Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Пътят на моята душа

Виждам себе си, виждам всичко около мен. Аз съм, но не съм.
На път сме към някакво любопитно местенце с моите любящи родители. Майка ми е зад волана, слушайки лекциите на баща ми за живота, докато аз седя на задната седалка, заглеждам се по крайпътните обекти и усещам, че нещо ново предстои. Минават ...

KatyVelikova

Проза » Разкази

2019-01-16T00:33:29+02:00 1.4K 1 4

Мразя те

Мразя те, защото ме гледаш така сякаш виждаш друга в моите очи.
Мразя начина, по който ми говориш, мило, нежно, с леко груба нотка. Объркваш ме!
Мразя те, защото всъщност това което ми даваш не е любов, а ми показваш твоето надмощие над моята крехкост! Искаш просто да сме под завивките, искаш просто ...

Цвети.1

Проза

2019-01-16T00:32:57+02:00 1.1K

До Л.

Твърдиш, че си се наживяла на 22, че си опитала от всичко и нищо няма смисъл. Искаш ли аз пък да ти кажа, че нищо не си видяла от тоя живот. Виждаш изгреви и залези и си мислиш, че живееш, но живота не е това. Живот е оня миг, когато времето се спира в усмивката на влюбен мъж, нощта когато танцуваш ...

Elder

Проза » Писма

2019-01-16T00:29:42+02:00 2K 8 10

Крушение – Девета част

Всяка война започва с дипломатически кадрил.
Върху блестящите паркети на задкулисни дипломатически надлъгвания – всяка стъпка,всяко движение,ту загатват, ту сияят с кръвожадните намерения на устремените танцьори! И с всеки ход на събитията, страните приближават към конфликта с все по-скрити намерени ...

Ranrozar

Проза » Повести и романи

2019-01-16T00:20:24+02:00 1.1K 8 31

Грешка за поправяне

Две седмици преди Коледа Надежда и дъщеря ѝ украсяваха елхата. Момичето беше на седемнадесет, но продължаваше да се радва, както в детството.
- Мамо, ще сложа новата играчка най-отпред.
- Добре, Мери. Нека се вижда камбанката.
Въпреки, че беше изкуствена, елхата блестеше със своите лъскави
играчки и ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2019-01-16T00:04:45+02:00 591 1 5

Пророчеството

Пророчеството
Сиспара се роди три години преди изчезването на Слънцето. Имаше бледи спомени от най-ранното си детство, за много нежни на пипане, обагрени в различни цветове форми с прелестен аромат. А също за високите природните образувания, които бяха навсякъде. Безброй гладки, лъскави висулки се п ...

zelena

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-01-16T00:03:42+02:00 1.4K 3 8

Двеста гроша

Подир обед почна да вали сняг. Ама на големи парцали падаше от посивялото небе и бързо натрупа. Излезе свиреп вятър, дето навяваше преспи и скриваше пътя на минувачите. В туй време старата Вълкана беше излязла от къщата си. Увила се беше в един елек от овча кожа, а черната забрадка предпазваше глава ...

Boyan

Проза » Разкази

2019-01-15T19:14:18+02:00 3K 1 7

Скъсаният косъм - 7.

7.
Така мина месец...
В нашия вход си създадохме нещо като база. На първия етаж установихме постоянен пост. Нападения засега нямаше, но при експедициите за търсене на храна и необходими за живота неща, виждахме разбити и ограбени магазини, жилищни сгради зееха с кухи врати и прозорци, пожари избухва ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-01-15T14:31:33+02:00 1.7K 3 6

Цветята на малката Ида

Люлякът
Вървя по тротоара, ранно слънчево пролетно утро. Мирисът на люляк буквално ме удря в челото: на две крачки съм от голям голям люляков храст, току-що разцъфнал, първият, който виждам за тая година. Неволно се присягам да си откъсна едно клонче люляк.
Изведнъж един старчески глас иззад храстит ...

