Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Диаманти в небесата с турболнетности в сърцата

(Никак не кратък разказ вдъхновен от картинка и написан по задание)
Собственик съм на продуцентско-импресарска къща. Осигуряваме работа на състави от всички жанрове. Имаме и петима комедианти, владеещи по няколко езика. По тази линия ми се налага да летя до далечна арабска държава. Дестинацията си я ...

rygit

Проза » Разкази

1.9K 2 8

OFF / ON line брътвежи

Като надпис на китайски електроуред off / on...
*
- Мамо, мамо... къде се намира Портогалия...- пита момченце
- На другия край на Европа,.. до Испания и океана,.. столицата е Лисабон....
- А Бермудите.... ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

958 4 24

Продължения на поговорки 9

1. На чужд гръб и сто тояги са малко./ Докато не започнат да налагат твоя гръб./
2. Умът е градина, в която волята е господар. Рене Декарт/ И не само - тялото ни, бита ни, отношенията ни с хората, целият ни живот е градина, където волята е господар./
3. Човек се учи докато е жив!/ И в крайна сметка ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K

Сбор от моето детство

Глава 1
След дълъг уморен път, във скормния автобус "Монтана АТ", най-накрая доближаваме дългоочакваната дестинация - град Берковица. Бяхме с моята добра другарка, Елка, с която през целия път бъбрихме за неща, които ни интересуваха тогава - типични тийнейджърски клюки. След един часовия, неприятен ...

Тракалайчо

Проза » Разкази, Хумористична, Други

1.9K 2

Обичам те... /за Паралакс/

Това не беше вълнуващо признание в любов.Нито пък беше потвърждение за любов. Не беше и изтъркано от употреба обръщение в уверение на топли чувства към някого. Това беше най-обикновен надпис в ярко червено, щампован върху хубава химикалка. Всъщност до последно не я забелязвах, докато прибирах едно-д ...

JordanKalaykov

Проза » Разкази

1.2K 2

14+ Свалячът 3

Свалячът 3
Цели три месеца Стоимен си бе напълно самодостатъчен. Но, с настъпването си, есента попари не само листата на дърветата, а и част от неговия ентусиазъм. За сметка на това се пробуди инстинкта му на ловец и той закопня за крехка, сочна мръвка ! Направи си нова регистрация в сайта за запозн ...

charo

Проза » Разкази, Хумористична

1.6K 6 27

Небостъргачът - 34

През нощта Гао Минг имаше странно усещане - като че ли хиляди егрегорни духове, създадени от мегакорпорацията, искаха да го изпратят в самия Ад. Те му шептяха, говореха, изглеждаха ефирни, но готови да му потърсят отговорност. Да, Гао знаеше добре какво щеше да се случи... В крайна сметка понякога в ...

Мастъра

Проза » Други

1.4K 2

Дядо Ицо гледа от Бакаджика-тринадесета част

Зимата на 1953 година се случи необичайно сурова и снегообилна.
На Бъдни вечер Ирина усети как детето в нея енергично се спуска и търси изход от недрата й.Родилният екип я подготви за залата за раждания,но се оказа че детето е с обвита пъпна връв около шията и то е заело необичайна позиция за изход. ...

Ranrozar

Проза » Литературни очерци

1.8K 5 25

Истината и лъжата

/философски диалог/
- Това е лъжа! Лъжа! Лъжа…
- Хората го казват…
- Но ти знаеш, че не е така, нали?
- Абе, знам… Но се говори… ...

генек

Проза » Други

1.4K 7 18

Момини гърди

- Пуста да опустее тая кобила, дано! Къде беше пак снощи, Биляно? Луда си да знаеш, луда!- гълчеше я майка ѝ.- По цели нощи бродиш, срам от хората и страх от Бога нямаш!
Биляна я поглеждаше изпод ресниците си, а кладенците в очите ѝ потъмняваха. Мълчаливо продължаваше да реше кобилата, сетне внимате ...

Ivita_Mirianova

Проза » Разкази

3K 14 47

Небостъргачът - 33

Краят на страданието дали означаваше край на цикъла? Все пак трябваше да има някаква посока и чувство за общност, за да може средностатистическият човек да оцелее. Дали пък това беше нужно на някого или пък не?
Ху нямаше да остави смъртта на Гу просто така. Можеше представителите на мегакорпорацията ...

