2 905 резултата
Изгревът на 13ти в петък мина през пътя на две орхидеи – едната розова, другата с бяла премени – тръгнали на разходка с чадъри сред облаците; изсмя се на небесния бояджия – боядисал бе падащи пръски надежда в бяло и пръснал по покривите, но толкова несръчно, щото надеждата я беше срам, и засмееше ли ...
  691 
321. Светкавицата, за разлика от маската, пада бързо.
322. Лесно се загасява огнище. Трудно се загасява пожар.
323. Есенният студ е нищо в сравнение с нравите на нашите съвременници.
324. Не плачѝ... Побеждавай!
325. Бог е в нас. За жалост глупостта също. ...
  532 
Возихме се на онзи влак без осветление. Само думите ни свързваха, като съединителна тъкан, преди да пропаднат между релсите, и да бъдат сгазени от желязната преса на колелата.
Капсулирани в тъмнината разговаряхме без да се чуваме. На различни езици. Имаше нещо за мен, не го харесах въпреки липсата н ...
  610 
Ти си се разпръснала до трите най-далечни края на Вселената...
Аз се возя в метрото и си мисля за сладолед
Теб те измъчва злината на хората и тяхната глупост
Мен ме е страх да кажа здрасти на онова момиче
Аз знам че нещо се опитва да те сдъвче ...
  623 
Вали, вали. Като из ведро вали. Ала дъжда е студен. И морето е още студено. Ала морето си е море. Дъжда е друго нещо. От небето идва. Значи там горе е още студено. Слънцето не е напекло облаците и те пускат студен дъжд. Всичко се е изпокрило. Нито птица нито животно. Че кой ще излезе в този студен д ...
  758 
Ако някой ден нещо ме погуби, то това ще бъде любовта.
  575 
Не вършиш добро на бедния, като му даваш риба.
По-добре го научи сам да я лови. Но ако подари
уловената от него риба, той вече няма да е беден.
Щедростта и милосърдието са прерогативи на
богатите, но на богатите духом. ...
  668 
Поради определени причини, аз реших да спра временно профила си в една от социалните мрежи. Всичко изглеждаше просто - три дена без чат, без снимки на домашните ми любимци и без дълбоки мисли.
Още щом деактивирах профила си, в мен възникна въпросът: „Защо?”. Вместо да почуствам свобода или някакво о ...
  762 
Това с брачните халки много орнитоложко ми идва.
Единственото присъствие, което усещам до себе си, е присъствие на духа...
Оптимистът - това е мъж, който съумява да композира музика, докато поредната жена го отсвирва...
Ако това ще ви утеши:
Незаебими хора няма. ...
  1574 
/мислени мисли/
Идват ти понякога едни такива… Хем добре звучащи, хем смешни, хем някак си самостоятелни – няма къде да ги включиш…
И си ги записваш…
Става попара… Национално ядене, ежедневна закуска от векове.
Като студенти винаги държахме един изсъхнал хляб. С гореща вода – попара. Ако сме забогат ...
  967 
З16. Мнозина могат да кажат „Не ми се живее”. Не всеки обаче може да каже: „Ще се боря”.
317. Какво следва щом сърцето ти вече го няма? Продължаваш да живееш, или просто съществуваш?
318. Обичай, за да се докоснеш до светлината...
319. Слънцето дава светлина, но луната дава чувството за безсилие.
32 ...
  529 
310. Тишината може да ни обясни всичко, стига да желаем да се вслушаме в нея.
311. Когато всичко изглежда изгубено... всъщност е спечелено най-важното, поуката.
312. Няма смъртоносни рани. Има смъртоносни удари.
313. Никой не знае колко е голяма вселената, но мнозина от нас знаят мащабите на човешка ...
  467 
304. Казват, че имам лошия навик да депресирам. Понякога си мисля, че са прави.
305. Никой не е напълно сам, защото Бог е във всеки един от нас.
306. Правосъдието често се възцарява в онзи съд, в който няма съдия и адвокати.
307. Искаш да върнеш времето назад, а дори не знаеш в кое време си ти...
30 ...
  449 
299. Човешката душа е като звезда... Може да свети до безкрая на светà.
