Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.8K резултата

Щурм на края на света-част 36

Ив
- Нейно Кралско Величество Фредерика Ана Евгения фон Холщайн Ерлен!
Всички в голямата зала се изправиха от столовете си и веднага щом кралицата-майка пристъпи в нея се поклониха ниско, а изправяйки се отдадоха чест. Естествено, тя изобщо не си направи труда да поглежда когото и да било от тях. Ос ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Проза » Фантастика и фентъзи
1.2K

Някакви такива

Вечната и винаги стабилна социална мрежа си остава канализационната…
хххх
Половината мъже не знаят защо се сърди жената им. Другата половина даже не разбира, че тя е пак сърдита…
хххх
Не е станало хубаво… Абе, важното е, че е станало, пък хубаво ли, лошо ли – после ще му мислем… ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
662 1 11

Наш Сульо и световен Пульо

Новият държавен секретар на САЩ повтори старата мантра – ще управляват света по техните си закони. В прав текст – американците са юбер алес, американските закони стоят НАД всякакви други правила и закони!!!
/Отклонение – ако гражданите на държавата им са американци, какви са бразилците, костариканци ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Други
583 1 5

Неочаквана приказка за Алиса

Тя не се набиваше в очи, всички я приемаха просто като даденост към интериора, приемаха я мълчаливо и с уважение, но нещо ги държеше на страна. Даже един пиян младеж преспа с нея една нощ, а на сутринта след хиляди извинения изчезна. Тя приемаше нещата в живота спокойно, беше се посветила на създава ...
jonnnn (Пламен)
jonnnn
Проза » Разкази
753 5 8

Тайната стая и дрехата на дявола

Тайната стая и дрехата на дявола
(по спомен от сън)
В едно малко родопско село, наречено Ставирово, живеела една възрастна дама на около седемдесет години. Овдовяла преди няколко години, тя решила да не притеснява децата си, които се установили отдавна в големите градове и да не им натрапва присъств ...
yanko88 (Янко Трендафилов)
yanko88
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца
1.2K

Изгубени души

Крис
Бях уморен! Не от пътя, а от живота. Чувствах се изцеден, смачкан, оглозган до кокал. Само на четиридесет, а вече имах душа на старец. Състоях се от плът, която покриваше костите и няколко органа - нищо друго.
Как може да се създаде един циничен, развратен негодник!? Като му дадеш всичко нагото ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Разкази
1.7K 6 31

Снежна повест 6

Слънцето се криеше зад върховете на дърветата. Вятърът издухваше насипания сняг от клоните и го ръсеше на остри стружки срещу мен. Те се завихряха, бодяха ме и стапяха остриетата си по лицето ми. Беше някъде към 13ч на обяд. Трябваше да се чакаме на пейка до стар параклис, откъдето започваше пътекат ...
Plevel (Силвия Илиева)
Plevel
Проза » Повести и романи
1.2K 7 24

Разходка в гората на изповедите

Пред мен изпъчваха се високи, могъщи, букове вечни. Над короните им, в мъгла бледа и мистична криеха се върховете, заснежени, шепнещи меланхолично, викащи с ехо към мене. Обещаваха ми. Ала не смееха твърде много да обещават. Слънцето вечер там отиваше да спи, сигур владееше земите отвъд, със звездит ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази
2.7K 10 27

Десет години мълчание

Отново бе дошъл рожденият ден на Ема. „Как само минава времето“ – каза си Самуил и се зае да измисли интересно пожелание. Държеше пожеланията му да са запомнящи се, забавни, с потенциал да предизвикат реакция. И в тях да има някаква закачка, естествено. Извади телефона си и погледна какво бе писал п ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1K 1 2

Дъщерята на Аполон

Глава 2, част 2
...но колко време ще отнеме
Беше му писнало да я чака да му се обади. Стигна до там, че си помисли, че тя не получава цветята. Затова звънна в цветарския магазин и разбра, че всеки път доставката е била приемана от някоя си Денис Кънингам, живееща на същия етаж. Вероятно същата ги пр ...
misha_sll
misha_sll
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други
1.3K 6

И нищо се не решило

И абсолютно всяка прилика с действителни лица е толкоз невинна, непреднамерена, симпатична и миличка, че да не повярва човек! С рози окрасена, и с кокичета.
Важно важно случва се нещо, бързо бързо тичат децата... момент, нима тъй се почва? Децата, в случая много пораснали възрастни, отдавна не тичах ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
995 1 16

