Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Винаги си в сърцето ми...

Колко често си мислите за мъртвите си близки? Колко често си спомняте аромата им, усмивката им? Още ли пазите в сърцето си всеки един миг, прекаран с тях? Все още ли ви липсват? Познавам болката от загубата и знам, че нищо не би могло да излекува раната, нищо не би могло дори да притъпи ужасяващата ...
Tifa (Тифа)
Tifa
Проза » Разкази
1K 1 1

Думите, за който все не намирах време, мамо...

Не помня да те е нямало или да има нещо преди теб! Най-ранният ми спомен, най-чистият – това си ти. И нищо на света не би могло да развали връзката между майка и дъщеря. Винаги си била до мен.. но уви, дори думата „винаги” е малка, за да опише времето си отделила за мен. Когато Аз самата не вярвах в ...
krasitoo (Красимира Гущерова)
krasitoo
Проза » Други
1.2K 1

Ограбен живот - част първа

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман
Жанр - криминален
,,Когато понякога казваме,
че не съжаляваме за миналото си,
ние се опитваме да оправдаем нашето бездействие,, ...
emo2 (Емил Стоянов)
emo2
Проза
1.4K 1 14

Комуникации

Семейство Пенчеви се караха рядко, но когато се караха, ставаше страшно, най–вече за съседите, които не бяха свикнали да слушат викове със сила над сто децибела. Не че Калоян Пенчев и жена му Албена не се обичаха. Напротив, много се обичаха даже, просто бяха твърде различни по характер и темперамент ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
1K 4

По мед и масло

Зажаднял за работна среда, в която сам да съм си шеф, реших да започна собствен бизнес. Взех под аренда тоалетната на пазара в Люлин, сложих транспарант над входа „Последен напън“, седнах отпред и зачаках оборот. Първият ден направих 3 лева, вторият – 2!! Откъдето и да го погледнеш, пълен провал. То ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза » Хумористична
849 7

Среща

Апатия Патова е цялото ми име.
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...
tsveti4ka (Цвет)
tsveti4ka
Проза » Разкази
995 2

Затруднението на Бог

Когато края на света стигна до ръба си,
геноцидът го бутна откъм гърба, смеейки се –
радваше се, че му е сложил края.
Дъното, посрещна края с ново начало,
а геноцидът, се разтвори в пустотата на пространството, ...
kasius (Бостан Бостанджиев)
kasius
Проза » Други
797 1

* * *

Един човек ми каза, че ако не говоря с теб и
не ти кажа какво чувствам, ще започна да
си говоря сама и сама себе си ще унищожа!
След това си помислих, че не искам цял живот
да си задавам този глупав въпрос, чийто отговор ...
maraya94 (Мария Йорданова)
maraya94
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
714 1

Празник в древния Тримонциум

Празник в древния Тримонциум
Ооо! чудна нощ и дали не сънувам, и денят ще да тури край на моя сън. Две думи още мили мой Катанецо и после лека нощ. Ще се видим догодина във Вакарел.
Древен град на три тепета, Тримонциум! Джамбаз тепе, Небет тепе и Таксим. Град познал победите на Филип Македонски/ са ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Други
966 9

Модерато кантабиле

Модерато кантабиле
Теменужена вечер беше обгърнала многовековния град. Скалите на шестте тепета отдаваха събраната през деня топлина, а лек полъх приятно галеше лицата на тези които се разхождаха из градския парк. Дървета и храсти облекли новите си летни премени се кипреха около асфалтираните алеи в ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Разкази
864 4

Дебатът

– Видя ли ги тия бе, какви глупости дрънкаха? – каза Стамат, докато вадеше пижамата си от гардероба. – Нямало, разбираш ли, еволюция, ами животът се бил зародил от някакъв разум!
– Звучеше логично.
Мъжът затвори вратичката и се извърна.
– Че кое му е логичното? Ти как си го представяш този разум? До ...
malkiatprintz (Филип Данчев)
malkiatprintz
Проза » Разкази
1.1K 8

Прекалено "по човешки"

