Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Последна снимка

Кунка лекуваше от всичко, но селото го пазеше в тайна за да не се събирали в Долен Бурен тълпи. Така им бе заръчал Ангел, мъжът на Кунка, който контролираше приема.
- Само хора с много пари или с някакво място там горе - бяха думите му в селското кафене - Така и за селото ще има полза! - беше им обя ...

ДидиГенова

Проза

2019-01-07T02:28:10+02:00 1.2K 3

Сълзи за щастие

Добряка го по загледа и му рече
- Виж Рошко, ти беше добро, вярно куче. Пазеше и кокошките и нас, но перлите взеха да намаляват, затова трябва да те убия. Не ми се искаше, но не мога да остана беден. Рошко го погледна жално с тъжни очи, сякаш го разбираше какво се кани да стори и заскимтя. Сведе гла ...

ГалинаПавлова

Проза » Разкази

2019-01-06T14:52:11+02:00 2.1K 1 4

Тракийска душа - 9

***
Трудно се разбираха дълбочината на чувствата у една жена, силата на сърцето и, но и силата на нейната воля. Трудно, защото дълбочината на женската същност се родееше с буйното каменисто корито на дива планинска река, чиито пенливи води се успокояваха, чак когато навлизаха в разклоненията си и на ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2019-01-05T21:28:29+02:00 1.1K 9 21

Снежната истина

Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една ...

ДениТамерова

Проза » Други

2019-01-05T18:34:30+02:00 1.8K 3 1

Проклятието преследва алчните - 7

След декемврийските студове всички бяха сигурни, че зимата ще бъде дълга и мразовита. Напук на това февруари се оказа необикновено топъл с няколко температурни рекорда. Единият бе в Кранево: на 17 февруари + 26 °C. Хората захвърлиха зимните дрехи убедени, че няма да им потрябват повече тази година. ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

2019-01-05T18:34:19+02:00 1K 1

Паякът

Беше толкова черен, че в тъмното все едно не съществуваше. Криеше се в малък, мрачен процеп между скалите и дремеше.
Чакаше поредната, заблудена плячка да се улови в невидимата му мрежа. Рядко излизаше да покаже тантурестото си тяло. Понякога надничаше от убежището си. Гледаше хипнотизиран любовният ...

troia

Проза » Разкази

2019-01-05T18:32:39+02:00 1.9K 8 24

Доктор Вреден - глава 17

Глава 17
Събудих се на сутринта и осъзнах, че не само съм заспала до Дими на голямото кралско легло, ами и бях с роклята. Слава богу бях свалила обувките на Louboutin и те сега почиваха до леглото. Дими беше станал, а кардиографът беше изключен. Огледах се наоколо, но не видях къде е отишъл Димитър. ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2019-01-05T18:31:20+02:00 1.2K 2 6

Гробът на Дядо

Цял живот се скитам по света. Понякога ведно с душата си, друг път само тялом. Живота ми се събира в една раница. Ей тъй, да ми тегне на болния кръст и някак да ме дърпа. Колкото и голям да е товара, крачка назад не сторих. Не обърнах глава. Не подгънах коляно. Не се помолих. Ни на човек, ни на Госп ...

diesto

Проза » Разкази

2019-01-05T18:28:52+02:00 2.7K 7 9

Нова среща - нов рикошет

Утро бяло
загърнало земята
под снежно покривало.
Самотно птичето в клонака
сънува топло лято ...

palenka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-05T18:25:28+02:00 738 3 1

Селото на щастливците

Беше някъде към шест вечерта. Навън се стъмваше. Стоях в една книжарница и очите ми опипваха нахално рафтовете с книги. Не знаех какво точно ми се чете, исках книжарката да ме остави да се разхождам спокойно без да ми задава въпроси от рода: "Определен автор ли търсите?" Или: "Какво обичате да четет ...