300. Ако докоснеш слънцето ще се превърнеш в пепел. Ако попаднеш на невъзможна любов... също.
301. Всеки може да види кървавата луна, но само избраните могат да видят окървавената душа.
302. По-лесно е да прегърнеш слънцето, отк ...
  573 
292. Любовта съществува, но тя се губи сред облаците на днешното безразличие.
293. Избирайте мъдро, защото някои решения са цял живот.
294. Не плачи за това, което вече е изгубено. Усмихни се за това, което тепърва предстои.
295. Никой не може да спре бурята, но бурята може да спре всеки.
296. Залез ...
  457 
Вечерям в любимото си кафене. Отвън е мрачен есенен ден, но кафенето наподобява на уютен пашкул. Сам съм на масата, вторачен в синкавия екран на телефона ми, който ми държи компания. Размотавам се из Интернет, влизам във Фейсбук, обменям съобщения с приятели. Изведнъж високият глас на жена ме измъкв ...
  786 
***
***
- Ммм, сега стана вкусна супата, след като сложих оцет, сол и черен пипер и естествено застройка, без нея не върви – мислено си сложи подправки момчето с тежко увреждане, (живеещо на последния етаж в социалното заведение), докато преглъщаше с усилие безвкусната безсолна супа, подавана му от ръка ...
  962 
***
Вратата на просторния апартамент се отвори. Той влезе, остави покупките на масата и влетя в кухнята, за да си стопли вода за чай. От семейството му никой още не се бе прибрал. Изпита радост от това да застане пред телевизора и да отпива горещата течност след изкарания студен ден. Умората го връхлетя ...
  753 
287. Не се бой от мрака. Опознай го.
288. Чети по звездите. В техните послания се крие истината.
289. Малцина виждат очевидното.
290. Не съществуват вечни заблуди.
291. Любовта е началото, но глупостта е краят.
  502 
Подарих на малкото – 6-годишно момиченце, на което възпитателките в дома за деца с увреждания бяха организирали рожден ден, голяма красива кукла с дълги руси коси и сини очи. То я грабна, първо прегърна мен и благодари, а след това гушна куклата. Вдигна я пред себе си и учудено я погледна, грабна я ...
  734 
282. Не спирай там, където трябва да продължиш.
283. Скъпоценностите са тези предмети, които сме решили да приемем присърце.
284. Най-страшното винаги се крие в сенките.
285. Сърцето ми все още тупти. То надживя всички мои химери.
286. Не бъди стомана. Бъди нещо още по-силно.
  467 
Най-хитрият манипулатор не е този, който не дава да го манипулират, а този, който така дава да го манипулират, че той (винаги) да има изгода от това!
  555 
„Мислех си, че знам какво искам. Мислех, че съм това, което искам и роптаех. Вдигах шум до небесата, пушек излизаше от главата ми…“, не спираше да се оплаква параходът на вълните. Пътуването беше толкова дълго, а на него му беше толкова скучно, и добре, че бяха вълните малко да си побъбри,защото фак ...
  665 
275. Ти си там, където са мислите ти.
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...
  589 
***
– Трябва ли винаги да ям толкова бързо и да гълтам като невидял – си мислеше той, докато поглъщаше храната лъжица след лъжица, независимо, че се случваше да пада по масата и по дрехите, просто се налагаше бързо да яде. Не бързаше за работа, нямаше семейство, при което да се прибере. От време на врем ...
  683 
270. Не всичко тайно трябва да се разкрие. Има много неща, които трябва да се пазят встрани от човешките нрави.
271. Ако успееш да намериш лъча светлина в нашия сив и пуст свят, ти можеш всичко...
272. Когато си обзет от ярост и искаш да превърнеш всичко в прах, си помисли за евентуалните последици. ...
  477 
Взирам се в небето и разсъждавам върху всички тези вселенски теми, които останалите хора или презират, или просто отбягват по неведоми и необясними в моите очи причини. У мен се заражда въпроса кой всъщност е лудият? Дали това съм аз, двадесет годишния младеж, когото всички оприличават на шестнадесе ...
  405 
***
Гледаш ме с големите си кафяви очи.