Твърде много време прекарваме в страхове. Дали ще стане това, дали ще се разболея от онова, ами ако еди-какво си се случи?...
Твърде често мислим за лошите неща, които ни връхлитат и забравяме, че този, „лошият“ живот, е същият, който ни е донесъл и безброй хубави мигове.
Твърде много се оплакваме, ...
Melissa (Я )
Melissa
Проза
1.2K 1

Момина крепост

Вече три дни валеше, без да спира. Водата на реката, на брега на която бяхме разпънали палатките си, се чуваше как приижда от върха на планината с глухо, заканително бучене. Камъните, които реката влачеше по пътя си, се търкаляха и огласяха със страховито ехо планинските клисури. Тягостно мълчание и ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Разкази
702

Падналият ресторант

Падналият ресторант
- Не е ли забранено да влизаме тук?
- Ти как мислиш?
- Мисля, че поне трябваше да си вземем фенерчета, щото така...
- Трябваше, но не взехме. Хайде да вървим. Ще ти хареса, ще видиш. ...
azazel (Страхил Събев)
azazel
Проза » Разкази
2K

Гладната мечка

Далеч от шума на едно средно голямо градче, на няколко километра от покрайнините му се намирала една обширна и гъста гора. Там гъмжало от живот. Имало всякакви горски животни, като започнем от най-малката буболечка и насекомо до най-големия горски звяр. Както в града, така и из цялата шир на гората ...
lev (Лев К)
lev
Проза » Разкази
1.1K 1

Трета част

Цял ден бе така. Тя седеше и мечтаеше за неговите обятия, а не знаеше за какво си мисли той. Беше несигурна. Хората обичаха да я натъжават и да я оставят сама. А тя толкова мразеше да е сама. Винаги преживяваше самотата много тежко. Та нали затова се бе променила...
Дойде време той да заминава. Не у ...
forgetme (Гергана Георгиева)
forgetme
Проза » Разкази
781

Може би някой ден ще махна оковите си

Има ли нещо, което ви държи на едно място? Нещо, което ви пречи, дърпа и притеснява? Като ледени, стоманени окови около китките ви, вашите собствени страхове придобиват материална форма. Самовнушаваме си разни неща, плашим се от тях до такава степен, че виждаме нашите собствени обвинения към себе си ...
xteahx (Теа Шадикс)
xteahx
Проза » Други
1.2K 5

Когато вали

Когато вали
Отскоро имам блог. Направих го, защото ми се иска да споделя мнението си с повече хора и да получа техните коментари. Естествено, мечтая си да имам група от фенове, които с нетърпение да чакат всеки следващ постинг. Това, а също и тръпката да споделям лични работи с непознати хора ме кар ...
Arogarn (Калин Кръстев)
Arogarn
Проза » Разкази
1.1K

Когато започнах да виждам

Очите ми – те са моето проклятие.
Не, нямам предвид, че са от онези, дето урочасват. Различно е, понякога си мисля, че е по-страшно.
Случи се малко преди развода, когато жена ми ми каза, че ме напуска. Бяхме заедно повече от осем години, и си мислех, че сме щастливи. Странно, как хората се самозаблу ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1K 6

Комарджията- I 56- 64

56.
Прекръсти се три пъти с поклони и отвори втората преграда, откъдето извади кадилницата и металната кутия с Антиминса. Извади го и го разгъна на масата, така както се разгъва в определено време на богослужението преди литургия. Където и да се постави Антиминсът играе ролята на олтар, затова цар С ...
ludobile (Николай Нанков)
ludobile
Проза » Повести и романи
1.8K 1

Спомен

Дали си само спомен или илюзия, кой знае? Може би, дори нереален, защото изглеждаш съвършен. Блед, обвит в мъгла, прекалено далечен и същевременно толкова близък. Изгарящи черни очи, изпиващи ме с внимателен поглед през прозрачно було мъгла. Желание, страст, мъка, тъга, преплитат се в шарена нишка, ...
Aleto12 (Зи Александрова)
Aleto12
Проза » Разкази
810

