Или
НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НА ЖЕНА
- Успокой се!
- Млъкни! (все едно ѝ казваш да изсипе словесната си канонада за цял месец)
- Чакам те след 5 минути (женските 5 минути са най-разтегливото понятие) ...
Барман, една голяма бира...
Неми погледи. Огледална стена. Привидна разсеяност. И се питам... кога се превърнахме в двама напълно непознати, от познати все пак с някаква история...
Плачещи акации. Увехнали пролетни липи. Листопад от тишина...
Аз закусвам със захарни пръчици. Обядвам препечени какаов ...
Рано или късно Истината с главна буква се появява, повече като изкупление, отколкото като разкаяние.
Христо изкара на паша стадото и когато слънцето застана над земята като покровител и съдник, той запладни шилетата край малкото язовирче.
"-Хем,шилетата ще се напият с вода, хем ще съберат глави под ...
Иванчо: Тате, кое е за предпочитане - да живееш в ада или при комунизма?
Бащата: В ада естествено.
Иванчо: Но защо, тате?
Бащата: Защото Луцифер е интелигентен!
Те са малки, трътлести мъхнати, симпатични, невидими, бленувани и очаквани, досадни, непредсказуеми, очарователни, вдъхновяващи, непостоянни, с твърде малки крилца и съвсем естествено една от тях стои на огромен плакат в Аеродинамичния отдел на НАСА с надписа ‘ Това, че са дебели и трътлести и крила ...
Да не е било истина, когато това се е случило, но ще да е било, пък макар и донейде украсено, тъй като от доверен източник е изречено...
Някъде, по лятотото на една отминала година, по една късна доба в петъчна вечер, кога всичко било затихнало и се носил само лек хлад от морето и подпийналата младе ...
Имало едно време една златна рибка. Била толкова лъскава и различна, че другите рибки в реката я отбягвали. Тя скучаела и често запълвала свободното си време с хапване. Неусетно натрупала килограми и се превърнала в дебела златна рибка. Сега дори и рибар не можел да я хване, защото щяла да счупи въд ...
Охоо, тук сме четеримата с бродирани блузи тип '' народна носия '' с черни панталони,.. другаря Генев строго официален , черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка, държеше кристална купа, а ние държахме индивидуалните награди, жълти кръгове с инкрустация на събитието, и грамоти за класация,..широк ...
Гочо караше с мръсна газ малкия, очукан Форд. До него Трифон поклащаше глава в ритъм с музиката, долитаща от касетофона.
" Едно Ферара с цвят червен, едно за теб, едно за мен. Какво му трябва на човека..."
- Ааа, хич не ми трябва туй Ферари. То ще да е като ламя. Как ще го изхранвам!? Бензинът ще го ...
- Викали сте ме, госпожо Тонева - казах и се постарах да прикрия изненадата си от видяното.
Велина Тонева, адвокат Велина Тонева беше известна с лютия си нрав и повикването в кабинета й беше нещо, от което се ужасяваха повечето от служителите й. Защо беше повикала мен си оставаше мистерия. Само че п ...
Той й задаваше въпроси. Оправдаваше се, че не знае отговорите за тях. Тя се усети, че я провокират.
Тя го погледна дълбоко и продължително. Мълчеше тя. Не пожела да се хване в този капан. Той сви леко очи към нея. Не мигнаха и двамата. Обаче някаква сила ги завладя. Приближиха се двамата. Без да осъ ...
Избрах да живея такъв живот- живот без надяване. Защо? А защо му е на човек да се надява? Надяването често проистича от слепотата и усилва бариерите. Ако имам някаква цел, предпочитам да вярвам. Вярата е различна къща- там е топло, светло и човек може да работи, да гради. Вярата утвърждава собствени ...
- Аре, господин майсторе, докъде е твоя шедьовър? Искам като Роуз от Титаник, нали помниш?
Моделът ми нахълта в ателието, все едно влизаше не в храм на изкуството, а в дюнерджийница. Намръщих се, но реших да не се карам с нея от първата секунда. Току-виж ми избяга, а с нея и тлъстата предплата на ба ...
Не се тревожеше Бончо от пропастите в низината на интелекта си. И защо да се тревожи? Отде да знае и разбира разликата между него и нормалните хора?
