40 409 резултата
Картал махала бе от онези тихи местенца, в които човек можеше да загърби всички свои проблеми и до остави душата си да почива. Но за съжаление махалата с високите каменни къщи не бе курортен комплекс, а зорко охранявана територия. Северите не искаха никой да им се бърка във вътрешните дела и в махал ...
1003
1
Старецът и момчето
Старецът сложи в найлоновата торбичка направлението от личния лекар и папката с документи, касаещи здравето му, грабна бастуна, който помагаше на болните му крака, и се запъти към болницата на преглед от невролог.
Парите от жалката пенсия не му позволяваха дори да помисли за такси ...
Старецът сложи в найлоновата торбичка направлението от личния лекар и папката с документи, касаещи здравето му, грабна бастуна, който помагаше на болните му крака, и се запъти към болницата на преглед от невролог.
Парите от жалката пенсия не му позволяваха дори да помисли за такси ...
739
- Не е ли прекалено висок този етаж? – попита ме гъгнещо, докато несръчно палеше цигара с кибрит, без да повдигне ръце от парапета.
- Прекалено хубава е гледката. – опитах да остроумнича, но тя не чу и думите увиснаха във въздуха с цялата тежест, която телата придобиват, миг преди да полетят стремгл ...
- Прекалено хубава е гледката. – опитах да остроумнича, но тя не чу и думите увиснаха във въздуха с цялата тежест, която телата придобиват, миг преди да полетят стремгл ...
610
2
През завесите се процеждаше студена светлина, а от пътя продължаваше да се чува ромоленето на дъжда. От няколко дни не беше спирало да вали, но сега беше доста приятно. Стояхме вкъщи и си почивахме. Бялата ѝ кожа имаше същия израз като времето навън – някак твърде спокойна за бурята, която бушува въ ...
1451
3
В "Кайлъка" всички го познават. Обичат усмивката му. Сутрин, когато се разхождат, я търсят с очи. Често се отклоняват от своята алея, за да минат близо до нея. Да усетят слънчевите вибрации на вятъра в гравитационното ù поле. Да отпият светлина от свенливите ъгълчета и заредят сърцата и душите си с ...
1455
10
- Ти си в депресия! Защо не си признаеш?!
Лицето без грим, подпухнало от неспокоен сън, издаваше вътрешното нестабилно настроение. За първи път, след толкова време, косата се диплеше на изтощени от боядисване и изправяне къдрици. Само очите гледаха в същия цвят -светлокафяви зрънца на недоизпечено к ...
Лицето без грим, подпухнало от неспокоен сън, издаваше вътрешното нестабилно настроение. За първи път, след толкова време, косата се диплеше на изтощени от боядисване и изправяне къдрици. Само очите гледаха в същия цвят -светлокафяви зрънца на недоизпечено к ...
1743
1
7
ТАЙНАТА
Летящата чиния във форма на пура кацна меко на поляната.
Една врата се отвори и от чинията излязоха два андроида – шеф и подчинен. И двамата бяха угрижени.
- Не може да бъде! - промърмори шефът.
- Невероятно, шефе, но е така. – допълни по-малкият във всяко отношение андроид. ...
Летящата чиния във форма на пура кацна меко на поляната.
Една врата се отвори и от чинията излязоха два андроида – шеф и подчинен. И двамата бяха угрижени.
- Не може да бъде! - промърмори шефът.
- Невероятно, шефе, но е така. – допълни по-малкият във всяко отношение андроид. ...
625
Никога не беше подозирал, че дядо му си е водил дневник. Често го беше виждал да рисува, замечтан, потънал в себе си. Тогава и да го попиташе за нещо, старият човек сякаш не чуваше. В такъв момент Тертер имаше чувството, че горящите му очи са проникнали в дълбините на неизвестен свят, за да го изсле ...
797
12
Каква поема, какъв цитат.
От книга преписано или от тебе назаем взет.
Каква ирония, какъв копнеж.
Нима е страст или някакъв бодеж.
За писател ли не ставам, или за критик. ...
От книга преписано или от тебе назаем взет.
Каква ирония, какъв копнеж.
Нима е страст или някакъв бодеж.
За писател ли не ставам, или за критик. ...
501
Бяха останали толкова много трупове след стихията. Сякаш земята, сякаш Всевишния ги искаше за себе си. Всичко беше като след заколение. Все едно бе настъпил адът. Трудно можеше да се вижда сред целият този дим и сажди. Те лютяха на очите. Лютяха и ги затваряха нарочно сякаш, за да не могат да видят ...
