Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Аз - единствената

Моят празник е днес. Моят ден. Когато очаквам моят мъж, моите деца, моите родственици, моите колеги и всякакви мои познати да ме дарят с нещо или поне поздравят.
Моите комшии ще ме срещат по стълбите и ще се усмихват на моите редовни, но този път празнични забележки. Моите думи отново няма да ги нак ...

генек

Проза » Хумористична

2021-03-08T10:27:32+02:00 634 2 22

Разни осмомартенски

Мъжете обичат с очите, жените с ушите. Но колко повече обичат, ако тия уши са украсени с диамантени обеци…
хххх
Мъжките органи са отвън, женските отвътре.
Защото жените обичат вътрешно – приемат в себе си, когото пожелаят, ако пожелаят, когато пожелаят, срещу каквото пожелаят… Понякога даже и любими ...

генек

Проза » Хумористична

2021-03-08T10:25:30+02:00 487 2 11

CO-вид – 60. Любовта ни събира, любовта ни дели

Телефон все ни свързва, телефон ни дели.
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Ваньо Вълчев, „Телефонна любов“
Кърджали, Миден, наши дни
„Мъжът, когото обичам, е някъде там – не знам къде, а аз съм тук – не знам защо!“. ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2021-03-07T23:38:05+02:00 871 6

Первая, Белая, и Всея. (глава 28) 🇷🇺

Глава 28. Гаркавый в селе. Село и люди.
*Гаркавый стоял перед Учителем озадаченным, отпрашивался на три гладких дня к деду с бабушкой, в утомлённое село просился. Младший брат отца работает в преуспевающем материке, бурит газовые шурфы на дне океана, готовит подачу газа для улучшения жизни людей про ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2021-03-07T23:14:46+02:00 1.6K 1

Неизречените думи

,, Къде си? Питам се аз, всеки ден. Какво трябва да сторя, за да те върна? Ти си отиде, тръгна си просто ей така. Остави ме да ме боли и да страдам, сам самичка. Обичах те! Адски много те обичах, но ти бе твърде зает с работата ти, че дори не забеляза синините по тялото ми и по душата. Мога ли да ка ...

gergancheto93

Проза

2021-03-07T13:19:06+02:00 1.2K 7

Сила

Живеем в размазана като яйце в бетонна стена реалност, която е ехидно смееща се беззъба вещица в сърцевината на изтощените ни от грозно, болно препускане между лични проблеми, опразнени стремежи и кухи идеали умове. Уверено смятам, че заслужаваш да те наградят на бляскава церемония с огромен златен ...

thedac

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-03-07T07:38:57+02:00 517 3 6

Една съботна вечер

Ние със Сашо отворихме една бутилка вино, която засрамено беше се скрила в хола под масата. Беше една тъмна, гадна и мръсна вечер. Бяхме се скатали в апартамента ми в Депфорд къде живеех вече втора или трета година, не помнех.
Той не намери тирбошона, може би защото аз вече го нямах. Последният път ...

th3sun

Проза » Разкази

2021-03-07T07:38:35+02:00 316

Взаимно ли е

Мислиш ли за мен така, както аз за теб? Сънуваш ли ме, когато вечер заспиш? Усещаш ли липсата ми така, както аз твоята? Будиш ли се нощем, търсейки ме до себе си?
Изгаряш ли в незадоволен огън? Виждаш ли ме пред себе си денем, когато не съм до теб? Липсва ли ти моята топлина?
А сега нека ти кажа как ...

f_e_l_i_n

Проза » Писма

2021-03-07T07:36:56+02:00 967 2

Лекар по призвание

Изкуство

Проза » Разкази

2021-03-07T07:35:53+02:00 1.2K 1 2

И небето тихо заплака

„ - Де са хората? – обади се най-сетне малкият принц. – В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2021-03-07T07:30:51+02:00 688 1 2

Децата на Зегандария (Глава 12: Урокът на Агарес)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: УРОКЪТ НА АГАРЕС
- Видя истината, нали? – Агарес се пляскаше по колената като малко дете. – Не е приятна като в приказките! А и да я знаеш, често няма никаква полза! Но ти си различен!
- Значи, Казук Мон ме избра защото оцелях сред всички онези деца на онова страшно място? – запит ...