Веднъж прочете цяла книга. Е, книжка, де. Брошура, по-точно.
Възхитен от подвига си, започна да разказва прочетеното навред. Най-вече пред пенсионерите ...
Една седмица по-рано започна да я гложди мисълта. Щеше ли Иван да се обади на бившата си за рождения й ден? Миналата година беше го направил, че и китка й подари! Ама това беше миналата година! Тогава отношенията им бяха още пресни-пресни! Не че не я заболя. Не че не изпита ревност тогава...
То пък ...
Седях в тъмнината на стаята, гледайки образа му на екрана на телевизора, и плачех. Просто образът му сложен на пауза. Завинаги на 21г. Откакто го видях за първи път преди близо десет години, винаги е така. Този образ и тази песен... Толкова... негова. Сякаш не е писана за някой друг трийсет години п ...
Изглеждаше като изоставена, къщата на два етажа, с прозорци откъм улицата, се огряваше от петъчното майско слънце и тънеше в тишина.
Неволно една ръка се подаде леко, чу се грохот на отворен стар, мърморещ прозорец, а после минаващото тъмнокосо момиче усети уханието на кафе...И рефрен от песен...
То ...
Има различни дни- слънчеви, дъждовни, дни претрупани с работа или пък изпълнени с безметежност. Не е лесно човек да си води дневник и да си прави отчет на всичко, извършено в живота...и не е нужно. Вселената си има методи. Но благодарността е онази магия, която обединява и доброто и лошото,проявено ...
Прелистих страницата на общата снимка, и от албума паднаха две снимки формат 6 на 9 , който даваха от фотото заедно с четери снимки '' паспортен формат ''.. .умирахме да се снимаме така, къде в лек профил, къде в анфас...
Някакво момче с перчем и сериозно изражение на лицето,.. обърнах, а на гърба п ...
Всеки ден, по едно и също време, тя го чакаше на пейката в парка. Пак по същото време, всеки ден се изсипваше дъжд. С усета на камъче, което потръпва от прииждащата река, тя знаеше, че ще завали, още щом седне на пейката, затова със себе си винаги носеше чадър. И точно в мига, в който тази мисъл мин ...
Иван стана и изчезна зад третата врата, която се виждаше от масата. След две минути го чух да вика името на Альона. Дребничата брюнетка изскочи от стаята на хазяите и влезе в другата стая, където чувах шуртене на вода. Станах и се приближих. Какво ли ставаше. Альона излезе от банята, както се оказа, ...
Две уточнения. Към редактора - големите букви в заглавието са необходими като изразно средство. Моля, запазете ги...
Към читателите - достатъчно силни ли сме, за да имаме АЗ?
Клипче в интернет. Захванатият с белезници върху пейка в полицейския участък убиец от Казан крещи: „Аз осъзнах, че съм бог не ...
Убийство от любов
Можеше ли смъртта да е зловеща и да е вследствие на деяние извършено от любов?
Той допиваше поредната си чаша водка. Последно време пиеше много, прекалено много. Жената, в която беше лудо влюбен го беше зарязала и самотата и болката го измъчваха и разкъсваха сърцето му. Жените, те ...
Повей, ветре! - притча
Бил ясен пролетен ден. От ония, в които топли ветрове от Юг пристигали и стопявали с дъха си и последните снегове, криещи се по северните планински склонове. С тях се завръщали и птичите екскурзианти, които всяка есен тръгвали да се забавляват по южните екзотични страни. Те че ...
Предадох се. Просто се предадох.
Не успях да скрия чувствата си от теб.
Колкото и на думи да съм твърдяла, че не те искам. Ето сега! Дойде момента, в който ти доказах, че държа на теб. Доказах ти днес, че те обичам.
Самозалъгвах се, че ти не си моят човек. Молех се на св. "Ф.. " да се разделим. Но у ...
- Мамо, мамо, той отново мисли за нас. - бърбореше малкото момиченце. - Изглежда толкова тъжен. На него му е толкова зле, но ние сме добре. Не можем ли да му помогнем по някакъв начин? Все пак Коледа е след седмица! Не бива да е тъжен на Коледа!
