Предупреждение #1: Не обещавам, че няма да има продължения. Все пак каква сага ще е от половин страница?
Предупреждение #2: Моля, върлите кулинари и почитатели на пастата да НЕ четат, че ще се хванат за главата!
Предупреждение #3: Аааабеее, аз кво съм захванала да ви предупреждавам? Я четете! ...
Адресирано до ...Добротата
Здравей, измина много време...търсих,чаках ...и все още се надявам! Защо така се скри, избледня като тъничка нишка, изплетена паяжинка върху покрито от пролетната роса цветно листо...Дните минават в галоп...хората се преливат в шарени тълпи от забързана тревожност...Светът ...
Оливия чу, че душът спира . Остави телефона на Джон и излезе бързо от стаята. Спря се пред входната врата отвън. Беше много объркана от видяното. Кипеше…
Как може…той да я прави на глупачка…
Отиде в павилиона до къщата. Извади цигарите си от чантата и всмукна жадно. Не можеше да повярва, че Джон я м ...
Фати се среща със Сикспа
Боди ги въртеше и двете. Това беше вечният любовен триъгълник. Една седмица се потеше за Сикспа. А после три седмици клонеше към Фати. С нея беше все пак от години. Някак си навика продължаваше да натежава натам. А Сикспа беше новата му страст. Толкова много я желаеше, но вс ...
"Бракът е сериозно нещо. И адът също."
Филип Пулман
Не я харесвах, никога не съм я харесвала, затова и не можах да я нарека „майко“. Винаги ме гледаше с презрителна усмивка, защото не бях достойна за сина ѝ . Не, че той беше по-успял, четиридесет и две годишен застаряващ чаровник с един неуспешен бр ...
Избори – Денят на живите мъртви…
хххх
Макаренко превъзпитавал като поверявал на крадците да ръководят финансите на колонията.
У нас дават на мошениците да броят бюлетините…
хххх ...
Температурата се смъкна внезапно под нулата, след няколко топли дни и цветето, което цяла зима бях държал у дома, а преди два дена извадих навън, измръзна и умря. Първоаприлска шега.
Рано през пролетта улиците са пълни с дупки. Един път уцелих една, докато карах с 40 км/час и ченето ми щеше да падне ...
Здравей, скъпи виртуален приятелю! Пиша ти днес, защото исках много да ти споделя, как един сън ми помогна да простя на баща ми, който ме беше изоставил. Ще се опитам да ти го разкажа възможно най-кратко. Знам, че ти също си имаш своите лични драми. Всичко започна така: „Стоях си в къщи когато телеф ...
Времената са различни за различните хора.
Райна, майката на Христо беше жилава жена.Нямаше и четиридесет години, когато овдовя.Успя да роди едно момиче-Димана,която вече беше омъжена и трудна при смъртта на баща й.Тя случи на добър момък от селото. Илия работеше като зидар и семейството му беше "от ...
- Ей не мож ги разбра жените и това си е!
- Що бе Змей(позивната на приятеля)? Какво пак ти си се размислил за тия жени? Нали знаеш всеизвестното правило: "Това e необходимо зло". Пък на нас друго не ни остава освен да ги обичаме и обгрижване, че иначе става ...."по - голямо зло"!
- Да бе така е, ам ...
Нещата най-после започнаха да се нареждат – нали знаете лафа, че накрая нещата винаги се нареждат; ако не се наредят, значи това не е краят. Е, при мен краят на несгодите беше дошъл, а с него – и дълго чаканата подредба.
Накратко – влюбен съм в Рая и най-сетне щях да имам възможност да ѝ го докажа н ...
Ето, че всичко се оправи и Михаела си възвърна духа. Тя отново беше силна, бодра и щастлива. Михаела вече бе станала жена на тридесет години и най-важното, тя вече бе майка на две прекрасни дъщери. Михаела имаше щастливо семейство и много любящ съпруг. В тяхната къща главна роля играеше любовта, щас ...