Мастъра

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-03-06T16:14:44+02:00 807

Свърталището на дявола (9-та част)

Нова глава
1
***
Хората над четиридесет години знаеха добре историята на Яким Георгиев (известен и като Яким Дърводелеца) и на жена му Роза, но не желаеха да я разказват на никого. Дори не коментираха помежду си случилото се, сякаш се надяваха то да бъде забравено завинаги. Още по царско време, през ...

donkooooo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-03-06T07:22:05+02:00 990 2 6

Щурм на края на света-част 30

Рев
–По-бързо, мързеливци! Това не ви е да седите в кръчмата и да пиянствате по цели нощи и да гоните фустите! Още десет обиколки за любителя на подигравките в края на колоната. Ти, очилатият! Ако пак изостанеш, ще миеш чинии цял месец и ще лъскаш ботушите на целия полк за още толкова!
Добре, за оне ...

Algol

Проза » Фантастика и фентъзи

2021-03-06T07:19:58+02:00 879

Питаш ме коя съм?

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-06T07:16:21+02:00 3.9K 18 82

Истинските мъже

Исках да си събера багажа в стар евтин куфар, да изляза гневен навън, да вляза в случайно жълто такси и да поема към летището, без да се изтезавам, пътувайки натам, с мисли за това какво е било и какво можеше да бъде. Да избягам, бе най-лесното и глупаво решение, което имах избор да взема, огорчен, ...

thedac

Проза » Други

2021-03-05T14:08:03+02:00 593 1 3

На кафе

Ееех, разпуснаха най-после строгите противоепидемиологични мерки,.. вече дишаме спокойно въздух без финни прахови частици / то ковида ги измести от новинарските емисии / , та решихме с познат да пийнем по кафенце в близкото бистро...
- Едно кафе, .мдаа дълго кафе и с три капки хиалуронова киселина.. ...

PetarStoyanov

Проза » Хумористична

2021-03-05T12:52:10+02:00 573 2 4

Писмото на Снежана

Мой мили Владе,
Пиша ти, но не знам дали ще мога да пусна това писмо...и на какъв адрес да го изпратя?
Как да ти съобщя, че преди две седмици...
Събирам кураж и ще ти кажа...
Но как да ти кажа... ...

di_t

Проза » Писма

2021-03-05T09:23:55+02:00 1.9K 7 42

Неуспешната космическа стиковка

Провали се първата сватба в космоса…
Маса проблеми – безтегловността, липсата на креват или поне килим, както и намесата на специалистите от Координационния център на Земята. Които взеха активно участие, внасяйки много над необходимата доза объркване…
- Горчиво! Готови за стиковка? Поехали…
- Малко ...

генек

Проза » Хумористична

2021-03-05T09:00:34+02:00 473 1 4

Това не е, което е

Скъпи Антония и Петър,
Всеки ден ви гледам и ви се радвам. От къде намирате толкова сили да се усмихвате непрекъснато. Чудя ви се кога спите? Сутрин като се събудя - вие ме посрещате от екрана с „Добро утро!” и аз ви отговарям. Нощем като се събудя пак вие ми говорите ли, говорите.
Аз съм много стар ...

