Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Старшината

9.
Слушах поразен историята за трагичния край на старшината и ми се доплака. Нищо не можех да кажа, устата ми пресъхна, отпих малко вода – не минава. Дядо Марко се размърда:
– Хайде да те водя у нас, ще си ми гостенин тази вечер, какво ще кажеш, а?
Пренощувах, питах сутринта къщата на старшината сег ...

esenna

Проза » Други

2020-09-07T23:18:38+03:00 1.4K 2 5

През времето

Не знам как ми хрумна, защо го писах, какво иска авторът да каже... Просто - ето го.
Селището е на брега на океана. Малък залив, почти обграден от високи скали, ярко ясна вода, много риба. Намираме се до сами устието на Реката. Така я наричаме – друга река наблизо няма, а тази носи живота за нас. Пр ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-09-07T09:02:10+03:00 973 2 12

Корени - единайста част

Минаха много събития през България. Къде доброназорно,къде "со малко кютек ",розенци влязоха в релсите на кооперирането...Е,вкараха непокорните по затворите и в лагерите, но Алафрангата преболедува временното състояние. Фронтоваците които се завърнаха,кой ранен,кой читав, започнаха оня древен ритъм ...

Ranrozar

Проза » Литературни очерци

2020-09-06T23:08:11+03:00 1.4K 4 15

Някои чудни цветове

НЯКОИ ЧУДНИ ЦВЕТОВЕ
В книгата „Някои чудни цветове” на Васил Тоциновски усетих, че това е самият автор – неговата чистота, истинската неподправена красота и нежността на душата му – „да разговаря с вятъра, да си играе с птиците и с малките бели корабчета от хартия.”
Васил Тоциновски не само е наблюд ...

LATINKA-ZLATNA

Проза » Други

2020-09-06T22:30:35+03:00 1.6K 1

Старшината

8.
Пристигнах в селото към обед. Беше тихо и безлюдно. Започнах да се оглеждам за къща с българското знаме. Видях я – беше наистина в края на селото, като птица отправила се на своя последен полет. Изкачих се до върха. Портата не се отваряше – почуках, обиколих двуетажната къща, нямаше жива душа. Се ...

esenna

Проза » Други

2020-09-06T15:19:14+03:00 1.5K 3 5

Без заглавие

...
Изведнъж залата притихна. Всички очи бяха вперени в жената, която влезе. Сякаш бе изваяна, като от корица на списание. Не много висока, стройна, с елегентна черна рокля очертаваща тялото и. Обувките бяха с умерен ток, достатъчно високи, за да подчертаят краката и. Косата и бе прибрана в елеганте ...

Darkness23

Проза » Повести и романи

2020-09-06T13:06:02+03:00 801

Виктор на една година и половин свят разстояние

ВИКТОР НА ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИН СВЯТ РАЗСТОЯНИЕ
Вече ставаш на една година, скъпи Вико. Ако смятаме от деня на зачеването, както настояват някои, ти си на година седем месеца и няколко дни, момче с доста богата биография. Преживя много, води борба и преди, и след като се появи на бял свят. Ненапразн ...

NeliKaneva

Проза » Писма

2020-09-06T13:05:05+03:00 819

Убийството на госпожа Нимсдорф

Времето се развали по обяд, тъкмо когато дърводелецът Роналд се бе наканил да убие госпожа Нимсдорф. Дъждът бе слаб и те не си взеха чадъри. Тръгнаха по каменистата пътека, водеща към върха на хълма. Не разговаряха, бяха потънали в мрачните си мисли. След смъртта на съпруга й, Анеке Нимсдорф бе изпа ...

Heel

Проза » Разкази

2020-09-05T21:14:53+03:00 928 2 5

Старшината

7.
Три години след онази прословута вечеря се осмелих да предложа на Мичона да се оженим. Бяхме на разходка край морето, малкия Крас тичаше напред, а аз изпотен от притеснение ѝ поднесох едно рапанче и с пресекнал глас казах:
– Искам да станеш моя жена, обичам те!
Тя ме погледна малко озадачено, пос ...

esenna

Проза

2020-09-05T17:18:58+03:00 2.1K 2 5

Пия за вас

Вечер е. Уличните лампи осветяваха улиците, които бяха затихнали. Запътих се към близкото заведение. Тази вечер е моя и нищо нямаше да я провали...освен пустите спомени, които бушуваха в главата ми. Изскачаха постоянно, биеха се в ума ми и не ми позволяваха да мисля трезво. Не че някога съм била тре ...

Darkness23

Проза » Разкази

2020-09-05T15:00:32+03:00 965 1 3

Первая, Белая, и Всея. (глава 11) 🇷🇺

Глава 11. СССР.
*Зашли, куда обязаны были зайти, в огромный, мощный, с непостижимо грандиозными сводами Зал равных благ - в царство мельчающих секретарей зашли. В середине простора, одна единственная книга, в которой записаны все непостижимые великолепия строя. Даже непонятно как удалось людям разру ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2020-09-04T23:46:10+03:00 1.6K

Съгласен съм...

