Проза и разкази от съвременни български писатели

42.8K резултата

Децата на Зегандария (Глава 12: Урокът на Агарес)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: УРОКЪТ НА АГАРЕС
- Видя истината, нали? – Агарес се пляскаше по колената като малко дете. – Не е приятна като в приказките! А и да я знаеш, често няма никаква полза! Но ти си различен!
- Значи, Казук Мон ме избра защото оцелях сред всички онези деца на онова страшно място? – запит ...
930

Свърталището на дявола (9-та част)

Нова глава
1
***
Хората над четиридесет години знаеха добре историята на Яким Георгиев (известен и като Яким Дърводелеца) и на жена му Роза, но не желаеха да я разказват на никого. Дори не коментираха помежду си случилото се, сякаш се надяваха то да бъде забравено завинаги. Още по царско време, през ...
1.1K 2 6

Щурм на края на света-част 30

Рев
–По-бързо, мързеливци! Това не ви е да седите в кръчмата и да пиянствате по цели нощи и да гоните фустите! Още десет обиколки за любителя на подигравките в края на колоната. Ти, очилатият! Ако пак изостанеш, ще миеш чинии цял месец и ще лъскаш ботушите на целия полк за още толкова!
Добре, за оне ...
1K

Питаш ме коя съм?

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...
4.5K 18 82

Истинските мъже

Исках да си събера багажа в стар евтин куфар, да изляза гневен навън, да вляза в случайно жълто такси и да поема към летището, без да се изтезавам, пътувайки натам, с мисли за това какво е било и какво можеше да бъде. Да избягам, бе най-лесното и глупаво решение, което имах избор да взема, огорчен, ...
720 1 3

На кафе

Ееех, разпуснаха най-после строгите противоепидемиологични мерки,.. вече дишаме спокойно въздух без финни прахови частици / то ковида ги измести от новинарските емисии / , та решихме с познат да пийнем по кафенце в близкото бистро...
- Едно кафе, .мдаа дълго кафе и с три капки хиалуронова киселина.. ...
712 2 4

Писмото на Снежана

Мой мили Владе,
Пиша ти, но не знам дали ще мога да пусна това писмо...и на какъв адрес да го изпратя?
Как да ти съобщя, че преди две седмици...
Събирам кураж и ще ти кажа...
Но как да ти кажа... ...
2.1K 7 42

18+ Неуспешната космическа стиковка

Провали се първата сватба в космоса…
Маса проблеми – безтегловността, липсата на креват или поне килим, както и намесата на специалистите от Координационния център на Земята. Които взеха активно участие, внасяйки много над необходимата доза объркване…
- Горчиво! Готови за стиковка? Поехали…
- Малко ...
568 1 4

Това не е, което е

Скъпи Антония и Петър,
Всеки ден ви гледам и ви се радвам. От къде намирате толкова сили да се усмихвате непрекъснато. Чудя ви се кога спите? Сутрин като се събудя - вие ме посрещате от екрана с „Добро утро!” и аз ви отговарям. Нощем като се събудя пак вие ми говорите ли, говорите.
Аз съм много стар ...
1.6K 7 11

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 6

- Ще ми обясниш ли какво става тук? – започна Глухарьов като едва ме дочака да затворя вратата. – Цял месец слушам това „ще ти обясня по-късно“ и ми писна. Писна ми да се чувствам като пълен идиот! Дължиш ми обяснение!
Не очаквах подобен изблик, но той беше прав. Трябваше да спра да го държа в невед ...
1.3K 2 8

Човекът, който си остана

– Още веднъж, ако видя някои да му дава, късам отношения с него. Така да знаете! Аман от паразити! Този е такава отрепка, че ме е срам, че го познавам. Нямал, че и аз нямам бе, дай ми ти на мен!
Боби много се дразнеше от Уди Алана, почервеняваше до черно, когато го видеше в библиотеката.
Признавам и ...
1.7K 2 4

Полет край къщата на Бащата

Понесе се покрай дърветата, поигра си с листенцата, вдиша дълбоко. Че и въздухът тук горе е по-свеж, по-хладен и сладък да го пиеш. Очите му зорко местността прегърнаха, жаловито той загледа се по залеза. Все го преследваше, но да го докосне не успяваше. Идеше нощ – по тези места студени бяха малкит ...
1.1K 5 19

