Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Приказка без край

Приказка без край
Всичко в тази приказка се е случило отдавна. Толкова отдавна, че само един дядо в едно далечно село го е чувал. А той го е научил от неговия дядо. А неговият дядо го е научил от дядо си.
И този дядо в това далечно село живеел самичък. В една малка къщурка на края на селото точно в ...

Oracle

Проза » Приказки и произведения за деца

1.8K 6

До теб, мой страннико

Ти май спиш сега... Как ли спиш? По къси панталони по корем или по пижама по гръб? Не знам... И сигурно никога няма да узная. По-добре е така. Да не те познавам още, да не мисля за теб. Ако не спеше, можеше и да говориш с мен, но това само от теб зависи. Знаеш ли, че има нещо специално в теб? Нещо т ...

lov4e

Проза » Писма

1.5K 1

Алхимикът 1

Алхимикът
Писъци на безпомощност кротко се разливаха по стените. Локва кръв отразяваше измъчено лице. Той имаше само една цел, да създаде отвара, която прави хората безсмъртни, а тя можеше да бъде направена, ако събере 127 човешки сълзи. Не бе спал нито ял с дни. Бе нужно да причини болка за да полу ...

noonecan

Проза » Разкази

834 2

Помогни ми, докторе

Публикувам този разказ, с риск да разкрия самоличността на младата жена, за което предварително и се извинявам. Публикувам го, защото се чувствам задължена пред всички, които са се развълнували от съдбата на малкото момиченце от „Студено ми е, мамо”
Зловещият вой на сирената разцепи въздуха. Призори ...

snevra

Проза » Разкази

2.5K 12

Игри на съдбата - ХІV

ХІV
... Морето блестеше като огледало, въздухът трепереше нажежен от юлското слънце, нямаше дори лек полъх и всичко беше замряло в очакване на вечерната прохлада. Елена също беше примряла, свита в шезлонга под голямата смокиня. Тя стоеше втренчена в младежа срещу себе си и трескаво поглъщаше всяка н ...

reinbow

Проза » Повести и романи

1.1K

Идеалният партньор

Вече беше твърдо убеден, че трябва да го направи. До този момент все не се решаваше, измисляше си какви ли не оправдания. Защото истината беше, че го е страх.
От години знаеше за Усъвършенстваната компютърна програма за намиране на най-подходящия партньор, услугата бе много рекламирана и широко разп ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 3

На клинчната пътека

НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
От малък съм си пътешественик. Първото си пътешествие съм извършил на 20-дневна възраст и от тогава, все така. Пътувал съм по магистрали, шосета, междуселски макадам, маркиран и немаркиран планински терен. Последно време пътувам по клинични пътеки. За едно такова пътешествие ще ...

lordly

Проза » Хумористична

1.1K 11

Първа част (импровизиран роман)

Любовта... Всеки човек разбира "любовта" по различен начин, нали? Е, сега ще ви разкажа как срещнах един човек, който промени живота ми... и представата ми за любов...
Разходката вечер, казваха ми, била много разведряваща. Само дето не се чувствах разведрена... точно обратното. Нощта беше топла, не ...

malkata.natalka

Проза » Повести и романи

1.3K 2

Ограбен живот - продължението - 19-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 19-та част
Понеделник 8.00 часа сутринта. Бяхме паркирали колата в една пресечка близо до центъра на града и не откъсвахме поглед от входа на една нова кооперация, която се намираше срещу нас. В нея се помещаваше офиса на модната агенция за която ни раз ...

emo2

Проза » Повести и романи

1.1K 5

Никога не е късно

да кажеш
Обичам те
Когато го чуеш в главата си – кажи Обичам те;
Когато пеперуди се разхождат в корема ти – кажи Обичам те;
Когато настръхнеш при глас или аромат – кажи Обичам те ...

Oracle

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 1

Минало

Понякога миналото леко почуква на вратата ти и само ако се заслушаш, може да го чуеш. Друг път блъска и напира да влезе, дори да си сложил безброй ключалки. А трети път, но само понякога, то тихо приближава като странник и долепва ухо до вратата, а след това поглежда през прозореца. И когато види, ч ...