Инструкции за съобразително провеждане на протест

Поради напрежението около нарастващите протести и недоволството около организацията им, предлагам да се изготвят стриктни указания и графици за успешното им провеждане. Целта на подобно упражнение е, за да не се затруднява движението по улиците в центъра на столицата и за да не се възпрепятства полз ...
heliclosethedoor (Хелене Костадинова)
heliclosethedoor
Проза » Хумористична
795

За нея

Тя седеше под бледото отражение на лунна светлина в стаята. Беше разгърнала пред себе си тетрадка с нещо написано. Почеркът изглеждаше размит и грозен, сякаш някой беше нахвърлял мислите си набързо.
Беше толкова красива, когато я гледах отстрани. Дори не смеех да трепна. Разпилените ù коси се спуска ...
puntina (Нора Флорова)
puntina
Проза
1.6K 2

Студ в Мадрид (трета част) II Мара

Студ в Мадрид
Трета част
II
Мара
Мара излезе от изхода на метро Монклоа и разпъна чадъра. Делян ѝ беше казал да хване автобус до болницата, но нямаше смисъл да чака само за една спирка и да се чуди къде да пъха сгънатия мокър чадър. Една разходка под ситния дъждец щеше да ѝ дойде добре след близо ос ...
bojilova1 (Петя Божилова)
bojilova1
Проза » Повести и романи
931 3

Целувка

Бяха заедно в стаята. Имаше доста хора и той леко докосна крака ù с ръката си. Погледна я и каза: „Ела да ми правиш компания за една цигара”.
Те стояха двамата на терасата и усещаха студения полъх на вятъра нежно да ги обгръща в смразяващата си прегръдка. Той пушеше цигара и се беше облегнал с рамо ...
mimoza (Мария Найденова)
mimoza
Проза » Разкази
1.2K 1

Един ден от живота на Тина

Внимавай много,
когато разплакваш жена,
защото Бог брои сълзите ù!
- Обуй си кафявите обувки!
- Велурените ли? ...
esenna (Нина Стоянова)
esenna
Проза » Разкази
1.3K 3 2

Комарджията - I 43- 55

43.
Думите са жалък и несъвършен инструмент, с който може да се изрази изблика на радост, обхванал Николай и в миг изпращайки го на “седмото небе” (за което ще ни разкаже в една от книгите си), когато под съпровод на тимпани и победния рев на тромбон, “мидата” се отвори и от нея на бял свят се появи ...
ludobile (Николай Нанков)
ludobile
Проза » Повести и романи
1K 2

Втора част

Тя се събуди. Беше изпълнена с надежда за промяна. На лицето ù грейна усмивка, когато погледна снимката му. Направи си кафе и се подготви за дългия ден, който я очакваше. Първо приготви дрехите, които щеше да облече. Прилежно ги остави на леглото си. Сложи учебниците в чантата си. Съблече се и влезе ...
forgetme (Гергана Георгиева)
forgetme
Проза » Разкази
844

От нищо нещо

От нищо нещо
Кметът покани местното величие на обяд. Местното величие се среса – не че имаше какво да сресва, но поне се заглади, тури си папионка и тръгна, но преди тръгването се обади на жена си:
- Жена! Женааа... – съпругата му лежеше в спалнята, бременна с тяхната пета рожба.
- К’во, бе? К’во си ...
marinax (Ммарина Пенчева)
marinax
Проза » Хумористична
1.8K 10

10 прилики между начина на управление на автомобила и жената

1-ва прилика:
Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, трябва да внимаваш да не влезеш в улица без изход или в насрещното движение.
2-ра прилика:
Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, не натиснеш ли навреме спирачките, ще се удариш в ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Хумористична
1.1K 1 1

Провал

Спомняш ли си онези моменти, в които ти се е искало изобщо да не си се раждал? Онези моменти, в които се потиш обилно под мишниците, задника ти става едно с дънките, а лицето ти подозрително много започва да напомня на "Биволско сърце".
Сигурен съм, че сега ще се сетиш за някоя от тези случки, но по ...
rhinswind (Атанас Атанасов)
rhinswind
Проза » Хумористична
1.2K 1

