4 268 резултата
Щърм заговори бързо и на висок тон, изправен пред всички съветници и управника:
- Както сигурно всички тук знаят, след войната с таласъмите ,настоящият управник Кайсен, се завърна победоносно и с Евъруел са провели таен разговор, без знанието на съвета. Както помните не ни дадоха много информация за ...
  461 
Навсякъде из двореца се разхождаха слуги или други гости и обитатели, но етажът, където бе стаята на Рамая, бе напълно празен. Тамеш им обясни, че са я преместили в крилото за гости, тъй като не е могла да изтърпи дори присъствието на сестрите си в съседните стаи. Нейната стая бе в дъното на дългия ...
  378 
Глава тридесет и пета – за вълшебните учебници
На обяд, разбира се, се разделяме. Прекалено скъпо излиза храненето навън – и от икономическа гледна точка, и поради психиатрични причини ха не си се прибрал овреме. Та си хапвам хубавичката в къщи, дремвам геройски за десет минути, зяпам някакви не зна ...
  456 
Глава тридесет и шеста – за медицината и нас
Обаче, слънцето пак излезе иззад облаците – като разярен китаец. И реших да се скрия на сянка. Защото не ми се ходеше пак в болницата. А пък имам едни спомени от леченията…Мани, мани!
Отидох, например, зимъс при джипито на квартала. Оплаках се -нещо гърло ...
  490 
След много часове на бърза езда, в далечината, пред групата конници се видя градът Толхаус. Когато по обед наближиха по-малката крепост в началото на източния мост, който водеше вътре в града, те бяха посрещнати враждебно, от много войници с опънати лъкове и арбалети и пред затворена порта. Боецът н ...
  480 
Глава тридесет и трета – за дребните разговори, ползата от разделното хранене и чистенето на инсталациите
И тогава дойдоха двама – мъжът на булката-мазохистка и Митето. Първият я спаси, отвеждайки я набързо, вторият седна при мен. Ние с Митето, както се сещате, сме стари дружки. Ех, кога бяха ония м ...
  435 
Глава тридесет и четвърта – за мъжката воля и свобода
Обаче, дойде Кольо и ни отърва от политиканстването рано-рано. Бръкна в джоба, извади някакви банкноти и рече, че ще черпи. Имало за какво. Ние се опитахме плахо да възразим. Плахо, защото внимателно крепяхме халбите. А той вдигна своята:
- Е, на ...
  386 
Елизабет осъзна, че не се бе връщала на площада от Лунния фестивал. Оглеждаше се смълчано, докато Сам крачеше към него по алеите на парка, обрамчени от дървета, които растяха толкова здрави само заради магьосниците и сянката, която скалата, където дворецът се помещаваше, хвърляше. Не знаеше точно ка ...
  419 
Глава тридесет и втора – за разните мъже и господарките им
И ето – на другия ден вече сме. Познайте къде? Правилно – пак при Ванката. Ама съм само аз, нещо избързал часовникът. Тъкмо викам едно кафе и се стряскам. Самотната дама на съседната масичка се надига, разкрещява, заразмахва ръце. Непознаващ ...
  432 
Глава тридесет и първа – за Гъливер и пазарната икономика Е, заспа детето – още в началото. Иначе как щях да ви разкажа тая приказка, подходяща за „Лек ден, възрастни!”? Аз пък се сетих за още една – пак модерен вариант. За Гъливер. Та, след като се люшкал седмица по вълните, блъскан от ветровете, м ...
  356 
Конниците препускаха бързо през мочурищата в посока запад, към града Толхаус. След като Грен се бе изравнил с командир Щърм в най-предните редици на тежко бронираните яздещи мъже , старият войн рече:
-Искам да си вдигнеш ръкавите до лактите!
Избраникът на Божеството нямаше как да избегне ситуацията, ...
  522 
Сутрешните лъчи на слънцето огряваха в червено и оранжево лицето на статуята на Ну‘Ахра. Денят едва започваше, но от пустинята духаше горещ, сух вятър. Ако се съсредоточеше, Сам можеше да усети миризмата на бунището извън града. В момента обаче да се концентрира му бе трудно.
Стражите от храма се бя ...
  615 
Грен и Гравин стояха седнали, с вързани крайници отзад в неудобната каруца, която се подрусваше силно от време на време, докато пътуваха по широк, неравен път на изток, навътре в блатистите земи. Бяха заобиколени от мочурища и тръстика, до където стигаше погледа, като на някои от хълмовете, издигащи ...
