Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Отново други кратки

Внесено е предложение за подобряване работата на полицията. Или поне да се намери начин да им се отнеме оръжието…
Живяло в едно крайморско градче момиче на име Надя. Не отказвала на нито един моряк. И затова кръстили мястото нос Добра Надежда…
Всички пътища водят към Рим, всички интернет връзки – къ ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-10-26T12:01:28+02:00 482 2 9

Скука II

Когато влязохме в хотела, очаквахме да са ни дали най-обикновена хотелска стая…Но не бе така. Тя бе терасирана, долу до антрето, сякаш бе първия етаж. Имаше телевизор с легло, персон и половина. Вляво бе тоалетната с баня, а в дясно, по-нагоре бе интересното. Стълбите като че свършваха на втория ета ...

Арикс

Проза » Разкази

2020-10-26T01:23:46+02:00 966 1

Тайнственото уравнение

- Хей, пич, кво крЕпиш там - на коча мъдете ли?
Гласът го удари като камшик през лицето и тук Мето си спомни за Наско Анастасов - физикът, който му обясняваше за диференциалното уравнение на камшика. От него следвало, че краят на камшика се движи с безкрайно голяма скорост и оттам идвал пукота, койт ...

vega666

Проза

2020-10-26T01:14:57+02:00 699 4 4

*

Вървях по улицата когато чух зад себе си някакъв глас.
- Здравей. - усмихнах се когато се обърнах.
- Здравей.
Беше мъжът, с когото се запознахме наскоро в любимия ми бар.
- Искаш ли да се поразходим? ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

2020-10-25T23:38:59+02:00 853 5

Случайна среща с девствен край

МЛАДЕЖЪТ
Колко е тъжно да си самотен и тези плющящи вълни само го правят още по...никакво. - мислеше си той. Тези няколко минути край морето бяха като цяла вечност. Погледна омачканата книжка в ръцете си. Сувенирна, с размерите на кибрит.
На нея с химикал си беше записал името на "тухлата", в случай ...

KPetrov

Проза

2020-10-25T23:35:11+02:00 610 1

Первая, Белая, и Всея. (глава 12) 🇷🇺

Глава 12. Сталинизм.
1. ( Культ …)
- О! Тут много исторических личностей. Что за явления судьбы!?
- Учитель, Культ мировая беда, или мировое достоинство?
- И кто тот, очень скромный усатый человек, что задвинут в илистом наносе истории, сразу видно, что беден, у него ветхий китель и стоптанные башма ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2020-10-25T23:33:18+02:00 1.4K

Хорото на мъртвите

Хорото на мъртвите
Веднъж прочетох много интересна статия за един обичай, все още жив в едно видинско село,Абутин. Не зная къде точно се намира, но според автора на статията, било странно и мистично място. Вероятно и там миграцията си е казала думата и са останали много малко хора. Въпросният обичай ...

NeliKaneva

Проза » Други

2020-10-25T17:36:40+02:00 669 1 2

Полусурова, не полуизпечена

2 365 г. след Христа - земята изнемогваше. Човечеството така се беше размножило, че тя просто нямаше нужните ресурси за най-елементарните му нужди дори.
Все по-често долитаха тревожни слухове, че канибализмът отново шества сред хората, и най-лошото бе, че това не бяха само слухове...
- Нещо трябва д ...

mislitel

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-10-25T14:19:31+02:00 434 3 5

Перфектното семейство 1

1.
Ивет мразеше моловете. Огромни тълпи хора, гласове от всички страни, пространства без прозорци – всичко това предизвикваше у нея пристъпи на паника. Ужасно съжаляваше, че някои от любимите ѝ марки бяха затворили останалите си магазини и продължаваха дейността си единствено в тези ужасни здания.
Н ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2020-10-25T13:13:35+02:00 1.1K 6 20

Преди края-6

6
Това бе тяхната втора,ненадейна и неочаквана среща.
-Госпожице,какво по дяволите Ви става? Не гледате ли за коли,по дяволите?-обади се някакъв глас.
-А Вие,драги Господине,защо карате като побеснял и невидял?-извика му Айшли. Само че,когато двамата се спогледаха,те не можаха да повярват на това,ко ...