Дълготрайните и обещаващи връзки изискват
разумната преценка както на партньора,
така и на самите нас в тази връзка... Необходимо е
да прекарваме времето без розови очила,
за да видим категорично и конкретно жизнения път ...

screaman

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-09-04T23:44:48+03:00 794 1

Погледът ми няма крайна точка...

Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!
***
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!
*** ...

pavli

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2020-09-04T12:41:33+03:00 834 1 1

Нашествие в града на Аладин-4

Срещата със Сейфетин се състоя още на следващия ден след пристигането ни. На рецепцията ни посрещна ведър мъж с неизменната жълто-синя униформа, който, за щастие, освен руски, знаеше и български. Поведе тълпата новопристигнали (българите бяхме само петима) към киносалона. Изпълнихме го. Другите ново ...

670301

Проза

2020-09-04T12:35:22+03:00 665

Кризата

Някога, много отдавна, се врекоха да бъдат заедно , докато смъртта ги раздели, както се постъпва , когато човек е оглушал, ослепял и оглупял. Времето летеше и прибавяше година след година до юбилея, който отбеляза средата на общия път на самодоволство и самодостатъчност. Събраха се , както е редно , ...

JordanKalaykov

Проза » Разкази

2020-09-04T12:04:42+03:00 1.4K 2

За любовта и свободата

Развеждам песа и тая заран. Той пуска две разтоварващи го топчета, аз ги приемам в найлоновата торбичка и се запътваме към кофата за боклук.
Там пък комшия изхвърля боклука. Не е от блока, от къщите наоколо е, но се познаваме. Покрай племенника му, когото съм учил.
И се заприказваме. Като разговорът ...

генек

Проза » Хумористична

2020-09-04T10:21:57+03:00 614 3 8

Старческа деменция

Автобуса излезе от последния завой на второстепенния път, по който се клатушкаше от сутринта и стъпи на магистралата. Увеличи скоростта и се успокои. Успокоиха се и пътниците в него, тръгнали на поредната пенсионерска екскурзия. От монотонното бръмчене на мотора някои започнаха да придрямват, а друг ...

Qndov

Проза » Разкази, Хумористична

2020-09-04T00:14:32+03:00 998 6

Старшината

6.
От два часа вече пътувам към Смолян и от там към селото на Крас. Все ще намеря хора, които знаят нещо за него, искам да видя къщата му с българското знаме. Пътувам и мисля – как попаднах в Сладун, от единия край на България на другия, току – що завършил, целият випуск ни изпратиха на българо-турс ...

esenna

Проза » Други

2020-09-03T23:37:04+03:00 1.6K 3 5

Къс разказ 3

Амурчето се огледа и съзря две самотни млади непознати една на друга души, седнали на една пейка в парка. Мъж и жена на около тридесет години. Тя люпеше семки, той пушеше цигара.
Амурчето се прицели и улучи с невидимата си любовна стрела сърцето на мъжа. После се помота известно време около тях и из ...

Kors

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-09-03T20:19:17+03:00 1.9K 4

Приказка за котето Щастливко

Живееше някога в килера на бедна старица цяло котешко семейство. Жената го беше приютила, защото разчиташе на острите им нокти, които да я бранят от наглите плъхове и мишки. Бащата- котарак се казваше Копчо, защото като малък глътнал балтонско копче, мислейки че е нещо за ядене. Копчето и до днес се ...

ZAGORA

Проза » Приказки и произведения за деца

2020-09-03T20:11:54+03:00 2.1K 1

Первая, Белая, и Всея. (глава 10) 🇷🇺

Глава 10. Преобразование города.
*Сущий шёл рядом с Учителем, водил соучеников по бывшей пустоте; с недоверием шли они по непониманию замысла. Один Учитель восторгался Сущим, всё, чем бы решился сам наполнить оставленную пустоту, оказалось бы туманнее сущего пути.
Подошли к большому обрыву, вдали мн ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2020-09-03T20:10:54+03:00 1.8K

CO-вид – 42. Жажда

Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкочанен.
Фр. Вийон „Балада за конкурса в Блоа"
(превод: Пенчо Симов)
Храмът „Кху Конгси“, свят Делта, февруари 2020 ...

МарияДимитрова.67

Проза » Фантастика и фентъзи, Други

2020-09-03T20:09:59+03:00 1.1K

Старшината

5.
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, ...

esenna

Проза » Други

2020-09-02T16:25:13+03:00 1.5K 2 2

Гърлици

ГЪРЛИЦИ
Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем?
В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги.
В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски ста ...

LATINKA-ZLATNA

Проза

2020-09-02T13:37:56+03:00 887 1 4

Бе, като сте рекли за секса и езика

Нали, пусто, едната ми диплома от Софийския университет е филоложка, та понякога се замислям над езика. Над изразите, над думите.
Защото всичко е свързано с бита. С живота. С нас…
Да речем – популярното едно време „ходене“. Иванчо ходи с Марийка. Ходят, ходят, пък се уморят, седнат, после легнат… И ...

