Ти виждала ли си
на пролетта зелените пожари?
Спиралата на изгорялата земя -
увитата змия
около самотния кипарис. ...

Белите птици със бели криле
пълнят небето със виковете те.
Поглед към тях ли да вдигна сега?
Ти си до мене, склонила глава.
Този миг вечен, стаен без слова, ...

Heinrich Heine
Der Brief, den du geschrieben ...
Der Brief, den du geschrieben,
er macht mich gar nicht bang;
du willst mich nicht mehr lieben, ...

Да можех нашата любов
да нарисувам с лявата ръка,
то тя ще бъде безценно цвете
в бисерна река.
Но нямам аз вълшебна четка и боички, ...

Хумористичен цикъл "Готварски"
С кулинария ще се извися...
Следя редовно Звездев, даже Ути,
не спира да ме гложди завистта,
кухнята дори след мене да се срути. ...

Когато стъпките заглъхнат,
забулени от нощната тъма,
когато твоят глас затихне
и аз остана пак сама-
недей забравя никога за мен, ...

Появи се случайно в моите дни.
Първо се вгледах в твоите очи.
Без покана сърцето ми превзе.
Бях наивна като малко дете.
Вярвах във всичко,в тебе дори. ...

Ти май нещо не разбираш,
че не можеш да ме имаш.
Търсиш ме и нощ,и ден,
но моят график е сменен.
Искаш ме,но нямаш ме. ...

Любов,защо си тъй жестока?
Защо засаждаш мъка във сърцата?
Вървиме често ние без посока
и в сълзи къпят се лицата.
Какво си всъщност ти,любов? ...

За теб на този свят живях.
Що е болка и тъга разбрах.
Плаках,страдах и копнях.
Твой е този тежък грях.
Всяка болка бе кървава сълза ...

Нарисувай ми небе!
Под което да не мога да се скрия,
ефирно, нежно да ме люби в синьо.
Под което да не мога да избягам,
като дихание над пресъхнала пустиня. ...

Многоточието като падаща вода
между дума, съюз, междуметие...
остави празна следа
в едно междуредие.
Там веднага ...

На нежните листа във тази късна есен,
небето своите горчиви сълзи подари.
А слънцето запяло свойта тъжна песен
зад хоризонта плачейки се скри.
Постла грижовно черният воал нощта, ...

Чуваш ли звук в тишината?
Виждаш ли светлина в тъмнината?
Смееш ли се,когато ти се плаче?
Може би за теб аз нищо не знача.
Дали ще те върнат мойте сълзи? ...

Не мога да погреба любовта си
и да продължа да живея без теб.
Без теб изгубих радостта си.
Сърцето сковано е в лед.
Без теб увяхвам като орхидея, ...

Искам те в своите прегръдки,
нашепващ онези изкусителни думи.
Да ме побиват нежни тръпки,
да пламти буен огън помежду ни.
Аз се отдадох на вълшебство неповторимо ...

Нуждая се от твоята целувка
както цветето от вода.
Без теб животът е преструвка.
Аз чакам те в нощта. Ела!
Ти си балсам за моите рани. ...

Как безумно и бясно препускаш с коня.
Изпитвам диво желание да те догоня.
Носиш се като призрачно видение.
Влюбена съм в теб без съмнение.
Гласът те ме преследва нощем. ...

Залях ли те с порой от думи
и всяка бе голяма грешка.
Не се опитвай да се чудиш,
дали да бъркаш е човешко.
Не, недей да си правиш труда, ...

Колко е странно
да изпитваш празнота!!!
Сякаш животът
вече е безсмислен.

Вие сте душите и светлините -
а аз съм мрака и гнева;
вие сте началото и живота,
а аз съм краят и смъртта.
Когато вие сте мира и градителите - ...

Стъкмени в чемширения дом
на преходното утро
се разпознаваме
по цветето в ръцете
и по уханието свежо на сено, ...

В света в който живеем, свободата се явява нашата основна ценност. Без нея животът е немислим. Но не всеки може да живее свободно. Ние сами диктуваме съдбата си и избираме дали да живеем свободно или ограничено.
Познавах едно момиче, което имаше приятел и бяха много щастливи заедно. Но той я заряза, ...

Една погрешна дума
и светът се сякаш върху мене срути,
една погрешна стъпка само
и към тебе мислите останаха нечути…
Но уви, не мога вчера аз да върна, ...

"Прости, че те обикнах -
не исках, но сърцето победи."

Хехе, човече,
видя ли как се крие зад ъгъла,
покрила глава с качулка,
крие костеливото си тяло с дълга до земята перелина!
Гледай само как те гледа ...

Една врата за мене се затвори,
един живот наполовина изживян,
една сьдба срещу мен заговори,
един идеал в мрак посян.
Една грешка лошо изпята, ...

Несъзнателно впи връхчетата на пръстите между клавишите.
Прокара ги по ръбчетата, все едно галеше него. Заподскачаха по миглите й пъстри звездички. Допира и напомни за друг който вече никога нямаше да изпита, но не искаше да плаче. Затвори клепачите и продължи да гали клавишите. Между буквите от най ...

Когато ми даде рисунката онемях. Обикновен лист формат А4, пастелни моливи, при това не най-добро производство, но портретът ми.
Това трябваше да бъда аз, ако на Сатурн имаше живот, живеех там и ме вдъхновяваха стотици, а не една луна. Нещо, неуловимо емоционално, достигащо до болезненост, а болезне ...

Те се любеха край мене и не знаеха, че аз ги наблюдавам.
В началото когато той я разкопча, тя леко се дръпна. Не, това не беше в началото. В началото те се прокрадваха сред дърветата като в забранена градина. Не, не е и това началото. Опитах се да си го представя, но не успях. То се губеше някъде за ...

В неравноделния ритъм на сърцето
оголеният скелет
на живота
намята овехтялата си дреха...
Побирам се в безименното време ...