Разкази - Проза

Такъв е животът...

Разкъсвам дрехите си. Боря се за въздух. Прекалено е тясно. Затворена съм в малка черна кутия. Пръстите ми дерат по грапавите ѝ стени, ала ноктите ми се чупят и оставят малки кървави следи. Не виждам нищо, но усещам всичко. Боли.
Изведнъж става светло за миг и бързам да си взема глътка въздух, ала т ...

Aphrodite

Проза » Разкази, Други

2017-02-23T01:32:18+02:00 1K 1

Мария и Петър пета глава

Все още пътуваха към столицата. Емилия караше спокойно, не беше бясна или ядосана. Живее с болната си сестра и майка си, която се грижи за нея. Мария не осъзнаваше какво се случва: болницата, срещата с Емилия!
- Как се казваш?
- Мария....., а имах предвид Мариян. Петя ми е сестра
- така ли! И аз има ...

angelskiogyn

Проза » Разкази

2017-02-23T00:12:01+02:00 906

Фатална грешка

Разказ от Генка Богданова
– По дяволите! Сънувам ли, или изживявам този кошмар наяве?
Нищо не разбирам, но това, което ми се случва никак, ама никак не ми харесва! Изведнъж се почувствах лек като перце и се озовах във въздуха между земята и небето. Поглеждам надолу и изтръпвам от ужас. Уж съм горе, ...

evgeniagenka

Проза » Разкази, Хумористична

2017-02-22T12:10:53+02:00 923 2

Разказ

Разказ
Първородният съм на Донка и Христо. Коренът им е в Странджата и Източна Тракия. Тя е изтърсакът, шесто дете на Мара и Вълчан. Последният е полусирак, останал без майка, с трети клас образование. Тя – кръгъл сирак, неграмотна, ратайкиня. Само Господ знае съдбата на родителите ѝ.
Видели се, хар ...

cosigin

Проза » Разкази

2017-02-21T23:03:48+02:00 738

Претопени чувства

ПРЕТОПЕНИ ЧУВСТВА
Често се питам, ако дойде някой (Не че е възможно… Но защо пък не?! Защо – не?!) и ме попита: „Коя си ти?“ Ще му кажа, а той: „Как така? Кога? Защо?“ Как ще му обясня? Как се обяснява тази антиалхимия, която превръща златото в желязо, надеждата в отчаяние, любовта в омраза, животът ...

Мильо

Проза » Разкази, Други

2017-02-21T22:54:10+02:00 1.1K 2

Страхът е срамно нещо

"Страхът е срамно нещо." Мислеше си дядо Страхил, загледан в далечните хълмове обагрени в златистите цветове на залеза. Дали заради името му, което въпреки че му бе скъпо така, както дядо му, който някога го бе носил, му се струваше някак унизително, дали заради сантименталност, която всячески уж из ...

sauronboab

Проза » Разкази

2017-02-21T00:53:50+02:00 1.9K 1 5

Кафене

Дълго време ми липсваше муза, за да пиша. В главата ми се въртяха прекалено много идеи за криминални романи, разкази на ужасите, романтични сапунки... Но сякаш нищо не си заслужаваше да бъде написано.
Един ден бях решила да търся вдъхновение в местното кафене. С алкохол в ръката и в очакване пиянств ...

margo88

Проза » Разкази

2017-02-19T22:41:26+02:00 1.8K 1

Гладко обръсната глава

Докато се взирах в окачените на стената дипломи и сертификати от конгреси, участия в симпозиуми и различни квалификации, мислейки си, че не са оказали особено голямо влияние върху професионалното ми израстване, не съм усетил, кога следващият клиент е отворил вратата. Тя плахо поздрави и седна на сто ...

светлани

Проза » Разкази

2017-02-19T22:33:08+02:00 681 1

Другата свобода

Другата свобода ( За конкурса)
Мира подпряла с ръка брадичката си, замечтано гледаше през прозореца палмите в парка. Майки седяха на пейката под тях, пушеха цигари и разговаряха по между си. От време на време повдигаха глави към малчуганите, които си играеха в пясъчника, а врявата им не спираше. Тя ...