Мастъра

Проза » Други

1.3K 1

Моето читалище – духовен храм

Във всяко малко населено място читалището е онзи важен духовен храм, без който не може да има просвещение. То те учи на любов към книгите, на обич към родното и българското, съхранява миналото на родното ти място и те оформя като българин. Още от дете ти се свързваш с него по всякакъв начин – дали щ ...

Secret0000

Проза

1.6K

По стъпките на изгрева (4)

Щастливец съм. Защото живея на морето. Не мисля, че нещо или някой може да ме отдели от него. Самата мисъл, че е на две преки от дома ми, ми създава усещане за спокойствие и достижима романтика на минутки път.
Само един единствен път съм опитвал да подаря морето на човек. И то на морски такъв. Казва ...

written-springs

Проза » Други

1.5K 2 3

Детски бисери 9

Мисли на дъщеря ми, когато е била на 11 години.
1. Директорката на Училището издала заповед. Тя да не е царица, че ще издава заповеди?!...
2. Аз емоционирам!
3. Чекмеджетата на дядо ми са портал към хаоса.
4. Това е абсурдно като минимум. ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 1 7

Записки от безкрая

Предизборна обиколка в родилното – полюлял бебетата, поохкал с родилките, погрухтял с бащите навън…
хххх
На митницата – умното куче намира наркотици, по-умното си ги крие за после…
хххх
Ползвайте домашен сапун – само с вида си убива микробите… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

677 2 3

За кравите и за звездите

Като почти всяко селско чедо, имам и аз ,,бодлив'' детски спомен от нашата крава на двора. Уви, вече с голяма давност ... Помня още и веселото стихче, в което малчуганът брои, брои и все не може да преброи кравите от стадото, връщащо се привечер от пашата. И как отчаяно моли кравите да спрат за малк ...

dorageorg

Проза » Разкази

1.2K 4

Отложеният живот

Като малък много се чудеше на забързаните хора наоколо. Родители, приятели, комшии, съграждани… Всички все за някъде бързаха. И в живота, и в личния си свят…
А нему се нравеше спокойствието. „Бързай бавно!“ – повтаряше той – „Това е девизът на бабата на заека“…
И не бързаше. В училище ставаше бавно ...

генек

Проза » Разкази

1.3K 5 11

Небостъргачът - 32

Кръвта на един Древен. Смъртта на един приятел. Оказа се, че Гу беше успял да избягва програмираните промени до своята достолепна седемдесет и девет годишна възраст, но на практика едва ли изглеждаше на повече от петдесет и пет. Поне такова впечатление създаваше лицето му от снимката, която Гао беше ...

Мастъра

Проза » Други

1.2K 2

Небостъргачът - 31

- Смъртта на егрегорен дух не е повод за гордост на мегакорпорацията - каза Гу, - но тя ще го преживее. Тя е много по-силна от това. А и функционира по различен начин.
- Манипулацията на егрегорен дух въобще не е проста работа - съгласи се Гао Минг, който започваше ясно да разбира колко е дълбоко вс ...

Мастъра

Проза » Други

1.2K

Минчо 2- Шофьорска треска

- Минчо, внимавай! Има пешеходна пътека! Къде блееш, бе? – пищеше Яна, а кръвното и сугурно удряше сто и двадесет на двеста.
- Какво само бръмчиш, ма?!? – обърна поглед към нея мъжът и.
- Гледай си пътя, бе, говедо! Ще ни пребиеш! – ужасена нададе вой тя.
- Нали съм в еднопосочна улица, ма? Какво са ...

charo

Проза » Хумористична

1.1K 5 17

Вярвате или не ...48

Намерили решението
Във Виетнам, кучетата нямали никакъв проблем с фойерверките
в Новогодишната нощ - били включени в менюто!?
Министерска заповед
Във връзка с хуманното отношение и за да се избегне стреса на ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

952

По стъпките на изгрева (3)

Някъде там е заложена смелостта ми, с която слагам ръката си над огъня. Смелостта, с която разказвам собствения си живот, допускам в него. Не се страхувам да показвам какво не е завършено по дома ми и какво се нуждае от замяна. Някъде там... в най-смелите ми мечти соча изгрева на отреденото ми, а то ...

written-springs

Проза » Други

1.3K 4 3

Лампа за мухи

Баба Я. влезе в стаята, в която мързеливо лежеше на леглото внукът ѝ. Усети, че е захладняло и запали печката. Тя бе възрастна жена, чиито крака често я държаха будна по нощите от болка, а по лицето ѝ личаха ясно тежко отминалите години.
Тъкмо усети, че в стаята е достигната желаната от нея температ ...