Гледаш ме, а аз падам в тях безпомощно, бавно и полека, а и не бързам за никъде…
Докосвам твоите румени бузи, усещам топлината, ръката ми тръпне в такт със сърцето.
Удавен съм в очите ти. ...
  702 
265. Прегърни вятъра и се понеси напред.
266. Бъди началото и края, бъди мрака и светлината, бъди злодея и героя, бъди всичко... животът е кратък.
267. Да научиш нещо ново е като да се докоснеш до безкрайните звезди.
268. Една дума е способна да ни тласне напред или да ни унищожи за вечни времена.
2 ...
  499 
С периферното си зрение жената улови някакво движение, обърна главата си и видя как по крайчеца на желязната табла на леглото се разхожда малка кафява хлебарка. Не ѝ харесваше да пълзят, но пък знаеше, че това означава наближаване на деня на ПРЪСКАНЕТО ПРОТИВ ХЛЕБАРКИ – най-хубавия ден в живота ѝ, е ...
  712 
Почти всички работодатели в България гледат да те използват като "швейцарско ножче" на работното място, а да ти плащат – като на "каменна брадва"!
  470 
Мъчно мога да опиша с думи желанието си да пътувам през времето и пространството. Искам да можех просто да прегърна вятъра и да се озова там, където всичко е различно. Искам да можех да беседвам до безкрай със своя брат, слънцето, и със своята сестра, месечината. Искам да можех да протегна ръката си ...
  407 
Спуках гума на колелото си, а трябваше да ходя на едно място и ми беше нужно някой да ми я смени. Помолих приятелката си за помощ, тя ме успокои, че ще смени гумата и така, въоръжена с лепенки, нова гума и друг инструментариум, тя чевръсто и за около пет-шест минути я смени, напомпа, прегледа колело ...
  721 
Картината изникваше пред очите ми - прекрасни багри в лилаво, бяло, жълто, зелено и синьо, страхотни нюанси. Скочих, прегърнах приятелката си, за да изразя възхищението си пред нейното творчество. В следния момент върха на четката мацна носа ми и горната устна с жълта боя. Бях забравила, че приятелк ...
  780 
259. Не гледай очите. Гледай душата.
260. Не можеш да прегърнеш своята любима, ако тя не съществува.
261. Колкото повече си спомняш за миналото, толкова повече искаш да върнеш стрелките на часовника назад и започваш да страдаш още повече, защото опитите ти не се увенчават с успех.
262. Слънцето грее ...
  450 
Идеята на всеки човек за своето "аз" е досущ идентично на Айфеловата кула, а за "аз"-а на другите хора – копие на наклонената кула в Пиза!...
  441 
Мнозина изпитват небивал страх от самотата. Техните разбирания за мъдролюбието* са твърде тесни, за да осъзнаят благолепието на болката. Те просто биха казали, че не могат да продължат напред сами и дълго биха оплаквали своята участ.
Слънцето също е само, но то дава светлина на всички ни. Както глас ...
  532 
***
***
Мяташе се в леглото, сънят избяга от очите, болката го връхлетя с пълна сила, пролазвайки по левия му крак – пулсираща и обсебваща, изгаряше го жажда. Скочи от леглото, не можеше вече да издържи, стъпи на пода и изведнъж светът се обърна пред очите му. Падайки на пода си спомни за отрязания ляв ...
  698 
252. Не се мъчѝ да бъдеш Ромул... Опитай се да бъдеш Константин Хl Палеолог...
253. Бъди едновременно Август, Хадриан и Константин Велики.
254. Калигула беседваше с луната, а някои наши съвременници - с извънземните...
255. Нека не забравяме, че Марк Антоний беше победен от един младок.
256. Рим беш ...
  452 
245. Никой сам по себе си не е съвършен.
246. Понякога в желанието да помогнеш, можеш да навредиш.
247. Не повтаряй на някого колко много го обичаш. Докажи любовта си!
248. Всичко минава по-леко, когато си усмихнат.
249. Яростта не бива да ни води винаги. Тя може да ни доведе или до триумфална побед ...
  447 
Предложения
: ??:??