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

Двамата тихо се засмяха....

Луната срамежливо надничаше през малкия прозорец. Стаята беше абсолютно тъмна. Пода на стаята беше разхвърлян. Някакви дрехи, безразборно бяха накацали, по дъските и си почиваха на различни места за през нощта. В сенките на тъмния ъгъл на стаята се чуваше слабо движение. След известно време на взира ...

snts

Проза » Разкази

1.6K 5

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част
Започна да ръми. Беше черна нощ с празно небе. Хладният повей на вятъра предвещаваше буря. Далечни гръмотевици отекваха, светкавици цепеха черното, вятърът се усилваше. Това трябваше да бъде един от онези пречистващи въздуха дъждове, но изглежда бе твърде ран ...

skitca

Проза » Разкази

6.9K 1 2

Емилия-12

Емилия
Глава дванадесета
Понеделник винаги беше напрегнат, тежък ден. Оперативки, операции, нови пациенти, и най-вече след почивния ден на никой не му се работеше. След 6-дневна работна седмица, в неделя даже Господ си беше дал почивка, въпреки че в понеделник пак нямал нищо за правене или създаване ...

gudman

Проза » Повести и романи

1K 4

Никога не ти го казах

Здравей.
Сигурно си много изненадан от факта, че получаваш писмо, и то от мен. Ще се зачудиш защо съм ти написала това, а не съм ти го казала на живо или най-малкото по телефона. Защото не мога. Реших, че ако го направя в нета ще бъде много... глупаво, затова ти пиша на този лист хартия. Знам, че ще ...

explose-girl

Проза » Писма

1.9K 5

Ушото

УШОТО
Не мога да си сдържа и почвам да се хиля още като се появи на вратата на кафенето и все се питам, „как па никой не го забеляза и да го направи звездата на комедиен сериал”.
Скица си е Рачо Капура, щото е с дълги крака, късо тяло, пъпешовидна глава и уши на елфче, едното от които два пъти по-уш ...

lordly

Проза » Разкази

908 3

Пречупена

Вървиш. Мислиш. Спомени. Болка. Плач. Крещиш от вътре. Спираш!
Болката се увеличава, но преглъщаш всичко. Целия гняв, яд, тревога, тъга – всичко! Спомените продължават, но се фокусираш върху нещо толкова болезнено, че да забравиш всичко. Да се отдадеш само на болката. Физическата, тази която те кара ...

JaninaGicheva

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 14

Игри на съдбата ХІІІ

ХІІІ
... Иван Борев седеше в кабинета си пред голям бърбън и димяща кубинска пура. На бюрото бяха разпилени документи, а най-отгоре стоеше списък с пътниците пристигнали преди два дни с полета от Сейшелските острови. Три имена бяха подчертани, а Иван се взираше в тях с невярващ поглед.
- Как е възмо ...

reinbow

Проза » Повести и романи

883

Кръвна група „Любов” положителна

Има един сън, който искам да сънувам отново и отново, защото само той ме лекува от заразената с простотия, чалга и егоизъм действителност. Това е сънят, в който бях щастлив с човек, когото Обичам...
Дори и в най-тъжните си мигове, винаги мечтая единствено за това - да имам достатъчно ум, талант и во ...

muhaninja

Проза » Други

1.6K 16

Имам една добра и една лоша новина

Имам една добра и една лоша новина. Седни. Дори с добрата да започна, знам, че все ще боли. Днес бях отново там, там при него. Слънцето грееше. Тичахме боси по замръзналата земя, какво да ти кажа, деца. Щастието ехтеше около нас, под формата на нашия смях. Денят се изниза неусетно. Докато правех пор ...

dust-in-the-win

Проза » Разкази

956 2

Момичето от трамвая

На Кали
Наведена над книгата, изцяло погълната от съдържанието ù, беше толкова далечна! Нали знаете, има нещо много магнетично в човек, който прави нещо със страст. Тя явно беше толкова запленена от тази книга, че не обръщаше внимание на нищо и никого и сякаш за нея друга реалност нямаше. От време н ...

