829 резултата
(или как станах Майка)
Една сутрин се събудих в нашия подводен дворец и всичко около мен беше по-мокро от обичайното. Дидо плуваше наоколо и лееше сълзи. Нямаше смисъл да го питам какво се е случило - времето ми за връщане на сушата, в Света на вещиците, беше дошло. Стана ми тъжно, но отговорността, ...
  817 
В къща, близо до морето, живеело малко момиченце. Било принцеса - принцесата на татко. Сутрин малката принцеса се събуждала с първия слънчев лъч и с песента на гларусите. Стъпвала с босите си крачета на пода и изтичвала до прозореца да види баща си, който поливал градинката с най-прекрасните цветя в ...
  2621 
(или как станах Подводна Господарка)
Оставих вещиците да ми се кланят и се спуснах под водите на Великата Амазонка. Mоят делфин ме чакаше в градината на величествения дворец. Той ми подаде красивия си розов плавник и аз положих ръка върху него. С изненада установих, че имам ципи между пръстите си. З ...
  909 
(или как станах вещица)
Двадесет и втори март, 1848 година. Стигнах до село Икитос в Перу. Село като село, бих казала. Носеше своето очарование за тези, които са свикнали с голямото движение на хора и файтони в градовете, но трудно за оцеляване място, ако трябва да се живее там. Неговите четиридесет ...
  855 
Един мъдрец имал две магарета. Едното било най-обикновено, черно. Другото – нежно сиво и грациозно, като ходело, сякаш по пендари стъпвало. Било и капризно. Все намирало за какво да се заяде с черното. Ту му изглеждало мръсно, ту му напомняло за черен хайвер и му завиждало. Черното... ами нали е маг ...
  2109 
Веско беше много тъжен. Отдавна молеше родителите си да му купят куче, но те все си намираха някакви причини, за да откажат. Най-често му обясняваха, че кучето е голяма отговорност, а той е много малък. Да бе да! Защо не си го мислеха, когато го изпращаха да изхвърля боклука или за мляко и хляб до м ...
  1246 
Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си ...
  1337 
- Не сочи с пръстче, малка моя.
- Но... бабче, дядото ходи смешно - край високата, слаба жена с чисто бяла, сплетена в дебела плитка коса и малкото човече, облечено в пъстра рокличка с къдрици вместо ръкави, минаваше възрастен мъж, чийто десен крак бе видимо по-къс и походката му приличаше повече на ...
  1249 
Беше мразовита и декемврийска нощ. Снежна буря вилнееше, а снежинките се гонеха в приказен танц, описвайки фигури, непознати досега на човешката фантазия. Всички къщи бяха почти сравнени със земята, като покрити от дебела кадифена завивка. Цялото градче беше потънало в тъмнина и заспало дълбок зимен ...
  1075 
Една зимна вечер около двадесети декември малката Криси унило гледаше през прозореца как белите пухкави снежинки се сипят над къщите. Зимата беше преобразила по свой начин всеки елемент на малкото градче. Белите шапки по комини и стълбове, покритите със снежна пелерина широки поляни, всичко това ú н ...
  1181 
Блатникът* видя отражението си в стъкълцето, което беше намерил и въздъхна. "Нищо чудно, че всеки замръкнал край блатото пътник или се вцепенява на място, или се хвърля в блатото с писък, когато ме види." - помисли си той. Лицето му беше удължено, жълто и покрито със зелени, провиснали водорасли, а ...
  1057 
КОСМИЧНИЯТ ПЪТ НА РОЗАТА
Днес ми е ден за полет. Ще избягам от онази малка маймуна, която е обсебила земното ми тяло и ще полетя към теб. Посоката я зная отдавна - към онзи космичен извор на Истината, Любовта и Светлината, където мене още ме няма. До него води Пътят на розата. Нали го знаеш? Той е п ...
  1265 
Един ден петгодишният Алекс беше много тъжен. Наскоро беше боледувал от бронхопневмония и все още не му позволяваха да излиза. Той се промъкна в кухнята, където баба му готвеше нещо и потърси утеха там.
- Баби, баби, разкажи ми приказка, моля, - каза Алекс.
- Добре, момчето ми, - усмихна се баба Хри ...
  786 
> - Здравей. - прошепна го плахо, сякаш на себе си. Държеше ръцете си в джобовете и все по-силно се щипеше през материята на палтото. - Ох! - Явно е наистина, помисли си.
>
> - Хей - откъсна се от устата му, повече напомнящо на дълго притаяван дъх, отколкото на поздрав. - Как...