palenka

Проза » Други

2019-01-15T12:36:01+02:00 818 8 9

Дъщерята на Аполон - начало

Нещо като...начало?
Тя беше моето бебче. И все още е, винаги ще си остане такава. Тя е най-малката ми дъщеря. Помня деня, в който се роди. В края на май, по изгрев. Толкова малка и прелестна, погледна ме със своите невероятно сини очи и, кълна се, ми се усмихна. Завладя сърцето ми мигновено.
Не иска ...

misha_sll

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-01-15T11:02:56+02:00 1.5K 2

Вече бях негова

Планина. Гора. Малка и уютна къщичка.
Той. Аз. Сгушени един в друг под топлата и мека завивка на леглото.
Пием горещ шоколад.
Говорим си... за времето, за нощта, за нас, за любовта...
Любувайки се на "тук и сега" и мечтаейки за бъдещето. ...

Анагер

Проза » Еротична

2019-01-14T16:14:08+02:00 1.9K 2 3

Нещо любимо

Нощ.Гората със своите тайни, своите чудни твари. Мистични, загадъчни.
Звукът на щурците. Блещукащите звездици над нас.
Ръцете му около рамената ми.
Искрите на огъня, плаващи като в океан във въздуха нагоре, гаснещи във времето, изчезващи в безкрая.
Падащите дърва в жарта, превръщащи се в пепел. ...

Анагер

Проза » Други

2019-01-14T16:12:58+02:00 1.1K

Сън

Пак сънувам тази усмивка.
Погледът ѝ втренчен в тъмните ми зеници,
дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея.
Отдясно - морето, отляво - колибите.
Оставяме стъпки по пясъка, които бързо изчезват, заличавани от засилилия се морски бриз. Тя тича пред мен, държи ми ръката и от време на време се обръща, с ...

Филип

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2019-01-14T16:10:21+02:00 994

Скъсаният косъм - 6.

6.
Оказа се, че и класният е шетал из близките райони. И беше докарал с пазарска количка някои продукти, както и туби минерална вода. Плюс дрехи. Ризи, блузи, панталони, чорапи – ама много чорапи, че и няколко чифта обувки. Зимни при това...
- Градът е като разръчкан мравуняк – каза той – Хората или ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-01-14T09:51:42+02:00 1.2K 2 11

За любовта

Вие се правите на много влюбени, използвайки на всяка дума "бебе, любов моя, мило" и т.н., но според мен любовта не може да се изкаже с думи. Тя се чувства. Тя е тиха и изпитва страх от това да не и отрежат крилете. Тя идва като огнена лава и те поглъща целия без милост, а накрая или те прави силен ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-14T00:24:50+02:00 1.1K 3 12

За принципите, пътя и любовта

Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо ...

esenna

Проза » Разкази

2019-01-13T23:55:53+02:00 2.8K 7 28

Четецът на мисли

Тази сутрин Милен се събуди рано, протегна се блажено под завивката, извади ръцете си извън нея и отвори очи. Нежна светлина се процеждаше през пролуките на щорите. Усмихна се. Каза си на ум „Добро утро, момче!“ и в този момент осъзна, че е неделя и може да остане в топлината на леглото до когато си ...

NadeBo

Проза

2019-01-13T23:49:05+02:00 462 1

Астигматични стъкълца

Вече е време. Затъмни се. И светлината – такава като през тензух се рони, рехава, разбита; животът не спи, така знам аз, спи само сънят.
Да, така ми се струва да е. Но аз по-добре да вървя.
– Остани, майко! – стана синът. – Има още време. Къде ще идеш?
Няма никъде да ида. Ще си остана сама. Просто и ...

exuded

Проза » Разкази

2019-01-13T22:57:19+02:00 651 3 7

Пленяването на Огледалния образ

И така, отговорът на малката Антигона се получи бързо и беше много неочакван. На крилата на двете летящи Безподобия беше написано само едно изречение, и то няколко пъти!
-„Питайте Пития!“ ,прочете Роси, която вече можеше свободно да чете и на английски.
- Пития? Коя е Пития и какво има да я питаме?- ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-01-13T18:04:51+02:00 858 1 2