894
Здравей, Самота, отново съм аз!
Как си, добре ли я караш?
Аз съм щастлив, намерих си другар. Споделя моите мечти, изслушва ме внимателно и се разхождаме с часове под мъдрото слънце. Казва се Сянка, но аз го наричам "приятелю", защото винаги е до мен. Вечер го изпращам със залеза, изчезва по задачи, ...
Как си, добре ли я караш?
Аз съм щастлив, намерих си другар. Споделя моите мечти, изслушва ме внимателно и се разхождаме с часове под мъдрото слънце. Казва се Сянка, но аз го наричам "приятелю", защото винаги е до мен. Вечер го изпращам със залеза, изчезва по задачи, ...
1448
5
Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...
789
5
Това е една притча за днешното възпитание на не малка част от младото поколение, като се започне от вкъщи, мине се през училището и се излезе на улицата, където трябва да избираш посока за собствения си живот.
-----------------------------------------------------------------------------------------
...
-----------------------------------------------------------------------------------------
...
1022
3
Скъпи сърцеразбивачо,
Пиша и изтривам.. Задрасквам и отново... Отново се намирам там, откъдето започнах. Все още съм изплашена от това, че чувствата ми не бяха достатъчни за теб, за мен, за двама ни. Изплашена съм, че не ми остана нищо, защото сърцето ми ти даде всичко. То беше прекалено крехко и сл ...
Пиша и изтривам.. Задрасквам и отново... Отново се намирам там, откъдето започнах. Все още съм изплашена от това, че чувствата ми не бяха достатъчни за теб, за мен, за двама ни. Изплашена съм, че не ми остана нищо, защото сърцето ми ти даде всичко. То беше прекалено крехко и сл ...
1187
2
В Папаз дере хората не се различаваха само по религията и по вярата си. Пъстротата на етносите се дължеше повече на изборът, който хората правеха, а не толкова на разума и писаните религиозни канони. В това отношение бе важно, не какво изповядваш, а колко си свободен духом. И това дали си обременен ...
919
Софийска сага 28
Глава двадесет и пета
Монлюсон беше малко средновековно градче. Благодарение на намиращите се наблизо каменовъглени мини, беше познало разцвет и благополучие. Между двете световни войни беше се развивало с бързи темпове, достигайки почти 65-70 хиляди жители. Но след последната война ...
Глава двадесет и пета
Монлюсон беше малко средновековно градче. Благодарение на намиращите се наблизо каменовъглени мини, беше познало разцвет и благополучие. Между двете световни войни беше се развивало с бързи темпове, достигайки почти 65-70 хиляди жители. Но след последната война ...
829
2
ЗАГАДЪЧНАТА ПЕЙКА И СТАРИЯТ ОРЕХ
Тази пейка вече я няма. И никой не знае какво е станало с нея. Дали е стоплила нечий гръб през някоя немилостива зима, дали е сварила някоя вкусна агнешка супичка около някой Гергьовден, дали е прогнила от продължителните есенни дъждове и мъгли – захвърлена, изпочупе ...
Тази пейка вече я няма. И никой не знае какво е станало с нея. Дали е стоплила нечий гръб през някоя немилостива зима, дали е сварила някоя вкусна агнешка супичка около някой Гергьовден, дали е прогнила от продължителните есенни дъждове и мъгли – захвърлена, изпочупе ...
992
10
Толкова много цветя... Цветя, цветя, цветя... Побърквам се, ама искам още! Да, те са специалните в случай, на кой му пука за мене? Гледам ги, а те едни такива... шарени. Ау, искам да ми е сиво, да ми е мрачно, да вали, да има мъгла и луд с брадва. И ти да пищиш, защото те е страх! Не знам от кого тр ...
974
3
Шофираше без почивка вече повече от четири часа. Като включим и непрекъснатото каране по гръцките магистрали, които гъмжаха от ченгета заради поредната стачка, бай Никола беше зад волана вече почти половин денонощие.
Бай Никола беше стар тираджия и знаеше наизуст всички пътни маршрути, затова още що ...
Бай Никола беше стар тираджия и знаеше наизуст всички пътни маршрути, затова още що ...