Plevel

Проза » Разкази

2019-01-05T18:24:11+02:00 2.9K 15 32

Плът и кръв

1.
Пламен крачеше унило към дома. В навечерието на тази нощ той беше просто един тринадесет годишен младеж. Уличните лампи осветяваха пътя пред него с жълтеникавата си светлина. Тихо е . Беше сам. Дърветата се поклащаха лениво под напора на лекия топъл вятър. Чуваше как клоните им се трият едни в др ...

Мартин84

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-01-05T18:22:36+02:00 2K 3 2

Гост от миналото глави 7 и 8

Мина време. Между прекъснатите с тоалетен хумор излияния и днешния ден, в който мога отново да пиша, се случиха случки от неприятно естество. От пет години съм затворник без съд и присъда. Излежавам се кротко в пределите на строго охраняван затвор в интересна компания. Опасен арестант и непоправим т ...

murjoflos

Проза » Повести и романи

2019-01-05T18:20:09+02:00 1.1K

Една секунда е вечност

Всички в контролната зала гледаха в очакване на отговор астрокомпютъра, който притеснително мълчеше и повишаваше минута след минута усещането за напрежение. Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, за да могат да се измъкнат по-бързо оттук, след неочакваното пре ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-01-04T23:30:58+02:00 959

Разговор

Разговор.
С много хора мога да разговарям.
С много мога да говоря
празни приказки.
Почти винаги с всеки. ...

ДесиславаДимитрова

Проза » Разкази, Писма

2019-01-04T23:29:30+02:00 1.7K 1 4

Врабчета

От прозореца ми се открива чудесна гледка. Времето е слънчево. Преполовеният вече ден блести ярко в палитра от цветове. Долу чувам свадливите разправии на две врабчета. Те настървено се борят за дребна коричка хляб.
Моя съседка, учителка пред пенсия, всеки делничен ден по това време излиза от дома с ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-04T23:24:33+02:00 1.7K 3 10

Проклятието преследва алчните - 6

В ранната неделна утрин, подредени в “индианска нишка” вървяха четиримата по тясната горска пътека. Нямаше и помен от скорошния сняг, но беше разкаляно и често някой се подхлъзваше - загубил равновесие. Иван даже падна веднъж. Изкаля ръцете и дънките си и изпсува, за да изпусне парата.
- Чобанов, до ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

2019-01-04T22:38:10+02:00 1.1K 2

По следите на въздуха

breathe, breathe in the air
Pink Floyd
Такааа, преди да се отдадете на следващите редове искам да ви предупредя относно нещо, засягащо не само вашето здраве, но и това на уличния котарак, който точно в този момент завива покрай ръба на жилищния ви блок, надига крак и се изпикава подобно на някой мъж ...

anev

Проза » Разкази

2019-01-04T22:37:13+02:00 577

Провижън

Безгласни сме Съгласни

АлексейорданоВ

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-04T19:19:46+02:00 1.1K

Игри на съдбата - XXVI

Новият ден прегръщаше хоризонта и галеше морската шир с първите лъчи на слънцето. На верандата под голямата смокиня трима души мъчително преглъщаха безумната история, която Алекс разказваше.
Той се обърна към Иван, а в погледа му вилнееше такъв ураган, че човекът направо се стъписа.
- Това се случи ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2019-01-04T10:53:51+02:00 964

Илюзия

Гледа мълчаливо как стегнатите дънки повдигат предизвикателно иначе плоския й задник, докато се облича до леглото.
- Вече можеш да ме търсиш на този номер, от който ти прозвънях. Стария няма да е активен - казва тя и прибира парите от нощното шкафче в черната си кожена чанта.
- Ще се видим другата с ...

Мартин84

Проза

2019-01-04T10:49:13+02:00 1.6K 2 2

Ще ни заболи

Може би е по-добре
да не се заражда това,
което се написва за нас...
То се е родило
още преди да се срещнат ...

zuzara

Проза » Писма, Други

2019-01-04T08:53:17+02:00 1.1K 1 2

Попара - 10.