vipralisantamoon

Проза » Повести и романи, Други

2020-10-25T12:36:26+02:00 964

Златните копита

-Добро утро!
-Добро утро, Ванка! Ти сън не спиш, за да дойдеш.
Всяка сутрин, Иван пиеше кафе пред големия селски магазин. Младият мъж излизаше рано от дома си. Имаше заболяване по рождение, поради което провлачваше единия си крак. Младият мъж имаше навик да изпраща своите приятели от детството на ра ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-10-25T08:37:08+02:00 602 1 1

Преди края-5

5
Мина се повече от час след срещата с доктора,а младата девойка,нашата скъпа героиня Айшли, все още не бе у дома. Не искаше да се скита просто ей така из улиците на добре познатия ѝ, град,но не искаше и да се прибира. Не я интересуваше мнението на околните,просто искаше свобода,при това незабавна,т ...

vipralisantamoon

Проза

2020-10-25T08:33:30+02:00 982

Голямата лъжа за пачките

Цялата добре организирана атака срещу правителството, срещу ГЕРБ и срещу премиера, вероятно плод на външна централа, се базира на кадрите с пачки и кюлчета в чекмеджето на ББ. Така бяха настроени хиляди българи буквално да намразят до смърт собствения си премиер и то само за един миг. Затова резонен ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2020-10-23T19:27:53+03:00 921 7 9

Старият полковник и семейството

Старият полковник видя проблем… Не, той винаги и навсякъде виждаше проблеми. Особени проблеми, важни проблеми. Ту дъщерята донесла не точно искания хляб, ту объркала какво месо да купи, ту намерила време да ходи на работа, когато Старият полковник се е сетил за някоя случка от фройдисткото детство и ...

генек

Проза » Разкази

2020-10-23T10:53:37+03:00 507 3 10

Лили Тотото

Беше слънчев ноемврийски ден. С книга в ръка седях в парка. Слънцето се беше показало между дървета и денят очаквах да е приятен. Аз бях 30 годишен практикуващ лекар и в една неделя имах свободен ден.
По едно време към мен приближи клошарка, с дълга мръсна сива рокля, която леко се вееше на вятъра и ...

Kors

Проза » Разкази

2020-10-22T12:00:11+03:00 1.2K 1 10

Шофьорски неволи

В живота на една тираджийска съпруга неизменно идва моментът, в който трябва да „отскочи” до някой съседен или не много съседен град, откъдето да прибере главата на семейството след поредния успешно завършен курс. В моя живот – тоже.
Случва се в зората на корона-кризата, т.е. ранна пролет.
- Мило, м ...

kapricia

Проза » Разкази, Хумористична

2020-10-22T11:52:47+03:00 830 2 7

Различен следовател (книга 1, част 1) глава 16.2

Въпросният инквизитор, Валерий, се оказа дребен мъж на средна възраст. Сиво на цвят лице, сива коса, сиви очи. Човек би казал, че целият е Сив и че се е родил да бъде Инквизитор. Те, инквизиторите, винаги имат сива аура. Все едно някакъв сив чаршаф се спуска над предходната им аура – Светла или Тъмн ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-10-20T20:21:49+03:00 1.1K 1

Онова старо писмо...

Есен е. Някъде в началото. Септември може би, а може би октомври. Вятърът понася листата в нежен танц.
Стоя на терасата с чаша горещ чай в ръка и наблюдавам залеза. И се понасям далече, далече от тук...
Прелитам над долините, над реките и над високите планини, които някога ми се струваха толкова нед ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Други

2020-10-20T20:17:25+03:00 600 3

Червената библиотека 5 - край

10.
Романът му харесваше. Френцов реши, че след като приключи с този случай, непременно ще потърси други произведения на същия автор.
Въпреки че историята беше зловеща, бе пресъздадена по начин, който не предизвикваше ужас у читателя. В описанието на сцените нямаше бруталност, а се залагаше на психо ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2020-10-20T20:16:52+03:00 888 1 6

Отново кратки

Защо оня министър никога не попадна в сексуален скандал?… А как? Като не може дори на сексретарката си да обясни какво иска…
Трудът направил от маймуната човек… А днешните маймуни са едни мързеливи…
Като малък разказвачът на приказки ходел в гората за гъби. И после съчинил за самодивите, вещиците, т ...

