Седя и слушам ритъма на нежната песен, онази песен, която ме изпълваше със страст, онази песен, която ми навяваше куп спомени за теб и мен.
Представи си, аз, ти и полъха на морския бриз. Пронизващият ти поглед, вцепенен в мен.
Представи си, нощта, която най-дълго си чакала, онази романтична и разчув ...
Игрите на издръжливостта:
Когато концентрацията ти изневери
Ден 1 - В търсене на подслон...
Моят отбор беше изплетен от много различни цветове. Още като чух имената на някои от съотборниците си като например Марисол, Игор и Бианка, бях сигурна, че не са американци като мен.
Веднага след като потегли ...
Бабунките, които разклащат колата на път за морето
Онзи ден стъпих на камъче.
Стъпалото ми никога няма да го забрави.
Ала аз го забравих.
Беше ми хубаво, морско.
Сега захладнява, а дъждът вали ли вали. ...
ГРОЗДОБЕР
- Е-хе-й-й-й баджанак, хайде бе, хайде, че кое време стана – провиква се уж сърдито и припряно Вичо, а на сърцето му едно радостно и тупа-тупа. Драго му е на Вичо Честния и как няма да му е драго от гроздобера, като винцето и ракийката отдавна свършиха и то не само неговите, а и на баджана ...
Зимна приказка
Тази вечер къщата до реката бе необичайно жизнена. Въпреки че цялата бе затрупана в сняг, нямаше прозорци и врати и имаше вид все едно всеки момент ще падне в покритата с лед вода, точно тази вече излъчваше някаква топлина и уют. Нещо, което не е нормално за къщи, изоставени преди пон ...
Рецепта за приказка
Най-после съм в леглото. Сама. Време е да помисля по случилото се от деня. Странен ден, дълъг и преплетен с неочаквани случки, срещи, емоции...
Забравих вкъщи телефона, ядосах се.
В училище ме посрещна усмивката на любим човек и мигът ми стана светъл.
А след това на връщане към в ...
Нощ е. Аз и тя спринтираме през адски гъста гора, има доста храсталаци покрай едва забележимата тясна пътека. Гонят ни освирепели вълци... има пълнолуние и силуетите ни се открояват в полумрака... държа я за ръка и я водя, а тя ме следва... чува се засиленият ни, ускорен дъх, изморени сме, аз съм ср ...
Аз и Магьосника бяхме заедно повече от петнайсет години. Той беше известен илюзионист и хората му бяха дали това прозвище заради неговата ловкост, но аз вярвах, че той наистина притежава магически способности.
За неговото минало знаех кажи-речи толкова, колкото и за своето - тоест почти нищо. Имах с ...
Тъмнината е зло, Светлината е зло...Тъмнината е зло, Светлината е зло...
Отворих рязко очи и остра болка прониза главата ми. Опитах се да фокусирам поглед, но всичко ми беше замъглено.
Огледах се примигайки, но отново нищо не можех да разпозная, освен, че беше тъмно. Изведнъж се чу някакъв шум иззад ...
Игрите на издръжливостта
Хеликоптерът се доближаваше. След дълго и изтощително пътуване, той най-после се приближаваше към дестинацията на тридесет и шест човека. Тридесет и шест човека, включително и аз, които са се решили и са готови да разберат колко са издръжливи всъщност.
Как разбрах за Игрите ...
Загубих се в горите над село Балша.
Аз често се губя, дори в София, дори в познати райони. Губя се, защото на моменти се се разсейвам така, че се увличам в мисли, вдълбавам се в себе си и околният свят изчезва напълно. Разходките се превръщат в безцелно бродене и единственото, което придобива значен ...
ПЪРВА ГЛАВА
Тайра Лоукър си проправяше път в гъстата тълпа по улиците на Ню Йорк. Оставаха й пет минути, за да не закъснее да отвори бутикът си за дрехи. Защо никога не й достигаше сутрешното време вкъщи да се приготви за работа? Вече не можеше да преброи, колко пъти вместо тя да отвори го правеше н ...