Есма покани само десетима души за панихидата на Исмаил. Нямаше възможност да нахрани повече хора. Изминалата една година беше тежка за нея. Още пред очите й се редяха картини – как изхрущя клонът, как мъжът й се сгромоляса от ябълковото дърво, ударът на главата му в плочника, разплисканата кръв, нел ...
От нерви на Валери Иванов му идеше да удари една бира в работно време. Разбира се, не можеше да си позволи такова нещо. Молеше се в този гаден ден да не възникне затруднение. Страх го бе да не се провали. Страховете му бяха основателни, защото не знаеше и не умееше много неща. А работата му изискваш ...
/„Вълко на война“ – народопсихологията в един разказ/
Що ми хрумна този разказ? И то баш след 1 април и преди 4 април? А е стар, има го в събраните съчинения на големия писател. И не би трябвало да е свързан с днешния ден.
Не се изучава в училище. Навремето – защото героят се проявяваше в победоносн ...
Кухнята на семейство Добреви беше голяма и уютна. В момента в нея се разнасяха редица прекрасни миризми напомнящи на Сам за детството му. Той се подпря на плота и загледа майка си. Стефания подреждаше чиниите с голямо старание, на Сам му стана смешно. Откога му повтаряше, че иска да я запознае с няк ...
Ирник
– Кажи ми, Ирник! Как мислиш, дали след като войната свърши и Елмир постигне крайната си цел ще пренапишат историята? Имам предвид да премахнат онези небивалици за тристагодишната война с химерите и да кажат истината.
– Коя по-точно истина, Амир?
– За експериментите с нас, за тоталния контрол ...
Прощавай, Поете! Прощавай драги Вазов! Но това не е твърде общо с онова, което е с Дядо Йоцо, но все пак има някакъв вътък в чергата на българската душевност.
Дядо Ицо е вече доста възрастен, защото кога бе млад, няма как, преживя епохални времена! Той е от едно тракийско село, сгушено под Бакаджици ...
Както винаги, три пъти седмично, си вземам шапката, бастунчето и тъмните очила, и повличайки левия крак, се напътвам към жълтата лавка, която прелива от жълтини, за да попълня очния си глад за жълти страници и истории, с които утрепвам поне четири часа дневно от живота си и от което ми става малко п ...
В една топла лятна нощ Михаела седеше в градината под дървото и се опитваше да брои звездите. Изведнъж, тя чу някакъв шум и човешки глас. Изтръпна цялото и тяло и се уплаши. Реши да се прибере в къщи. Тъкмо се обърна, за да се прибере пред нея стоеше едно младо момче, който беше много мръсен, но все ...
(намерено случайно)
Скъпи Дядо Коледа,
Казвам се Иванчо и съм от вход „А“ и от „Локо“. В предишното писмо те молях за някой пударак, сега та моля не ми донасяй ништо. Ще ти бъде трудно. Вече нямаме кумин, щото ни преместиха у пънелен блок номер 23, в квартал „на майната си“, както казва тати, това з ...
- 1 април… За някои ден на шегата, за други ден на лъжата. Празник на политиците – особено предизборно…
- На 1 април повечето не вярват никому, а умните не вярват и на себе си…
- В една далечна, ама много далечна приказна страна, бандитите се готвели пак да откраднат изборите…
- Пазарна демокрация.. ...
Чувствах, че нашите нещо са недоволни от мен, все мърмореха на закуска...
- Ето, завърши образованието си, а толкова време не работиш,.. само за теб ли няма работа.
Е, имаше обяви за работа, но все за такива непонятни специалности, че не си правех труда да подавам документи и да се явявам на конкурс ...
Няма оправдания на греха с „естеството“, което от грехопадението е противоестествено.
Няма основание за замяна на нормалното (вечното) с ненормалното модерно (временното).
Няма причина за прекрачване на посочената мяра, запазваща човешкото достойнство.
Няма разумност в излизането извън защитните гра ...
Дори "Спа"- туризмът - Бизнес, с водите си
минерални, най-бодро буден, възходящ,
в "Ковид"- кризата, изпаднал в кома,
сам преименува се в ... "Туризъм спящ".
