Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Майко!!!

Майко!!!
Cтъмваше се. Все пак по календар все още се водеше зима, нищо че навън температурите бяха като през юли. Беше едва 6 часа вечерта, а навън сякаш бе полунощ. Бях отчаян. Утре изтичаше последният срок, който смахнатото завещание на побърканата ми майка ми предоставяше. Утре вече щях да съм мъ ...

Wizard

Проза

1.8K

Любовта е мъртва

Любовта е мъртва
(разказ - от цикъла "Кръчмата "Зелената котка")
Вековната гора плачеше. Сеана, кралица на елфите въпреки сравнително крехката си по стандартите на Вечния народ възраст (391 години), чувстваше това толкова ясно, че почти усети как и в нейните очи напират сълзи. Не знаеше откъде й хру ...

Wizard

Проза

2.3K

Смъртоносна илюзия

- Прощавайте, дали ще може да ме упътите към Сентръл парк? Не съм оттук...
Тези няколко думи успяха да извадят Джени от унеса, в който бе изпаднала от няколко минути насам. Тя стреснато вдигна очи. По-късно щеше да забележи, че цигарата u почти бе изгоряла недокосната в пепелника, в кафето пред нея ...

Wizard

Проза

1.8K

Нещо като любовна история

Първа част
Понякога Джудит Алекзандър се чувстваше като двама души.Това се случваше най-вече сутрин, когато приготвяше закуската.Тя вършеше това със съвършенна методичност, затопляше двата кроасана на Виктор във фурната, а после ги завиваше в салфетка, за да бъдат такива, каквито той ги харесва-не г ...

_FioNa_

Проза

3.4K 1

Пътят към Ада

Пътят към Ада
(От цикъла "Кръчма "Зелената котка" - 4)
Пътят беше безкраен. Хипнотизиращата прекъсната осова линия сочеше към хоризонта едва ли не обвинително. В далечината дългите бели тирета постепенно се скъсяваха и се превръщаха в точки, така че имах усещането, че се разхождам по огромна радиогр ...

Wizard

Проза

2.1K 2

Хамелеонът

Върволицата от луксозни автомобили, която се движеше в посока Джеймисън Вали, бе повече от внушителна - всъщност бе направо впечатляваща. Стотици хиляди лимузини - от древни линкълни, по формата на които личеше, че все още са оборудвани с архаични електродвигатели, до свръхмодерни джезабели с мюонна ...

Wizard

Проза

1.8K

На С.

Наистина съм те обичала.А мислех,че покривайки огледалата ще изгоня душата ти от този дом.Мислех,че ако не те питам "как си",ще бъда по-добре.Че вечерите ми ще бъдат по-малко сами без твоето присъствие.А какво се получи?Писах писма,но не си ги получил,гълъбите падаха един по един.Основното в тях бе, ...

AREOLA

Проза

2.5K

9 минути

Девет минути би трябвало да са достатъчни, за да закопчея горното копче на блузата си, да се обърна, да свия в първата, удавена в асфалт тръбичка на обгазения лабиринт и да потъна в самодостатъчната си вечер, между бедрата на отдавна започната книга. не помня началото и, не помня дори последния проч ...

accidia

Проза

2.3K 1

Театър

Театър
Ръцете ми са вплетени в твоите. Около нас се носи ароматът на твоето топло кафе. Ноември месец е, навън е студено, а ние сме в онова кафене, в което решихме да бъдем заедно преди точно две години. Само че тогава нещата бяха различни. Гледаш ме със същия поглед както тогава, a за мене вече не ...

joinmeindeath

Проза » Писма

2.8K 3

Алкохол,наркотици и сивкав дим

Кошмар...
Лепкава тъмнина.Изгубени хора.Огледало.Погледи,просещи от студеното стъкло,желание да върне поне за миг спомена за това,което са били някога,за това, което никога няма да се върне...
Тя протяга ръка към чашата...
По полу-прозрачната и кожа пълзи мрежа от разкъсни чувства,разбита любов,погу ...

_FioNa_

Проза

2.7K 1

Зад стъклото на душата ми

Самотата или безразличието? единствено надеждата държи пръстите ми макар и замръзнали,все още допрени плътно до стъклото.Дълбоката вяра,че някой ще се вгледа през ледената заскрежена повърхност,ще ме види и ще ми се усмихне.Ще се сети за мен...Не е студът мой враг,не е и жегата зад стъклото-човешкат ...

_FioNa_

Проза

2.4K

ГРОБИЩЕН СМЯХ

Вчера отново умрях. Вече започна да ми омръзва, честно казано. Едва ли някой от вас е умирал, но като ви се случи, че видите, че това не е чак толкова забавно и щом работата опре до това, ентусиазмът ви ще се изпари яко дим. Първо отказват мускулите и тялото ти застива. Дори не можеш да извикаш. Пос ...

Wizard

Проза

2.8K 2

Погледът на Горгона

Бавно прекосих малката стаичка в опърпания мотел, където преди един Господ знае колко време (часове? дни? седмици?) бях отседнал, и влязох в банята. Краката ми сякаш ме носеха сами. Опитвах се да се самозалъжа, че всъщност копнея да изпия пет-шест аспирина, за да позамажа поне за малко отвратителнат ...