Nikolay_Yanev

Проза » Разкази

2.5K 5 9

На този ден

В един мразовит януарски ден от света на живите си замина моят баща.
И докато навън дърво и камък се пукаха от студ, в сърцето ми сякаш бе слязъл огънят на ада... За да ми напомня години наред тази мрачна дата...
За да се връщам към онзи миг, когато завинаги угаснаха топлите и изпълнени с обич очи н ...

Ivita_Mirianova

Проза

2.2K 14 19

Фестивалът

През онова горещо и незабравимо лято на 1968-ма както всяка година бяхме на селскостопанска бригада. С моите съученици от десети клас беряхме малини, на къра край софийското шосе. И изведнъж един от учителите ми съобщи поверително, че съм избрана за делегат на предстощия IX Световен младежки фестива ...

dorageorg

Проза » Разкази

1.2K 1 3

Луда Яна

Аз съм Яна.
Скоро преминах за трети клас с пълно отличие. Татко ми казва Синеочка, заради сините ми очи, мама – Пакостниче, а дядо – Луда Яна. Избухваме в смях с дядо винаги, когато ми казва така, защото през града ни минава реката Луда Яна и аз се чудя как го измисли. Луда Яна...лудетината...
Правя ...

di_t

Проза

2.7K 8 46

В тихата страшна нощ

Посветено на добрата грижовна родна власт...
Навън е още светло. Е, слънцето се търкаля зад покривите на съседните къщи, скоро ще се скрие, но няма как да отиде да го търси. Мама не разрешава!
А мама всичко знае… Мама е най-умна, най-учена, най-добрата… Мама!
Не като татко. Който нищо не разбира. И ...

генек

Проза » Разкази

807 3 6

Айрин 3

Айрин 3
Описаното благополучие на семейството траяло малко след 09.09.1944 год. когато комунистическата партия взела властта. Имало и няколко в опозиция и ако някой дръзнел да говори или плюе срещу властимащата, вече бил със запазено място в лагера в Белене...Така бъдещият свекър на Айрин, член на п ...

Иржи

Проза » Разкази

941 5 14

Манастирът “Шаолин”

Преди двадесет и повече години, в тогавашното кино "Млада гвардия" в Пазарджик, прожектираха китайския филм "Манастирът Шаолин". Той впечатли всички нас – момчетата от квартал "Младост", с красивата природа и сръчните гологлави монаси, летящи във въздуха и правещи чудеса с ръцете и краката си.
Гледа ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Други

908 1 2

Лексиконът

През онази есен ние, големите ученици, бяхме на бригада за бране на царевица. С нас бяха също ученици от Техникума по Автотранспорт, който вече превземаше сградата на нашата гимназия. Бях се сприятелила с някои от курсистите и малко повече с Петко. Беше доста симпатичен, със светлокестенява коса, а ...

dorageorg

Проза » Разкази

1.3K 2 2

Кабиненът за ваксини

- И тая събота ми отиде на вятъра. - замислено каза докторът, докато сипваше гореща вода в разтворимото си кафе в бялата порцеланова чаша със син кант. - Можех вече да съм за риба. Намерил съм едно място, дето кълве като за световно. Пускаш - вадиш. Няма празно.
За него риболовът беше стара страст, ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

944 1

Приказки от Омаг. планина – 7. Драконът

Но кажа ли му на сина, той едно си знае: „Какво ще правиш ти в село сам-самичък?“. Как да му кажеш, че у дома в село, аз съм на Света в средата. Черешки в градината… Тикви, лучец, туй-онуй. Едно бълбука, друго шумоли, трето поблява…
Николай Хайтов, „Дърво без корен“
Леля Русана сгъна белия космат ки ...