От записките на един ерген

Стоях в офиса и разсеяно гледах през прозореца. Беше понеделник. Боже, как мразех понеделниците! След двата почивни дни ми беше трудно да се мотивирам и съсредоточа. То, май, мразя и вторник, и сряда... Чудя се защо не може да започнем живота си отзад напред?! Първо да сме възрастни пенсионери, а по ...
978 1 18

Стълба към небето - 1

1.
Заострения връх на писеца спря драскането си по листа.
Тишината която настана позволи от огнището да се надигне гласа на пламъците, гънещи се в техния огнен танц и отмерването на ритъма с припукващи плясъци на рояци искри, отразявани в прозореца до камината.
Отвън шумоляха неокапалите листа по кл ...
1.5K

Записки от края на безкрая

По искане на либералната миниобщност, в шаха се премахват цветовете на фигурите – стига вече с тоя расизъм…
хххх
Тя спря всякакви тестени изделия. И мина на диета – само макарони…
хххх
Най-опасното съчетание – глупост и амбициозност. ...
698 4 15

Щурм на края на света-част 29

Арлена
Човешкият геном съдържа всичката необходима информация относно това кога трябва да се роди някой, как ще изглежда, колко години ще живее, от какви болести ще страда и към кои ще притежава имунитет, какво ще харесва и мрази, какви таланти и способности ще развие и в какво ще го бива най-много. ...
929

Розово море

Тъмнина. Не. По скоро е като “зарево”. Откъде ми идват тези думи, пък? Наистина е като зарево. Около мен розовее. Къде съм? Някъде. Отдавна съм тук. Даже не помня от кога. Не, не се оплаквам. Където и да е това “тук” ми е приятно. Нито е топло, нито студено. Приятна температура. “Телесна” един вид. ...
1.9K 2 6

Писмо в бутилка

Алармата прониза тишината. Отворих очи! Болеше ме цялото тяло! Не ми се ставаше! Обичах да лежа полубудна, а съзнанието да се рее из фантазиите ми. Рекс излая и наруши вътрешния ми мир. Отворих едното око, усетих топлия му дъх по лицето си! Голяма привилегия е да си куче, особено ако имаш добър стоп ...
656 3 13

Писмо до моето минало

Здравей, мое минало! Реших да ти напиша писмо, но не го правя с някаква лоша умисъл, можеш да бъдеш спокойно. Нито пък с някакви лоши чувства, или в поредният опит да се върна назад при теб. Аз вече се отказах, защото което е в миналото трябва да си остане точно там. Не трябва да пречиш вече на моет ...
2.1K 7 2

Обещах да се видим в неделя

В неделя да се видим обещах. Мечтаех да пълня с тебе очите си, да нежно целувам ръцете ти, да те силно прегърна и толкоз! Щастие и ухание на лавандула! А какво нещо са обещанията, а пък как боли като ти ги изтръгне тоз, животът, как си с тебе играе и те подмята... Ей, на! Шантава работа!
Сутринта в ...
1K 4 8

Руните на Визера (част 1)

Килията тънеше в мрак и му трябваше известно време да свикне. Единствената светлина се хвърляше от малко прозорче под тавана. Дори не можеше да си провре ръката през него. Освен това обаче и едва различимите стени, тук нямаше нищо.
- Дошъл си да се подиграваш ли? – попита тя и той чу издрънчаване на ...
705 4

Аз и градът

Вървях измежду старите блокове, покрити с жълти полуразбити тухли. Всяка от тях беше на равно разстояние от другата и излъчваше характерната за материала студенина.
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали едн ...
1.5K 2 4

Писмото на мечтателката

До най-близкия ми и скъп приятел:
Здравей, мой скъпоценен и незаменим приятелю!
Пише ти твоето досадно главоболие, което постепенно, но неминуемо започва да отшумява. Дано! Искам да ти кажа колко много ми липсваш, и как след теб остана празнина, която с нищо не мога да запълня. Няма достатъчно силно ...
1.6K 3 4

От Пепеляшка с любов

Здравей „принце“,
Не знам как стигнахме дотук, ама на. Дори не знам защо ти пиша това, след като никога няма да го прочетеш. Освен ако не ти го пратя в някой момент на пиянско самосъжаление. Ама пак няма гаранция. Щото за да четеш нещо, трябва да си говорим, нали? А ние не си говорим. От седмици. По ...
2K 6 69

Един ден на Иван Д.

