4 221 резултата
1.
Стигайки до водопада, Хермес спираше да си подсвирква, преброяваше отново водените от него, за да види дали не се загубил някой и да литне да го потърси де се е запилял, след което започваше да пропуска напусналите вече живота през изливащите се черни и бучащи порои. Душите преминаваха онемели пр ...
  284 
– Еха! Мирабела се тутка, тутка и всички я изпревариха. Я се поразбързай малко, маце, поразмърдай се и се поразпиши! Стига си чела! Не можеш ли да караш малко през просото?
– Мога, ама не искам, Трайчо. Ако бях бързала, нямаше да прочета за бакъреното гумно, а без него накъде?
– Обаче кооперацията, ...
  302 
Слънцето беше залязло преди около два часа и многобройните останали войници, по стените на Толхаус, начело с командир Щърм, гледаха строената пред тях армия. Редиците на враговете им започваха на около петдесет метра от по-малката крепост, в началото на източния мост. Тази крепост, защитниците бяха ...
  671 
Шест месеца по-късно
Чарли вървеше сред административната зона на града, оптимистично кръстена Вимис на Богинята на справедливостта и на някои места – светлината. Може и да имаше някоя гилдия, която да следва повелите на Богинята, но досега мошеникът не бе попадал на нея, затова и не почувства никак ...
  556 
6 глава
Измина един месец от както Елизабет се нанесе в Ню Йорк и почти два след срещата ѝ с Дрю. Фирмата ѝ ,, Финансов анализатор - Елизабет" ЕООД беше новосъздадена, като точно в този момент тя държеше документите, доказващи това. Беше горда със себе си. Щеше да положи много усилия, за да се разви ...
  299 
Грен се сепна и събуди, от настойчиво чукане по вратата на стаята си, в манастира Спелтън. Бе посред нощ, много късно, и той стреснато се надигна в леглото на лакти и се огледа набързо.
Стаята му бе малка но удобна, с единично легло с меки, топли постели, дървено бюро със стол и малка маса за хранен ...
  318 
Елизабет си пое рязко дъх и изпусна ключа. С юмрук започна да разтрива внезапно появилата се болка в гърдите си. Чу тихо изпукване като от стъкло откъм земята и още преди да погледне към гривната на глезена си, я завладя лошо предчувствие. Черната перла, където Сам бе оставил фрагмент от себе си, се ...
  308 
През следващите няколко седмици двамата си изградиха рутина. Първо се будеха рано сутрин и тренираха активно няколко часа, за да изразходват атмата на Лизи. След кратък или не чак толкова душ закусваха и отиваха в замъка, където двете с Рамая прекарваха още няколко часа. Нововъведенията в стаята й б ...
  337 
Временен финал – за туй-онуй, като за „довиждане”
Та, викам аз, хайде малко да се разделим, да си починем. Защото цененото днес изкуство е това, което те отвежда далеч-далеч от реалността. Пък аз – какво? Занимавам ви с Митето, с Ванката, с кака Дана…Абе, изобщо – показвам ви хора и случки, които са ...
  200 
Двата месеца , след кавгата на Лиза и Грен с главният командир Щърм, бяха изминали адски бързо и почти неусетно. Воинът и неговият помощник Гравин, бяха поканени да останат, като гости в манастира, за колкото дълго пожелаеха и те естествено приеха благодарни, защото не знаеха къде другаде могат да о ...
  317 
ПРЕСЛЕДВАНЕТО
На Тамос Мангор му омръзна да се прави на вожд. В началото се забавляваше да управлява сегите, но нищо интересно не се случваше.
Лесно ги прекърши. Тукашните хора се подчиняваха на всеки, който е по-корав от тях. Първо се опитаха да го убият, но той им показа какво може звуковата пушка ...
  406 
Глава четиридесет и седма – питанки и чуденки
Едно време другарката Андреева ни учеше, че тези знаци се наричали въпросителни и удивителни. Но май пак са питанки и чуденки. Защото само те помагат да се ориентираш в днешния ден. Питаш, чудиш се, пак накрая махаш с ръка и намираш отговора в полупразна ...
  456 
Грен се събуди и бавно отвори очите си. Усещаше топлотата и приятния аромат на жената в обятията си, която още спеше и се бе сгушила в него. Явно с Лиза бяха заспали пред камината, на кожата и възглавниците там, след неочакваната им среща с Божеството снощи. И двамата бяха облечени, установи воинът, ...