Wizard

Проза

1.8K

* * *

Всяка една минута без теб е цяла вечност,която ме изпива.Тази вечност изсмуква щастието от мен и убива надеждата, че скоро ще те видя.Като едно малко, наивно дете аз се поддавам и попадам под неина власт, а от там трудно се излиза.Сърцето ме боли,сякаш хиляди ками го пробождат с остриетата си ,изтръ ...

ani4ka

Проза

2.5K 5

Чувствам любовта

Да! Случи се! Отново обичам! Отново чувствам най-красивото и сладко нещо на света-Любовта!
Цялото ми тяло тръпне само при мисълта за него, цялото ми сърце се свива, дъхът ми спира, очите ми се притварят и през ума ми преминават всички онези моменти, в които бях щастлива. И сега съм щастлива! Щастлив ...

ani4ka

Проза

3.2K 2

Самота

Понякога всичко в мен умира... Умира всичко-и добро и лошо... Чувствата сякаш се изпаряват и "Нищото" нахлува в душата ми... Без да усетя, от очите ми започват да падат прозрачни сълзи... Падат бавно надолу и се губят... Не усещам нищо, сякаш сърцето ми е спряло или просто не е на мястото си... Бавн ...

ani4ka

Проза

2.3K 1

Пътят на снежинките

Пътят на снежинките
Една сутрин господин Тъмен облак среща очарователна и красива лейди. Между тях се развива бурна и страстна връзка. Започва размяна на положителни и отрицателни енергийни частици, при което се отделят малки и красиви създания. Времето, в което те попадат е студено и те се обличат ...

Всичко е една мъгла . Отваряш очи , а е тъмно , даваш всичко , а не получаваш нищо в замяна . Живееш на инерция .
А всичко беше слънчево....
Сякаш гледаш без да виждаш , чуваш без да слушаш , докосваш без да усещаш.
А всичко беше слънчево....
Сякаш губиш всичко , смисъл на живот , усмивката си , неж ...

Kallina

Проза

3K 1 3

Вълна

Оправям си пънка в огледалото. Бях ли вчера тук? Нямам спомени. Роша небрежно косата си. Нещо естествено без претенций за идеалност...като мен самия (?). Пускам водата и сякаш чувам...някой извън мен говори...отново този глас. Кой говори зад стените? Може би ти си гласът който винаги ме кара да забр ...

Кащей_Безсмертньi

Проза

2.7K 2 7

Без Изход

Сънувам. В съня ми се появява странно позната картина. Стая. Някаква стая, обляна в светлина, може би е баня или кухня. Отвсякъде зловещо лъхат болка и мъка. Изведнъж силен плач нарушава тишината.
Оглеждам се - едно момиче. Тя седи присвита на пода и плаче. Сълзите й се стичат по бузите и падат тежк ...

MadamMim

Проза

3.2K 3

ХАТИЛ / ВОЙН – ШАМАН

ХАТИЛ / ВОЙН – ШАМАН
/Разказ – игра/

УВОД / ПРОЛОГ
Беше средата на Септември. Студено и ветровито времето не жалеше никого. Идваше зимата, но при все тази студенина, която ги посрещаше те не се отказваха. И не само това. Те ...

alexandartheo

Проза

2.5K 1

Пеперуден пъшкул

Събуди се.Отвори очи.Въздъхна обречено.Още един ден,пуст и неубещаващ нищо,за което си струва да стане.Слънцето отдавна е изгряло,но какво от това,просто още 24 часа,в които напразно ще ходи,говори и диша.Ставайки от леглото,дъха и спира,краката и затреперват,като че ли борейки се с невидими окови,с ...

Y_V

Проза

2.4K 1

ЧЕРНА КОТКА НА ЦВЕТНИ ПЕТНА

ЧЕРНА КОТКА НА ЦВЕТНИ ПЕТНА
Тя премина покрай групата с момчета с видимо самочувствие. Беше облечена с тъмни дрехи с екзотични нюанси от изкрящи цветове. Имаше убийствено излъчване: като черна котка в пълнолунна нощ; светещи ...

alexandartheo

Проза

2.9K

Копнеж

Есен...Малко момиче се е залепило за прозореца в очакване на някого. Пръстите й са оставили гореща следа по безпристрастното стъкло. Капчиците влага се плъзват от допира с топлата длан и проплакват неосъзнатите сълзи но момичето. Лицето й е оставило влажна сянка по прозореца. Тя чакаше. Безмълвна ст ...

diva_rozi4ka

Проза

3.9K

Даровете на Любовта

Даровете на Любовта
Да вдигнем тост за Любовта!
Да вдигнем тост за Жената!
Дайте от онова кървавочервено шампанско, от онова горчиво, с вкус на сълзи дяволско питие, което кара душата да стене на глас. От онова шампанско, което приспива мозъка, връзва крилете на душата и отвръзва ужасно главоболие, ...

Петър

Проза

3.8K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Майко!!!

Любовта е мъртва

Смъртоносна илюзия

Нещо като любовна история

Пътят към Ада

Хамелеонът

На С.

9 минути

Театър

Алкохол,наркотици и сивкав дим

Зад стъклото на душата ми

ГРОБИЩЕН СМЯХ

Погледът на Горгона

* * *

Чувствам любовта

Самота

Пътят на снежинките

Нечутата дума

Щастие

Сезонът на откъснатите цветя

Бащата

Да сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв

Погледът на мъртвите

Мракът и дъщеря ми

Любов с кървави сълзи

Затиснат от времето

Слепецът

Вавилонската курва

13-ата глава

Докосване

сън

Алени бегонии

ИЗГУБЕНА

Вълна

Без Изход

ХАТИЛ / ВОЙН – ШАМАН

Пеперуден пъшкул

ЧЕРНА КОТКА НА ЦВЕТНИ ПЕТНА

Копнеж

Даровете на Любовта

Опашка