- Ще помисля, скъпа. Но ние трябва много да се постара ...
Изръмжах и продължих след него. Изравнихме се.
- Накъде биеш? – попитах аз. Той спря и ме погледна право в очите.
- Бия натам, че знаеш твърде малко за следователската работа, Наташенка – отговори той и посочи един балкон точно над нас. – Тук живееше Игор Егоров. Бяхме колеги, точно когато постъпих ...
Идвайки на свиждане на майка си, която бе със сменена тазобедрена става, Павел забеляза, че се е появила нова пациентка. Вече две от трите легла в стаята бяха заети – крайните. Новата лежеше до прозореца, чиито щори не пропускаха почти никаква светлина. Беше в сянка и чертите на лицето й не се вижда ...
Един човешки живот събира в себе си много любов, горчилка и светла надежда за добруване.
Ирина и Христо носеха в сърцата си чистотата на поривите за нещо лично неизпитвано, нещо магично и чисто, без да съзнават,че това е любовта на физическото привличане...
Христо, който беше по-неопитен,но мъжкото ...
- И видяла маймуната, че не може да стигне плодовете на високо дърво. Взела тояга и праснала седящата до нея маймуна по челото. От злоба. Така от управляващата сопата маймуна се появил човекът...
- Учените се измъчваха с изследването „Много ли е нужно на човека, за да е доволен?”. Оказа се – много.. ...
Вървя си аз нагоре по баира тичам,
обръщам се назад и тичам,
тичам към дома на баба бързо да дотичам.
Пристигам аз и вратата си отварям,
ама на баба бравата и затварям ...
Илин
– Добре дошли в скромния ми нов дом, Ваше Величество! Благодаря ви за оказаната ми чест да бъда ваш гост. С какво мога да ви бъда полезен?
Не е истина! Просто не може да бъде! След толкова години да се срещнем отново и тя… или в каквото там се е превърнала да се обърне по този начин към мен! Но ...
Та споменахме за български и арменски коняк. Макар истински коняк да се получава само в региона около град Коняк, всякакви питиета ги наричат така. Даже се стига до богохулство – назовават коняк всякакви брендита. Та дори царевични производства…
Имам една бивша ученичка, замина да работи във Франция ...
Днеска си свируках, докато покрай пеперудите подскачах и докосвах някоя друга мравка като полъх на вятъра нежен... не, момент. Ама разбира се, че един зрял, прав, самоуважаващ себе си Алфа джентълмен не трябва да подскача като че комар по гъзу го е ухапал. Затуй, с тая свята мисъл наложих си да стъп ...
Ей тая!
Не! Не! по-добре тая, дето сега влиза!
Да, бе! Не я ли виждаш, че се оглежда? Търси някого!
Добре, давай тая тогава! Ама по-бързо, че вече не издържам!
– Добър ден... ...
Омръзна й на госпожа Иванова да гледа леко подкривения корниз в малката спалня. Оная, дето я оставиха за детска, макар тя да нямаше намерение второ дете да отглежда. Стигай единственото синче в семейството – разглезения, нахален, лаком Пешко...
Но корнизът си висеше и опитното й око, изтренирано в к ...
- Не плачи, миличка, недей! Мама е тук!
Залюлях бебето, но малката продължаваше да плаче така, че сърцето ми се късаше. Дори в полумрака се виждаше, че личицето й вече беше мораво-червено от плач.
- Дай я на мен, Ани!
Старата Бес се дотътри от своя ъгъл и протегна към мен кокалестите си пръсти. Погл ...
10.05.2021
Не съм от тия, дето- 2 ....
Доста от съзнателния ми живот мина в т.н. "соц"! Всичко беше по- различно от предишното и следващото след него време! Ако в предишното беше само
подчинение на правилата на семейството, наричано "възпитание" то е защото бях дете..Никакви възражения! Просто слушк ...
И съм на милиметър от пропастта...
Знаеш ли? Онзи град... Местя се в пустинята. Нямам място там. Носи само думи, думи... В пустинята има палми. Има и оазиси. Малко е, но аз ценя и малкото, знаеш...
Музиката разпалва кръвта ми. Убива тъмнината в мен. Ключът сол е малинов компрес за душата ми. Вятърни ...