Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Историята на Мария

- Марийо, лудетино, къде се затри ма? Зер цял ден викам подире ти!
Баба Анка беше ситна жена, чевръста, оправна и сладкодумна. Преди две години дядо Йордан се спомина, ей тъй в съня си. Жилав старец беше, но на село жените държат повече. Сега сам-самичка се справяше с имота. И бостан гледаше и голям ...

suleimo

Проза » Разкази

2.4K 67

Чико Чиков прави революция

ЧИКО ЧИКОВ ПРАВИ РЕВОЛЮЦИЯ
Небето над Балкана беше намусено. Черни облаци, като вкиснала разбита сметана, бяха обвили Мургаш. От време на време заблудена гарга нарушаваше въздушното пространство на отряда. Часовите не им обръщаха внимание, докато една не се изсра на темето на бай Пешо Шмайзера. С оп ...

gudman

Проза » Хумористична

1.7K 1 4

Разковани дъски - 34 и 35

Част 34
Никога няма да бъдеш сам, когато вярваш в нещо красиво!
Съдбата те среща с много хора, но накрая в сърцето ти остава само един човек...
Умът може да бъде страшно оръжие, но и най-силния лек. Използвайте го така, че да дарявате Живот, да поддържате с него Живота и да създавате красота. Нека д ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 13

Дефицитът

ДЕФИЦИТЪТ
Едно време хубави неща трудно се намираха в търговската мрежа. На пръсти се брояха обектите, където, я с късмет, я по другия начин, простосмъртният можеше да сбъдне някоя своя дребна човешка мечта.
Такъв един беше „София”. Разположен в центъра на столицата, в близост до емблематичните „Цен ...

dinko1963

Проза » Разкази

715 2

Сън

Умът е най-лошото наказание за страдащата душа. Той е този, който те връща непрестанно към спомените, към болката, която и без това е нетърпима и изгаряща. Опитваш се да забравиш и сякаш колкото повече усилия полагаш, толкова по-усърдно умът ти се старае да ти напомня за всяка минута изживяно щастие ...

petenceto_vt

Проза » Други

1.2K

Приказка за дървото и още нещо

- Дядо, разкажи ми приказка преди да заспя.
- Не си ли вече голям за приказки, Мика, не ти ли омръзнаха?
- Голям съм, дядо, затова ми разкажи нещо за пораснали.
- Да видим, нещо за пораснали...
Случи се преди петдесет години, тогава бях на дванадесет. Ваканцията бе започнала и аз имах три месеца, ко ...

Teddy-ST

Проза » Разкази

2.1K

Истински предсказател (шеста глава)

“Белият таван отразяваше светлината от луминисцентните лампи. Отдъхнах си. Онова бе само кошмар, просто бях сънувала. И все пак нещо не беше на ред. Това не беше моята стая, а и болката в ръката ми напомни за себе си.
- Най-после се събуди!- обади се приятелски глас.
- Къде съм?- промърморих.
- В бо ...

Siada

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 1

Не исках днес да се буди денят

Не исках да се буди днес денят. Така хубаво се беше сгушил в прегръдките на последната лятна нощ, прохладна, но все още топла, напомняща, че скоро си отива. А аз не исках да заспивам. Приятно ми беше да гледам как лятото спи. Все още свежо, истинско, изпълнено с живот. Дишам с пълни дробове. Да поем ...

Zlatka`

Проза

1.1K 2

Туй нищо ней

ТУЙ НИЩО НЕЙ
Не съм аз нито претенциозен, нито префърцунен, нито пък се правя на такъв, но чуя ли някой на масата да рече „туй нищо ней”, грабвам си шапката и се изнасям, дорде не е станало късно. Вий ако искате си стойте, стойте си и си ги мерете, а аз не че нямам какво да извадя, ама нейсе, нали и ...

lordly

Проза » Хумористична

861 6

Простички мисли на един обикновен човек - 4

Душата ми не е таксиметрова компания, която ще Ви разведе от точка А до точка В. Нито увеселително влакче, което ще качи адреналина Ви в гърлото, заедно със стомашния сок. Не е и нова версия на "Титаник", който потъва непрекъснато до заснемането на перфектния дубъл. Душата ми, не е "Кен лий" от естр ...

muhaninja

Проза » Други

1.5K 16

Любов и ужас. Сан Франциско (част 2-4)

Част 2
- Добре.- бе единственото, което излезе от устата на Адам. Той запали двигателя на колата и тръгна към южната част на Сан Франциско.
Пейзажът от двете страни на колата бе един и същ и независимо колко напредвахме си оставаше все така еднообразен. Къщи. Отляво къщи. Отдясно къщи. Имах чувствот ...