Рапсодия за кавал без оркестър

- Заповядайте – с отработен жест момичето поставя пред мен чаша кафе и се отдалечава.
Седя в кафенето на място до прозореца. През запотеният му правоъгълник хората навън изглеждат като призрачни сенки. Дланта ми се плъзга по гладката стъклена повърхност, изтрива миниатюрните капчици и прави продълго ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-13T17:05:35+02:00 1.6K 1 9

Хитър Петър и неговият син

Хитър Петър имал трима сина. Най-големият се казвал Асен – снажен, хубав и добър танцьор. Щом станал ерген, все отпред на хорото се хващал до Златина - най-кипрата мома в селото.
Един ден се сдърпали с чорбаджийския син, кой да поведе хорото. Асен сигурен в себе си рекъл:
- Хайде, да се надиграваме. ...

СветланТонев

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-01-13T17:01:14+02:00 648

Да търсиш себе си

Да търсиш себе си в хиляди неща. В неизказаните думи, в неизживените моменти, в скритите усмивки и непроляти сълзи. Да търсиш себе си е трудна задача. Но да имаш силата да го направиш е още по-трудна. Да погледнеш в себе си, да отвориш вратата със страховете си и да ги ,,погледнеш" смело. Да спреш, ...

natalinka91

Проза » Други

2019-01-13T16:18:45+02:00 1.9K 2 1

В автобуса София – Ловеч

– Двайсет и трето място – изръмжа шофьорът и ме изгледа свирепо.
Реших, че щом го казва, съм длъжен да си седна на мястото, макар че автобусът беше полупразен. Помислих си: полупразен или полупълен? Не е все едно. Показва характера на човека. И аз сега какъв съм – оптимист или песимист? И защо ми ръ ...

Мильо

Проза » Разкази, Хумористична

2019-01-13T16:16:21+02:00 2K 3 16

В сенките на вълчите дихания - 2

Ще си остана същата.
И по-добра, по примирена…,
И ще обичам, но, свободно, от душа!
В сърцето, любовта към теб ще дреме,
а по следите, вълчите, ти намери пътеката ...

LiaNik

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-01-13T16:13:38+02:00 1.3K 3 12

Вълк

Всяка сряда ходя да вечерям при майка. Тя винаги ме посреща с думите: "Приготвям се за теб, сякаш Господ ще ми дойде на гости." За нея най-важното е децата да са живи и здрави и нахранени. Сядаме на масата, говорим си, спомняме си хубави мигове от миналото, пием, пеем и понякога се караме.
– Ти нищо ...

svetlanal

Проза » Разкази

2019-01-13T12:07:25+02:00 1.6K 7 25

Причини 2 - Минка

В чудновата страна живеем, икономически паянтова, но за сметка на това стабилна откъм обичаи и празници, изобилстваща от кръчми, от хора очукани от градушката на беднотията, със странни нрави, за чиито проявления най-често сме свикнали да чуваме в кръчмата, на спирката, по телевизора, или кой знае к ...

Plevel

Проза

2019-01-12T19:51:59+02:00 837 10 19

Лидерът - глава 22

Глава 22
Мъжът се свлече на земята, без дори да успее да реагира и в следващата секунда ръката ми, почти автоматично, се мръдна на десет градуса вдясно и показалецът ми натисна спусъка за втори път. Сърцето ми изкрещя от ужас, но по необясним начин нито усетих упор от оръжието, нито пък ръката ми тр ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-01-12T19:35:12+02:00 1.1K 1 2

В сенките на вълчите дихания - 1

Ще си остана аз, онази същата –
с развети лунно отразяващи коси.
И с перлената кожа и с очите лъскащи,
И с устните трептящи в нощ студена,
дори и черно-блатна, и безлунна ...