ГеоргиСтойков

Проза » Разкази

2017-02-19T22:15:12+02:00 2.5K 2 6

Естеството на страха

Страхувам се да напиша това! Страхувам се, че някой може да ме чуе! Страхувам се и че никой няма да ме чуе. Много странно чувство. А може би античувство. Всяко едно човешко желание е подобно на кон, който може да яхнеш. От който, разбира се, може и да паднеш, но конят си е кон. Той иска да препуска. ...

gornovski

Проза » Разкази

2017-02-19T19:12:28+02:00 1.9K 1 3

Славеят

Заслушах се. Отново песнопойната песен на онова славейче изпълваше ушите ми и аз и се радвах. Това малко птиче, това малко прелестно създание ми носеше толкова радост, че се питах как може да има такава доброта в него. Погледнах през прозореца и се уверих – наистина бе славейчето. Откакто то се наст ...

ИгнасиоИлиев

Проза » Разкази

2017-02-19T19:10:18+02:00 607

Брадва

Айжан Сюиншалина, родена на четвърти юли хиляда деветстотин деветдесет и първа година, в Астана, завършила нищо, работила почти нищо и специални умения в абсолютно нищо, доволно повдигна устни, при мисълта, че въпреки цялото това нищо в автобиографията си, Айжан все пак притежаваше нещо — кураж! Ако ...

cattiva2511

Проза » Разкази

2017-02-19T18:37:24+02:00 2.7K 1 6

На прага на страха

На прага на страха
На Билал
Линейката подскачаше по неравните пътища надула сирената до крайност. Седях на столчето до носилката, опитвах се едновременно да прикрепвам люшкащата се банка с физиологичен серум и да следя по неравностите на сърдечния пулс крехката нишка живот в тялото на жената, която ...

Довереница

Проза » Разкази

2017-02-19T12:46:14+02:00 1.6K 7 10

Отражение "За конкурса"

Заставам пред огледалото. Приближавам се, а може би не трябва. Новата пъпка над дясната вежда направо ми избожда очите. Устни — лишени от всякакъв цвят. Очите ми — обикновени кафяви изглеждат безлични и уморени. Пресягам се за роклята — която бях приготвила предишната вечер на стола — и я навличам. ...

AnSlav

Проза » Разкази

2017-02-19T01:22:13+02:00 1.1K

Отражение

Заставам пред огледалото. Приближавам се, а може би не трябва. Новата пъпка над дясната вежда направо ми избожда очите. Устни — лишени от всякакъв цвят. Очите ми — обикновени кафяви изглеждат безлични и уморени. Пресягам се за роклята — която бях приготвила предишната вечер на стола — и я навличам. ...

AnSlav

Проза » Разкази

2017-02-19T01:21:30+02:00 1.7K 2

Оризова хартия

Стоеше права до прозореца. Имаше красива кремава рокля, в есенната светлина приличаше на бреза – бяла, нежна и тъжна, леко пожълтяла от отражението си.
– Какво искаш да кажеш? – Дръпна пердето и в стаята стана съвсем приглушено, почти тъмно. – Това ли е всичко?
Разбира се, че това беше всичко.
– Раз ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-18T22:00:40+02:00 602 4

Демоните на любовта

Демоните на любовта
Аз като един обикновен разказвач без име или самоличност просто искам да разкажа една трогателна история за младеж на име Алехандро и едно красиво момиче на име Мария. Всичко започнало в Испания в едно затънтено градче, не голямо и разположено в подножието на Пиринеите. То било м ...

ИгнасиоИлиев

Проза » Разкази

2017-02-18T18:53:08+02:00 1.4K

За бабите,орехите и земята

Спомням си, като бях на десет и минавах покрай пантеона да лющя злато от купола с ключа, де висеше на врата ми, спрях до един грамаден орех, пълен до горе. Ама на високо. Не мога да набера. Седя и се чудя как да се кача. По едно време като духна един вятър. Страшен! И взе, че събори ореха. Веднага д ...

Lebovski

Проза » Разкази

2017-02-18T14:15:08+02:00 621 2 4

Шепотът на времето

В мен бушуват мисли и не дават покой на душата ми. Летя с времето в миналото и настоящето, и спирам там, на най-високото място, където земята и небето се докосват, и всеки момент ще се слеят. Всичко е синева и шепот. Шепотът на времето. От тук се вижда прекрасна панорама. Долу е великолепие от сград ...

mari45

Проза » Разкази

2017-02-18T14:05:11+02:00 849

Куклата на шивачката

1
Полицаят Джо Гарфийлд не вярваше в духове. Той бе едър и червендалест (племенницата му Огъста го наричаше мил шишко), обичаше бира, живи плетове и териери, и бе ненадминат в състезанията по мятане на стрелички. И въпреки това, когато прекрачи прага на шивашкото ателие „Мис Попи” му се стори, че ви ...

