Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Касата

КАСАТА
Тони беше поредната българка, повлечена от емигрантската вълна. Подгонена от неплатени сметки и просрочени заеми, тя потърси спасително решение в ягодовите полета на Испания. От единия край на континента, та на другия. В земеделския отрасъл. Явно не са им достигали чиниите на баш-европейците ...

dinko1963

Проза » Разкази

1.4K 3

Хуанито и седемте добри духчета

Хуанито
и
седемте добри духчета
кратка
приказна ...

lina-70

Проза » Приказки и произведения за деца

1.4K

Петльовден

ПЕТЛЬОВДЕН
У вашия край може да е иначе, ама по нашенски на 2-ри февруари му думат Петльовден. По вашенско на тоя ден може да празнуват „фантифлюшките”, в нашенско е празник у всеки дом с малко мъжко момче и се коли петел, да му се намаже челото, та да е здраво, сербез и любовчия.
Да, ама този петел ...

lordly

Проза » Разкази

1.1K 13

За да полетя

Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога-усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - тр ...

hristam

Проза » Разкази

982

Автобиография на Фукльо Гъзоръков

Автобиография на Фукльо Гъзоръков
Европейски формат
Съгласно изискванията на Директивата за кривите ученици (не краставици).
Вие сте щастливи и сте надарени от архивисшето – вие живеете в епохата на екстремално ненужния ви, тангиращия към безкрайно ограниченото и безгранично крайното Фукльо Гъзоръко ...

Bezzhichen

Проза » Хумористична

1.4K 9

Понякога

Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...

denisima

Проза » Други

1K

С брат му

- Какво се е случило? Защо изглеждаш така?
- Влез де, не стой на вратата. - каза Габриела и покани приятелката си вътре.
След като седнаха на дивана в хола, Габриела се умълча.
- Ей, ама ти плачеш ли? - попита тихо приятелката й, забелязала сълзите в очите й, и я прегърна.
- Направих нещо лошо, мног ...

explose-girl

Проза » Разкази

1.6K 2

Каменното цвете

Нямам спомен как стана така, та баш посред зима се наканихме с дядо да ходим на кино пеш до града – цели шест километра! Магарето ни умря от старост, а не взехме комшийско, че докато сме в киното, трябва да му плащаме бач в Жапоновия хан…
Та, не си спомням дядо ли рече, аз ли съм искал, ама, според ...

Volter

Проза » Разкази

2.2K 2

Едем XXI

Колебая се да напиша след заглавието „Епилог“. Звучи много окончателно. Предопределено. Изискващо. Няма да го напиша, пък ще видим до къде ще ни доведе историята. А тя е позната. Писана, дъвкана, четена, повтаряна, измисляна и преразказвана толкова пъти. Историята на Вечността, на Безкрая. Разказа з ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

904

Мразовити ветрове (глава втора от "Бард")

Митра вдигна главата си нагоре и присви очи при срещата си със слънцето. Тя се сгуши в дебелите одеяла, които бяха натрупани в каруцата и се заслуша в тихите стъпки на коня и лекото пошляпване на камшика.
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по ...

regina95

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K

Сляпата птица

„оставам да горя -
един човек без шапка
и птица без пера,
един човек небръснат
и птица без очи...” ...

azura_luna

Проза » Други

2.2K 5 21

Виктория (Историята на едно отмъщение)

Виктория
С Оня горе съм в сложни взаимоотношения. Аз не го зачитам, а той мене изобщо. Даже няма нужда и от доказателства. Ако ме броеше за човек, щеше ли да ме остави в лапите на Злобаря? Пет пъти ме къса злорадото куче, без капка угризение. Е, известна вина имах и аз, но пък такава злопаметност е ...

kushel

Проза » Хумористична

1.7K 13

Аутопсия на една любов...