8264
4
Видях ги, бяха дълго време в параклиса. Младо момиче и жена на средна възраст, струпали около себе си доста багаж. Вече бях ги забравил, когато гласът на момичето ме извади от унеса, не мислех за нищо в този горещ августовски ден.
- Може ли да си оставим куфарите при вас? За десетина минути.
От поло ...
- Може ли да си оставим куфарите при вас? За десетина минути.
От поло ...
850
...решавам още малко да помисля... макар че мислите ми напоследък наподобяват учестен пулс, с невъзможност за измерване (съгласна съм с Хераклит - всичко толкова бързо се променя, че дори да искам не мога два пъти да вляза в една съща мисловна река). тогава какво остава? агонията на този неспирен по ...
628
2
Като всеки един дълбоко уважаващ себе си Нарцис, в дома си той имаше много огледала. Беше много красив, най-вече в собствените си очи и изключително талантлив, тъй като нещата, които правеше, според него, бяха най-добри. Освен това си имаше и задължителния набор от ласкатели. Хора, които той някак с ...
654
1
12
- Какво си мислиш, като гледаш тези слънчогледи?
- Какво бих могла да си мисля, дядо? Това са просто цветя. Освен това... погледни ги, клюмнали, изкривени и грозни.
- Но, Сюзън, мила, не говори така! Те не са просто цветя, както ти не си просто момиче. Всъщност много си приличате! Те се нуждаят от с ...
- Какво бих могла да си мисля, дядо? Това са просто цветя. Освен това... погледни ги, клюмнали, изкривени и грозни.
- Но, Сюзън, мила, не говори така! Те не са просто цветя, както ти не си просто момиче. Всъщност много си приличате! Те се нуждаят от с ...
768
1
07.11.2010г. (19:00-21:25ч.)
Повреден мост:
Намирам се на обществено място. Не помня по какъв начин попаднах там, и също каква бе причината. Бях с момиче. Мястото май беше някаква изложба на много неща. Действието се развива по крайбрежието на „море“ (или поне си мислех, че е море). По време на обик ...
Повреден мост:
Намирам се на обществено място. Не помня по какъв начин попаднах там, и също каква бе причината. Бях с момиче. Мястото май беше някаква изложба на много неща. Действието се развива по крайбрежието на „море“ (или поне си мислех, че е море). По време на обик ...
1152
Сянката на стария лешник се плъзгаше по загрялата от обедното слънце телена мрежа. Наклонени от времето, дебели дървени колове пронизваха плодородната почва, прегръщайки грубата метална пелерина, деляща двата съседни имота. Сякаш хванали се на тежко хоро преди десетилетия, вече нямаха сили да крепят ...
1070
7
В този свят доброто умира малко по малко,
това е истината, колкото и да е жалко
Суетата и завистта ще погубят всички хора,
но какво можем да направим, след като няма опора?
Опора, която да балансира доброто и злото, ...
това е истината, колкото и да е жалко
Суетата и завистта ще погубят всички хора,
но какво можем да направим, след като няма опора?
Опора, която да балансира доброто и злото, ...
421
1/ Поетесата
Дойде с поличка,
с деколте,
с кръстосани крака
на стола. ...
Дойде с поличка,
с деколте,
с кръстосани крака
на стола. ...
533
3
Валеше като из ведро. Толкова хубаво, толкова нежно. Не приплескваше нито пръстта, нито чакъла по пътищата. Все едно се бяха разплакали облаците. Тихо и спокойно. Беше и светло, дори озаряваше деня повече, отколкото от други облачни дни. Дъждът ту се усилваше, ту намаляше като създаваше една привидн ...
1099
Един ден на планината Олимп настанала ужасна скука. Боговете толкова много си имали всичко, знаели всичко, можели всичко и виждали всичко, че без да разберат как точно, изведнъж изпитали непоносимо отегчение. От всичко. Нищо вече не ги радвало. Нито красивите Богини, които се люлеели на люлки, изпле ...
628
5
Гняв, пазен вътре в теб,
изразен в рими... друг начин няма...
За любовта, която тайно мечтаеш,
са ти нужни двама.
Стената ти пълна с песни, ...
изразен в рими... друг начин няма...
За любовта, която тайно мечтаеш,
са ти нужни двама.
Стената ти пълна с песни, ...
875
Мога само да поздравя нашите олимпийци за това, че не се поддадоха на изкушението и не посегнаха нито веднъж към златото!