LiaNik

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-01-12T19:17:34+02:00 1.5K 7 15

Пред крайната спирка

По пътя към крайната спирка на града, от където трябваше да хване последния за деня автобус, оставаха 10, 15 минути път. Бяха напълно достатъчни, за да се вкоченят тънките му, пожълтели ръце.
Снегът се стелеше на парцали и бавно, като бяло одеяло, покриваше всичко живо. Сипеше се по светещите реклам ...

Writer96

Проза » Разкази

2019-01-12T18:57:23+02:00 750

Приказка за Вълшебник/Вълшебници

Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...

zelena

Проза

2019-01-12T18:35:47+02:00 2K 7 11

X

Чувствам се сам...
Впрягам се... Затварям се...
Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.
В тъмнината бродя. Сам.
Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство. ...

alleXander

Проза

2019-01-12T18:00:34+02:00 892 2

Най-хубавите спомени

Най-милите спомени от нейното детство бяха свързани с времето, прекарано на село! Още от съвсем малка, тя с нетърпение очакваше този период на годината, когато денят се удължаваше, слънцето грееше по-различно и черешите започваха да зреят! Тогава с майка си отиваха на гарата в тяхното градче и тя с ...

rumbic

Проза

2019-01-12T14:30:23+02:00 1.7K 10 16

Curriculum vitae

Роди се в болницата. Момче. Беше пълничко, пухкаво, красиво бебе. Късно дете - отдавна очаквана рожба.
Не мина ден, в който пред вратата на отделението, под прозореца или по телефона близки и далечни роднини, приятели и съседи на родителите да не поискат сведения за състоянието му. Почти всеки час о ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-01-11T23:01:39+02:00 1.7K 3 11

Благодат

В събота следобед, Славе Невестаро и Коцкар Коце пикаеха доволни на широката поляна в горния край на селото с бири в ръцете. В селото имаше събор. И тъкмо тогава изневиделица по пътеката към тях запъпли цяла тумба женища - стари, млади и девойки. Те отиваха до близкото манастирче за курбан чорба. Мъ ...

svobodey

Проза » Разкази, Хумористична, Еротична

2019-01-11T15:30:59+02:00 1.4K 1

Прозрение (27)

1. Две трети от възприятията за околния свят са плод на въобръжението, останалото е реалност.
2. Няма непобедими хора, но има такива, които никога не се предават.
3. Кръвта храни тъканите, мислите хранят ума, а чувствата - душата.
4. Жените искат две неща: нежност, за да усещат мъжа и внимание, за д ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-11T13:53:26+02:00 804 1 1

Тайната съставка

Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. ...

misha_sll

Проза » Разкази

2019-01-11T13:49:26+02:00 1.3K 1 1

Не ме предавай

Да ви кажа, допреди малко бях силно разтревожена за него. Последният есемес, който му пратих, след 24 часа се върна като "пропаднал". "Временно нямах връзка с този номер". А и в пощата не беше ми писал. Но след като в един от любимите му сайтове попаднах на последния му ник, се успокоих. Поне е жив. ...

670301

Проза » Разкази

2019-01-11T13:48:56+02:00 880 2 1

Бумеранг

Дори в живота предначертан и обречен душата остава си скитница вечна!
Най-добрият учител - живота! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме.
Внимавай със сламката на удавника, да не се окаже гредата в собственото ти око!
Дали ако "оная" чаша беше пълна наполовина ...

palenka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2019-01-11T13:48:02+02:00 921 4

Последният селянин

В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
– Гоч ...

Eipril

Проза » Разкази

2019-01-11T13:47:29+02:00 2.1K 9 24

Скъсаният косъм - 5.

5.
Рано, не рано, спал, не спал – излязох из града. На лов... Трябваше да намеря нещо за ядене. Консервите и пушеното месо, бурканите с туршия, кутиите с бисквити щяха и можеха да чакат...
Добре, че тате обичаше да ходи сам до магазина, зареждаше веднъж седмично хладилника и големия шкаф в кухнята. ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-01-11T08:51:46+02:00 1.2K 3 11