Ето... Пак е есен, листата танцуват бавно по асфалта и ти се чудиш има ли любов там някъде за теб.
Какво е истинското щастие - не клишираната дума, а усмивката на любимия човек за теб, нали?
Какво ще направиш, ако един ден той вече не е до теб?
Ще имаш ли възможността да се пуснеш пак по течението, ...

idioticD

Проза » Разкази

1.8K 2

Преписвач

ПРЕПИСВАЧ
Някои преписаха теории, други монографии, един даже опера преписа, но не така! Не може да се преписва безразборно. Подготовка и стратегия са нужни тука. Без стратегия, резултатът е предопределен, ако и да е за конкурс. Ей затова и понеже, тук нещата са изпипани. Всичко е резултат на експер ...

lordly

Проза » Хумористична

1.2K 21

Персонална фенка

Персонална фенка
Актьорът Илиан Кралевски въздъхна. Тежко и с премерена доза драматизъм. Направи го патетично, като че беше на сцена. Споменавайки това място, където част от народа прави какво ли не, само и само да му ръкопляскат, да получи цветя и други ухажвания, трябва да се върнем малко назад в ...

latinka

Проза » Хумористична

1.2K

Мнителният

Мисля, че точната дума е предпазлив.
И не разбирам защо хората влагат отрицателен смисъл в това понятие. Ами че това си е най-добрият начин да се съхраниш от хорското лицемерие и неискреност, които са неизменна част от човешките взаимоотношения.
Е, при мен изглежда си е генетично заложено, защото та ...

hristam

Проза » Разкази

1K

Герой

Героя,
не е долнопробна впрегатна кранта, а кон арабска порода! Така му е името – Героя! А името му е така, щото хората така го кръстиха. А така го кръстиха, щото е страхотен ат - красив и силен!
Героя работи без почивка всеки божи ден - зиме и лете, в сняг и кал!... Впрегнат е в нарочно направена з ...

Volter

Проза » Разкази

1.7K 3

Птичката на щастието и Дявола

Имало едно време една малка, но много специална птичка. Наричали я птичката на щастието. Това било, защото тя летяла от клон на клон, от дърво на дърво, от град на град и дарявала на всекиго щастие. Не щеш ли, един ден Дявола решил да я хване и да я затвори в клетка, за да може хем да отнеме щастиет ...

dfiladov

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K

Саша

Саша
Дим се носи над окопа. Аз и моят приятел Саша напрегнато пушехме цигара.
Дърпахме толкова силно, че филтърът изгаряше устните. Дълбоки сенки под очите, ни превръщаха в призраци. Сиво небе над нас ронеше малки снежинки, между които летяха безброй куршуми. Саша ми разказваше за семейството му, ка ...

noonecan

Проза » Разкази

795

Научи ме да обичам

Научи ме да обичам
Нека бъде тихо, както стъпките ти, когато ми носиш кафе сутрин и си мислиш, че спя.
Страстно като целувките, които карат устните ми да се напукат от жаждата за тях.
Силно като ръцете ти около мен, когато всичко в мен крещи да си тръгна, а ти ми шептиш, че ме обичаш.
Красиво като о ...

nimperfection

Проза » Разкази

2.2K 4

Между мъже

МЕЖДУ МЪЖЕ
- Виж, драги, това твоето, освен че не прилича на нищо, ами от всякъде си е „хурка”!
- Ъ!
- Не ми ъ-кай, ами сложи малко от шпековият, щото тази шунка е менте!
Гледам го и му се чудя на поведението! Да му треперя от една шепа вълна и кокали, да го въвеждам, и да го ощастливявам при най-го ...

lordly

Проза » Хумористична

1.1K 10

Възхвала на кафето

Аз правя хубаво кафе. То, не че се хваля, ама май така се получава.
И да си дойдем на думата. Няма да ви занимавам с историята на кафето. От къде, от кога, как, защо. Важното е, че след като се е разпространило по цял свят, кафето е заело мястото на най-консумираната напитка. Сега се пие много кафе. ...