Успешно лечение е проведено върху болния Росен. Младият човек, който досега не е имал влечение към жените, вече изпитва влечение към мъжете…
Варненски бележки:
- По крайбрежната улица – музика. Плюс.
- Чалга. Минус.
- По улиците момичета, готови на всичко. Плюс. ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-04T08:40:00+02:00 984 2 6

Битие, огряно от Слънцето

Най-после и го подарих. Направих го. Исках го и го написах. Костваше ми мъчното и дразнещо пъчене и сумтене да накарам пръстите си да изписват по-ясно буквите и да ги подреждат в думи, но накрая успях…Една седмица се потих! Мислех го. Зачертавах. Драсках така, че чак пробивах листовете на тефтерчето ...

LiaNik

Проза

2019-01-03T23:33:31+02:00 1.8K 7 10

Петна

Вечер. Претъпкан автобус от градския транспорт. Хора от различен пол и на различна възраст. Пътуват нанякъде. Пътници без физиономии. Незабележими, с лица като петна. Допрени едни до други мъже и жени, напрегнати от принудително неудобната близост.
Стърча с рамо към водача в това пъстродрехо еднообр ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-03T22:51:18+02:00 999 2 2

Онези

Докладваха ми, че Онези са довтасали. Техен космически апарат е кацнал близо до възвишение Т -23 и се придвижва към една от базите ни. Веднага заповядах всички да се приберат в подземията и да не си показват носа навън.
Базата е добре замаскирана, но Онези вече разполагат с прилична техника и нищо ч ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2019-01-03T21:58:45+02:00 1.8K 1 3

Знам как...ако ми позволиш!

Не затваряй очи, когато видиш сълзите ми да се стичат по лицето. В тях изплаквам болките от твоите рани.Не оставай безразличен към думите ми. Те са ехо от душата ми. Не отблъсквай ръката, която протягам към теб. Нося ти шепа топлина от кладата на сърцето ми. Не ме затваряй в тъмните ъгли на мислите ...

desitata

Проза » Други

2019-01-03T19:57:49+02:00 1.3K 3 3

Приказка за жената - рак - Руслана

ПРИКАЗКА ЗА ЖЕНАТА- РАК РУСЛАНА
Ако отидете някога на брега на една могъща и пълноводна река в Сибир, ще видите странен паметник. Представлява огромен рак с глава на жена, а два от краката му са човешки. В камъка има издълбани странни руни, които учените още не са разчели. Но ако попитате местните, ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-01-03T15:56:16+02:00 2.5K 2 5

Резняк

Полицейският автомобил спря точно пред колонката за въздух. От шофьорското място изскочи млад полицай с руло тоалетна хартия в ръка и на бегом влезе в бензиностанцията.
- Казвах ли ти, че бозата е резняк и че ще те прокара? – подвикна ехидно колегата му, много едър полицай на средна възраст, от паса ...

perperikon

Проза » Разкази

2019-01-03T14:16:40+02:00 1.9K 2 8

Проклятието преследва алчните - 5

За няколко дни природата си направи поредната шега. От юг подухна белия вятър, слънцето се събуди и набързо захапа натрупалия сняг. Два дена бяха нужни за да приключи това угощение и преспите да останат бегъл спомен.
След като свързочният батальон се върна от занятие, живота в поделението продължи н ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

2019-01-03T14:13:40+02:00 1.2K 1 3

Старата къща

Старата къща се мръщеше по своему на кроежите на заможните платци. Дърветата, красиви в своята мощ, храстите, елегантни в пъстрата си премяна, се осъждаха на смърт. На мястото на двора и старата постройка предстоеше строеж на триетажна кооперация. Тревогата като хамелион се препичаше на слънце. Круш ...

Аnna

Проза » Разкази

2019-01-03T11:22:30+02:00 1.6K 1 8

Попара - 9.

