Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Зад завесата

Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...

esenna

Проза » Разкази

3.1K 6 11

ТРИПТИХ Утринни пътеки

1.
Като мнозина свои връстници, увлечени от миграционната вълна, пристигнах в града с провесена през рамо полупразна чанта и непоклатимо убеждение, че ми предстои триумфално бъдеще сред неоновите сияния на широките му булеварди. Зад мен е най-трудния досега преход. Беше разстояние за около час с авт ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

1.6K 2 3

Нищо ново

– Ти пък кой си?- реагирам само с леко любопитство и почти без учудване на появилия се пред мен от нищото мъж, облечен с червена роба, обут с червени ботуши и с видимо изкуствени бели брада и мустаци. Отначало се стрясках при материализирането на разни обекти и субекти ама с всичко се свиква.
– Няма ...

Блу

Проза » Хумористична

846 4 5

Както е казал Народът

Дълбоко ненаучен анализ на българската традиция
Някои казват, че в България живеем хаотично! Нищо подобно! Гениалният български народ е описал всичко и всички в своите пословици и поговорки. Те ни съпътстват от древни времена, ние просто живеем като че ли точно според тях!
И положението в момента е ...

Елка

Проза » Хумористична

3.7K 7 17

Белези за щастие

Никога не бива човек да се отказва. Не да го търси, а да го приеме. Щастието. Твърде много време ни отнема да сме нещастни. Да обмисляме. Да кроим планове. Да задържаме емоциите заради околния свят, който е достатъчно суров и безкомпромисен в миговете ни на слабост. В живота ни няма случайни неща, н ...

diesto

Проза » Разкази

901 6 11

Ромео и Жулиета според новите изисквания

Режисьорът Станислав Розариов най-после получи дългоочаквания плик, който трябваше да реши въпросът „Да бъде или да не бъде поставена пиесата Ромео и Жулиета с пари от Министерството на културата”. От кога на Станислав му се поставяше тази класика, вече нито той помнеше, нито актьорите, но тази мечт ...

latinka

Проза » Хумористична

1.6K 4 9

Да хванеш "Сега-то" за опашката.

Чувам приглушени гласове, после някой, някъде отключва брава...
Нормално е понякога да си уплашен, нали? Но да оставим страха настрани. Съсредоточавам се върху момента. Какво друго имаме освен едно сега? Трябва да осъзная - да го почувствам. Да го хвана за опашката това сега и да не пускам. Да го ра ...

robertratman

Проза

2.3K 1 4

Рецепта за затваряне на рана - част първа

Някога съществуваше една земя наречена Елеха. Красива и вълшебна по своему далечна земя. В нея живееше магията. Недалеч от река Менай, която разделяше земята на две половини, в най-южната й част беше сгушено едно малко селце наречено Дейри. Хората му се радваха на мира и хармонията. Там всички бяха ...

Nevium

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

821 1

Добрият човек на пазар

Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:
- А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
Продавачите ...

Qndov

Проза » Разкази

922 1 1

***

За да разберете, че вали, трябва да се намокрите. Всичко друго е прогноза за времето.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

560

Скъсаният косъм - 10.

10.
Първият болен видях след няколко дни...
По-скоро – първата болна...
Беше мокър октомврийски ден. Тримата – аз, чичо Петко и чичо Свилен отивахме за вода. Докторът беше успял да вдигне на крака сестра ми и Марга, а нас помоли да донесем няколко бидона от “изворчето”. Да се окъпят с гореща вода, д ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

959 3 8

Видението

Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виж ...

fantboy94

Проза » Разкази

1.4K

Мигновено ухание

Христина се разхождаше след ливадата. Около нея имаше най-различни цветя.Тя се изкуши и си набра букет. Съчетанието на полянката с всички растения и горичката отсреща образуваше един голям зелен букет, изпълнен с пъстрота.
Момичето се запъти към горичката. Природата и даваше надежда за един по-добър ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

663

По пътя

Пътят... той вече е родéн. Родéн от нечии стъпки. Понякога стъпките се виждат,понякога те са затрупани с камъни и бурени, но те са там. Чакат те безмълвно, в тишината, в тъмнината. Чакат теб. Ти да се родиш, да се научиш да ходиш, и да вървиш по стъпките на живота. Той те вика,чака те... ще тръгнеш ...

Хелена.1

Проза » Разкази

858 1

Небитие

Понякога ще бъда сам.
От време на време ще се затварям.
Понякога ще се появявам.
От време на време ще изчезвам.
От всякога сега съм сам. ...

alleXander

Проза » Други

886 1 1

Прозрение (28)

1. Копнежът по недостижимото ражда шедьоври.
2. Простота във всичко, това е съвършенството.
3. Ако следваш мечтите си, няма от какво да се боиш.
4. От взиране в детайлите изпускаш цялостната картина.
5. Ако си в хармония със себе си, и природата ще е в съзвучие с теб.

