Разкази - Проза

Към Радомир, след пустинята

Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...

exuded

Проза » Разкази

2017-04-29T22:16:25+03:00 739 1 3

Тифани

Тифани вече щеше да го одере жив. Не спираше да вика, да рита, да хапе... Лия я дърпаше назад от високия, тъмнокос англичанин, който така ядоса приятелката ѝ. Тифани очевидно се предаде пред волята на Лия и отпусна хватката си.
2 часа по късно:
– Защо го направи? -Лия повиши тон, за да изглежда ядос ...

RosyTaylor

Проза » Разкази

2017-04-27T22:00:58+03:00 1.1K 2

Кафе

Ако мразя някой истински, бих му пожелал да прекара живота си в един ноемврийски ден като този. Това, което вали, не е дъжд, а е някаква отвара за предизвикване на депресия. Първата ми стъпка навън е в дълбока локва, вече закъснявам за работа, а ще прекарам деня си с подгизнали крака. Денят е толков ...

sayjustwords

Проза » Разкази

2017-04-27T19:13:38+03:00 1K 2 1

Градът на срама

Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...

JaneEm

Проза » Разкази

2017-04-26T16:16:23+03:00 1.3K 2 8

Гравитация

Стойте тук. Почакайте за миг. Отпуснете се и ще ви разкажа една история. Нейни герои са три прави линии, хоризонтално и успоредно разположени една спрямо друга.
Те няма да се пресекат, няма да се докоснат, но чрез силата на гравитацията, те си вляят.
Придърпват се, отблъскват се, прехвърлят хиляди н ...

vistor

Проза » Разкази, Други

2017-04-26T15:44:02+03:00 889

Тунелът

Доктор Албърт Килиън бе много по-различен отколкото на снимките в Интернет-списанието. Имаше мършаво лице и силно набола брада, но рамената му бяха широки и му придавах вид на човек, който до преди години е поддържал тялото си със спорт и който сега се намира в „психологическа пропаст”. Чудно бе как ...

donkooooo

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-04-26T13:07:11+03:00 1.4K 5 14

За изпита

Голата крушка примигваше и това още повече изнерви Антония, която се опитваше да учи за изпита по финанси. Не можеше да се концентрира изобщо, а изпитът бе на следващия ден. Не бе подготвена и колкото повече четеше, се убеждаваше в това. Да не говорим, че доцент Славчев не пишеше лесно тройки. Дори ...

Heel

Проза » Разкази

2017-04-25T22:53:05+03:00 1.4K 2

Съседи

Беше топъл, почти пролетен ден. Навсякъде по позеленелите поляни имаше теменуги и минзухари, бяха първите цветя на новодошлата пролет. Всяко живо същество я усещаше: пчелите бръмчаха радостно, пеперуди пърхаха с крилете си навсякъде, поточетата весело пееха своята песен, след като бяха съблекли снеж ...

Мария-Скандалото

Проза » Разкази

2017-04-25T19:32:03+03:00 1.3K 5

Невидимият Клондайк (На лов за по-добър живот)

Пременила се чиста за Господа, надянала си зелената носия, завила си белите коси в плитки и чека.
– Кой чекаш, мори планино? – Изруква за сетен път ветера, дорде ѝ развява косите.
Молчи Родопа, за своите деца милее, очинките ѝ са все мокри, завързва кърпата на главата, гльода напреж, а бичкия ѝ реже ...

Plevel

Проза » Разкази

2017-04-25T12:45:33+03:00 607 5 11

Кражба

- Ще крадем ли булката?
- Булката? Булката, ами…
- Ще крадем! Готов си! – прекъсна ме Тончо и ме заудря подканващо по гърба – Бат’ си Тончо слушай, грешка няма да имаш! Всичко е опечено!
- Хич не ми харесва тая работа на мене…
- Какво има да не ти харесва, разбрали сме се със старите. От тебе се иск ...

