Виж къде се цели твоят противник, често това е неговото собствено слабо място.
Бернар Вебер
Миден, долината Табха, няколко години след Сътворението
– Защо имам спомен за нещо, което не съществува? – попита змията Шуайджан.
Тя беше умна, любознателна и обичаше да разговаря с животните и с пазителите ...
Сега ще ви разкажа нещо много банално, че и доволно сантиментално. Готов съм за ругатни всякви – как видиш ли и съм си позволил с цялата си хард претенция да стоваря върху листа такъв сладникав бълвоч.
Ама ето, да не вярваш, че понякога и такива блудкажи ти се пишат, чак и с вдъхновение ги тракаш.
В ...
Всеки средностатистически работник би потвърдил, че началниците са скапаняци, никога не влизат в положение и не се съобразяват с мнението на подчинените си. Още по-интересен факт е, че колкото по-ниско стоят в йерархичната стълбица, толкова по-недоволни и онеправдани вярват че са. Разбира се, страте ...
Денят тъкмо беше започнал... Беше отворила очи и го беше поела в обятията си с една прозявка и едно протягане върху бялото легло,...в бялата стая,... с бели прозорци,...бели завеси и... бели килими...
Слънчевите лъчи се оглеждаха щастливо в тази бяла стая и танцуваха весело в нея, но тя реши, че е в ...
И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, който създаде… От Едем изтичаше река, за да напоява рая и подир се разклоняваше на четири реки.
„Първа книга Моисеева“, глава 2
Макар изолирани кварки да не могат да съществуват, има значителен обем текущи изследвания около създаването ...
Лудият
Казваше се Александър.
Но всички в квартала го познаваха като Сашко Лудия.
Нали знаете, че навсякъде има по една странна личност - дори и в най-затънтеното и обезлюдено село.
Живееше с майка си – тиха и скромна жена на средна възраст, която стопанисваше малко магазинче за цветя на една от пре ...
От снощи бяха започнали болките. Сивата вълчица с бялото петно на челото раждаше за първи път, но успяваше да ги преодолее. Днес, обаче я преряза много силна болка и тя не издържа. Скимтенето й огласи пещерата, в която живееше вълчето семейство.
Най-старата вълчица бе останала сама след смъртта на д ...
Глава 19. Поглощение Земли.
*- Учитель, может быть, есть смысл ликвидировать эту крошечную Землю, она начисто испортилась. Во Вселенной триллионы планет, а мы замкнулись на этом затерянном унылом клубке, завитом из какой-то сотни соответствующих положению дня веществ, постоянно ищем бутоны невероятн ...
И знам, че няма по-хубаво от чистата любов. Но съществува ли още тя...или ще си представяме за нея само от това, което сме гледали по старите филми и което четем в книгите. Има ли още от онези хора, които не се поддават на изкушения и не захвърлят с лека ръка любовта към ближния си. Понякога ми се и ...
/Указател в помощ на либерасткия писач. Червената точка е за всеки случай!/
Черен петък
Чернееш ми се пред очите…
Работа на черно
Черна икономика /сивата засега е разрешена/ ...
Логичният край на делника
Слушам вече час, надявам се да спре в частта за баща й, но ще видим. Дано имам късмет, че се вкочених в тая поза, мислеше Венелин Грозданов, Ай Ти специалист с над 10 години стаж в технологичен гигант с офис в България.
От години специализираше техниката за слушане. Помнеше ...
Градът все още не спеше и вероятно скоро нямаше да заспи. Във вечер като тази, когато светът е притихнал в очакване на чудото да се случи, в атмосферата се носи надеждата за утрешния ден. За да бъде той по-светъл от вчерашния. По-добър. По-справедлив.
Отново бях насаме с болките си. Беше ми някак си ...
„Скъпи Дядо Коледа...“...
Малкото момченце побърза да довърши писмото си до белобрадия старец, защото вече минаваше четири следобед и скоро пощенската станция щеше да затвори.
Навън беше станало доста студено, а от небето като балерини се стелеха малки и бели снежинки. Все пак беше обичайно за това ...
Случи се много, много отдавна. Не помня точно годината, но май беше края на седемдесетте на миналия век. Имаше важно събитие. Третата вълна емигранти от Италия към "демократичния" останал свят беше в разгара си.
Леля ми Фоска, вуйчо ми Масимилиано заедно с цялото си семейство емигрираха в Канада.
И ...
ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО ДРЕВНА ТРАКИЯ
Беше тиха и прохладна нощ. Светлината по земята се сливаше с пейзажа на небето. Алжерно бе супер уморен от днешния ден. След като се впусна в меките завивки на леглото си непробудния сън го обгърна. По едно време на прозореца се чу трясък. Алжерно скочи от леглото изплаш ...
СРАМ
Майките на пейката отдавна говореха, че детето не е в ред с главата и смятаха, че тя крие онова, което са й казали лекарите.
Още миналото лято се зашушука, че то няма да проговори, а това, че дамата продължаваше весело да демонстрира безразличие, твърдейки, че то е умно и знае всичко, предизвик ...
-Ето, вижте! Късметът ще е с мен през следващата година.
Атанас вдигна над главата си монетата от питката и се засмя.
-Да ти имам късмета, Атанасе!
-Какво? Сега паричката ли ти е проблема? Ти си изрод, Димитре. В това е основният проблем. Винаги е бил.
-А ти си светец, нали? Шибан страхливец! Дори ж ...
И тоя Красьо…
Ама нали ви казах – описвам реални хора. Та не мога да сменям имената – те си вървят лепнати за героя. Често като красив плакат върху боклукчийска кофа.