Сутринта трябваше да отиде до магазина. Не искаше, цялото му същество се бунтуваше, страхът преливаше от душата, та чак в тоалетната, обаче… Трябваше! Пък и тоалетната хартия свършваше – психологията изискваше грижа за тялото след поредното душевно и чревно разстройство…
Е, трябваше. Имаха още три ч ...
723 3 14

A Love Story 🇬🇧

A Love Story
Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer sun painting the street and the planks of the floor a luminous yellow. The sun seemed to brighten Ella's face, turning her brown eyes golden with black specks in them. As usual, I was winning, but Ella ...
2.4K 1 2

Любов и Обич

- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...
704 6 11

Недо

Недо е червендалест, кръглолик, кротък стар ерген, от село до морето, където живее с майка си –неконтактна, отрудена мустаката селянка, в триетажна, построена от самия него къща с огромен двор, набразден от лехи и всевъзможни стопански култури. Лятото Недо продава на центъра стоката от багажника на ...
947

Зеленият камък - шеста част

На другия ден отиде, взе си последната заплата, излезе и зачака отвън, недалеч от входа на сградата. Попита „дежурната овца“ кои от колегите му са идвали и разбра, че двамата скапаняци още не са дошли. Овцата го попита защо ги търси, а Дидо отговори: +
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...
1.3K

В лето 2050 - то

Лето 2050 - то е. В центъра на европейска столица, под голям чадър с рекламни надписи на Кока - Кола, отпивам блажено от чашата с кафе малки глътки. На съседната маса, също под голям чадър с надписите на Кока - Кола, седят двама българи и също отпиват от чашите си кафе. Единият е отдавна аклиматизир ...
888 2 6

Снежна повест 4

Къпането е интимен процес. Нещо като ритуал, но съвсем естествен. Красив и изпълнен с музиката на природата. Моментът, в който изповядаш тялото си на водата. Мълчаливо и донякъде неосъзнато. Оставяш се на стихията и тя те приема под плаща на стичащите се капки, с всичките ти грехове и недостатъци. З ...
1.3K 5 24

Первая, Белая, и Всея. (Глава 27) 🇷🇺

Глава 27. Крысолов.
*С проникновенной усталостью по пустынному полю шёл растянувшийся отряд передовых людей - необыкновенное очарование. Откуда-то издали доносилась гарь сожжённой стерни. Ученики сняли лишние одеяния, лениво несли в руках устоявшееся лето. Раскалённое солнце жгло вспоминания Учителя ...
1.6K

Записки на главния готвач

Записки на главния готвач
Щях да падна ат смях, когато онова дърто мекере падишахът изплюска цял гювеч свинска пача, барабар с лайната и поиска още. Викам си – тя е ясна - така или иначе ще ми режат главата, ами чакай поне да те нагостя хубаво, мамицата ти поганска. То пък взе, че му хареса. Изкла с ...
1.3K 3

Край извора от приказка излязъл

В Живата вода се влюбих от пръв поглед, още когато като ученичка на военно обучение ни заведоха при местността с едноименния извор. Вървяхме в индианска нишка един по един под майските борове и ланшната шума заглушаваше стъпките ни. Отляво и отдясно ни кимаха загадъчни цветя, сред които можах да раз ...
620 3

Зеленият камък - пета част

Останаха колегите му и играча. Дидо не знаеше къде живеят първите двама, но по някакв щастлива случайност утре беше денят за заплати.
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започ ...
1.1K

Щурм на края на света-част 28

Бориен
–За нищо на света няма да облека тая формоменяческа гадост! Не ме интересува колко е здрава и каква невероятна защита ще ми осигури. Имам си принципи, по дяволите! Откакто се помня се боря с тия изроди, а сега ми нареждат да ги приема като част от себе си. Е, няма как да стане. Не съм дете, з ...
860

Писмо

Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нет ...
1.2K 2 11