WithoutFace

Проза

756 1

От другата страна (7)

Високо над нея изпърхаха гълъби. Беше се унесла и сега спеше в същата свита поза няколко часа поред приличаше на малък вързоп, захвърлен в ъгъла.
Мъжът, който стигна до нея, не проговори. Беше едър и силен, просто се наведе и я вдигна на ръце. Тя изхлипа в съня си и се сгуши, опряла глава на рамото ...

kobra

Проза » Повести и романи

1.2K

Посвещение

Посвещавам написаното на д-р Иван Гр.
На масата сме. Мълчим. Пред мен чаша. Пълна.Пред него – бутилка, пълна.
Моята чаша се изпразва бавно, неговата бутилка седи недокосвана.
Не се бяхме виждали от години. Ей така ни разпиля живота.
Той е син на леля ми, но от дете го наричам моето малко братче. Так ...

snevra

Проза » Разкази

896 8

Ирина (част първа)

- Хайде, пущини такива! Пръй! Къде се намерихте такива и вие! Чумката да ви изяде! – Райко замахна да заварди с тоягата към вироглавите агнета, който нервно пощипваха шумки от раззеленилата се земя и тръскайки глава, току-напираха да се пръснат къде им видят очите. Беше следобед и слънцето висеше ви ...

devisil

Проза » Разкази

1.3K 10

Бумерангът на отмъщението

Беше 1954 година. Вилнееше арктически студ. Януарският вятър бръснеше тънко и вледеняваше по пътя си всичко. Даже снегът беше покрит с леден кожух.Там където вятърът го беше измел, се цъклеха стъклени пързалки. Наближаваше полунощ. В тоя малък и скучен град хората отдавна спяха. Даже няколкото младе ...

ZAGORA

Проза » Други

935 1

Да нарушиш спиралата

Методи седеше в таксито си и гледаше подпрения на кормилото вестник, но не можеше да се концентрира. От време на време хвърляше поглед към хората на близката спирка, които се трупаха в сутрешната виделина и се надяваше скоро някой да се качи. Макар да се беше облякъл дебело, му беше студено, но глед ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2K 1 13

Отколе

Миришеше силно на пушек. Уж ранна есен, а вече беше студено и улиците опустели и безлюдни. Оголелите клони на дърветата изглеждаха призрачно самотни призори. Като ръце протегнати за молитва незнайно в каква посока. Нагоре ли? Че то там бъкаше от протегнати за милост длани. Сигурно и ония, горните, в ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.6K 11

Пеперудата

Усещаше крилата си изцапани. Не, чувстваше ги кални. Цветовете бяха разсипани, размазани един в друг. Нямаше я дъгата. Той премина като дъжд. Но след него болеше. Болеше я някак неестествено – хем от дълбоко, хем точно под брадичката. Горчеше. Ама много, много горчеше.
***
Къде ми е дъгата?!
В трева ...

марси

Проза » Разкази

1.1K 2

От другата страна (6)

-Знаех си, че ще стане така…знаех се, че най-накрая някой ще ти затвори голямата уста. Виждаш ли. Виктор, всичко се връща! Това ти е за цялото ти отвратително отношение, ако ме бе послушал поне веднъж, нямаше да стигнеш до тук…Но ти все си знаеш своето, никога не слушаш майка си…
Нямаше отговор. Не ...

kobra

Проза » Повести и романи

1.4K

Пътуване

Отвори прозореца.
Не. Отвори всички прозорци.
Нека пуснем нощта.
Нека всички звезди се изсипят в колата ни.
Нека поберем галактиката при нас. ...