МарияДимитроваБел

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца, Други

1K 6

Плебейска фамилия

Той се сриваше бавно, почти тържествено, като катедрала преживяла безброй триумфи.
Профилиран, планиран от много години, почитан, боготворен и възхваляван...
Той изпадна в заблудата, че е жрец на недоказаното слово.
Има ли нещо измамно в това, да заблуждаваш околните, а те да ти вярват? Дори да е та ...

Ranrozar

Проза » Други

922 4 12

Отшелникът

Вълната се разби на брега. Пръските го събудиха и бавно се изправи. Навсякъде вода, чак до хоризонта.
Сушата, само камъни и няколко сухи храста, заобиколени от нисички цветенца. Цялата можеше да се обходи с един поглед.
Малък остров, но как се отзова на него.
Нищо не помнеше.
Изпадна в паника. Сам б ...

Жабокът

Проза

673 4 6

Как изгубих аргументите си

Обсъждам с големия син по телефона дистанционното обучение. Което за мен е пълен ерзац и некачествен метод за симулация на човешко общуване. Не комуникация, а общуване…
И се сещам за страхотен аргумент. Който мигновено преглъщам.
Защото…
Абе, синът е на 44 години, ама аз съм му баща от стария модел. ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 5 15

Небостъргачът - 30

"Потребителската ти сесия приключи. Време е обаче да вземеш решение дали ще останеш до края, че и след това" помисли си Ху.
Имаше чувството, че пътуваше по широка магистрала, от двете страни на която имаше сняг, а отгоре върху напълно черното небе стоеше луна със отчетливо жълтеникавосивкав цвят. Ня ...

Мастъра

Проза » Други

1.8K

Невидимият орган на пазара

Познат рекламен лаф – невидимата ръка на пазара. Банално и, разбира се – измамно. Невидимата ръка, която премества топчето от единия джоб в другия, докато видимата забавлява публиката и отвлича вниманието.
Интересно – защо тези, с извинение – икономисти, говорят за невидима ръка, а не за глава?
Може ...

генек

Проза » Други

509 2

В мебелния магазин

В дома й всичко беше подредено. Шкафове, фотьойли, дивани, гардероб, маси, столове… Чисто, лъскаво, естетично. По нейната естетика. Наследена от майка и баба. Най-важното – нищо излишно отгоре! Нищо!
След храна – измитите съдове в шкафа. Няма нужда да изсъхват, ами ако някой ги види на сушилника? Ни ...

генек

Проза

1.2K 4 5

Краят на приказката

Кой не се е потапял до забрава в чудната атмосфера на заведенията в царственото Велико Търново?! И кой повече от студентите - въпреки вечното им пословично безпаричие ?! ... Нерядко излизах с приятели състуденти-задочници, макар че бях малко по-възрастна от тях. A те ме отвличаха с веселото си безгр ...

dorageorg

Проза » Разкази

2.2K 1

CO-вид 78. Перперуна – 3

Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.
Откровение 21:2
И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.
Посред главната му улица и от двете страни на реката стои ...

МарияДимитроваБел

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

1.6K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Диаманти в небесата с турболнетности в сърцата

OFF / ON line брътвежи

Продължения на поговорки 9

Сбор от моето детство

Обичам те... /за Паралакс/

14+ Свалячът 3

Небостъргачът - 34

Дядо Ицо гледа от Бакаджика-тринадесета част

Истината и лъжата

Момини гърди

Небостъргачът - 33

Моето читалище – духовен храм

По стъпките на изгрева (4)

Детски бисери 9

Записки от безкрая

За кравите и за звездите

Отложеният живот

Небостъргачът - 32

Небостъргачът - 31

Минчо 2- Шофьорска треска

Вярвате или не ...48

По стъпките на изгрева (3)

Лампа за мухи

На този ден

Фестивалът

Луда Яна

В тихата страшна нощ

Айрин 3

Манастирът “Шаолин”

Лексиконът

Кабиненът за ваксини

Приказки от Омаг. планина – 7. Драконът

Плебейска фамилия

Отшелникът

Как изгубих аргументите си

Небостъргачът - 30

Невидимият орган на пазара

В мебелния магазин

Краят на приказката

CO-вид 78. Перперуна – 3

Опашка