Полуделият от четене
(Изповед)
Аз съм син на Моцарт и внук на Арамис от "Тримата мускетари". Което ще рече - правнук съм на Исус Христос, баща на Аллах, племенник на Буда. И брат на Еразъм Ротердамски, при когото изучавах в продължение на 13186 дни "Десет малки негърчета" от Агата Ктисти. Живея в че ...
Не знам какво ме прихвана така изведнъж, ама ми се върнаха изневиделица рояк картинки от едно отда-а-авна минало време. По принцип за всичко си има причина, нали така? Ама де факто, откъде се взеха, знам ли? Аха! Знаех си! Има круша опашка. Замириса ми. А това няма как да го объркам никога. Замириса ...
Беше застанал пред огледалото.
Отсреща го гледаше тясно скулесто лице, прав нос, тънки вежди, извити над големи отворени сиви очи със зеленикави пламъчета. Бледа кожа в контраст с тъмна мека коса, дълга почти до раменете. Лице на двайсетгодишно момче, взиращо се в овално огледало с дървена резбована ...
Когато се родих, можех да бъда „той”, „тя” или „то”. Можех да бъда и „те”. Но не съм нито едно от тия. Първо, трябваше да потърся „име”. Така е. Щом съм неназовимо, значи не съм. Но виждам, чувам, усещам, следователно осъзнавам и съм. Но какво съм?! Идея, Вариант, Неизвестно, Същество, Елементи, свъ ...
Виното блестеше като нажежена червена лава и имаше неприятен вкус. Оставих го настрана. Вдигнах капака на подноса пред мен и намерих под него да лежи задушен заек върху зелено каре от маруля и малки навити лозови сърми във формата на турски възглавнички, върху които заекът беше положил морно главата ...
My alarm rang, it was 6.30 in the morning. I slowly opened my eyes hoping it 's not time for school. Damn, it actually was time for school..
I was alone like every normal day, my mum and dad left me alone because they spend more time working in another country than staying with their daughter at hom ...
Миа не се заблуждаваше. Обичаше да се наслаждава на усещанията си, на младото си и стегнато потящо се ежедневно във фитнеса тяло. Все пак защо иначе биха били всичките диети, упражнения и какви ли не разкрасяващи терапии.
Бягаше по пътеката във фитнеса, замислена и вглъбена в себе си. Бе на 23, а им ...
Яна и Гено
Ех, че симпатично семейство бяха Яна и Гено. Шумни, весели, забавни и щастливи. И добри. Всички ги обичаха. И те се обичаха. От деца, та до днес. Рано се бяха оженили, но дълго останаха само двамата - цели петнайсет години.
Най-после решиха и осиновиха Митко. На три годинки. Сякаш им беше ...
Безсъниците на една надежда Финал
Дните се заредиха един след друг като малки и съвършено еднакви стъклени топченца на броеница. Рамона бе като робот, който бе програмиран за много дълго време да извършва едни и същи повтарящи се действия – ставане, отиване на работа, работен ден като в просъница, т ...
Нефела кимна на Хелиос и отмести поглед от него. Отново очите ѝ се взряха в тези на Лина. Сякаш разчиташе всяка нейна мисъл.
- Приятно ми е. - накрая каза Нефела с топъл майчин глас
- Как можем да стоим на облаците? - бързо прекъсна запознаването Макс.
- Облаците са много специални. Хората са глупав ...
ПЕСЕНТА НА КВАЗИМОДОТО
Всеки ден го срещам. Все някъде между 5 и 5.30, кога ходя до рибния пазар. Не съм виждал човек с по-грозно лице. Може би на кино, но в реалността, не. Няма да се опитвам да го обрисувам, защото надали и Юго, или път Петьофи биха се справили.
Винаги носи вечната си платнена тор ...
Споделям тази история, не за да търся съчувствие. Нито пък имам нужда да предизвикам нечий присмех и болезнен сарказъм. Тя сама по себе си беше съвсем достатъчна да разтърси мъжкото ми его като мокро коте, да срине дълго градения ми имидж на безгрешен мачо и да превърне напращялото ми мъжко самочувс ...