Dess-troyer

Проза

639 1

Страдание

Виждам погледа ù, с който те облива - топъл, нежен, влюбен, очакващ. Очите, с които аз никога не те погледнах. Изразът им, който винаги съм криела и продължавам да крия, защото не ми се иска да призная дори пред себе си, че бих ти дала тази сила да избереш дали да ме погледнеш по същия начин или да ...

petenceto_vt

Проза » Други

1.3K 2

Теорията на Пинкоф по въпроса за кафето, любовта и секса

КАФЕТО С РАЙБЕР
Винаги преди!
Палав поглед... Закачлива усмивка... Искрица ток, а после мълния.
Спонтанност! Обещание без слова... Тук и веднага! Райбер!... По средата на деня, в началото, в края... Някъде сред себеподобните!
И райберът, пазещ малката ни тайна... ...

Sorbus

Проза » Хумористична

2.3K 1 7

Пари 4

А животът си тече, като река. Понякога бърза, буйна, камениста. Друг път бавна, спокойна, дъното песъчливо. Крачиш през водата и... нищо. Даже риба няма къде да хванеш. Къде, къде по–интересно е да преминеш през бързей. Ей така, да се пребориш със стихията, наречена живот.
И те се бореха. Ежедневно. ...

snevra

Проза » Разкази

924

Ретро роман 11

Глава единадесета
Войната се чувстваше все по-силно и по-силно. Въздушните тревоги бяха зачестили. Ята вражески самолети прелитаха над София и от време на време пускаха някоя и друга бомба в покрайнините на Столицата. Софиянци живееха в постоянен страх. В началото на 1943 г. много софиянци се евакуи ...

gudman

Проза » Повести и романи

808

Магията на пролетта

Рано следобед. Слънцето огряваше безкрайното поле. Зюмбюлите пъстроцветни бяха отдавна цъфнали на тази земя. Гордите нарциси се извисяваха над зеления килим. Лалетата високомерни, привличаха пеперудите със своите прекрасни червеникави цветове. Цели поляни бяха засипани от прекрасни детелини. В това ...

Armaga

Проза » Разкази

1.6K 1

Обещание

Обещах си. Спирам да повтарям една и съща грешка, която ме убива малко по малко. Ще заровя всички неизказани думи и чувства под тежестта на егоизма и омразата. Колкото повече копая обаче, толкова повече затъвам в една пропаст, от която измъкване няма. Несъзнателно повтарям грешката си, връщам се бав ...

petenceto_vt

Проза » Други

1.3K 1

От другата страна (5)

искам само да уточна, че частите са в логична последователност и ако не започнем от първата, ще се загуби целия смисъл :) приятно четене :)
..............................................................................................................................
Лионард Силк не можеше да заспи в ...

kobra

Проза » Повести и романи

1.2K

Ретро роман 10

Глава десета
С всеки изминат ден, войната все повече и повече се приближаваше и първите страници на вестниците бяха запълнени с информация за победоносния ход на армията на Третия Райх. Една след друга, държавите от европейския запад падаха като презрели круши в ръцете на Хитлер. Българската армия б ...

gudman

Проза » Повести и романи

911

* * *

Урбанизацията е раков процес на обществото!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

871 2

Lina's Hand 🇬🇧

Everyone in the village liked Raffi- the friendly mongrel dog who lived near the bus station, in an improvised kennel made of wooden crates. Though not pure- blooded, Raffi looked impressive, maybe because he had gotten many of the genes of his granny – karakachan dog with a pedigree. Everyone knew ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2.8K 1 1

Чудото на мъката

Oкото наблюдаваше. Изучило беше цветовете, формите, движенията. Светът му показваше непрекъснато многоликия си образ, фиксиран върху безкрайната лента на живота. Окото гледаше ту възторжено, ту уплашено, ту весело и усмихнато. Запечатваше някъде в най-дълбокото и тайно ъгълче на съзнанието всичко ви ...