генек

Проза » Хумористична

2020-10-19T11:11:22+03:00 540 4 14

Възход

Колкото по-невежи:
повече се ежат!

Ranrozar

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-10-18T10:42:17+03:00 771 8 16

Добре дошли в джунглата!

Правилникът за движение по пътищата е едно митично сказание, малко като ония скрижали дето уж Моисей е дялкал на планината преди няколко хиляди години. Всички са наясно, че го има (или поне са чували за него) - точно като Божиите заповеди - обаче единици "праведни люде" (в своите очи) и "балами" (в ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Хумористична

2020-10-18T00:56:05+03:00 645 3 8

Малкият човек

Той беше дребен. Май само изглеждаше на такъв, но имаше ли значение? Беше незабелeжим и нищожен. Ами на него всичко му беше малко. Имаше малко пари, живееше в малко жилище и според шефа си - работеше малко. Колегите малко разговаряха с него. Той също. Понякога се усмихваше, но това нямаше значение. ...

troia

Проза » Разкази

2020-10-18T00:50:52+03:00 1.6K 12

Кокошките на Бай Благо

Животът е странно нещо. Кога да се родиш, кога да умреш?. Истината е, както казва бай Иван:
" Преди да се родя не съм пил! След това няма да пия! Абе, дай сто грама!"
Бай Благо беше и е добър Човек. Когато беше старото време той завърши техникум.
Тракторите бяха неговата слабост. Работа обаче нямаше ...

Eipril

Проза » Разкази

2020-10-17T21:21:45+03:00 574 4

Светлините на мрака

Мъжът лежеше безпомощен. С годините болестта го превиваше, надмогвайки всички опити да избяга от нея. Временни подобрения и после отново го връхлиташе с непреставаща методична последователност на преследвач, който не изпуска от поглед жертвата си. Чувстваше се жертва. Дните и нощите се въртяха в кръ ...

Lilia_Anna

Проза » Разкази

2020-10-17T16:26:26+03:00 531 2 2

Червената библиотека 4

8.
- Заглавието? – попита веднага Френцов.
- Казва се „Червената библиотека“ и е с червена корица, знам, че ще ме попитате.
- Доста неясно! За какво се разказва?
- Не знам, не съм я чела – смотолеви госпожица Петросян. В изражението ѝ личеше възмущение от факта, че някой смята за задължение на една ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2020-10-17T16:25:22+03:00 891 2

Нечистите - 17.3

Изкачваха се плавно нагоре към бедняшката част на Ан Налат. Лекият вятър от пустинята пък носеше миризмата от огромните купчини боклук, който се изхвърляше там. Каменните плочи по улиците бяха заменени първо от разбити павета, после от чакъл, а накрая – от отъпкан пясък. Сградите също ставаха все по ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-10-17T07:46:19+03:00 1K

Тъпизми и вицоподобни с вирусна ориентация

1. Никога досега в човешката история не се е ставало по-лесно коронована особа, но и никога не е имало по-малко кандидати от сега...
2. Тя му лепна рога, а той... короновирус...
3. Никоя коронована особа досега не е придизвиквала по-строги мерки за сигурност, при идването си...
4. Куриоз е, че много ...

mislitel

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-10-17T06:57:04+03:00 550 1 5

CO-вид – 49. На попрището творческо пред прага

На попрището жизнено в средата
сред мрачен лес се озовах.
Данте Алигиери, „Ад“
Хадес, наши дни
Персефина висеше с главата надолу от тавана в Стаята за мъчения, окачена на въже от сухожилия на велоцираптор, люлееше се неистово и плюеше срещу стената. ...

МарияДимитрова.67

Проза » Фантастика и фентъзи, Други

2020-10-16T22:30:47+03:00 917

Дракон с пилешки крилца

Дракононът с пилешките крилца
В димната бърлога, драконът спеше спокойно. Изглеждаше в пълен синхрон с заобикалящата го среда. Пълен пепелник, с още димящ фас, с дим едва доуловим на мъглявата светлина, мъждикаща от единствената лампичка на огромният му полилей,люлееща се опасно над главата на звяръ ...

