката пушката, на рамото торбите,
през синури къпинови вървят.
Самотен изстрел за разтуха ...

Къде си, музо, дето идваше
във стаята ми всяка нощ?
Къде си? Дето ме събуждаше
и даваше ми сила, мощ?
Къде нощуваш? Кой сега те гали? ...

Наоколо е тишина,
градчето сякаш е заспало.
И аз вървя съвсем сама,
загърната със одеало.
Вървя по есенния път, ...

С пастелен тон, с кристален звън
се впива нощта във косите.
С покривало от спомени днешният сън
ще разказва, ще чувства, ще пита.
Капчукът запява, но не от дъжда- ...

Нарисувах врата
и отворих вратата,
и погледнах оттатък,
но ме нямаше там.
Преобърнах света ...

Вървя към залеза. Зад сенките си ти.
В стени невидими диханието спира.
И аз през черните лъчи ще те прозирам:
пронизващата всички пустоти.

Хумористичен стих
Целувам от романтика
бързащото ежедневие,
сметките на парно,
ток и всичко, ...

Студено е.
Улици мокри и пусти.
Тишина
разпиляваща грохот.
Капки дъжд ...

>> Там някъде, незнам къде си точно -
>>
>> далеч от мен, от моя свят,
>>
>> на моята невидима врата почука ...

Искам да съм зима,
за да нежна красота в деня да има.
Със студа да те прегърна
и макар и замръзнал ти,
в твоето сърце любовта ни да гори. ...