>
> - Какво... ...
  1086 
Отдавна, много отдавна, още преди първата луна на Филиона живеела една приказна фея.
Тя се явявала в сънищата на малките деца и сутрин те намирали под кожите, на които спели, по едно вълшебно камъче. Това вълшебно камъче им служело вечер да си запалят огън, защото огънят бил доста рядко срещан. Дете ...
  1443 
Черната земя пустееше. Старото сламено плашило се усмихваше на слънцето, някак налудничаво, с очите си - две големи черни копчета, пришити за сламата.
Върху кръстообразното му тяло се вееше вехто палто с множество джобове, сякаш тайник с безброй входове към душата му...
Любопитните врани кацаха по р ...
  2066  27 
Седях си аз на компютъра и гледах филм. Изведнъж някой почука на вратата. Аз спрях филма и попитах:
- Кой е?
- Аз съм – отвърна непознат глас.
- Кой си ти?
- Непознатият глас – представи се той. Аз станах и му отворих. Отвън стоеше динозавър с шапка. Не беше голям. Колкото човек висок, но имаше опаш ...
  4782  12 
Кучета има по цялата планета. Те са толкова различни едно от друго и дори всяко си има собствена порода.
Ех, за добро или не, в България повечето кучета са бездомни - хората не ги искат, защото нямат нужда от приятели, а кучетата стават лоши, когато някой ги обиди.
Аз познавам едно куче много добро ...
  961 
(Ето и последната (засега) част от трилогията (засега) за Катя)
Една сутрин Катя се събуди. Това се случваше почти всеки ден през последните 16 години. Но тази сутрин беше по-особена, защото Катя отново имаше план. Предишната вечер беше мислила до късно как да победи брат си Мишо. “Не може да е толк ...
  1397 
Живял някога, не толкова отдавна, в малко селце, един малък човек - в царството на тъжните хора. Когато се родил бил толкова малък (колкото едно голямо сърце), но никой не се учудил на умаления му вид. В царството на тъжните хора били виждали какво ли не и отдавна лицата им замръзнали в безизразни, ...
  2083 
Беше прекрасна лятна утрин и Марина се събуди рано. Птичките навън пееха своите песни и сякаш природата се усмихваше.
"Напълно подходящ ден за разходка в планината"-помисли си Марина.
След като се приготви тя чу, че се звъни на вратата. Навярно това бе нейният любим Майк, който гореше от нетърпение ...
  1122 
Живял някога един индианец на име Джо. Той бил баща на момче и момиче и съпруг на Мериалън - дъщерята на прастария звездоброец Мерсион.
Една вечер Джо, както стоял на прозорчето на палатката си, Мерисайн (така се казвало момичето), отишла при него да гледа звездите. Изведнъж тя забелязала звезда, ко ...
  1259 
Утре ще ходиме на гробищата с мама и тати. На гроба на баба. Тя умря миналата година и всички много плакахме. Е, аз не плачех много. Или само в началото. После ми стана много интересно как само си лежи в ковчега и не мърда.
Някаква муха през цялото време й лазеше по носа, мама я гонеше, но мухата па ...
  2080 
Лейди Мариан и четиримата "изпечени" крадци
Мисля, че я познавате отдавна тази владетелка на Шеруудската гора - лейди Мариан, както и четиримата, които се бориха за ръката й - четирима "изпечени" крадци..
Първият събра цялата си любов в едно - единствено писмо, където Росинанта куцащ и южняшката й с ...
  1035 
Имало някога пет мечки, които вървели по пътя. Имената на мечките били: Кико, Мико, Дико, Вико и Рико. Те вървели през мрачна гора с безброй сенки. Било много страшно и мечките се озъртали непрекъснато. Скоро гората свършила, но от другата страна имало бърза и дълбока река.
- Какво ще правим? – Попи ...
  2289 
(Всички персонажи са измислени!)
Катя живееше, заедно с брат си, в красивата, велика и Независима Република Обеля. Но за разлика от Обеля, Катя беше силно зависима от наркотици, алкохол, цигари и мъжко внимание. Единственото, което помрачаваше безмисловното съществуване на Катя, беше завистта и омра ...
  1663 
Това се случило в един от онези каменни градчета, в които хората разговаряли помежду си, смеели се, пеели и танцували, а всъщност... всъщност дори и не се познавали добре.
В този град живеело малко момиче. Живеело в скромния си дом, в отдалечен квартал. Не притежавало нищо ценно. Обикновено, бедно м ...
  2679 
Студ! Щипещ студ!