генек

Проза » Хумористична, Еротична

2020-09-02T10:32:49+03:00 1.2K 6 17

Афродита

Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...

troia

Проза » Разкази

2020-09-02T08:29:25+03:00 2K 5 23

CO-вид – 41. Парадоксът на огледалото*

Къщата стара
скърца с подпори –
ще проговори.
Ухан, Свят Делта, февруари 2020
В къщата с пауловниите, въпреки късния час, все още гореше светлина. ...

МарияДимитрова.67

Проза » Фантастика и фентъзи, Други

2020-09-02T08:24:15+03:00 1.7K

Раждането на любовта

Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2020-09-01T17:20:44+03:00 713 5

Неочаквано предложение

Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкрет ...

Дистам

Проза » Разкази

2020-09-01T17:12:37+03:00 1.7K 1

Старшината

4.
Започнах да идвам често и да я наблюдавам – живееше сама с това дете, което носеше името на старшината. „Съвпадение” – казах си и очите ми все в нея. Летните вечери я слушах как пее на сина си приспивни песни, а когато той заспеше, тя пускаше завесите и отиваше в друга стая – сипваше си чаша вино ...

esenna

Проза » Други

2020-09-01T16:33:14+03:00 1.5K 3 2

Мелодия за Мандолина и горчиви хапчета

Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовн ...

Довереница

Проза » Разкази

2020-09-01T13:28:39+03:00 1.6K 3 7

Жена, твоето име е суета!

Забравих си вече името.
с маска, шапка, очила -
а кажи, че съм жена!
Та значи, както в жегата съм си вървяла и уж все сенките дебнех, ама нали пропуснали на открито маските да са ни задължито, нещо носът ми снощи пари. Пипам, взимам огледалото - и що да видя? - изгорял на слънцето! Червен като пловд ...

palenka

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2020-09-01T10:13:20+03:00 1.4K 2 17

Нашествие в града на Аладин-3

От хотела до плажа нямаше и 100 метра. През вратата на градината по един подземен пасаж, минаващ под шосето, се излиза на плажната ивица. Шезлонгите, дюшеците и чадърите са безплатни за all inclusiv-а. След 10 часа на разположение беше и плажното барче, също с безплатни напитки и бира. Изобщо тук би ...

670301

Проза

2020-09-01T10:12:43+03:00 788

Старшината 3

3.
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост ...

esenna

Проза » Други

2020-08-31T14:47:35+03:00 1.5K 3 3

Госпожицата

Косьо не беше от най-добрите ученици. Но бе умен и когато успееше да се концентрира, изкарваше отлични оценки. Трябваше някой да го ръчка. Всъщност не са ли повечето деца така? Родителите му бяха твърде заети и не му обръщаха голямо внимание, затова пък Госпожицата правеше всичко по силите си да го ...

Heel

Проза » Разкази

2020-08-30T22:17:17+03:00 2.2K 4 6

Кратка среща

Младежът открехна внимателно вратата, събу обувките си, съблече работните дрехи и на пръсти отиде до другата стая. Майка му спеше. Тя беше още с дневните си дрехи и най-вероятно беше заспала докато го чака. Спеше с гръб към шкафа с дрехите, за това младежът стъпваше много внимателно, да не би я събу ...

Writer96

Проза » Разкази

2020-08-30T21:58:13+03:00 839

Старшината 2

2.
От този ден Крас се промени. Стана мълчалив и замислен. Пропи се. Обичаше да ни пита :
–Как е, пише ли момичето, пише ли?
Ако имаш писмо, широка усмивка огряваше лицето му, ако гледаш празно, дори не питаше – слагаше ръка на рамото и казваше някак разсеяно тъжно:
–Еееех… и ти по моя път – и отмин ...

esenna

Проза » Други

2020-08-30T12:23:56+03:00 1.5K 3 10

Прозрение на края на лятото

Топла нощ през Август.Година 2020.Година на равносметки и истини.Година на сълзи и страх.Година,която трябваше да е начало на нашето спасение...
В миг спокойствие.Хаосът в главата ми изведнъж се подреди.
В окото на урагана винаги е спокойно - казваше Дядо.
Какво се случва с мен? Какво ми донесе тази ...

Луци

Проза

2020-08-30T06:34:41+03:00 1.5K 1 4

Разказ

- Христино ма, ела си прибери детето, виж го кво прави – каза стареца, който седеше отвън на двора под асмата, чистеше лулата си и гледаше злобно четиригодишното момченце как си играе с малките пиленца.
- Какво е направил - завайка се младата жена, която току-що излезе от къщата и се приближи към ма ...

Kors

Проза » Разкази

2020-08-30T00:18:27+03:00 2.1K 7

***

Не е важно къде живееш, важното е с кого!

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-08-30T00:17:34+03:00 1K 2