snevra

Проза » Разкази

1.6K 9

Обичат ли мидите мляко

ОБИЧАТ ЛИ МИДИТЕ МЛЯКО
Лято. На палатки сме на река Камчия с приятелско семейство. С бат' Наси сме застанали на десетина метра един от друг, гледаме плувките и от време на време нищо не хващаме. Щерка му, Мартина, е 4-5 годишно момиченце и цопа покрай баща си в плитчините по пликчета, местейки камъч ...

gogataa

Проза

2.2K 11

Плесницата

Плесницата,
отзвучава в душите ни докато сме живи! Особено, когато е несправедлива, тя безжалостно се врязва в съзнанието ни и остава там да тлее! И по никакъв начин не можем да я изтръгнем, да я изтрием и избягаме… от себе си!
Времето сутрин най не достига! Татко се насапунисва и точи бръснача, мам ...

Volter

Проза » Разкази

1.8K 4

Приказка - част 3

Лилит вървяла из една заснежена гора, а наоколо нямало никого, птичи гласове не се чували, а клоните на дърветата били голи, нямало нито едно листенце. Всичко в тази гора като че ли било мъртво, дори дърветата, като че ли спели дълбок, непробуден сън. Лилит ги докосвала нежно, говорила им, но те не ...

Amiliq999

Проза

1.3K 3

Колеж за бардове (глава първа)

Всички сме чували песните на бардовете в претъпканите таверни. Грубите им пръсти, галещи струните, и гласовете им, извисяващи се над всичко и всички, карайки шумотевицата да спре. Когато песента започнеше, всички обръщаха глави, сякаш проклетият император изнасяше реч. Не, дори по време на речта щеш ...

regina95

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 1

"O tempora, o mores!"

"Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк" - Христо Ботев.
Някъде в едно N-училище, в час по литература, в Република България. Време, когато учениците са се досъбудили вече и трябва да разредят енергията, насъбрала се в тях, след изяждането на п ...

Stalev_

Проза » Хумористична

1.5K 8

Изглежда като реклама, ама не е

ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е
Купих си две наколенки на д-р Ливайн, щото съм инвалид и си рекох, че може да оздравея. Имам протокол от ТЕЛК, който казва, че почти сто процента съм нефелен и нямам право да се занимавам с никакъв вид труд. Значи, докато натискам клавишите на компютъра, аз мога да ми ...

кумеца

Проза

823 5

Бях влюбена в едно момче

Бях влюбена в едно момче. Особено момче. Някак асоциално, отдалечено от обществото. Щом бяхме заедно, заедно се отдалечавахме от него.
И сега разбирам толкова много неща. Не бях влюбена. А може би бях, но не знаех какво е това платонична любов. Ала сега си припомням спомени, които ме връщат в същите ...

mementoxmori

Проза » Други

1.1K 1

Камъкът

КАМЪКЪТ
Децата вече са пораснали и са се променили, но винаги, когато се връщаме назад във времето, се сещаме с умиление и гледаме с по-други очи на случвалото се. Някои неща избледняват, за други се сещаме в неочакван момент, трети не искаме да ни се спохождат отново. Човек е богат не с пари, а с т ...

dinko1963

Проза » Разкази

1.4K 7

Той и То

1.
Той леко се поклащаше в топлата вода. Не плуваше, беше отпуснат и само лекото потрепване на опашката и страничните перки му позволяваше да стои на едно място. Неподвижен. Или почти неподвижен. Наслаждаваше се на покоя. На тишината около него. На топлината.
Но мисълта му не беше в покой. Той мисле ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

1.2K 6

Цветелина (част 5)

- Защо едно богато момиче ще се омъжи за старец? - попита Валентин.
- Знам ли! Причините може да са най-различни, но никой нищо не може да твърди. Може би красивата дъщеря е бленувала за още и още. Сега вече има всичко, а може би мечтае да се издигне още по-високо. Ако имах много пари, още утре щях ...