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 2

Автостопът - начин на употреба

АВТОСТОПЪТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Учител в ЕСПУ „Митко Палаузов“ Кърджали. Никога приключването на учебната година не е било толкова кошмарно, както през юни 1989 г. След майските протести, на практика, в района бе въведено военно положение. Много често, за да отида на работа, ми се налагаше да премина ...

milanov59

Проза

960

Голямото обичане

Той дойде. Дойде сам и ми каза, че е готов. Каза ми, че не се страхува от онова голямото обичане. А какво е то ли ме питаш? Ей сега ще ти разкажа.
Голямото обичане е онова, което не винаги ухае на цветя и свежа тревица. То не е облечено в розови дрехи, нито пък носи розови очила. Това обичане е онов ...

dark-lady

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K

Пиянец

- Ти си пиянец!
- Не съм! - изломотих...
- Пиянец си - крещеше малкото момиченце с две щръкнали плитки, и ме сочеше с пръст, докато седях на колене пред дървото, разчекнал уста. Повръщах. Най-обикновено повръщане, след пиене. Нали се сещате, когато ти се върти целият свят, гади ти се и като повърнеш ...

Lebovski

Проза » Разкази

1.2K 3

Зима без сняг

Беше поредният отминаващ януарски ден от "сухата" зима. Леден вятър брулеше по голите клони на дърветата и все още се усещаше тази влага от изминалите мъгли, които се бяха появили по много необичайно време - време, в което би трябвало да царува снегът. Нямаше сняг никъде - дори и на високите върхове ...

Rumen-Velichkov

Проза » Разкази

1.9K 3

А него винаги щеше да го има

А него винаги щеше да го има
А него винаги щеше да го има – по един или друг начин. Дори с отсъствие. И в грозната наша действителност пак ми беше романтично да го имам, да го имам наблизо до себе си. Отново и отново... Да ме погълне цялата за дълго, за много дълго. Вместо това той се изплъзваше с и ...

lady_rose

Проза » Писма

1.5K

Алексис И Дриопа

Лятно утро е.Слънцето любовно докосва върховете на високите дървета в планината. Съседни клони са протегнали копнежно ръце и са се вплели. Росата е разпиляла брилянтни капчици по всяко стръкче трева, всеки храст и всяка вейка. Птици се къпят щастливи в нейната влага и възпяват живота. По горските пъ ...

ZAGORA

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K

Явлението "Кифла"

„Живее ми се…” каза с умиращо гласче тя… то… не знам, твърде трудно бих описала същество, което ми се явява в ранните часове на денонощието с разкъсан чорапогащик, нещо, наричано в съвременната мода „рокля”, цялото подгизнало и носещо вонята на спирт… с отекли крака и токчета минимум 15 сантиметра в ...

AvR1tO

Проза » Други

1.5K 1

Игри на съдбата - ХІІ

ХІІ
... - Мира... детето ми...
Елена извика. Някакво далечно усещане за опасност я сграбчи за сърцето.
Тя се обърна към мъжа си.
- Иване, нещо лошо се е случило с Мира... усещам го... ...

reinbow

Проза » Повести и романи

1K

На казана (Джибри)

НА КАЗАНА
(Джибри)
Много песни са се изпели в чест на огнения дух на българина. Много чаши са се изпили в негова прослава. Онзи огнен дух, който затворен в бутилка, придава количествен израз на националната гордост, и който, веднъж пуснат на свобода, и поет на бавни юнашки глътки, заличава преградит ...

dinko1963

Проза » Хумористична

1.4K 6

За Теб

За Теб
Макар че не знам дали ще те достигне. Въпреки, че имаш много имена.
Винаги съм искал да имам дете. Може би не точно винаги, но доста, доста дълго. Имаше и оправдания. За да имам дете, ми трябва къща. И години се борих да имам къща. За да имам дете, ми трябва сигурност, бъдеще. Айде още няколк ...