ZAGORA

Проза » Разкази

841 2

Ваксината

ВАКСИНАТА
Навремето ни ваксинираха против едра, дребна и средна шарка, срещу коклюш, заушка и скарлатина, ама някои от нас се уредиха и с ваксина срещу карък. И им вървеше, вървеше им с гаджетата, с постовете, с консултантските хонорари, даже и на тото им вървеше. А то веднъж, като си уредиш с таква ...

lordly

Проза » Разкази

710 4

Загуба

Малка светеща искрица в мрака, вдъхваща необяснимо спокойствие, надежда и увереност. Искрица, която сякаш никога няма да угасне и същевременно образ заблуждаващ, че никога няма да изчезне.
Огненият образ - светещата искрица изпълваща душата и сърцето, караща усмивката никога да не слиза от лицето, н ...

nETuHka

Проза » Други

819 1

От другата страна (4)

Дворецът на лорда се намираше в центъра на града, ала хората бяха заселили Острова във всички посоки. Безбройни улички се кръстосваха една с друга, вливаха се в големите прави булеварди или завършваха в слепи алеи в сърцето на кварталите. Гледан от високо, градът приличаше на някакъв огромен и сложе ...

kobra

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Веригата

ВЕРИГАТА
Куклен е красиво село, разположено нависоко в северните подстъпи на Родопа планина. Цялото тракийско поле е в краката му и отдолу маранята сякаш развява натежали класове за поздрав.
Тук е изграден манастирът Св.Св. „Козма и Дамян”, чиято история се губи далеч назад в славните години на Втор ...

dinko1963

Проза » Разкази

685 1

Без приказка за лека нощ...

... тя се отпуска в мрачната прегръдка на празнотата, сама се завива в захаросани вчерашни паяжини и я чака: илюзионната спирала на близалката никога не закъснява.
Когато шумно e схрускала и последната хапка, изблизала всяка малка смърт, слънцето я целува ледено, знаейки, че луната обича да му я кра ...

carmina

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

897 1

* * *

Слънцето се показваше зад хълма, огрявайки постепенно селцето, сгушено в подножието. Петлите кукуригаха, единият по-силно от другия, за да оповестят началото на новият ден. Ранобудните селянки вече тичаха из двора, коя чистеше, коя оправяше багажите на мъжа си, който ще заминаваше за дърва. Преди ня ...

tedi

Проза » Повести и романи

863

От другата страна (3)

-…ами ако светът ни не е единствения, който съществува?
Виктор я погледана изпод вежди.
- Представи си, че всички вселени са притиснати една в друга като страници на книга. И границата между тях е един дъх разстояние…но е толкова трудно да се разкъса и премине…И все пак понякога една реалност влияе ...

kobra

Проза » Повести и романи

1.4K 2

Забранената любов

Една история разказа ми луната. За необятната любов на двама влюбени. За това, колко чиста и невинна била тя. Как били готови да направят всичко един за друг... Те се срещнали преди милиони години и още щом се видели разбрали, че са влюбени. После си уговорили среща и започнали да се виждат. Чувства ...

lunenprah

Проза » Приказки и произведения за деца

1.7K 1

Ти спиш, а аз рисувам небе

Винаги пиша едно такова задъхано. Седя си най-спокойно; лежа или чета книга, понякога дори спя. И хоп! Удря ме нещо в главата, точно в онази точка в мозъка, която ме кара да се събудя и от най-дълбокия сън и да грабна химикала.Тичам с него по празни листове. Понякога дори върху ръцете си или върху з ...

Dess-troyer

Проза

765 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Историята на Мария

Чико Чиков прави революция

Разковани дъски - 34 и 35

Дефицитът

Сън

Приказка за дървото и още нещо

Истински предсказател (шеста глава)

Не исках днес да се буди денят

Туй нищо ней

Простички мисли на един обикновен човек - 4

Любов и ужас. Сан Франциско (част 2-4)

От другата страна (7)

Посвещение

Ирина (част първа)

Бумерангът на отмъщението

Да нарушиш спиралата

Отколе

Пеперудата

От другата страна (6)

Пътуване

Страдание

Теорията на Пинкоф по въпроса за кафето, любовта и секса

Пари 4

Ретро роман 11

Магията на пролетта

Обещание

От другата страна (5)

Ретро роман 10

* * *

Lina's Hand 🇬🇧

Чудото на мъката

Ваксината

Загуба

От другата страна (4)

Веригата

Без приказка за лека нощ...

* * *

От другата страна (3)

Забранената любов

Ти спиш, а аз рисувам небе

Опашка