EvgeniKD

Проза » Повести и романи

932

Избери

Избери живота. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери си голям скапан телевизор. Избери пералня, кола, музикална уредба и електрическа отварачка за консерви. Избери здравословен живот, нисък холестерол и личен зъболекар. Избери ипотека с фиксирана лихва. Избери си първи дом, приятел ...

noonecan

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 2

Воловарски неволи

Воловарски неволи
Имаш ли хабер, какво е да пасеш волове, дето сутринта са преяли с попара!... Хвърчал ли си, от единия край на мерата, до другия, с торба врязана до кръв в рамото! Преглъщал ли си без слюнка, щото си излял манерката, та да олекне тая пуста торба? Залитал ли си от глад, че си изхвърл ...

Volter

Проза » Разкази

1.2K 3

Пречупено огледало

Животът на всеки един от нас е като едно парченце от голямото огледало на света. Ние сме част от него и го допълваме до идеала, но не го контролираме, защото не всеки е перфектен, не всеки може да остане без драскотинка. Тогава, образът се пречупва, променя се и придобива нова, различна форма. Никог ...

Cvii

Проза » Разкази

1.2K 1

Грешни спомени - 11

Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 1

Спор

СПОР
Живеехме в Стара Загора. Двамата ми сина бяха малки, е, не съвсем. Бяха ученици и имаха някакви познания по география - поне за родните си градове. Големият ми син беше студентско бебе и роден в Пловдив, малкият син си беше старозагорец.
Един ден чух двамата братя да спорят. Баткото казваше:
- ...

anka-dimitrova

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K 2

Разковани дъски -48

Имам нужда от (пълно)ценностна система...
Усъмних се в начина си на мислене и си направих проверка. Идея си нямах как съм се прецаквал досега!
Бавно, но сигурно се отдалечавам от хората. Особено от техните...
Чашата на търпението ми... се оля.
Много ми е приятно, когато не съм добре. Знам, че точно ...

muhaninja

Проза

1.5K 4

Меглен

Меглен
Не беше като другите деца. Докато останалите тичаха след топката, лудуваха, ходеха за риба, Меглен повече стоеше на брега и съзерцаваше морето. С часове обичаше да седи на високите скали, да гледа прибоя, да слуша крясъка на чайките, докато вятърът галеше руменото му лице и си играеше с перче ...

Stalev_

Проза » Разкази

1.3K 4

Детската стъпчица

ДЕТСКАТА СТЪПЧИЦА
Беше по времето, когато все още по улиците на крайните квартали не светеха лампи, а за асфалт още никой не беше чувал. Мимето живееше с майка си и баща си в една стая в къщата на някаква баба, която според майка й беше много добра. Да, но Мимето обичаше само своята баба, на която я ...

kasandrabg1

Проза » Разкази

1K 5

Проза и разкази от съвременни български писатели

Касата

Хуанито и седемте добри духчета

Петльовден

За да полетя

Автобиография на Фукльо Гъзоръков

Понякога

С брат му

Каменното цвете

Едем XXI

Мразовити ветрове (глава втора от "Бард")

Сляпата птица

Виктория (Историята на едно отмъщение)

Аутопсия на една любов...

Преписвач

Персонална фенка

Мнителният

Герой

Птичката на щастието и Дявола

Саша

Научи ме да обичам

Между мъже

Възхвала на кафето

Обичат ли мидите мляко

Плесницата

Приказка - част 3

Колеж за бардове (глава първа)

"O tempora, o mores!"

Изглежда като реклама, ама не е

Бях влюбена в едно момче

Камъкът

Той и То

Цветелина (част 5)

Избери

Воловарски неволи

Пречупено огледало

Грешни спомени - 11

Спор

Разковани дъски -48

Меглен

Детската стъпчица

Опашка