Oracle

Проза » Разкази

1.9K 3

Ученикът (2)

- Закъсня! – казах с досада, докато отварях вратата, но изведнъж дъхът ми спря и не можех да кажа и думичка повече. Пред мен стоеше перфектното момче. Няколко сантиметра по-висок от мен, светло кестенявата му коса беше разрошена. Очите му-големи, тъмни, невинни. Носеше тъмни дънки, бяла тениска и бе ...

gabitoop

Проза » Разкази

1.2K

Твърде много думи пробиват дупки в щастието

Опиши себе си с пет думи. Кажи какво представляваш само в една дума. Побери се в рамка. Вмъкни се в няколко букви. Кажи ми какво си, опиши ми всичките си чувства и емоции, всичко, което си бил и ще бъдеш само в една единствена дума. Искам да го чуя сега. Хората са ми казвали това стотици пъти. Винаг ...

Dess-troyer

Проза

891 1

За бабите и бабинден

ЗА БАБИТЕ И БАБИНДЕН
- Ха честит ти, Дешке, Бабинден – ухилих се аз срещу ученическата си изгора, кога я срещнах днес по кафено време пред блока.
- Баба е женка ти, дето те заряза да ходиш и все ей такива да ги приказваш – на мига реагира комшийката и добави – хем все в деколтето ми гледа, хем баба ...

lordly

Проза » Хумористична

1.8K 5

Тъгата

Посвещавам на тия, които познават това чувство.
- "Тъгата е тежка болест, която засяда дълбоко в гърлото и стиска толкова силно, че те оставя без дъх. Страничният ефект е, че може да стопи някой килограм. :)"
- "Човек не забравя нищо, което му е било скъпо, защото всеки опит да забрави, неизменно по ...

kushel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.8K 5

Игри на съдбата - ХІ

ХІ
Сигналът свободно прозвуча два пъти, последва изпукване и от другата страна на линията се чу гласът на Елена. Звучеше напрегнато и притеснено.
- Мира, къде си миличка? Всичко на ред ли е?
- Добре съм, мамо. Не се притеснявай. Аз съм в къщата в планината.
Елена изтръпна. Макар да обичаше да ходи т ...

reinbow

Проза » Повести и романи

946 1

Сляпатa вълча реалност

1.
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето н ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2.4K 2 2

Да, мило

Последната дума е винаги на мъжа!
- Да, мило...
Квартална мъдрост
- Да, мило!!!
Тя се беше събудила. Викаше ме. Зарязах веднага чиниите. Леката тревожност в гласа и ме накара да забързам крачка. ...

Oracle

Проза » Хумористична

2.5K 20

Едем ХХ

Финал.
Краят е близо. Свърши се. Все някога трябваше да стане. И стана.
Падналите победиха. Или поне така си мислят. Сатана, да това бе той. Не иска да го нарече със божествената приставка на името му. Отдавна я загуби. Ех, а беше красавец, омаен, всесъщ, самоуверен, талантлив и упорит. Упоритостта ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

1.1K

Тантра-романтика

Здравей, мило дневниче! Днес ще ти разкажа за моя опит да разнообразя сексуалния си живот. Трябва да спомена, че мъжът ми в крайна сметка свикна с фън-шуя вкъщи, макар и да приръмжава леко. Сигурна съм обаче, че тези негови изблици ще се хармонизират, тъй като във всички ъгли на любовта по стаите съ ...

kcekce

Проза » Хумористична

1.8K 1 10

Проза и разкази от съвременни български писатели

Приказка без край

До теб, мой страннико

Алхимикът 1

Помогни ми, докторе

Игри на съдбата - ХІV

Идеалният партньор

На клинчната пътека

Първа част (импровизиран роман)

Ограбен живот - продължението - 19-та част

Никога не е късно

Минало

Двамата тихо се засмяха....

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част

Емилия-12

Никога не ти го казах

Ушото

Пречупена

Игри на съдбата ХІІІ

Кръвна група „Любов” положителна

Имам една добра и една лоша новина

Момичето от трамвая

Автостопът - начин на употреба

Голямото обичане

Пиянец

Зима без сняг

А него винаги щеше да го има

Алексис И Дриопа

Явлението "Кифла"

Игри на съдбата - ХІІ

На казана (Джибри)

За Теб

Ученикът (2)

Твърде много думи пробиват дупки в щастието

За бабите и бабинден

Тъгата

Игри на съдбата - ХІ

Сляпатa вълча реалност

Да, мило

Едем ХХ

Тантра-романтика

Опашка