Във теб открих и блян и песен,
чрез теб познах света чудесен.
За теб сега съм само капка,
един живец, замряла тръпка,
една магия от вино черно, ...

Открива се
пред мен светът
със цялото си
съвършенство,
а аз го гледам ...

мълчанието е злато
memento mori

Пустота
Навън е мрачно, мокро, вали дъжд... Небето сякаш се сърди на нас, хората и не иска да пусне топлата благодат на слънчевите лъчи, които отчаяно се опитват да преминат през гъстите декемврийски облаци. Чуват се само минаващите коли и камиони. Тишина. Спокойствие. Самота... Клоните на дърветата ...

Сини слънца във безмълвната сутрин.
Дъжд от лъчи във безкрая над мен.
Нещо някъде тихо се пуква.
Руква ден, от поет сътворен.

Искам бавно да те обричам,
когато душата си давам,
в твоя ден без свян да надничам,
нищо да не се забрави!
Искам бавно да те събличам ...

Преди дни!
Преди много години,
когато всичко бе сън.
Тогава ти!
Тогава мене не предвиди, ...

ЕPIPHANY
Your words to me just a whisper
Your faces so unclear
I try to pay attention
Your words just disappear ...

SWEET PANDEMONIUM
Today tomorrow seems so far away
And the wait in vain, yeah
So safe, in the blinding light of love unchained
In yesterday's grave, yeah ...

ПЕРО ОТ АНГЕЛ
...И една сълза се стече,
отми кръвта от мъртвата душа,
съдбата ми през пръстите изтече
побягнала към вечността. ...

Със сълзи на очи и болка в сърцето
продължавам си аз по пътя.
Но помни, аз никога не бих ти простила
за лъжата изречена от теб,
една лъжа коварна, ...

Беше прохладна нощ…въздухът бе наситен с напрежение….небето бавно притъмняваше …облаците зловещо се спускаха и закриваха звездното светило… миг на тишина…и мрак…..гаргите затаиха глас… тишината подтискаше ..и ето от другата страна на хълма се задаваше той…по природа доста опасен и мрачен човек…негов ...

Стелките на часовника
се гонят
полудели.
Превъртат се припряно
във нежния си ...

Нова среща
Някой ден, когато се срещнем
ще усетят ли тръпки нашите тела
или ще се разминем без чувства,
без думи, нито дела...? ...

С живота си откак се знам се боря.
Опитваше да ми прекърши крехкото стъбло,
но във жестоката борба то пусна клони,
облече ги с листа и даде плод.
А тези плодове, понякога горчиви, ...

Днес моят Господ
пак ме разпъна,
аз пък сложих
в раните сол.
Този трънен венец ...

Приказно бяла си, нежна, красива:
очарователен сън на малко дете...
Вятърът зимен с походка щастлива
горските пътища кротко мете.
Навсякъде е толкова бяло - бяло, ...

Не си отивай! Не ме оставяй сам
в прегръдката на здрача. Спри за миг!
Без теб ще страдам в света голям,
а душата ми ще бъде само стон и вик...
Аз знам – бях към тебе безразличен ...

В старата обител скромно, тихо ти живееш,
отдал сърцето и душата си завинаги на Бога...
Отхвърлил тленното – за блясък не милееш.
И молиш се на Него до пълна изнемога.
И чудя се какви слова отправяш ти горещи, ...

/На Дамян Дамянов/
Отиде си, Дамяне, отиде си далеч от нас...
Къде ли си в момента в този труден час?
Навярно гледаш отнейде с поглед благ,
където е вечна пролет и няма сняг... ...

Това беше разговор, който се провеждаше на ухо, докато танцуваха своя първи танц:
- Имаш толкова хубави бузки, че стават за...
- За какво?
- Не се ли сещаш? За папкане, естествено! Идва ми да ги схрускам!
- Стига, бе! Караш ...

Беше ощетен от природата откъм физическа красота. Когато го е създавала, тя не е притежавала много инструменти и подръчни материали. Гледала е да си свърши работата на две, на три. После неудовлетворена от творението си, му беше дала като единствена компенсация невероятно плътен и красив глас. Към н ...

Моето собствено Лято
Хей ти, големият мъж,
кажи ми, когато всичко свърши.
Хей ти, големият клоун,
води ме към спасението, ...

В една малка част от нощта аз лежа тихо цялата в сълзи, а раните в сърцето ми, измити от греха не спират да напомнят за себе си. В една част от нощта усещам тежест някъде дълбоко. От колко време е така? Съзнанието ми не спи, душата ми не спи. А някъде навън ... вали дъжд - силен и проливен дъжд... О ...

Виж слънцето - душата ми изгрява. Ранена, кървавочервена и светла, огрява назъбените камъни, забити в моето смутено съзнание. Неволно се прекръстваш. Уплаши ли се ? Още ли се уповаваш на онзи Бог, който наранява, защото обича? Не се лъжи! Каква е тази любов, която разкъсва? Истинска ли е, само защот ...

Макар понякога да не ти говоря,
знай, че много те обичам
и въпреки, че често с тебе споря,
живота си на теб обричам.
Много искам да ме обичаш, ...

От бял котел вода ще Ти налея!
Ще свия страховете на кълбо
и песен за Любов ще Ти запея
под сянката на върбово листо!
С нюансите на думите Те стигам, ...

Празничният залез се изнизва
през планинския си път,
синя светлина на телевизор
се разстила над града.
Изхабен езикът на колите ...

В клонка бяла орхидея -
седем думи -
в седем цвята,
мисли крехки -
лист в листата, ...

Страдание...
толкова много имам аз сега,
тъй силно усещам я
и не мога аз да спя,
защото искам да умра! ...

Като патерици подпират небето
сакатите ни умозрения.
Броим наум мечтите си,
на глас тъжим за прегрешения.
И молим за милост икони, ...

И тръгвам си от себе си обидена,
от огъня на твоя плам ожарена,
с опърлени криле на пеперуда.
В килията на стара какавида
преспах във блян столетен. ...

Животът си отива...
Ето, сърцето ми спира.
Само...Любовта...не умира.
Пусни ме да Летя,
искам...сам да вървя. ...

Ясната вода леко се набразди, после замря. На сякаш огледалната
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете ...

Искаш ли да се усмихнем в тъмното.
Този филм ще видят сенките.
Лентата ще се нагърчи мъртво,
спарковете ще изтрият титрите.
Ще сепва гърбовете им тревога. ...

Кестените с неизбежна безнадеждност
хвърлят прозаично лист след лист.
В дрипавия камуфлаж на есента
щръкват оголели пръсти.
Сластен ритъм впива устни ...

Бруля орехи.
Вечерта откривам, че
един грее отгоре.

Нежно, моето съзнание се изплъзва в отпускащото
удоволствие, удоволствие което сам си доставям.
Съзнанието ми изключва реалността навън -
моят минал живот... единствения който познавам
И незабелязано се измъква, бавно, ...

Гръмотевицата разпука като яйчена черупка купола на небето. От цепнатината прокапаха сълзи и нашариха пръстта като сипаница. Дъждовните капки бяха черни и за по- малко от час тревата и цветята заприличаха на неумити деца. Този дъжд щяха да го помнят дълго, защото след него се случиха небивалици, кои ...

Звън последен в този час
прокънтява и ето го
краят тържествуващо,
обричащ на забрава.
Плаче тебеширът за ръцете детски. ...