Светлана_Видинска

Проза » Разкази

2017-02-18T13:31:59+02:00 3.2K 12 22

1481

- Е, предполагам поздравленията са наред?
- Благодаря...
- Какъв е? Той. Какъв е?
- Не разбирам...
- Как те гледа? Сутрин, когато се буди до теб. Вечер, преди да заспите. Придърпва ли те към себе си, за да заспиш по-лесно? Поглежда ли те в очите, чудейки се дали цветът им наподобява повече див кесте ...

InfinityWolf

Проза » Разкази

2017-02-18T13:02:41+02:00 688

Един сирак

-Ти беше четиригодишен, държеше големия чадър, който закриваше цялото ти тяло, а ние стояхме отстрани и се смеехме! Помниш ли ме, бабе?
-Не – промълви сухо тринадесет годишния Исмаил. И как другояче, сърдит е, след като от девет години баба му не го е търсила…и не само тя.
Есенен ноемврийски ден, пъ ...

belqzanata

Проза » Разкази

2017-02-17T22:36:01+02:00 661 1

Есенни картини

Есенни картини Есен – мека и приглушена. Слънцето – притеснено, наднича зад перестите облаци, наредени ниско над хоризонта като снопи за вършитба. Градините пусти. Полето прибрано. Връщах се от съседното село. Крачката ми се задъхваше, но бързах към голямата върба. Под нея бълбукаше малко изворче. Д ...

blagoran

Проза » Разкази

2017-02-17T22:11:43+02:00 1.3K 1

Фейсбук партия

ФЕЙСБУК ПАРТИЯ
– Абе, защо не вземем да направим една партия? – каза Аврамов, докато се пресягаше с вилицата към парче луканка с финеса на английски аристократ, култивиран от поне три века. Подвоуми се за миг, колкото да избере най-дебелото, след което го сложи в устата си и задъвка бавно. По лицето ...

Greg

Проза » Разкази

2017-02-17T20:49:51+02:00 2.3K 1 11

Мисли

17.02
Петък. Прибирайки се, няколко интересни мисли започват да се размесват в мен. Предпочетох да изчакам автобуса сам в края на спирката, докато се наслаждавам на слабата, но така приятна топлина от крехките слънчеви лъчи, поглъщани от черното ми яке. Като че ли бях забравил какво е усещането. Дъл ...

wewir

Проза » Разкази

2017-02-17T19:58:01+02:00 1.7K 4

Такива бяха времената

- Питаш ме дали съм се страхувал някога… – мъжът отпи голяма глътка от чашата си и продължи - Няма човек на този свят, който да не се страхува. Дали ще е за него самия, или за някой близък, или за вещи, пари и бъдеще…. Ние сме изтъкани от страхове. Разбира се, страховете ни са различни. Едно е страх ...

perperikon

Проза » Разкази

2017-02-17T18:42:25+02:00 2K 3 5

Екранен образ

Скоро ще ме екранизират.
Вижте, това изобщо не ме фука. И не ме страхува. И не ме... Да не казвам. Голяма работа! Един екран, дори да е стадионен, голям екран, дето му викат, нищо не е за мен. Образът ми е по-обемен, по-многолик и значим; как изобщо може да се побере в един екран, не зная. Пък и не ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-17T12:42:39+02:00 529 3

Преди и след

- Нямаше нужда от рози и бонбони, аз си знам, че ме обичаш...
- Точно заради това ми харесва да го правя. Не си алчна, не си разглезена, нямаш нужда от диаманти, нито от маркови дрехи, а розите и бонбоните ти звучат като прекалено голям подарък.
- Ее, недей да ме изкарваш светица, със сигурност не с ...

eva96

Проза » Разкази

2017-02-16T23:50:47+02:00 1.4K

По-големият страх

Дядо Петър седеше пред портата на малкото трикрако столче и пушеше лулата си. Малко хора останаха като него- кротък, смирен, рядко се препираше с някого, никога не разнасяше клюки, гледа все добро да направи, да угоди. Както се казва на мравката път правеше. Всички го познаваха като скромен и честен ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-02-16T22:18:20+02:00 3.1K 8 25

Страхът

Страхът е бариера, дори капан за тези, които му останат подвластни.
Ще ви разкажа две преплитащи се истории, в които той е главен персонаж, но няма да е съвсем злия герой.
Сега ще ви представя Виктор.
Днес вече ще я заговоря, знам, че го казвам от две седмици подред и не го правя, но усещам, че днес ...