Горско момиче

Живея на края на града близо до реката. Обработвам голямо парче земя. Реколтата е от всичко по малко: картофи, лук, чесън, домати и още дузина плодове и зеленчуци, за които полагам грижи. Лятото живеещите наблизо роми си купуват от мен всичките тези неща, а получените пари инвестирам в нови и нови с ...
kosapri (Диан Киров)
kosapri
Проза » Разкази
958 2

Бил Гейтс

Чета, следя, гледам кой е виновен за пандемията, и едно име неизменно ми се набива пред очите - Бил Гейтс! Няма смисъл да се мъча в догадки, направо ще го попитам лично. За щастие го познавам - навремето бяхме палатка до палатка в детски лагер в Говедарци. По онова време техните нямаха много пари и ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза » Други
1K 1 3

Дъщерята на Аполон

Глава 2, част 1
Да се извиниш не е трудно...
На следващия ден Фийби излезе рано по задачи. Беше й почивен от оркестъра и тя възнамеряваше да го оползотвори максимално. Първо с Макс направиха ежедневната му сутрешна разходка в парка, където жената го пусна да потича. Тя от своя страна постла едно ста ...
misha_sll
misha_sll
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други
1.3K 4

Мълчанието на Зегандария (Глава 1 до глава 24)

Твърде много неща се промениха в хода на обреченото ни съществуване на далечната планета Зегандария – нашият изконен дом, където бяхме свикнали да живеем като в рай. Цивилизацията й беше почти напълно заличена. Дойдоха други времена – много по-страшни от предишните. Никой нямаше вяра на никого. Но с ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
799 1

Работни размисли на един кмет

В обширния кабинет на кмета на община…а бе кой го интересува коя е тя, витаеше размисъл. Толкова, че както прозаиците се изразяват, с нож да го режеш. Само че кметът Рачко Мачков не беше прозаик, а прагматик и от няколко дни клюмаше над обхваналата го въпрос „Защо работата в поверената му община е т ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Хумористична
1.2K 5

Полумонолози

- ...И ме мъчи един проблем – как в бонбоните слагат пълнеж... Не, не – зная, и в гуглето гледах, и в уикито го пише... Но нали съм интелигентен човек – налага се все някакъв проблем да ме измъчва..
- Еееех, да мога да срещна умна, красива, разбираща ме, прощаваща грешките ми жена, готова цял живот ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
558 3 12

Нещо от живота...

Едно малко красиво цвете всяка сутрин се радваше на слънчевата усмивка. Отразяваше я наоколо и целият свят сияеше за него. Вятърът си играеше с листенцата му и то отделяше от аромата си, за да поздрави другите цветя... Но започна да усеща нужда от живителни капчици вода. Реши да се помоли на Слънцет ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Проза » Разкази, Други
1.1K 1 1

Щурм на края на света-част 35

Бориен
– Бяло знаме, генерал Ферум, сър! Пратеник на Воргенас носи съобщение лично от генерал Андор Веземис за вас.
Ординарецът отдаде чест и постави пред мен сензорен екран воргенаско производство, на който беше паузирано видео съобщение от командващия Първа южна армия на Воргенас, генерал-лейтенан ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Проза » Фантастика и фентъзи
1.1K

История с лабрадор

Преди време влязох в блога на приятелка – привлече ме заглавието: „Малката ни топчица“. С кликването се втрещих – гледаха ме две толкова познати очи. Очите на лабрадор. Черен лабрадор. Оттогава нямам мира – мислите ми все се въртят около една история, която се случи, не, която се случва с мене и мое ...
donchevav (Венета)
donchevav
Проза » Разкази
1.2K 2 16

Искрено и механично

Казвам се Гошо. Така ми викат. Ама са ме наричали и "боклук", "бракма", "таралясник", "купчина старо желязо", "каруца" и какво ли още не. По талон съм Фолксваген Поло, ама стопанинът ми вика "колата". Каква ти кола, бре? Да не съм ти аз някаква Мазда или Тойота? Кола съм бил! Тва е за женските, с на ...
Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова)
Bistra_Stoimenova
Проза » Разкази, Хумористична
982 2 14

Репортаж с болница на врата

По-скоро – „Бърза помощ“, или както днес я наричат модерному – „Спешна помощ“.
Чакам внуците в събота и се подготвям. Е, няма да правя цялото угошение – очите нещо, хм… Но торта – да. И тръгнах да взема туй-онуй. А навън – студ! Усетих го още като разхождах кучето, ама нали…
Абе, пуберите и пенсионе ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Други
562 5 8

