- В състезанията на ски-слалом нашият рекордьор стигна финала с резултат десет секунди по-малко от свободното падане...
- Младият спортист Иван Анаболов вдигна щанга от 2 тона, пробяга 100 метра за 6 секунди, скочи на височина пет метра – и то без да пуска щангата...
- При скока във водата нашият съ ...
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА: МАГ ТУ
На церемонията тази нощ трябваше да се призоват могъщи сили. Ембориан не бързаше да прави това. Да, трябваше да се действа, но не по този безотговорен начин. Имаше и много други важни неща, които също да се предвидят. Къде-къде по-съществено беше изборът му за Маг Ту. ...
1.Дидо
Дидо лежеше в леглото и гледаше тавана, а пачаврата спеше до него. Тя нямаше да помни, че е спала с него, когато Дидо я отпратеше – нищо по-хубаво от това.
Откакто Зеленият камък беше у него, спа поне със двадесет курветини и то все такива, каквито си искаше – червенокоси, руси, чернокоси, зр ...
/Само за мислещи невъзпитаници!
Предварително моля феминистки, монархистки, антирасистки, поклоници на сериали и жълти медии да не четат!!!
Предупредих!/
… И черната магьосница нахлузи обратно гащите си.
- Влязох в Книгата на Гинес – ухили се тя – Първата магьосница, обърнала принц на жаба… ...
,,Любовта започва точно, когато всичко спира. Просто седиш и препрочиташ един и същи ред, усмихваш се и не искаш да си го признаеш. Чувстваш се, все едно някой те следи, оглеждаш се и пак се усмихваш. Тогава не искаш да разсъждаваш, а само да чувстваш. После си мислиш, че си бил като животно – първи ...
- Къде трябва да те чака този твой приятел? – попита Глухарьов, докато вървяхме двамата по алеите в най-големия парк в района.
Бях се обадила на Миша Игорев преди половин час и му бях определила среща в нашия район. За по-удобно. Все пак онази твар живееше наоколо и би било добре да се провери дали ...
Седнах срещу старият мъж на един стол,изглеждащ също като неговия. Между двата стола,на които седяхме,имаше малка дървена маса-ръчно изработена от качествена дървесина. Старият мъж тежко се изправи на двата си крака и изрече:
-Уендиго е зло създание,скитащо се из горите на Канада.Така че,това което ...
Той се появи случайно. Като подарък. Излюпил се в дома на добри хора, гледали го и го глезили от малко пиленце. Живял си така в любов и сговор, но пораснал и посегнал на най-милото. Кокошките. Обаче другият петел, старши по чин в кокошарника, така дисциплинирал по макаренковски младото петле, че се ...
Беше родена за преценка.Оценяваше клиентите по външния вид. Щом е опрял до "Вторични суровини ",значи е достатъчно беден и нещастен да се издържа по друг начин!Значи е в кантара й.Ела,че ми трябваш!
А безработицата не пожали доста учители, лекари и хора,които не достигнаха до ръба на социалният мини ...
Здравей,мили Срамежливко!
Здравей и на теб,драги Зъбчо!
Мина дълго време...дълго време откакто за последен път ви видях,зървайки ви тогава за последен път с очи. Мина се и не малко време,откакто мислех последно за вас. Минаха се вече пет години...пет години отлетяха като птица в небесата откакто вид ...
Имаше едно малко градче из зеленините на Родопите. Там живееше малко, сладко и много умно момиченце на име Мария. Тя обичаше природата, животните и всяко същество да се каже. Мария бе момиче на седем години, чието семейство беше много бедно, едвам намираха пари за храна. Тя имаше майка, баща и двама ...
Един летопис за пандемията, прочетен в Chitanka-та
„Калпав свят, калпави хора!* – рече си Яхве. – Толкова народ избих на времето, но ония грешници долу не само, че не започнаха да зачитат свещения монопол на YahvooSOFT, ами стадата пирати се размножиха в геометрична прогресия и дори си направиха партия в Швеция, а оупън сорсоидите се развихриха като ...
МАГИЧЕН КРЪГ
Поезията на Христо Петрески е магия от образи. Характерното за нея е, че поетът пише за навиците на хората, пресъздава социалното страдание на обикновения човек, неговата душа: „Той бута количката и вика: симид, симид, симид ..., прещастлив, че не носи гевреците на главата си…”; продава ...
Звъни ми бивш ученик, честити националния празник. Казвам му на шега – слагам маската и с тръбичка поемам чая. По правилата на НОЩ-ниците…
Той изразява учудването си, че още не са наредили кафе, чай, безалкохолни и алкохолни да се поемат венозно. За безопасност…
„Сакън! – викам му – Не им давай идеи ...
Това се случи през 2012 година. За щастие не бях аз жертвата,но беше мой приятел от детството. Никога няма да забравя онази нощ- нощта на 31 октомври, 23 часа,ден от седмицата-сряда,горите на Канада.По това време на годината живеех на границата между Канада и Съединените Американски Щати.
Беше сряда ...
Кога най-после ще разберат, че задушават не някой друг, а самия живот?
Притиснат го в ъгъла и започват да го душат:
– Дай ни, давай, дай!