DragonLlabroe

Проза » Разкази, Хумористична, Други

2017-04-23T19:30:54+03:00 1.7K 3 5

Съвършената съпруга

Беше заспала до него притихнала и успокоена. Поне така изглеждаше отстрани, но знаеше, че е невъзможно. Само ако я погали, тя щеше откликне на ласката му. Беше съвършена с бялата си кожа, нежни устни и коси буйни като водопад. Обичаше да заспива върху гърдите ѝ притиснат в нейното гъвкаво тяло. Нико ...

troia

Проза » Разкази

2017-04-23T16:32:38+03:00 1.8K 3 8

Реката

Стените на къщата за гости, пазеха много тайни.Те не познаваха хората, които сновяха напред-назад по стълбите към своите стаи. Стаите бяха разположени на два етажа ,всичките с изглед към реката. Тя преминаваше буйно през града, като го разделяше на две части. В градската градина не преминаваха автом ...

HAATOR

Проза » Разкази

2017-04-23T16:29:10+03:00 883

Симаргал

Да видим, мога ли да обясня, точно какво се случи:
Никога не съм имал проблеми в училище, в любовта, или каквато там сърцераздирателна история, ще разкажат повечето млади люде от моето време. Вярно, с пари никога не съм разполагал, или разполагам, или ще разполагам…
В същото време обитавах квартира, ...

cattiva2511

Проза » Разкази

2017-04-23T11:13:46+03:00 1.9K 2 4

Вяра в любовта

Всяка сутрин рано, рано, още преди слънцето да изгрее,
София се събуждаше, сядаше пред прозорчето в стаята си и чакаше изгрева.
Пееше си тихо: „Изгрей ми слънчице и ме стопли”.
Слънцето сигурно харесваше песента на София, защото всеки път малко преди края на песента слънцето се показваше и с лъчите ...

Maripossa

Проза » Разкази

2017-04-23T11:02:59+03:00 1.9K 1 2

Притча за двамата братя

Някога в далечни времена, в земята на израилтяните,, в Йерусалим по времето на управлението на Ирод Антипа, живя дърводелецът Рафаел от макавеевия род. Живееше с жена си Ревека и двамата си синове Давид и Макаби, в хубава къща с голяма работилница. От ранно утро до късна вечер, той изработваше хубав ...

Бенита

Проза » Разкази

2017-04-22T22:34:41+03:00 1.9K 1 2

Песента на чинарите

Всяка прилика с лица и събития е случайна
- Чуваш ли ги, дъще? Как хубаво пеят! Листата им потрепват и галят ухото. Песента им напомня шуменето на реката, рано напролет, когато снегът започва да се топи, но още не е събрала достатъчно сила да отмие част от брега както само тя умее. Вятърът само това ...

maiaan

Проза » Разкази

2017-04-22T00:45:12+03:00 2.1K 3 6

Императивният човек

Императивният човек
/Императив - лат : заповед, диктат, повеля, нареждане /
Точно тази сутрин императивният човек се събуди рано. Облече се с известно усилие, измърмори нещо на самия себе си, погледна криво през прозореца и за част от секундата намрази: студената сутрин, скапаният свят, тревите, хра ...

Mironko

Проза » Разкази

2017-04-20T21:42:14+03:00 2.3K 2

Булката беглец

Вървях изморена към вкъщи. След дългия работен ден мечтаех единствено да се отпусна във ваната и да помечтая за това, което ми предстои, а именно за деня – мечта на всяка жена. Предстоеше ми сватба. И то с Петър – мъжът, с който бяхме преживяли толкова много. Колко пъти се бяхме разделяли, но накрая ...

marii4eto

Проза » Разкази

2017-04-20T20:20:25+03:00 826 2

Тенекиеният

Видях един тенекиен човек, който засаждаше кипариси пред кметството. Наричаха ги "тенекиени хора", но официално бяха нано-боти, а неофициално мултифункционални празноглави контейнери с червени лампички,имитиращи очи. Този беше последен модел - Т408. Не всеки човек можеше да си позволи подобен луксоз ...