Igby

Проза » Разкази, Хумористична, Еротична

2020-10-16T22:11:10+03:00 843 1

Струните на душата

Струните на душата
Човекът винаги бърза. Все гони срокове, тича и почти никога не се чувства удовлетворен. Често се разминава с това, което иска душата му. А тя търси най-обикновеното. За това не е нужно бягане и време, а само желание. Споделеността. Да намери сродна на нея и да споделя с нея чувств ...

perfanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-10-16T22:08:34+03:00 663

Моето вълшебно приключение

Аз съм Гошо или Гошака, както ми викат. Митата и Ванко са мои приятели. Ние сме родени и живеем край морето, а рибарите ни лепнаха и прякор - "морячетата". От тях съм чувал, че морето освен бурно било и мълчаливо. Мълчанието му се случвало в края на август, след това ставало разговорливо. Имало обач ...

JordanKalaykov

Проза » Разкази

2020-10-16T22:05:48+03:00 872 1

Един различен свят

Съвремието е хаос и в него аз съм излишната частица. Всеки ден от съществуването ми е тежка, неравна борба. За спокойствие. За ред. За тишина. В тази на пръв поглед странна битка воювам със самия себе си. Арената на сражението е обърканият ми ум, през който мълниеносно прелитат крещящи епизоди от бе ...

thedac

Проза » Други

2020-10-16T21:46:05+03:00 403 2

Балясины 🇷🇺

Балясины
Занимающийся вопросами снабжения в нашей дерево - отделочной фирме Коган, - человек неуклюжий; строением тела медведя напоминает. Он даже лицом чем-то похож на медведя, глаза только всё портят, они у него выпуклые, округлённые и облачно-серые, как горизонт моря в закат дня. Начальник он дох ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-10-16T21:44:56+03:00 1.1K

Машина за косене на трева

Машината за косене на трева
Косачката за трева се повреди. Не очаквах. Все пак я имахме от петнайсет години. Електрическа косачка. Работеше безотказно. Някой известен - навярно, беше казал: “Всичко се поврежда. Дори ютията. А от ютията въобще не го бях очаквал.” Не знам кой го е казал, но и аз не бя ...

robertratman

Проза » Разкази

2020-10-16T20:15:10+03:00 1.1K 4 14

Крахът на организираната престъпност

-Така, така, така … – замислено рече капо ди тути капи, припали пура от поднесеното му огънче и замислено пусна облак дим – Значи, казвате, че той заминава за Азия… Ето възможност да го отвлечем. Сами знаете, че тук полицията ни дебне, че всяка наша крачка е под наблюдение, че най-напред нас ще задъ ...

генек

Проза » Хумористична

2020-10-16T10:49:09+03:00 501 2 10

Чернова

И така, докато се литка от стиховете към прозата и обратно, тщестлавието ми все повече се оплита като коте, което е измъкнало от кошницата с кълбета най-големите и най-пухкавите и ги подгонва по етажите. Ей го на. Вече е на покрива, откъдето си мисли, че всички трябва да го зърнат от улицата. Един к ...

670301

Проза » Хумористична

2020-10-16T08:58:22+03:00 466 2

Нечистите - 17.2

Продължиха да вървят през пазара. Навън ставаше все по-оживено, колкото повече наближаваше залеза. Чарли и разказа, че истинският живот в Ан Налат започва те първа, когато жегите отминат.
– Стига да знаеш къде да отидеш. – беше добавил със закачливо намигване, след като тя му каза, че и двата пъти, ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-10-15T11:54:16+03:00 1K 1 1

Новичок

Реших да се се позанимая с нашумелия напоследък новичок и неговите свойства. На първо място, „новичок“ се римува с „казачок“, така че няма никакво съмнение какъв е произходът му. На второ място, толкова народ го погълна и оцеля, че любопитството ми се разпали и реших и аз да пробвам от тази руска ти ...

popolo

Проза » Други

2020-10-14T22:03:12+03:00 635 1 3

Ваня Навалица 🇷🇺

Население дышит облаком привычной химии. Незримые газы твердеют серой порошей по всему телу города, - как при зарождении пыли вселенской. На прозрачных стеклах всего Донбасса оседает видимая индустриальная оспа. Сложившееся вокруг заводов и шахт лишнее людское нагромождение выживает: добычей углевод ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-10-14T11:06:35+03:00 1.2K