Живот в папка

Трудно е да изразиш чувствата си на белия лист понякога.
Има моменти, в които си така весел от нещо, че единственото, което ти идва наум е да целунеш листа хартия и после с треперещи от вълнение ръце да го сграбчиш в прегръдките си. А има и моменти, в които тъгата раздира сърцето ти и друго, освен д ...
estrellaangel (Естрея Ангел)
estrellaangel
Проза » Разкази
1.3K 1 7

* * *

Тя бе от онези момичета, които ходят сякаш нямат нито един проблем. Беше от онези, които те карат да се обърнеш, когато минават до теб. Винаги ухаеше на мъжки парфюм. Кожата ù бе попила целувките на ред момчета. Очите ù бяха видели толкова много лица, приближаващи се към нея, изискващи целувка. Мног ...
forgetme (Гергана Георгиева)
forgetme
Проза » Разкази
835

Лош навик

За теб съм като цигарата, можеш да ме запалиш дори само с една ръка. Използваш ме, за да се успокоиш. Наслаждаваш се на няколкото секунди удоволствие. Имаш нужда от мен, когато си ядосан, тъжен, дори и щастлив. Запалваш ме, след като си задоволил глада си. Аз съм като цигарения дим, оставам миризмат ...
nicoleshtain (Неразбрана)
nicoleshtain
Проза » Други
1K

Комарджията- I 31- 42

31.
– Разбра ли за снощи? – посрещнаха я на вратата и накратко я “светнаха” за случилото се.
Сърцето ù се сви, когато ù разказаха. Не можеше да повярва. Тя много добре знаеше, че той идва заради нея. И вчера му беше казала, че ще бъде на работа, но така се случи.
Чувстваше се виновна. И за пръв път ...
ludobile (Николай Нанков)
ludobile
Проза » Повести и романи
1.5K 1

Андрей

Сивкавият сумрак на зората бавно се процеждаше в стаята. Спяха прегърнати, вплетени един в друг, бяха едно цяло. Тя се разбуди от кучето на съседите. Погледна часовника и въздъхна. Погали го нежно.
- Анди, трябва да ставаш.
Отговор не получи, той спеше прегърнал я здраво с дясната си ръка, като че л ...
esenna (Нина Стоянова)
esenna
Проза » Разкази
1K 6

Студ в Мадрид (III. 1.Ивана)

ТРЕТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана отвори очи и светна лампата. Беше изключила будилника на телефона, но знаеше, че слънцето вън от килера, в който спеше, е изгряло. Птиченцата в патиото посрещаха всеки изгрев с такава френетично чуруликане, че радостта им нахлуваше през тампоните, пъхнати в ушите ѝ и я изпра ...
bojilova1 (Петя Божилова)
bojilova1
Проза » Повести и романи
1.1K 5

Разковани дъски - 32

Вие си мислите, че отчитате точно времето. Всъщност, отчитате онова, което е останало от него, защото то винаги Ви изпреварва...
Подобно на някои вещества в Природата, Човекът рядко се среща в свободно състояние...
Понеделникът е такъв ден, в който доста хора не разбират защо са се /с/хванали на раб ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.9K 10

Баща ми е жив

ужаси, психо
(да не се чете от хора под 18 години, хора над 65 години и хора със слаба психика!!!)
Баща ми е жив! Баща ми е жив!
Ето го в моята стаята - седнал е на стола и ме гледа със своите дълбоки сини очи, обрамчени с безброй бръчки, които пък придават на болнавото му лице неподправена мъдрост. ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.2K 8

Безименни сцени

Тя танцуваше лудо на музика, която не ù беше известна. През две врати той правеше опит за самоубийство, застанал пред камерата, избирайки подходящ кадър. Страхът ги бе обзел и съживил наново.
- Какво правиш там? - попита тя задъхана.
- Отказах... да мисля - отговори ù той след дълга пауза.
- В начал ...
thedoors (Силвия)
thedoors
Проза » Разкази
1.1K 1