Глава 1
Съдбоносна среща
В континента Ангрия конфликтът е вечен. Управляван от четири големи страни - Вастилия, Монера, Алтера и Геинма, мирът е рядък и кратък, а конфликта винаги присъстващ. Голяма част от населението са магове - хора, притежаващи способността да контролират природните аспекти. Тез ...
Глава 30. Темень мёртвой эры.
*Ученики вошли в оранжевую пустоту, солнце давно поменяло волну сплошного излучения, землю обогревала обуза немеркнущей эры. Плавающие отражения луны рассеивали и плавили облака, преображали небо в прозрачную бурю. Не видно ни одного человека, только ненужная мысль, бро ...
Глава 3, част 2
... но защо не мога да съм кучка
- Какво?
Ейд беше шокиран от изказването й.
- Имам предвид, че е извънбрачен. Може би това е и причината никога да не се ожени за майка ми. ...
Една слънчева неделя преди две години баща ми отвори вратата на нашата стая и ни каза:
- Деца днес времето е пекрасно, искате ли да ходим на къмпинг?
Ние с батко разбира се винаги сме готови за приключения почнахме да викаме:
- Ура, ура, да искаме.
Бързо станахме приготвихме багажа, а майка на бързо ...
Всяка прилика с лица не е вярна. Никаква прилика не е вярна. Само аз съм верен. И фотоапаратът! Тъй де!
Кога ли ме е, брате, някой виждал изтупан? Дет се вика, натокан, изблизан, зализан, обръснат (? Не, мързеше ме за туй), с дрехи официални? Ами не случайно отговорът е никога, никой. Дори щом на въ ...
Той спазваше стриктно диетите и плановете за отслабване. При което добави 15 килограма…
хххх
Избухнал пожар в град Пожарево. Запалила се пожарната. Пожарникарите реагирали бързо – пристигнали само след два часа. Под непрекъснатите им грижи всичко изгоряло.
За разчистването на старите стради и техник ...
Минаха десетки години от живота ми. Преодолях какви ли не препятствия – махалата, студентски години, казарма, брак, учителски труд, Чернобил, демокрацията…
И оцелях!
С което понякога се гордея. Обаче – като гледам какво се стоварва върху внуците ми, че и по-страшно иде… Как ще се справят?
През после ...
'Има самота на мястото,
има самота на водата
и на смъртта- но при всички тях-
все едно, че си в тълпата..."
Помниш ли този стих? Ти държеше книгата с бяла корица в топлите си длани и четеше с притихнала усмивка. Крехката й писана душа трепереше плахо, докато внимателно я разлистваше. Проницателният ...
От известно време съм в карантина на тази планета… Вие в последната година разбрахте точно какво значи това- изолиран от дома си в собствения си дом. И аз, като дойдох на вашата планета не подозирах какво точно ще ми се случи, но разбирате ли, рекламата на Земята беше много добра. И всичко почна в П ...
POV Ейдриан
Пътувам през града и не ме интересуват другите хора. Вятърът си играе с косата ми, а на душата ми е толкова леко. Тя ли направи това? Няколко мига в нейната компания и се чувствам така, сякаш планина е паднала от раменете ми? Тя е просто загадка. Можех да я вкуся, да пробвам капка кръв и ...
Беше полунощ. Любимото му време. Умираше от глад и тъкмо смяташе да излети през прозореца за по-набързо, когато на вратата се звънна. На лицето му се изписа изненада. За първи път от трийсет години чуваше този пищящ звук. Отвори със скоростта на вятъра, а пред прага стоеше съседката от отсрещната къ ...
Оливия барабанеше по волана и пееше заедно с радиото. Лакираните й нокти проблясваха с малки звездовидни камъчета. Ситните спирали на тъмната й коса се вееха от вятъра. Наближи разклонението и даде десен мигач. Беше весела и ведра. И щастлива. Обичаше Джон. Снощи...като си спомни за нощта, две издай ...