Отначало той се извърта, отскубва се, преминава през пръстите и се скрива зад гърба им. Иска му се да избяга, ама не може: та нали е техен живот, техният собствен ...
Животът е прекалено кратък и цинично суров, за да го пропиляваме в мисли за сенки от миналото. Навярно и ти си закърмен с онзи извечен материалистичен стремеж за токсично притежание на всичко, както и на фалшиво обожание от всички. Старанието ти непременно да ги получиш, е нищо друго, освен едно бос ...
- А-а-а, Вениаминааа, Вениаминчеее, Вениаминченцеее, … Венчеее … къде сиии? Съкровище мое … дъще … Защо, защо я отнехте от мееен? … Извергиии … Сега лежиш някъде … безпомощнааа … самичкааа, а-а-а, чеденцеее, а-а-а!
Така започна новия ден. Един обикновен делничен ден, в средата на лятото. Жегата все ...
Форел
–Така ли ще стоиш? За твое сведение смятам да се преобличам.
–Няма да е първият път, в който ще те видя гола.
–Не помня някога да съм ти давала това право.
–Не съм те питал. Но пък в момента имам каквото си поискам право, Вилемира. Не бива да те изпускам от поглед. Кой знае какво пак ще измисл ...
Между млади поети
- Каква ли е била еротичната поезия преди много,
много години на село?
- Мани, мани! Като знам с какви рокли са били и
с какви сукмани...?! ...
- Мъдростта са изводите от натрупана през вековете глупост
- Родените да пълзят летят с правителствения самолет...
- Женски извод: мъжете са толкова непостоянни – днес спиш с един, утре с друг...
- Внимание, жени! В района се е появил сексуален маниак. До района се стига с автобус № 333…
- „При наше ...
Мъчих го аз тоз айфон, смеех му се от време на време, потупвах го все едно жив е, а аз съм неандерталец. Ама то докат му свикна на туй, то си има разум свой и свое мнение! Пуля му се откак ми го подариха, вече три години ли стана, ей! Сега малко се разбираме повечко, ама още се караме...
В ателието ...
Още с влизането в метрото чу идващия влак и се затича с все сила по стълбите да го хване. Тъкмо да си поеме дъх, облягайки се на вратата, и един мощен филтриран бас го стресна:
- Боклук, що си без маска!
Изведнъж няколко чифта очи осъдително се забиха в него и вагонът зашумя като кошер. Тогава се ус ...
Моят празник е днес. Моят ден. Когато очаквам моят мъж, моите деца, моите родственици, моите колеги и всякакви мои познати да ме дарят с нещо или поне поздравят.
Моите комшии ще ме срещат по стълбите и ще се усмихват на моите редовни, но този път празнични забележки. Моите думи отново няма да ги нак ...
Мъжете обичат с очите, жените с ушите. Но колко повече обичат, ако тия уши са украсени с диамантени обеци…
хххх
Мъжките органи са отвън, женските отвътре.
Защото жените обичат вътрешно – приемат в себе си, когото пожелаят, ако пожелаят, когато пожелаят, срещу каквото пожелаят… Понякога даже и любими ...
Телефон все ни свързва, телефон ни дели.
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Ваньо Вълчев, „Телефонна любов“
Кърджали, Миден, наши дни
„Мъжът, когото обичам, е някъде там – не знам къде, а аз съм тук – не знам защо!“. ...
Глава 28. Гаркавый в селе. Село и люди.
*Гаркавый стоял перед Учителем озадаченным, отпрашивался на три гладких дня к деду с бабушкой, в утомлённое село просился. Младший брат отца работает в преуспевающем материке, бурит газовые шурфы на дне океана, готовит подачу газа для улучшения жизни людей про ...
,, Къде си? Питам се аз, всеки ден. Какво трябва да сторя, за да те върна? Ти си отиде, тръгна си просто ей така. Остави ме да ме боли и да страдам, сам самичка. Обичах те! Адски много те обичах, но ти бе твърде зает с работата ти, че дори не забеляза синините по тялото ми и по душата. Мога ли да ка ...
Живеем в размазана като яйце в бетонна стена реалност, която е ехидно смееща се беззъба вещица в сърцевината на изтощените ни от грозно, болно препускане между лични проблеми, опразнени стремежи и кухи идеали умове. Уверено смятам, че заслужаваш да те наградят на бляскава церемония с огромен златен ...
Ние със Сашо отворихме една бутилка вино, която засрамено беше се скрила в хола под масата. Беше една тъмна, гадна и мръсна вечер. Бяхме се скатали в апартамента ми в Депфорд къде живеех вече втора или трета година, не помнех.
Той не намери тирбошона, може би защото аз вече го нямах. Последният път ...
Мислиш ли за мен така, както аз за теб? Сънуваш ли ме, когато вечер заспиш? Усещаш ли липсата ми така, както аз твоята? Будиш ли се нощем, търсейки ме до себе си?
Изгаряш ли в незадоволен огън? Виждаш ли ме пред себе си денем, когато не съм до теб? Липсва ли ти моята топлина?
А сега нека ти кажа как ...
„ - Де са хората? – обади се най-сетне малкият принц. – В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...