Проза и разкази от съвременни български писатели
Една Усмивка
Вървях към училище улисана в собствените си проблеми. Мислех за живота си. Всеки ден беше еднообразен. Всичко се повтаряше и нищо не ми правеше впечатление. Бях потънала в размисли.
Тогава изведнъ ...
Две смърти
Крум реши, че на 40 години е крайно време да захвърли илюзиите си, и да се захване с някаква работа. Започна като общ работник на обект. Нямаше нужните навици и поведение, затова останалите от първия ден го скъсваха от подигравки. Той ги подминаваше. Интересуваха го само парите, които щ ...
Щурмът на Zona Pellucida
Наместо интро:
Имало едно време....какво ли?Ако се съди по съдържанието на скобите в заглавието може би бихте предположили един исполиновски тип,владеещ някое източно бойно изкуство(виз ...
Така умира любовта
Вятър в ушите-2 част
-После,нека приготвя багажа.
Старателно сгъна дрешките на детето,своите ...
Живописно село
Баба Пена сложи две яки цепеници у печката, па се врътна и ...
Не загубих нищо
Самодивите се раждат на пролет
-Стига с тези бабини диветини! – каза той и хлопна вратата зад гърба си.
-Имам чувстото, че съвсем са се побъркали – заобградени само от диви чукари, борове-столетници и диви зверове, тези хори са изгубили разсъдъка си – вярват в легенди, самодиви и всякакви такива щур ...
Чаках....
Още преди да погледна към морето знаех,че няма да видя огромните бели платна да се веят,нито някой,който да ме наблюдава от носа на палубата.Бях согърна,но все па ...
Сенки
Дъжд. Грохотът от изливащата се вода се слива с бученето на автомобилите по магистралата. Тежките капки барабанят по капаците на колите, чистачките се задъхват от спускащия се на талази поток. Сива пелена затиска града ...
Като носиш тяло и душа...
както разбирате аз съм няма и за да спестя неудобството на тази наша среща, реших да ви напиша това писмо.
Имам проблеми, а те породиха нови проблеми. И в тази ситуация реших да потърся помощ. Аз не ви познавам, но се запознах с биографията ви. Справяли сте се с много тежки случаи, дано ...
Нестинарка
Камбаната бие...
Олюлявам се...
Наредени черни хора около зейналата земна паст и сякаш всеки се опитва да се отдръпне, да не падне в нея... Не. Тя е за теб...
Бавно свалям пласт по пласт и дрехите, и душата си... Усещам топлината ти, а ти ме чакаш... и ме искаш. ...
Вятър в ушите-1 част
се събуди? Поиска и се да избяга,да затвори вратата след себе си.Не мислеше и не искаше
да мисли повече.Останала сама в полупразния хол седнала на дивана,вперирила поглед в ни
щото пред себе си Надя скочи.Не можеше ...
Другите
Вратът бе странно извит, сякап пречупен, ръцете изглеждаха, сякаш някой ги бе усукал няколко пъти , а странните перца, която се появя ...
Другите (2)
Олга премести неудобно свличащата се папка в по-удобна позиция и продължи ход.
Стъпките й отекваха глухо по коридора, макар че се опитваше да стъпва леко, чаткането на ботушите й по мозаечният под беше като камбанен звън. Караше я да се чувства неловко и сама.
Самата сграда излъчваше ...
Летището
Все съм се чудила на тия железни птици, на тези огромни бели кораби на небето,
как тъй летят?
Тъй огромни и някак тромави са, железни машини, кaк тъй успяват да полетят? Да се издигнат високо,
високо и да гонят ...
Момичето в моето огледало
В приюта
Вятърът ли пристигна така бързо и отнесе облаците в градината ни? Или слънцето се засмя и освети есенният ден?
Велин се усмихна неволно, изправи рамене и погледна към внезапното синьо небе.
В Дома за социално слаби, както учтиво наричаха Приюта за бедни цареше радостна неразбория. За празни ...
Без заглавие*
Едната му вежда мръдна нервно. Красивите прави вежди неразбиращо се свиха.
- Какво?
- Отивам си. Сбогом.
- Напускаш ме? Защо, по дяволите?! ...
Погледът на циганчето
Рядко се случва да излизаме от затворения свят, в който живеем...
Дори в малкото ни общество, където пребиваваме, ние сме като на самотен остров всред океан от емоции.
Днес отскочихме до амбулаторията за поредната консултация. Не уцелихме времето. Нямаше никой и чистачката ни о ...
Горяща в пламъците
Закусих филии с маргарин и сирене поръсени с червен пипер и горещ липов чай от пакетче, и реших да посетя мястото,където ходех всеки ден преди да потегля към клуба.НО ОБИКНОВЕНО ТАМ ВЛИЗАХ С НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ ЗА ДА МИНАВА ВРЕМЕТО ПО БЪРЗО…Ето защо потърсих някоя интересна книга от се ...
Бели гълъби
Вървя си по улицата. Не мисля за нищо, просто местя краката си един след друг. Може би ако някой се размине с мен, ще забележи глупавата усмивка, която е застинала на лицето ми от доста време. Не ме интересува, ч ...
Безкайно проглеждане
Той беше най-обикновен мъж.За свое хоби смяташе рисуването,но постепенно се превърна в ежедневие,а това ни най-малко не му пречеше.В рисуването беше цялото негово дребно съществуване.Всеки отенък,жсеки щрих бележеха ясно промените в настроението му.Не беше придирчив и платната ...
Джими
Джими ходеше по мръсните улици. Обикаляше по долнопробните барове и тормозеше хората с най-различни въпроси. Понякога го взимаха насериозно, но най-често го изхвърляха на улицата с облекчението, че най-после са се отър ...
...аз.......ти...
Деликатно
Там,където всяка тревичка и всяко малко клонче,усещат топлата ласка на вятъра и дъхът на кристалното море...
Там,където пухкавите облаци докосват със снежно белите си дантели слънцето и го закрилят...
Там се ражд ...
Проглеждането на един слепец
Свети Валентин, най-красивият празник в годината. Празникът на влюбените! Въздухът е нажежен с любов! Понякога чак ми се повръща, когато се замисля за всичките слепци които се разхождат из улицат ...