  308 
Глава четиридесет и шеста – изкуството да си жена днес
Ех сега да бях на двадесет! Щевше да види моичкият дали така лесно ще му падна в сърцето и ръцете. Защо то времето ни е хем интересано, хем женски полезно. А на нас, жените, е трудно е да угодиш със забава. Е, на възрасните им е по-леко. За майк ...
  250 
-Толкова много ми напомняте на мен самия, когато бях обикновена душа преди да спечеля своята надпревара! - каза Божеството с топлота в гласа. - Толкова много, наистина...
-Как беше името ти... преди да победиш и да станеш това, което си сега ? - попита го Лиза развълнувано.
-Рагиел! Казвах се, Рагие ...
  305 
Глава четиридесет и четвърта – за Пепеляшко
Казахме си някоя дума със Стоян - Стоянка. И се разделихме набързо. Щото нас не ни интересува колко са гадни мъжете, а нея – новите играчи в отбора ни.
Та после се забързах към последната глава и дома. Хапнах, пък викам на внучето:
- Хайде, дядовото, да ти ...
  276 
Глава четиридесет и пета – кой какъв е
Както обикновено, курсистите се появиха в залата с няколко минути закъснение. Уж все зрели хора – мениджъри, юристи, директори… Но несериозни.
„Може би – мислеше си Лина – ако сами си плащаха курса, щяха преди поне десет минути да са тук“…
Но не… Курсът по англ ...
  254 
Грен се бе наял почти до пръсване, след толкова дни на глад и неприятности и гледаше към планините в далечината, през парапета на голямата тераса. Слънцето бе залязло и вън бавно започна да се смрачава и да става все по-тъмно. След малко мъжът насочи погледа си обратно към красивата магьосница, седн ...
  344 
Глава четиридесет и трета – за модерните смени
И тъкмо се канех да се прибирам у дома – едно, че мръкваше, второ – че трябваше да разкажа приказка на внучето в последната глава на тоя роман, гледаме – идва наш Стоян. За него не съм ли ви разказвал? О, добре.
Голям женкар беше наш Стоян. Или, както е ...
  294 
Джей
От началото обречени бяхме.
Откакто очите ни срещнаха се.
Да изпитвам емоцията "страх" е,
като да обичам единствено теб. ...
  390 
Глава четиридесет и втора – за безсмъртието
Седим си Митето комшията в парка следобеда, никому нищо не правим, само дето мрачно се гледаме, защото пенсията не е политическо понятие, не можеш да я разтегляш безкрайно.
- Снахата вчера ме извика да й помогна, че щяла да ходи на пазар, пък и прахосмукач ...
  584 
Беше обед и управник Евъруел яздеше редом с беззъбия Гранд, начело на армия наброяваща около триста човека. Тази бойна група, зад двамата мъже, бе разделена на две големи части. Първата бе съставена от останалите живи и верни на управника бойци от пехотата, с която тръгна към блатата от Толхаус. Беш ...
  389  12 
Глава четиридесета – интермецо за сигурността
- Да се запознаем – кварталният отговорник. Арестуван сте за кражба. Имате право да мълчите, имате право на адвокат, но запомнете – чистосърдечното признание облекчава вината. Момент, телефонът... Да... да... идвам! Сержант! Постойте малко при арестанта! ...
  261 
Глава четиридесет и първа – за привличането
Та като рекох за глада и нещо ме престърга отвътре. И тръгнах към дома. Обаче, трудно се влиза. Отпред, на пейката, се разположил целият ККП. Демек – квартален клюкарски пункт. И не пускат овек да мине току-така. Ако е непознат – тоя пък какъв е, що е, как ...
  475 
Киър
Уж със Стоун трябваше да изпушим по една цигара, но реално стояхме навън вече повече от час и кутията му привършваше. За това двамата бяхме еднакво отговорни. Просто някак не можехме да спрем. Той не пожела да се качи, не и сега. Обеща ми, че причината за това е, че самата гледка и ситуация, ко ...
  518 
Двамата излязоха на просторната тераса, с висок, дървен парапет и мраморни плочки по пода. Слънцето залязваше зад планините в далечината и светеше в топъл оранжев цвят. Балкона гледаше към градините на големия манастир. Там Грен видя много чудни растения и зелени, цъфнали дървета, както и доста друг ...
  366 
Имаше още два часа, преди Лизи да може да види Рамая, така че двамата със Сам се върнаха вкъщи. През целия път девойката потискаше прозявки. Човек би помислил, че след като може да те промени физически и да ти даде по-дълги кучешки зъби и уши, то да преливаш от атма ще направи нещо и за енергията ти ...