ZamDirector

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-04-20T18:50:32+03:00 1.2K 3 6

Дългите сенки на миналото

Стояха пред входа на операта хванати за ръце, гледаха се влюбено и не искаха да се разделят. Той – висок и едър, в Христова възраст, готов за генерални промени в живота си, тя – крехка и нежна като японска статуетка, студентка в горните курсове на медицината, с дълги спуснати до раменете кестеняви к ...

valia1771

Проза » Разкази

2017-04-19T23:47:30+03:00 2.5K 4 15

Нещата, които не казваме

Всички ние носим в сърцата си неща, за които другите не биха предположили. Скъп спомен от детството, карта на мястото, където заровихте снимката на първата си любов; късчето съвест, което забравихме, когато излъгахме за пръв път; педантизмът да оправяме леглото си, защото сме го оставили така при но ...

Madeleine

Проза » Разкази

2017-04-19T22:41:12+03:00 2.7K 6 5

Иисуса

Иисуса
Посветено
Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги кафяви плитки и изумрудено зелени очи. "Новата ви съученичка Иисуса" – така ни я представи класната. Първоначално името ѝ ми заприлича на някаква пародия, нещо като Видка, или Желязка, но все ме влечеше ...

Plevel

Проза » Разкази

2017-04-19T19:47:28+03:00 2.3K 18 65

Доброта I

Доброта
Потрепери, когато пое топлата чаша от ръцете на момчето. Да си бездомен се оказа трудна работа, а Иван натрупа едногодишен опит. В топлите месеци по-често му пускаха по някой и друг долар в окъсаната шапка, но зимата всички бързаха да се приберат по домовете си. Никой не виждаше свитата на т ...

Алена_Звезда

Проза » Разкази, Еротична

2017-04-18T23:30:34+03:00 1.3K 1 1

2 юли

Беше на възрастта на баща ѝ и тя постоянно повтаряше, че не може да изпита физическо влечение към него. Сложил тъмните си очила, той й напомняше на Адриано Челентано - един от любимите ѝ певци, с неговата знаменита песен "Confessa". Тази мисъл бе проникнала като змия в подсъзнанието ѝ и пося там тай ...

vega666

Проза » Разкази

2017-04-18T04:11:51+03:00 1.4K 5 12

Клоунът, който намери себе си в куфар

Барабанчикът в сърцето му заудря съживително. Ушите му свистяха и издаваха звука на чайник. Главата го цепеше. Лежеше безпомощен на тревата. От падането тялото му бе натъртено. За секунди беше мъртъв. Полуотворените му очи видяха скъсания колан, люлеещ се в купола на цирка.Тогава въздухът нахлу в гл ...

Plevel

Проза » Разкази

2017-04-16T00:45:28+03:00 729 5 10

Искам да стана по-добър

Глава 1 - Аз преследвам само сънища, не хора
Нощта изглеждаше красива.Този мрак, но обикновените хора няма да го разберат. Аз съм Давина и пияна вървя по улицата. Трябваше ми свеж въздух.
- Хей, как си малката. - казаха някакви идиоти пред мен
Само това ми липсваше.
Ъхг ...

tessayoung

Проза » Разкази

2017-04-15T23:43:43+03:00 726

Фалшив

Миналата сряда, докато пиехме кафе след работа, видях на ръката ѝ пръстен с диамант. Тя обича да носи пръстени, а този определено беше красив. Зачудих се колко ли струва. Нямах съмнения кой ѝ го е подарил. Онзи женкар от катедрата по астрономия, дето непрекъснато я баламосва с разни глупости и даже, ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2017-04-15T15:30:00+03:00 2.8K 2 7

Омъжи се за мен

Той бързаше към дома си. Набираше номера ѝ, но телефонът беше изключен. Сякаш нарочно таксиметровият шофьор избираше да минава през булевардите със задръствания. Дали щеше да си тръгне.. дали това не бяха просто празни приказки, надали е толкова смела. Минути по-късно хвърли банкнота и хукна към сгр ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази, Повести и романи

2017-04-15T09:20:11+03:00 1.5K 3 1

Банановата кора

Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с едно много симпатично момиче на име Рени, с което се бе запознал преди два дена на купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефонит ...