  505 
Глава двадесет и девета – за бизнес приказката „Кафене при мъртвата принцеса”
Абе, наприказвахме се едно хуууубаво…А после, обещали си с пенсионерско безгрижие среща в утрешната евентуалност, се разделихме.
Пък в къщи – пак радост. Младите заминали нейде на гости и оставили внучето. Дето вика жената ...
  314 
Глава тридесета – за другия вариант на приказката
… И значи, сложили джуджетата Снежанка в един стъклен ковчег, пък я занесли на върха - да чака обещания принц. Да, но оттам минавала магистрала, та маса народ се навъртял.
Зяпали, обсъждали, чакали и те чудото да видят, на внуците да разказват.
А едн ...
  677 
ПЪТУВАНЕТО
“Теория на молекулярното топене”. Няма публикуван такъв материал.
Автентичен е, провери го!
Вече го направих. Богат си, човече! Давам ти три хиляди за него.
Калорид не се съгласи: ...
  1001 
Бяха изминали няколко дни в движение, като двамата другари лагеруваха всяка вечер край пътя, водещ на североизток, хранеха се и преспиваха. Горите около тях постепенно оредяха и бяха заместени от обширни поля със суха, висока трева. Грен и Гравин срещнаха няколко конника, които само ги подминаха бър ...
  569 
Елизабет отвори очи в стаята, която Сам бе направил за нея на скалите. Нещо не беше наред. Обстановката около нея бе мътна, а ако се концентрираше върху определен предмет, имаше чувството, че всичко останало играеше и се променяше в периферията. Точно като сън.
– Сам? – повика го несигурно.
Излезе в ...
  412 
Глава двадесет и осма – за нашето евроатлантическо цивилизоване
Ама пак не тръгнахме веднага, защото на Митето му дойде музата. И взе да прави коктейл от политика, евроатлантизъм и народопсихология, добавяйки малко политиканстваща политпсихиатрия. Ама цяла реч му дръпна. И ние бая време го слушахме ...
  351 
Грен видя как помощникът му предвидливо дръпна спирачката на каруцата и светкавично се метна отзад в нея, като се прикри в товарното й отделение. Избраният войн пришпори коня си напред като вдигна меча си над глава с дясната си ръка. От храстите от дясно политнаха стрели, като две от тях, се забиха ...
  471 
Глава двадесет и седма – за тежкия път към дома
Та взехме ние парата и отидохме да ливнем по едно малко при Ванката. Там, разбира се, си е полупразно. Обаче, беше дошъл комшията Сашко. Артистчето, бе! Дето предната седмица го гледахме в „Отело”. Ама слаб артист! Толкова се мъчи да удуши тая Дездемон ...
  280 
Глава двадесет и шеста – за деноминацията и минавките
Добре си бяхме преди да ни деноминират. Дотогава властите ни нямаха и за 5 стотинки, а сега... и с компютър не мога го изчисли. Но с всичко се свиква. Отначало е терсене. Но, както казват професионалните професионалисти и професионалистки – иконо ...
  311 
Винаги й бе харесвало да го целува, но този път усещането за устните му бе единственото, което тялото и съзнанието й можеха и искаха да възприемат. В началото то бе почти на ръба да бъде прекалено, да я погълне тотално, но после пръстите на Сам в косата й разхлабиха хватката си, а целувката му спря ...
  497 
САЩ
Ню Йорк
11,00 ч.
Една бяла Чесна, собственост на корпорация Интер прима, се приземяваше на летище Джон Кенеди. Самолетът леко докосна пистата и се приземи успешно. Двумоторният самолет рулира и спря на частен терминал номер пет.
Към кацналата машина, след като бръмченето на моторите й утихнаха, ...
  411 
Глава двадесет и пета – за доброто погребение
- Добър вечер. Да, фирма "Златна пица" е... Да, точно където трябва сте попаднали... Ние сме майстори на пиците... Ето - покрита е с малки късчета месо, зеленчуци, подправки... Искате по-лютичко? Готово - добавям къри... Аааа, родно люто? Ето-лагам някол ...
  696 
Докато се движеха на изток по пътя заобиколен от гъста гора, тъмнината бе започнала да става почти непрогледна около тримата спътници. Бел спря коня си и се обърна към двамата приятели, които се движеха на няколко метра зад него:
-Смятате ли да лагеруваме скоро господа или предпочитате да пътуваме п ...
  443 
Зад нея Чарли се пресегна и прегърна и двамата.
– Да не си посмяла да ни плашиш така отново.