Довереница

Проза » Писма

2021-03-05T08:12:25+02:00 1.4K 7 10

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 6

- Ще ми обясниш ли какво става тук? – започна Глухарьов като едва ме дочака да затворя вратата. – Цял месец слушам това „ще ти обясня по-късно“ и ми писна. Писна ми да се чувствам като пълен идиот! Дължиш ми обяснение!
Не очаквах подобен изблик, но той беше прав. Трябваше да спра да го държа в невед ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2021-03-04T19:54:14+02:00 1.2K 2 8

Човекът, който си остана

– Още веднъж, ако видя някои да му дава, късам отношения с него. Така да знаете! Аман от паразити! Този е такава отрепка, че ме е срам, че го познавам. Нямал, че и аз нямам бе, дай ми ти на мен!
Боби много се дразнеше от Уди Алана, почервеняваше до черно, когато го видеше в библиотеката.
Признавам и ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-03-04T16:27:40+02:00 1.6K 2 4

Полет край къщата на Бащата

Понесе се покрай дърветата, поигра си с листенцата, вдиша дълбоко. Че и въздухът тук горе е по-свеж, по-хладен и сладък да го пиеш. Очите му зорко местността прегърнаха, жаловито той загледа се по залеза. Все го преследваше, но да го докосне не успяваше. Идеше нощ – по тези места студени бяха малкит ...

anahataroot

Проза » Разкази

2021-03-04T16:22:20+02:00 916 5 19

От записките на един ерген

Стоях в офиса и разсеяно гледах през прозореца. Беше понеделник. Боже, как мразех понеделниците! След двата почивни дни ми беше трудно да се мотивирам и съсредоточа. То, май, мразя и вторник, и сряда... Чудя се защо не може да започнем живота си отзад напред?! Първо да сме възрастни пенсионери, а по ...

РосиДимова

Проза » Разкази, Хумористична

2021-03-04T07:18:00+02:00 867 1 18

Стълба към небето - 1

1.
Заострения връх на писеца спря драскането си по листа.
Тишината която настана позволи от огнището да се надигне гласа на пламъците, гънещи се в техния огнен танц и отмерването на ритъма с припукващи плясъци на рояци искри, отразявани в прозореца до камината.
Отвън шумоляха неокапалите листа по кл ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2021-03-03T19:29:46+02:00 1.4K

Записки от края на безкрая

По искане на либералната миниобщност, в шаха се премахват цветовете на фигурите – стига вече с тоя расизъм…
хххх
Тя спря всякакви тестени изделия. И мина на диета – само макарони…
хххх
Най-опасното съчетание – глупост и амбициозност. ...

генек

Проза » Хумористична

2021-03-03T09:48:06+02:00 604 4 15

Щурм на края на света-част 29

Арлена
Човешкият геном съдържа всичката необходима информация относно това кога трябва да се роди някой, как ще изглежда, колко години ще живее, от какви болести ще страда и към кои ще притежава имунитет, какво ще харесва и мрази, какви таланти и способности ще развие и в какво ще го бива най-много. ...

Algol

Проза » Фантастика и фентъзи

2021-03-03T07:30:34+02:00 772

Розово море

Тъмнина. Не. По скоро е като “зарево”. Откъде ми идват тези думи, пък? Наистина е като зарево. Около мен розовее. Къде съм? Някъде. Отдавна съм тук. Даже не помня от кога. Не, не се оплаквам. Където и да е това “тук” ми е приятно. Нито е топло, нито студено. Приятна температура. “Телесна” един вид. ...

robertratman

Проза » Разкази

2021-03-03T00:28:19+02:00 1.7K 2 6

Писмо в бутилка

Алармата прониза тишината. Отворих очи! Болеше ме цялото тяло! Не ми се ставаше! Обичах да лежа полубудна, а съзнанието да се рее из фантазиите ми. Рекс излая и наруши вътрешния ми мир. Отворих едното око, усетих топлия му дъх по лицето си! Голяма привилегия е да си куче, особено ако имаш добър стоп ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-02T20:47:41+02:00 520 3 13

Писмо до моето минало

Здравей, мое минало! Реших да ти напиша писмо, но не го правя с някаква лоша умисъл, можеш да бъдеш спокойно. Нито пък с някакви лоши чувства, или в поредният опит да се върна назад при теб. Аз вече се отказах, защото което е в миналото трябва да си остане точно там. Не трябва да пречиш вече на моет ...