Heel

Проза » Разкази

2017-04-13T23:29:28+03:00 605 1

Документ с невярно съдържание

Съдийката беше в чудесно настроение. Беше жена на около шейсет, с накъдрена коса и грозновато, отпуснато лице. Влезе в залата, присъстващите станаха, тя зае мястото си, кимна на секретаря и на прокурорката и се загледа в обвиняемия.
Той гледаше хаотично и примигваше, седнал на верев на дървената пей ...

exuded

Проза » Разкази

2017-04-13T13:46:15+03:00 882 2 5

Минали животи

– Тате – с тънко гласче започна Джоди по средата на вечерята– какво се случва когато умре някой?
Баща ѝ спря ръката си на средата на пътя от чинията до устата и я погледна над очилата си. След това свали вилицата и я постави тихо върху чинията и хвърли бегъл поглед върху майка ѝ, която продължаваше ...

JaneEm

Проза » Разкази

2017-04-12T13:41:57+03:00 1.2K

Неизживяна среща

Лекият топъл полъх на пролетният вятър събаряше цветовете от малките вишневи дръвчета, с които беше осеяна алеята и от двете ѝ страни. Пролетта си оставаше любимият ми сезон с всичките красоти, които поднасяше. Наистина бях пленен от всяка нейна страна – слънчевите топли дни, „прераждането“ на земят ...

Eddie92

Проза » Разкази, Други

2017-04-11T14:40:29+03:00 889 3 9

Наблюдател

Полунощ отдавна минаваш. Нощта беше топла и безлунна. Плочките - мокри от летният дъжд спрял преди минути. Пешеходната зона на центъра бе пълна с пъплещи надолу и нагоре хора, влизащи и излизащи от заведенията, наредени едно до друго. Отвореше ли се някоя врата, мигом кълбо от смесени звуци се излив ...

JaneEm

Проза » Разкази

2017-04-11T11:31:23+03:00 1.2K 2

Диамант

Тя препече филийките, останали от вчера, и извади от хладилника малко парче сирене и два домата. Не беше много, но вечерята, така или иначе, не я интересуваше особено. Цял ден сред монотонните звуци в задушната зала на текстилната фабрика беше очаквала часа, когато ще се прибере в малката си таванск ...

Freya_Frail

Проза » Разкази

2017-04-09T19:23:51+03:00 1.9K 2 4

Майка

Генка Богданова
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе се огледа тревожно наоколо, като, че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха н ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2017-04-09T01:25:00+03:00 763 2 3

В кадър

Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2017-04-09T01:00:32+03:00 872 4

Събеседница

Слънцето завърза своята мартеничка на разцъфналото дърво и затъркаля белите облаци като снежни топки по изсветлялото небе, за да отвори път на пролетта. Хората бавно изпълзяха от зимния сън на душите си и паркът изведнъж се напълни със смях.
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...

inakrein

Проза » Разкази

2017-04-08T19:17:26+03:00 1.2K 1 6

Другото

Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...

exuded

Проза » Разкази

2017-04-08T00:51:41+03:00 708 1 4

Жената в синьо

Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ...

Lebovski

Проза » Разкази

2017-04-08T00:46:56+03:00 2.6K 1 11

Диаманти и сълзи (Пета част)

Бяха стигнали до дома на библиотекарката. Бодигардът ѝ подаде няколко сгънати банкноти. После свали и куфара. Мара и Красьо Черния слязоха от колата.
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, ч ...

perperikon

Проза » Разкази

2017-04-06T11:12:12+03:00 1.4K 1 4