Разговор с Мария

Мария се отпусна на дивана, подви крака и взе чашата с малиново вино "Тр..."
- Шшшш, алооо! Авторката! Да си чувала за скрита реклама и продуктово позициониране?
- Тихо, муцка! Опитвам се да ти измисля някакво приключение.
- Мхм. - изсумтя Мимето. - Мисли, мисли! То мисленето не е лесна работа.*
И с ...
misha_sll
misha_sll
Проза » Разкази, Хумористична
1.2K 2 7

По перваза на дните

Малките часове на нощта са наши съюзници... Тогава разстоянието между нас не тежи толкова заради всички изписани думи. Споделям деня си с теб, а смехът ми се превръща в джаз, който слушаш, докато палиш поредната цигара.
Понякога самотата ме надвива и се чувствам крехка и малка. Студено ми е без ръце ...
La_Flor30 (Дъждовно момиче)
La_Flor30
Проза » Други
901 3

Приказка за Червената шапчица (ковид версия)

Имало едно време една пандемия и едно малко момиченце, което било толкова хубаво, че по-хубаво в света от него нямало. Майка му го обичала от все сърце, затова го ваксинирала още от рано с AstraZeneka. А що се отнасяло до баба му, то тя го обичала още повече, та затова добрата баба изплела на детето ...
puntina (Нора Флорова)
puntina
Проза » Хумористична
1.8K 1 7

По маршрутите на ковидчетата

Пред сами планетата ковидните вируси се разделиха и всяко ято пое по посочения маршрут.
А натам съдбите им бяха различни…
Насочилите се към Русия там си и останаха. Решение, взето след първата водка… А водката никога не е само първа. После трета, осма и – запой. Кога с мезе, кога с подушен ръкав – о ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична
651 4 18

Откровеният четвърта част

Бел–Роуз остана, по средата на супера като ударена с мокър парцал. Нито можеше да мръдне, нито да мигне.Усети как сърцето ѝ се свива. Видя Григор, едно от момчетата на Алексей, беше в супера с някакво момиче и той се взираше в нея, вече в продължение на минута. Как да мръдне, ако побегне ще я подгон ...
Karolin (А. А)
Karolin
Проза » Разкази, Други
1K 1 4

Фабрика

Чувството се скъса. Спомените се разшиха, единият даже е паднал, докато се разхождах, и повече не го намерих. Някой си го е харесал и си го е прибрал. На всичкото отгоре се подаде едно обещание и като го дръпнах, се измъкна от всички нишки, сякаш само то разплете половината чувство.
Реших да подам о ...
your-love-96 (Цветелина Неделчева)
your-love-96
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
969 2

Из последните спомени на едно разбито сърце

ДЕН ПЪРВИ: Ето ме, отново съм тук. Завърнах се! Последва тежка въздишка, след като оставих последния куфар на земята. Огледах се и се хвърлих на леглото върху прашните чаршафи. Погледнах към тавана и затворих очи. Макар, че ме нямаше дълго време все още можех да усетя миризмата на онзи парфюм, който ...
gergancheto93 (Гергана Будинова)
gergancheto93
Проза » Разкази
1.2K 2

Защо не?

Странно е това усещане. Необяснимо като сън и реално като живота. Искам да спя, но за да го направя, диря, викам спомени или неща, които никога не са се случили, а само е можело да станат. И тези неща се срещат в битие, съществуващо отвъд разума ми.
Ето я пак тази къща. Подът е пръстен, има няколко ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1K 4 5

Дъщерята на Аполон

Глава 1, част 2
...а нощта не скрива нищо
Фийби отключи врaтaтa нa aпaртaментa си и пуснa Мaкс дa влезе.Оттук можеше дa се опрaви сaмa. Тя влезе и се тръшнa нa нaй-близкото кресло. Господи,колко беше уморенa. Концертът беше минaл добре, но нaпрежението беше й се отрaзило. A сегa трябвaше дa се приго ...
misha_sll
misha_sll
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.4K 6

Това, което никога не ти казах

Много ще ми липсваш
Каза “Много ще ми липсваш.” И ти на мен - представа даже нямаш колко. Сълзи се стичат по очите ми, въпреки, че пред теб не го показвам, с риск дори да изглеждам безразлична. Но не, истината е, че ми прекалено много ми пука. Повече от колкото трябва. Казват, че действията са по-ва ...
ElizabethPavlova (Elizabeth Pavlova)
ElizabethPavlova
Проза » Разкази
1.4K 1