В дискотека: „Малката, хайде да правим секс?“ – „У нас или у вас?“ – „Оооо, я остави, ти много си сложна“…
Разликата между катаджия и проститутка е, че проститутката връща ресто…
Момчета, ако не ви харесва каквото правите сами – сърдете се на себе си…
На дискотека с презерватив в джоба? Напразно - и ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-03T10:40:01+02:00 1.1K 3 4

Печатница за фалшиви души - втора глава

Втора глава,
част първа
"Измити в невярност"
Утрото настъпи. Първите лъчи на слънцето се показаха през дърветата, огрявайки целият град.
Днешният ден бе специален. Градът щеше да пирува. Това бе така нареченият „Ден на блажените”, но не защото бяха такива. Всъщност, на този ден се разбираше чия душа ...

Nevium

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-01-03T02:13:26+02:00 1K

Среща

Близо час стоя под часовника на Областния съвет и си тръгна изпълнен с едно тягостно чувство, че никога повече няма да я види. Като последния глупак не се сети да я попита за адрес, телефон… къде работи или учи.
Видя я в далечината как се огледа на всички страни, вдигна глава към часовника на Търгов ...

Мильо

Проза » Разкази

2019-01-03T00:54:47+02:00 1.7K 3 6

Чичо Пешо

Чичо Пешо
Парк „Ружа“, без съмнение любимо мое място, е храм на много детски мечти и надежди. Там без съмнение децата учат много важни уроци, играейки си на всевъзможни игри, като най-много разбира се играят футбол. А аз, покрай тях си спомням за щастливите мои детски дни и ако ми падне праскам силн ...

Средногорски

Проза » Разкази

2019-01-03T00:46:29+02:00 1.3K 1

Слабите са храна за силните

> И въздъхна Бог:
>
> - Нищо човешко не ми е чуждо!
>
> И сътвори света за хората. ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2019-01-03T00:31:20+02:00 766 2

Обичам те от преди милион години

ОБИЧАМ ТЕ ОТПРЕДИ МИЛИОН ГОДИНИ
Безумният ми летеж из времето и пространството ме умори. До смърт! Летя из безкрайния космос милиони човешки живота…
Родих се на чудовищно далечно разстояние – в друго време и пространство. Там, където започваха първите секунди след Сътворението…
Огнена лава заливаше ...

latinka

Проза » Повести и романи

2019-01-02T23:08:12+02:00 957 2 2

Нова година - нов рикошет

След като цял месец пиеше по схема еликсира на младостта, Квазимодо прибегна до фотошопа!
В сайт за запознанства:
- А пиеш ли?
- Зависи.
- Как така "зависи"? ...

palenka

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-02T13:02:36+02:00 763 4 2

Човекът без лице

Една вечер Г-н Атанасов (за по-кратко А.), съвсем случайно и без умисъл си отскубна лицето, заедно с бялата маска, която бе негов постоянен реквизит при различните роли, които играеше в местния театър. Това се случи в края на ноември, когато дъждът ставаше особено студен и неприятен.
След края на пр ...

Writer96

Проза

2019-01-02T12:59:52+02:00 1.1K 1 1

Проклятието преследва алчните - 4

Двамата войника, които не заминаха на занятието, се въртяха през целия ден около верижния динозавър, но най-накрая надвечер успяха да го подкарат и приберат в гаража. Измиха се и отидоха на вечеря. В поделението бяха останали не повече от двайсетина войника, които осигуряваха караула. След вечерната ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

2019-01-02T10:26:03+02:00 1.3K 6

Аз или тя?

Умрях! И какво? Прежали ли ме или ме забрави? Не ти ли липсвам? Не ме ли мислиш как съм, добре ли съм, къде съм, с кого съм, сама ли съм??? Явно не, намери си заместничка на мен и то коя. Най-подлата жена, която имах за приятелка. Ако сега се върна и имаш право да решиш една от двете да живее, коя щ ...

ПоляНиколова

Проза » Други

2019-01-02T10:15:06+02:00 740 1