Някъде там, между десетките лъскави и натруфени магазини на летището в Ню Йорк, на една метална и мълчалива пейка седеше тя, вперила търсещ влажен поглед в таблото над нея, показващо заминаващите полети. Имаше още време. Студените бели светлини над нея бяха в тон с металически равнодушния глас на ди ...
До този миг не бях усетила онази горчива тръпчивост по тялото ми, която нахлува само когато съм едновременно тъжна и щастлива... Лятото си отиваше, а толкова много обичах да се разхождам боса. Обичах топлият вятър да пръска на посоки косата ми. Така се чувствах най-красива. А сега времето, в което с ...
… Много ще ми липсваш. Но всичко приключва тук. Не ме разбирай погрешно, аз искам да съм с теб. Но не по този начин. Не повече.
През тези три месеца, в които бяхме заедно, аз все се надявах, все очаквах нещо да се промени… И вчера осъзнах, че всичко ще си остане същото. Аз ще продължа да се надявам, ...
С напредването на годините светът се смалява. Това прозрение осени Пешеходеца в един горещ юнски следобед, докато наближаваше булеварда, разделящ квартала от централната част на града. Къщата отсреща беше синя.
Пешеходеца се замисли.
Сигурен бе, че тази сграда бе жълта или кафява. Осъзна, че не е из ...
- Савина! Сто удивителни не стигат ,за да изразя чувствата си към нея.
Така започна разказа си Таня.
-След като взех документите и ги прегледах, тръгнах да я търся,за да се запознаем.
-Ей там в онази група е.
Отидох там. ...
Дали беше цветът на очите ти, в които мога да се взирам безкрайно. Или беше цветът на косата ти, който е като пламъка, горящ в погледа ти. А може би беше гласът ти, който кара всяка част от мен да потъва в безкрайността щом го чуя. Така и не разбрах кое ме плени така силно и безвъзвратно, но знам, ч ...
Приятел - близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения (тълковен речник).
...
Седя сама в стаята си. Тихо е, тъмно е, спокойно е. Пия бира и си мисля за живота, за бъдещето, за миналото, за настоящето, какво се случи днес, вчера, изминалата толкова бързо една година. Мисля си, колко ...
Знаех, че ще дойде. Никога не съм я чакал с нетърпение, даже тайничко съм се надявал, че никога няма да се срещнем лично. Бях слушал доста за нея. Някой я описваха като красива, достойна, носеща свобода и като неизбежен предвестник на едно по-добро време и място. Според други тя беше грозна, студена ...
Мила лельо Есен,
пиша ти това писмо, защото не успях да се свържа с тебе по телефона. Изглежда пак мишките са ти изгризали кабела както миналата година. Трябва да заредиш капани навсякъде – по полетата, в избите, да поставиш мрежи и да запушиш всички отвори, дори и на покривите, но не слагай от наше ...
Глава тринадесета
Шести полицейски участък беше окупиран от партизаните. Тук беше щабът им. От тук те командваха не само Столицата, но и по-голямата част на страната. В малкото дворче пред старата червена сграда на участъка беше пълно с въоръжени мъже. Сред тях се мяркаха и няколко жени. От време на ...
Мариян
Дори и за миг не предположих как тази: чудновата и граничеща с абсурдното история, от изпълненото със странности житие на съквартиранта ми Мариян, ще успее, трайно, да се настани в съзнанието ми. Разказа ми я вчера и ден по късно, тоест днес, ми изглежда невъзможно да се отърва от кошмара ѝ в ...
Джони ми се обади. Да ми каже официално, че Мара нямало да отиде. Та да потвърди поканата си, де, и да ме пита дали да ми купува репички. Много обичам кръгчета от репички, отгоре със сиренце. Всяка година до сега съм ходил на рождения му ден. "Националния празник на Джони" - така го нарича той. Отка ...
- Чудно и страшно обезлюдяват българските села! - подхвана Желко, бивш лесничей с хитри очички, цепка вместо уста и брезентова шапка, която разправяха, не свалял, дори когато спи – А най-тъжно се изпразват планинските села! - добави сякаш искрено и с тъга.
Печката пукаше тихо в средата на стаята, дъ ...