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

783 12

Истории и още нещо ....

Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...

БялатаРозa

Проза

1.6K 1 2

Демон в мъглата

Първо започна с тайнствено загатнати истории, разказвани шепнешком в полумрачни ханове от полупияни керванджии, връщащи се от далечни земи. В началото разказите им предизвикваха иронични насмешки и язвителни подмятания. Но неверието на слушателите не успяваше да изтрие ужасът в очите на разказвачите ...

самотния-вълк

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 2 11

Истории и още нещо ....

Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...

БялатаРозa

Проза

1K 1

Пеперудата на нощта

От малка се чувстваше като пеперуда. Щом изгрееха вечерните светлини настъпваше нейният час. Политаше в пространството оглушала от тези светлини. Обикновено налучкваше най-малкото прозорче и се устремяваше към него, като към свой нов дом. Но тези прозорчета оставаха безмълвни и затворени. Полети в ч ...

vega666

Проза » Разкази

1.6K 15 11

Бисери от банковите салони - 10

В банков салон влиза "интегриран" българин и казва на най-близката до вратата служителка:
- Правих си сметка при колежката ти, и идвам да ми спрете таковата …, ммм … забравих, тя ми каза така да направа…, чакай, ша са сета…
Любезната служителка се мъчи да го разбере и го пита:
- SMS?
- Не, не, аммм…. ...

xubavka

Проза » Хумористична

1.6K 3 8

Един необикновен ден

Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастл ...

lorkata

Проза

1.2K 1 3

пътят

Има нещо в този път. Нещо тягостно, нещо забравено. Три пъти се опитваме да преминем и да продължим и все не можем да стигнем до края. Тръгваме и се връщаме. Последният път заваля дъжд и той ни върна. Облаците бяха точно над нас. Тъмни и тягостни, като пътя под тях. А първият път изминахме най - мно ...

SimonaStefanova

Проза » Разкази

1.4K 3

Чувствомислия

Кръстът (съдбата) дето си носиш, от как си се пръкнала - от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-тежък е кръста. И дребната и тя влачи, ама все й тежи. Щото е свикнала да я носят. По чуждото не цъкай с език ...

desitata

Проза » Други

1.2K 1

Спомен за бъдещето.

Преди години, когато ми беше дошло време да се задомя /а за тогавашните разбирания бях позакъснял/, моят баща /Бог да го прости/ ми разказа какво му е заръчал неговия дядо. Та, когато баща ми е бил ерген, готов за женене, неговия дядо му казал:-" Сине, време ти е да се задомиш. Но от мен да знаеш, т ...

Бора-Бора

Проза » Разкази

981 1

Причини 3 Кръвнина

Около единайсет часа, градът се скова от студ, подостриха се ледените висулки по стряхата на кръчмата, а вятъра обикаляше около прозорците и жужеше из преспите сняг.
Вътре в гаражчето беше топло, имаше около десетина посетители. Тук-таме, между подвикванията и разговорите на мъжете се долавяше и сръ ...

Plevel

Проза

796 7 12

Родопският параклис Част 2

Част 2 Еньовден
Доротея и Боян си ритаха топка на двора, когато през портата влезе Вероника с няколко чувала под ръка.
Утре е Еньовден! – каза ентусиазирано преди да поздрави.
Добър ден и на теб – вдигна вежди Дора. – Да не си на имен ден?
Не, ще берем билки и вие със Симеон няма да се измъкнете – р ...

GearGhost

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2.3K 1 1

Стойности

В нагретия от жегата въздух витае напрежение.
Тук трябва да е!
Да търсиш спонсори за държавно училище – кой го измисли това!?
Ненавиждам спохождащата ме нерешителност в случаи като този. Дни наред не мога да се понасям, дразни ме всичко, яд ме е на всичко, но най-вече на себе си. Никога не съм сигур ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

1.6K 3 3

Есен, 2018

Да, беше точно по това време на годината. Студът навлизаше с тихи стъпки в душите на хората. Листата на дърветата танцуваха последния си танц - живот, падайки на земята. Тяхната "смърт" правеше есента по-красива, отколкото я виждахме ние.
Беше захладняло, стъмваше се. Разхождах се по широките улици ...

Мимски

Проза

584 1

Приказка

- Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.
Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.
- Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщени ...