Shellby

Проза » Разкази

2017-02-16T21:01:34+02:00 2K 1 2

Сако втора употреба

САКО ВТОРА УПОТРЕБА
Годината се намираше в най-красивия си стадии, когато зеленото лято е отстъпило пред жълто-оранжевата есен. Слънцето все още милваше бузите и челата. Сладострастният вятър, който развяваше разголени тела през жегите на отминалия сезон, не можеше да се сравнява с романтичният есен ...

Titsy

Проза » Разкази

2017-02-15T22:56:09+02:00 1.7K 1 3

Трифон Зарезан с камъни Сваровски

14 февруари е. Ден като ден, при мен: нищо интересно – работа, още работа и пак работа. Ето така изглеждаха всичките ми делничните дни.
Работният ден беше към своя край, а аз се чудех с кого да изляза... Бях решил, че ще празнувам Трифон Зарезан. На този ден беше трудно да се намери приятна компания ...

mi63nce

Проза » Разкази

2017-02-15T22:43:54+02:00 582

Сутринта на Свети Валентин

„Лъже ме в очите и пак ѝ се обаждам,
бавно ми танцува и вече се предавам.
Шапка ти свалям, шапка ти свалям, шапка ти свалям“
Някаква музика достигна до все още спящия ми мозък. Не ми се става. Топло е, уютно е, искам още пет минути. Обръщам се на другата страна и се опитвам да изгоня натрапчивата ме ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-02-15T19:04:26+02:00 2.4K 5 8

Четиринадесети февруари

Едно гордо момиче върви по тротоара. Облечена е с бледо кафяви дрехи, ако това са дрехи. Средата на февруари е, още е зима, но снегът е вече мръсен, а въздухът – чист. Има нещо във въздуха през февруари, нещо тръпне в него, а дърветата от черни стават кафяви. Като облеклото на младата жена. Не е обл ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-14T21:40:22+02:00 528

Вярвай – можеш да го направиш!

В едно испанско градче живял мъж на име Суарес. Той не бил много заможен, но пък имал достатъчно, колкото му трябва на един човек, водещ самостоятелен живот. Без деца, без жена. Без тревоги, без проблеми. Макар че не печелел много, Суарес бил доволен от живота. Обаче годините минавали, всичките му п ...

АдрианаЕвгениева

Проза » Разкази

2017-02-14T21:30:40+02:00 953 1

Мария и Петър четвърта глава

- Всичко ще се оправи, няма за какво да се тревожиш.
Чу се шум на двигател Петя се обръща и вижда една кола готова да ги премаже, но колата не ги блъска, а спира пред тях. Отива до колата, отваря вратата и вижда една жена. Тя излиза от колата и насочва оръжие срещу Петя. Приближава се до нея и ѝ пре ...

angelskiogyn

Проза » Разкази

2017-02-14T21:14:07+02:00 780

Последно сбогом

Дън! Дън! Дън! Камбаната биеше от сутринта. Свърши се! Днес погребваме баба. Толкова, господ ѝ отреди 103 години, щедър е бил, макар да исках поне още една… Всъщност днес погребваме едно тяло. Баба си замина още преди месеци. Това е тялото на една непозната. Моята баба беше весел човек, жизнена и ен ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-02-14T13:51:33+02:00 1.6K 3 5

Небето не се сдържа и заплака

НЕБЕТО НЕ СЕ СДЪРЖА И ЗАПЛАКА
“Die reinste Freude ist die Schafenfreude.”
/”Най-голяма е радостта от нещастието на другите.”/
Немска поговорка
Сиво-черни, купести облаци. Небето бе тъжно. ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-02-14T08:56:50+02:00 916 2 4

Баничка

Баничка
Есента беше избързала на позлати дърветата в градинката при Женския пазар. Беше рано. Беше едва 7 часа и много от сергиите бяха пусти. Тук там ранобуден търговец подреждаше стоката си. Циганите идваха по-късно. Техният “бизнес” можеше да се упражнява, само когато столичани вече бяха многобро ...

gudman

Проза » Разкази

2017-02-14T08:51:29+02:00 3.1K 7 7

Седем

Днес Калина ми каза:
Познавам го само от 7 дни... Името му започва с три ченгела, две срички, пет букви и завърша на Любов... Но ти трябват 7 дни да го мислиш.
Седем часа след като ми каза
"Здрасти" на Марсовите полета, ме искаше в София при него, възможно най-скоро, за колкото се може по-дълго.
Хм. ...

Kalisi

Проза » Разкази, Еротична

2017-02-13T13:33:14+02:00 1.6K 3 5