  613 
МИСИЯТА
Антонио зяпаше странните същества, излизащи от кораба. Вторият беше противно дебело създание с огромни буци по тялото, но веднага се усещаше, че той е главния.
Местните изчезнаха и сега стоеше сам пред непознатите.
Добре дошли! - реши да каже нещо.
А, той говори! - промърмори джуджето. - Веч ...
  373 
Ню Йорк
17:55 ч.
Новопостроената сграда на Източен полицейски участък дистрикт 21 беше на десет етажа височина и на десет подземни етажа дълбочина; отпред беше с огромна остъклена фасада.
Чако Гонзалес, порядъчен жител на Града на ябълката, с влизането си в сградата бе поразен от огромното фоайе на ...
  272 
Лиза вървеше нагоре пред Грен, по спираловидно стълбище от бял камък, от страни на което през няколко метра имаше още от омагьосаните факли, които искряха ярко. Грен катереше стъпалата и не успяваше да се сдържи, като от време на време се заглеждаше в ханша, гърба и русо-бялата коса на красивата жен ...
  350 
Елизабет насочи вниманието си натам, където Сам гледаше. Беше се напрегнала при думите му, но сега се почувства по-скоро объркана. Убиецът й я пусна и двамата продължиха към мъжа. Щом той ги забеляза, Сам застана малко пред нея.
– Защо си тук? – попита войнствено.
Калуш помълча малко, след това изкр ...
  241 
Глава тридесет и девета – за гладолечението
В това време покрай кафенето мина някакво модерно девойче. Девойче – разбрахме го от дългата коса, иначе не личеше. Слабо, кльощаво – да кихнеш, ще се разпадне.
Модерна мацка – на диета. Кой й е казал, че мъжете са кучета и обичат кокалите, а?
Та след смър ...
  245 
Глава тридесет и осма – за бардака и спасението
Та си приказваме така сладко-сладко, а аз въртя очи, оглеждам се. И да видя нещо хубаво и младо /то само виждането ми остана/, и да се поразтоваря от тежките разговори. Макар че у нас напоследък леки са само въздушните беседи на политиканите пред избор ...
  261 
Грен прекрачи през портала и за момент се озова в океан от заслепяващо-силна светлина. Странното усещане не трая дълго и след миг той се появи от другата страна и се огледа. Беше попаднал в дълъг коридор от бял мрамор, с много колони от същия материал, по които горяха факли със странен пламък. Той б ...
  356 
– Лизи, събуди се. – Сам се наведе над нея и нежно докосна устните й със своите. – Хайде, каллис. Ставай.
Тя се намръщи и сънено отвори очи. Навън още бе тъмно, което я накара само да се опита да се сгуши обратно в него. Той обаче й избяга и Лизи изсумтя недоволно.
– Какво има?
– Време е да ставаш, ...
  274 
Глава тридесет и седма – за желанията и пожеланията
Та си седим ние в кафе-гаража на Ванката, пием си оригинални ментета и за жени вече си приказваме.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Кольо. И разказва за бившата си приятелка (по модерному), дето била необхватна като сибирската земя ...
  631 
Джей
Искам да забравиш за нашите спомени.
За всичко красиво, което съм казвала.
Може би само тогава ще можеш
да продължиш без мен. И сама ...
  567 
Русия
Москва
1918 година
В голяма зала заседаваше Съветът на народните комисари начело с неговия председател другаря Владимир Илич Ленин. Около дълга правоъгълна маса се бяха наредили другарят Скворцов, другарят Ногин, другарят Сталин, другарят Мишин и другарят Троцки.
Към седящия Троцки бавно се пр ...
  303 
Щърм заговори бързо и на висок тон, изправен пред всички съветници и управника:
- Както сигурно всички тук знаят, след войната с таласъмите ,настоящият управник Кайсен, се завърна победоносно и с Евъруел са провели таен разговор, без знанието на съвета. Както помните не ни дадоха много информация за ...
  326 
Навсякъде из двореца се разхождаха слуги или други гости и обитатели, но етажът, където бе стаята на Рамая, бе напълно празен. Тамеш им обясни, че са я преместили в крилото за гости, тъй като не е могла да изтърпи дори присъствието на сестрите си в съседните стаи. Нейната стая бе в дъното на дългия ...
  226 
Предложения
: ??:??