А вятърът?! Пронизващ! Той сякаш минава през гърдите ти и се вселява в душата ти. Тя го гони, но той си се спотайва там вътре - в теб.
Изведнъж... спомените се изпаряват, мечтите се превръщат в ледени висулки. Сърцето замръзва, а животът сякаш спира.
Това бе способен да направи сту ...
  7035 
ГЛЕЗЕНОТО ЩЪРКЕЛЧЕ
Сред дъбрави се гушеше китно забравено селце. Никой вече не го помни, баби и няколко старци доизживяват мирно дните си, а внуците все по-рядко се сещат за белосаните къщички, старата каменна църквица и порутеното школо. Само щъркелите всяка пролет редовно се връщат да излюпят и от ...
  1227 
Имало едно време в едно голямо черноморско градче, едно момиченце, което било малко на години, но с голяма душа. Симпатично, любопитно и палаво. Правило неща, за които после съжалявало. Добре, че бил насреща големият батко, който винаги да го успокоява, разбира и подкрепя във всякакви ситуации и при ...
  1266 
Живялo в малко селце едно бедно семейство. От сутрин до вечер бащата работел в близката мина, а майката шиела дрехите на богатите дами. Синът им бил още малък, но осъзнавал колко много родителите му се трудят за него. Вечер, когато семейството се събирало на трапезата, отправяло благодарности към бо ...
  2130 
ЗАБЕЛЕЖКА: Тази история, макар и леко преувеличена, е създадена по действителен случай, но всички лица, задници и жестоки безсърдечни диктатори са измислени и приликите са случайни.
В неделя отидох да видя приятелите си във Влага Бест. Имах рожден ден, бях купил бонбони, кола, сладки и голяма торта. ...
  1527 
Преди много, много години всички лястовици били бели - съвсем бели били, едно черно перце нямали. И черният гарван им се присмивал: - Ха-гра! - ядосвал ги той, - какво ми се фукате, че летежът Ви е грациозен? Че се ширите в красиви апартаменти от кал? Ама сте бели, и нямате цвят - безцветни сте, и н ...
  1339 
Драги ми Смехурко,
Седнах да ти пиша, че хем да ми премине, хем да се посмеем. Нали знаеш мойта баба Цоцолана? Гиздава, надута ходи като пуйка. Из селото ни кално, посред дъждовете на априля, хвана се, повярвай, коконата велика, модно ателие да прави, стринки да облича. Аз, нали ме знаеш, мой Смехур ...
  7030 
ИЗБОРЪТ НА ЖАБАТА
Имало едно време една жаба. Тя имала два избора за своята смърт: или да умре в корема на щъркела, или да умре на дъното на блатото под смрадливо разлагащата се тлен на прецъфтели лилии. Тя избрала да сбъдне мечтата си и да умре като човек - от любов.
Така поне щяла да бъде първата ...
  3350 
Живели някога на един остров всички чувства. Един ден обаче островът започнал да потъва и на чувствата им се наложило да напуснат острова. Всяко отплавало със своя кораб. Само Щедростта и Любовта упорствали да останат до последно. Когато разбрали, че вече всичко е изгубено, се огледали за помощ, но ...
  8687 
ГЛАВА ПЕТА
Другата рокля на Пепеляшка
и балът в Замъка с Трите Кули
Който си мисли, че един вълк и един човекоядец могат да ме откажат да търся Лазурния принц, значи още не ме познава. Само че пред мен отново стои същия проблем: балната рокля. Защото първата красива, паяшка рокля остана по трънките ...
  1321 
Приказка
от Пиринска Македония
Имало едно време едно момченце.
Било толкова непослушно и щураво, че всички били пропищели от него. И задето всички му били обидени, никой не го наричал по име.
- Ей, синко – рекъл побелелият му дядо – втори като тебе няма толкоз и таквиз бели да прави! Като ламята си, ...
  4794  14 
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Новата рокля на Пепеляшка
и как и защо пропуска бала в Замъка на Хълма в Долината на Реката
NB!
Героите в тази глава нямат прототипи в действителността, с изключение на Пепеляшка, Мащехата, Ловеца и Пучи. ...
  1172 
Спиш, малка моя, и се усмихваш в съня си.
Когато се ражда човек, в онзи кратък миг на първия му вик, на първата глътка въздух, при него слиза красавица неземна. Трудно е да се опише хубостта и с думи, защото е събрала в себе си всички прелести на природата. И бистрата вода, и сочните земни плодове, ...
  1179 
Предложения
: ??:??