Ronnicca

Проза » Писма, Други

2021-03-02T20:18:13+02:00 1.8K 7 2

Обещах да се видим в неделя

В неделя да се видим обещах. Мечтаех да пълня с тебе очите си, да нежно целувам ръцете ти, да те силно прегърна и толкоз! Щастие и ухание на лавандула! А какво нещо са обещанията, а пък как боли като ти ги изтръгне тоз, животът, как си с тебе играе и те подмята... Ей, на! Шантава работа!
Сутринта в ...

anahataroot

Проза » Разкази

2021-03-02T20:08:01+02:00 865 4 8

Изборна прогноза

Подир фиестата на протестите,
ще пасува избирателят, ще пасува.
Как да гласува? - прегракна
от псуване.

Вълшук

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-03-02T19:32:55+02:00 361

Руните на Визера (част 1)

Килията тънеше в мрак и му трябваше известно време да свикне. Единствената светлина се хвърляше от малко прозорче под тавана. Дори не можеше да си провре ръката през него. Освен това обаче и едва различимите стени, тук нямаше нищо.
- Дошъл си да се подиграваш ли? – попита тя и той чу издрънчаване на ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-03-02T19:31:42+02:00 596 4

Аз и градът

Вървях измежду старите блокове, покрити с жълти полуразбити тухли. Всяка от тях беше на равно разстояние от другата и излъчваше характерната за материала студенина.
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали едн ...

Vay

Проза » Разкази

2021-03-02T19:22:38+02:00 1.3K 2 4

Писмото на мечтателката

До най-близкия ми и скъп приятел:
Здравей, мой скъпоценен и незаменим приятелю!
Пише ти твоето досадно главоболие, което постепенно, но неминуемо започва да отшумява. Дано! Искам да ти кажа колко много ми липсваш, и как след теб остана празнина, която с нищо не мога да запълня. Няма достатъчно силно ...

Algol

Проза » Писма

2021-03-01T22:56:45+02:00 1.4K 3 4

От Пепеляшка с любов

Здравей „принце“,
Не знам как стигнахме дотук, ама на. Дори не знам защо ти пиша това, след като никога няма да го прочетеш. Освен ако не ти го пратя в някой момент на пиянско самосъжаление. Ама пак няма гаранция. Щото за да четеш нещо, трябва да си говорим, нали? А ние не си говорим. От седмици. По ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Писма

2021-03-01T16:02:07+02:00 1.8K 6 69

Един ден на Иван Д.

Сутринта трябваше да отиде до магазина. Не искаше, цялото му същество се бунтуваше, страхът преливаше от душата, та чак в тоалетната, обаче… Трябваше! Пък и тоалетната хартия свършваше – психологията изискваше грижа за тялото след поредното душевно и чревно разстройство…
Е, трябваше. Имаха още три ч ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2021-03-01T10:01:37+02:00 601 3 14

A Love Story 🇬🇧

A Love Story
Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer sun painting the street and the planks of the floor a luminous yellow. The sun seemed to brighten Ella's face, turning her brown eyes golden with black specks in them. As usual, I was winning, but Ella ...

robertratman

Проза » Разкази

2021-03-01T08:06:44+02:00 2.2K 1 2

Любов и Обич

- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-01T07:55:59+02:00 561 6 11

Недо

Недо е червендалест, кръглолик, кротък стар ерген, от село до морето, където живее с майка си –неконтактна, отрудена мустаката селянка, в триетажна, построена от самия него къща с огромен двор, набразден от лехи и всевъзможни стопански култури. Лятото Недо продава на центъра стоката от багажника на ...

vozi

Проза

2021-02-28T16:20:40+02:00 751

Зеленият камък - шеста част

На другия ден отиде, взе си последната заплата, излезе и зачака отвън, недалеч от входа на сградата. Попита „дежурната овца“ кои от колегите му са идвали и разбра, че двамата скапаняци още не са дошли. Овцата го попита защо ги търси, а Дидо отговори: +
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...

presian_penchev

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-02-28T10:44:25+02:00 1.1K