Когато приятелите ми станат повече от враговете, или съм успял да се превърна в много добър човек, или съм се оказал заобиколен само от лекари...
Фейсбук винаги ме пита какво мис ...
Когато приятелите ми станат повече от враговете, или съм успял да се превърна в много добър човек, или съм се оказал заобиколен само от лекари...
Фейсбук винаги ме пита какво мис ...
4492
12
Така наричам моментите, хората и вещите, които ме правят щастлива или ми носят онова хубаво чувство, че съм точно там, където е предназначено да бъда. На място и във време, където липсват злобата и нещастието и светът прелива от любов, спокойствие и хармония. Където е толкова тихо, че чуваш песента ...
978
2
Лъвицата се отърка в ръката на Съдбата. Не за да я подкупи, отдаваше й чест. Само за миг си позволи да си почине, кратък момент абсолютен покой преди отново д а се втурне срещу вятъра.
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...
1045
ПТИЦИ
Някъде по света слънцето се бе запалило от внезапна любовна тръпка и с горещината си възпламени една горда река. Тя се пълнеше от многобройни потоци, които вливаха в нея животворите си води. Пълнеха я с любов и тя се чувстваше пълноводна и голяма. Тази река се разливаше нашироко и течеше тежко ...
Някъде по света слънцето се бе запалило от внезапна любовна тръпка и с горещината си възпламени една горда река. Тя се пълнеше от многобройни потоци, които вливаха в нея животворите си води. Пълнеха я с любов и тя се чувстваше пълноводна и голяма. Тази река се разливаше нашироко и течеше тежко ...
770
2
Леина яздеше много бързо, колкото е възможно да бяга един вълкодав. А нейният вълкодав не беше обикновен, беше млад и силен, точно като нея. Сега тя трябваше да стигне до селото. Трябваше да предупреди арендаторите.
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...
928
(епизод)
От другата страна има някой. Особено, когато има вятър, съвсем ясно чувам неговото настойчиво напомняне за нощ. Зная, че се крие от мен, но нямам представа какво иска и защо ми оставя послания във вид на предозирани сънища. Онази сова в комина също прелита край прозореца, но нямам спомен от ...
От другата страна има някой. Особено, когато има вятър, съвсем ясно чувам неговото настойчиво напомняне за нощ. Зная, че се крие от мен, но нямам представа какво иска и защо ми оставя послания във вид на предозирани сънища. Онази сова в комина също прелита край прозореца, но нямам спомен от ...
824
7
Драги ми приятелю,
не знам дали знаеш, че съвсем не ме познаваш. И аз не познавам хората, макар че често мисля, че знам много за тях. И аз не познавам теб, познавам уханието ти, знам колко точици има в очите ти, знам колко секунди държиш цигарения дим в устата си, знам кога се усмихваш насила, знам ...
не знам дали знаеш, че съвсем не ме познаваш. И аз не познавам хората, макар че често мисля, че знам много за тях. И аз не познавам теб, познавам уханието ти, знам колко точици има в очите ти, знам колко секунди държиш цигарения дим в устата си, знам кога се усмихваш насила, знам ...
686
Аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!!! Боли!!! Едвам дишам!! Задушавам се!!! Умирам!!! Закашлям се от липсата на кислород и гърлото ми се дере няколко секунди... Вдишвам бързо и надълбоко, издишвам по същия начин. Лицето ми е мокро, солените сълзи вече започват да дразнят кожата ми. Погледът ми с ...
877
1
2
Ти какъв си? - пита ме шофьорът и подкара колата.
- Продавам зеленчуци на пазара - казвам му аз.
Излъгах го, разбира се. Не сме толкова близки, че да му давам отчет.
- А тези книги какви са? - любопитства пак той?
- Мои са. Пиша книги - осведомявам го. ...
- Продавам зеленчуци на пазара - казвам му аз.
Излъгах го, разбира се. Не сме толкова близки, че да му давам отчет.
- А тези книги какви са? - любопитства пак той?
- Мои са. Пиша книги - осведомявам го. ...
673
5
На всеки се случва. Предполагам. Идва понякога един такъв момент, в който ми се иска да подредя живота си. Да го събера. Като се огледам, виждам толкова много разпилени частици. Парчета живот. Разхвърляни в годините. Възможно ли е да бъдат степенувани, номерирани, картотекирани? Едва ли. Но понякога ...
875
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