BORGstory

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

1.7K 3

Живот за губене

Баба казваше, че малките камъни обръщат каруцата. Не знаех за каква каруца става дума, но ме беше страх, че ще се обърне, затова всяка сутрин си оправях леглото, сгъвах си пижамата и прибирах чехлите - изчиствах камъчетата.
Продължавам всяка сутрин да си оправям леглото, да сгъвам пижамата, да приби ...

Madeleine

Проза » Разкази

2.1K 2 7

Скъсаният косъм - 9.

9.
С храната проблеми нямахме. Мъкнехме какво ли не, дори готвехме. Четири апартамента в кооперацията бяхме на дърва, имаше и газови печки с бутилки, дори един газов котлон се намери.
На балкона съхнеше месо. По татковата рецепта приготвихме маса парчета. Нали ви казах – солта изтегляше соковете, по ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 1 6

Трудният път

Надигам се с мъка от земята, отмествайки със сетни сили отпуснатото тяло от себе си. Всичко ме боли, краката ми треперят, ръцете – също...Поглеждам надолу – тънка струйка кръв се стича от слепоочието на безизразното лице. Това лице, което допреди малко беше надвесено над моето и ме гледаше злобно за ...

Morgiana

Проза » Разкази

1.8K 2 5

Мъст

Тоня бе преминала като ураган през живота на няколко мъже. Един от потърпевшите бе Мартин. Тя се влюби в него, живя с него няколко месеца, после реши, че не е за нея и го заряза, оставяйки дълбока равна в сърцето му. Естествено веднага се насочи към следващ обект, като вярваше, както винаги, че е на ...

Heel

Проза » Разкази

1.2K 12

Душевните терзания на Мария

Здравей Мира, пиша ти, за да споделя с някой. Какво стана с нас, не сме се вижда имаме и чували. И така имам връзка с мъж от много години, живеем на семейни начала. Не искам да прозвучи гадно, но приятелят ми е малко интровертен, да не кажа доста. С липса на самочувствие, още от детството си. Не зна ...

ГалинаПавлова

Проза » Писма

1.6K 5 12

Защото познавах книжен ангел

Не започвам с "Имало едно време" и не завършвам с "и заживели щастливо". Защо ли? Защото съм обикновено момиче, чиито живот се разливаше по претъпканите ѝ книжни етажерки, които обикаляха стаята, в която прекарвах всеки ден от живота си. Имах една дребна философия за живота:Животът е низ от нелепи и ...

Хамартия

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

1K 1

Метеоритен дъжд

Обичам да гледам към небето.
Най-често нощем, когато е ясно и малките блещукащи слънца се виждат прекрасно с просто око.
Към тях са насочени милиони погледи.
Натам са отправяни хиляди желания, може би и мечти.
Толкова нависоко и надалеч, може би почти към безкрая, се извисяват надеждите ни. ...

BorqnaTuceva

Проза

1.3K 1

Тръпката

Обърни се, човече. Аз съм, старата ябълка над чешмата. Ще погаля с пръсти челото ти.Тук, почти на дланта ми, плодът е узрял. Виж го - сочен и свеж, зачервен от смущение. Ще ти проговори.
Протегни ръка! Човече...не така...Улови мойта клонка внимателно, леко. Тя сама ще се отпусне в ръката ти, моята м ...

svetlitschka

Проза

1.7K 4 16

Фрагменти от сегашното минало

Ритъмът на музиката заглушаваше ударите на камшика по тялото. То охкаше, гърчеше се-неумолимо, упорито, настойчиво- и хленчеше за пощада.
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ...

Аnna

Проза » Други

881 2

***

Ако случайно ви е паднало кръвното налягане,спокойно изчакайте съпругата ви да се прибере вкъщи. Тя много бързо,ще го нормализира.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

707 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Зад завесата

ТРИПТИХ Утринни пътеки

Нищо ново

Както е казал Народът

Белези за щастие

Ромео и Жулиета според новите изисквания

Да хванеш "Сега-то" за опашката.

Рецепта за затваряне на рана - част първа

Добрият човек на пазар

***

Скъсаният косъм - 10.

Видението

Мигновено ухание

По пътя

Небитие

Прозрение (28)

Истории и още нещо ....

Демон в мъглата

Истории и още нещо ....

Пеперудата на нощта

Бисери от банковите салони - 10

Един необикновен ден

пътят

Чувствомислия

Спомен за бъдещето.

Причини 3 Кръвнина

Родопският параклис Част 2

Стойности

Есен, 2018

Приказка

Живот за губене

Скъсаният косъм - 9.

Трудният път

Мъст

Душевните терзания на Мария

Защото познавах книжен ангел

Метеоритен дъжд

Тръпката

Фрагменти от сегашното минало

***

Опашка