Само дето малцина му викат Красьо. Познат е от малък като Масура. Не, не родови прякор, а лична заслуга. Кръсти го другарката в детск ...
Ледът ми се пропуква. А под него - лава...
Дълго се скитах през заснежените полета. Устните ми се напукваха. Пръстите кървяха. Гласът отекваше безмълвно в ледените виелици...
Лутах се без посока. Не можех да се измъкна. Може би не исках. Обичах леда. Студа. Бурите...
На хоризонта съм...
Там, където ...
Twenty years ,where they gone.....!! Това е припев от кънтри песен, която преди години чух и ми остана в главата завинаги... Нали всеки има по една такава!? Аз студент, , а тя слабо, дългокрако, очарователно брюнетче от квартала,което минаваше от време на време по улицата край двора. Тогава" бизнесъ ...
Разказът
Бил съм в 42 страни.
Каза Странникът и бавно отпи от чашата с ракия.
После светлите му очи потъмняха и в тях се появи нещо, приличащо на тъга.
В две от тях бях на косъм от „гушването на букета“- добави той. Но както е писано в Библията, допълни замислено, сигурно имам няколко живота...или к ...
По времето на шогуна Токугава Иеясу живял един възрастен самурай на име Арата Шинзу, който многократно се бил доказвал като смел и опитен войн. Освен това на младини Арата успял да опознае тънкостите на отоджицу ( 1) , което още повече засилило уважението на околните. Мъжът обаче още от съвсем малък ...
БУЛГАРИШЕ МЕТОД
Никога не съм се замислял правилно ли възпитах децата си, или не. Постъпвал съм така, както ми идва отвътре. Може би несъзнателно съм копирал поведението на моите родители или съм се старал, пак подсъзнателно, да не повтарям техните грешки. Не знам. Замислих се за тези неща едва тази ...
- Друмев, случаят е за теб – честито!, изсмя се тихо главният. Чувах този кикот винаги, когато даваше някоя забита история и пращаше следователя в пета глуха.
Беше се обадила съседката, с която жертвата делеше общ коридор на кооперация в “Захарна Фабрика“, строена около 40-те.
Жената лежеше по лице ...
Всичко или нищо! Кога, ако не сега!
Не се сетих за нищо по-уместно в момента. Изпих чая си и спокойно се изправих на крака. Тръгнах към вратата.
-Какво си мислиш, че правиш?
-Излизам. Тръгвам си.
-Не можеш. Казах ти вече. ...
Беше началото на април. Красотата на вишневите дръвчета събираше пчеличките наоколо. Вече се чуваха първите песни на птиците. А аз стоях в градината и садях цветя. По едно време, както се бях навела, край мен прелетя някаква пеперудка. Имаше най-красивите криле, които някога бях виждала. Криле от тю ...
В службата теглихме жребий и за жалост на мен се падна „честта“ да отида на свиждане на шефката. Предния ден един колега бе извадил късата клечка. Не се бе оплакал човечецът, аз също не смятах да се оплаквам. Късмет, какво да се прави. От друга страна и тя е човек. Колкото и да я мразят всички, засл ...
Елка и Йоан израстнаха в два съседски двора – две млади фиданки. Всеки заради другия живееше. Бяха неразделни в игрите и в пакостите. Родителите им се споминаха изведнъж. Децата трудно разбираха небесния план за живота си, но продължаваха да се държат за ръце. Смятаха, че приятелството им, ще ги кре ...
Всичко се разрази за минути. Докато дядо Минко седеше на пейката пред вратника и чакаше някой да сe излъже да мине да си побъбрят, като се радваше на новоизлюпените щъркелчета отсреща на електрическия дирек, небето така причерня и натежа!
- Не е на хубаво тази жега през май. Ще докара не живителен д ...
***
Същата вечер личният телефон на старши сержант Митко Гошев иззвъня. Беше Цецка, една от барманките на "кафе ресторант Сухиндол" в село Долно Камово, с която той подържаше приятелски отношения.
- Кажи Цеце.
- Митко, чакай да ти кажа нещо... - гласът й бе напрегнат.
- Ей, ей, първо се успокой. ...
У дома за Коледа... Мисълта ми прозвуча като заглавие на сладникав филм. Не бих го гледала за нищо на света. А дали бих си позволила да го изживея?
Традиционно, за празниците болниците се опитваха максимално да изпишат пациенти, защото винаги имаше много работа за дежурните екипи, спешностите бяха п ...
Ожени се млад, твърде млад, за да мисли дали е трябвало. Банален случай – момичето забременя, той искаше момичето и се ожени, настояваше да не махат детето.
Момичето беше хубаво, твърде хубаво, за да бъде омъжено. Беше трудно да си с такова момиче – истинска чест за всяко момче от квартала. Децата о ...
Преди много години, когато земята била още млада, а драконите спели непробудно в нейните недра живеел Огнен крал. Кралството му се простирало безкрайно, а слънцето го дарявало щедро с топлина и светлина. Хората се радвали на плодовете на вечното лято и не знаели какво е студ, глад и болести. Били сп ...
– Колко весело момиче беше и как се промени, сега е вечно вкисната, каквото и да ѝ кажеш, пуфти от досада. Някога очите ѝ сияеха, все ми правеше изненади. Връщам се – чакат ме манджи от най-екзотични до най-традиционни. Определено ме обичаше много. То и сега сигурно ме обича, но се промени.
– Не й п ...
Дългът-един от най-силните мотиви, от които се ръководи разумното човечество. Първоначално, просто инстинкт за самосъхранение и продължение на вида, но с напредването на цивилизацията се е превърнал в нещо, което едновременно да бъде носено с чест и тъга.
Дългът към себе си и към най-скъпото, което ...