– Ще се опитам. – обеща задавено.
Не знаеше колко време останаха така. Никой от тях не изглеждаше да има намерение да я пуска скоро, а тя, макар да чуваше сърцата и на двамата като топовни изстрели в ушите с ...
  429 
***
Някъде към полунощ, след като доста питиета бяха изпити от жените, се появи надежда за качилите се на борда мъже всички задръжки да паднат в предстоящото опън чалга парти.
Вези Бронксли учеше в Източноевропейския Американски университет с един колега студент от Чехия с богат баща, който притежав ...
  443 
Конникът със сивото си наметало и качулка водеше коня си бавно напред по пътя, без да поглежда назад към Грен и Гравин, които се движеха малко по назад от него и говореха шепнешком.
-Какво видяхте в мислите му , сър? Може ли да му имаме вяра?-рече тихо птицата и погледна към новия им мистериозен спъ ...
  438 
Светът се забави, докато Сам наблюдаваше как Елизабет пада назад, а кръвта й се плиска по пода, обагряйки всичко в червено. Сенките му се спуснаха и я хванаха, полагайки я на пода, а в главата му имаше само една мисъл: тя умираше. Беше я загубил. Вещицата я беше убила. Тялото му беше реагирало само, ...
  734 
Глава двадесет и четвърта – за опашките и скъсяването им
Стоим с Митето комшията на опашката в пощата, пенсиите чакаме, интересни разговори водим, интелигентни хора слушаме.
- Ох, Боже, Боже - вика дребната бабичка отпред - какво доживях, боже! Едно време ни учеха, че България е земен рай, а се оказ ...
  315 
Глава двадесет и трета – за сериалите и наш Пешо
Платиха си жените, заминаха по своите женски проблеми /къде има по-евтина салатка, какви обувчици пуснали на нищожни цени, кой кога къде коя какво правил/, а ние се поумълчахме. Щото всеки се сети за своята кака Дана у дома. И тихо се замолихме дано с ...
  335 
ГЛАВА ВТОРА
НО МАСК ПАРТИ
Франция
Средиземно море
16,30 ч. ...
  430 
Сам не можа да чуе думите на Лиат, защото ушите му пищяха, но видя как Елизабет замръзна при вида на лакея на вещицата. Просто се вкамени, сякаш е видяла призрак, а после беше късно. Един от стражите на Малора я халоса по главата, поваляйки я на земята. Сам за пореден път се опита да опъне оковите н ...
  393 
Глава двадесет и втора – за кака Дана и оправянето
Пък на съседната маса пак сложиха морни мощни телеса комшийката кака Дана и някаква нейна позната. Кака Дана бе, от първата част я знаете. Дето щеше да изкупува дрехите от една виенска фирма за химическо чистене.
Оная, заради която картечница млъква ...
  313 
***
Вези шофираше жълтия си Шевролет Корвет по една улица застлана с гранитни паветата.
На километър по-надолу се намираше бистрото Льо Френч кафе и той отиваше там, защото имаше среща с Тики да пият кафе и да рутят мацки.
Младият мъж се загледа в цъфналите кестени наредени в редица по тротоара на у ...
  625 
Грен сънено oтвори очи събуден от леко стържене на метал и тихо тананикане.Чувстваше се тревожен може би заради сън, който обаче не успя да си спомни. Видя Гравин, клекнал над вече запален лагерен огън, да си пее тихо някаква мелодия и да приготвя закуска в плитка тенджерка без капак , с дълга дърве ...
  480 
Ушите на Елизабет пищяха пронизително, а остра болка пулсираше в главата й и преминаваше по целия й гръбнак. Чувстваше се така, сякаш я бе прегазила карета. Трябваха й няколко мига да осъзнае, че тогава може би щеше да е по-добре.
Магията на Велахе. Лизи не си спомняше нищо, след като щитът на Чарли ...
  429 
Глава двадесет и първа – за нас и пържените рибки
Слушах го аз, слушах го… И за сетен път се убедих какви сме шаранчета. Което не е ново, де…
Животът се е зародил във водата, твърдят биолозите…
А сетне рибите излезли от водата и тръгнали да стават хора. Освен тези, дето вече били уловени и чирозиран ...
  297 
Посвещавам романа на моята дъщеря Дина.
Д. Сираков
Историята и героите са измислица – техните прилики с действителни лица и събития са случайни и изцяло непреднамерени. Всички съвпадения са плод на авторската фантазия.
От автора
Д. Сираков ...
  681 
Предложения
: ??:??