2 822 резултата
Utera – страховитите космически контейнери, се носеха стремглаво из безбрежната вселена, пронизваха галактичните празнини и бяха докрай безразлични към красотите на нищото. Хаосът в тяхната подредба отстъпваше единствено на неизменната им обща посока. Досущ еднакви, Utera представляваха стоманени тъ ...
1045
Глава осма - Сянка и светлина
Въпреки купчините обгорени кости по пода и почернелите камъни по стените, сега тунелът беше много по-приветлив. Вече некромантът вече не беше тук, а лежащите тук кости никога нямаша да се вдгинат повече. Светлините над главите на петимата ги успокояваха и разсейваха мра ...
Въпреки купчините обгорени кости по пода и почернелите камъни по стените, сега тунелът беше много по-приветлив. Вече некромантът вече не беше тук, а лежащите тук кости никога нямаша да се вдгинат повече. Светлините над главите на петимата ги успокояваха и разсейваха мра ...
1273
1
Детски плач огласяваше цялата планина. Ехото на току-що падналата лавина се опитваше да го заглуши, но лекият ветрец сякаш усилваше риданията на новороденото дете. Магьосниците, които минаваха през подножието на планината чуха този вик за помощ. Дългът им ги накара да потърсят източника на шума.
Няк ...
Няк ...
2389
2
Глава седма - Мъглата изчезва
Нямаше и следа от спокойната ясна нощ, която четиримата бяха оставили току-що. В гробищата всичките им сетива се напрягаха, но въпреки това само се лутаха безцелно. Мъглата беше гъста и леденостудена и закриваше почти всичко от погледа им. Освен това беше и ужасно тъмно ...
Нямаше и следа от спокойната ясна нощ, която четиримата бяха оставили току-що. В гробищата всичките им сетива се напрягаха, но въпреки това само се лутаха безцелно. Мъглата беше гъста и леденостудена и закриваше почти всичко от погледа им. Освен това беше и ужасно тъмно ...
1303
6
"Дай свобода на душата си. Тя е жива вода. А водата няма спиране. Тръгне ли, дава и отнема. Бъди извор и стани река заради мен. Аз ти обещавам, че където и да съм, душата ми ще бди над теб.
Прости и сбогом..."
Намерили само това. Десетина реда, надраскани набързо - единствения спомен от мен.
Дадоха ...
Прости и сбогом..."
Намерили само това. Десетина реда, надраскани набързо - единствения спомен от мен.
Дадоха ...
1425
3
В живота се случва да разбереш истината за себе си. А истината – такова е естеството й – никога не е приятна.
В живота се случва човек да убие. Но има един, когото човек при никакви обстоятелства не бива да убива. Това е онзи, който носи истината.
В живота се случва всичко. Но само едно нещо се случ ...
В живота се случва човек да убие. Но има един, когото човек при никакви обстоятелства не бива да убива. Това е онзи, който носи истината.
В живота се случва всичко. Но само едно нещо се случ ...
1221
3
Невидимо присъствие
Това бе третият път, когато Катрин Формар се преместваше да живее и то само през последните две години. Около нея винаги се случваха странни неща и това плашеше съседите или я караше да се чувства толкова неудобно, че предпочиташе да се премести отново. Дори не можеше да се спомн ...
Това бе третият път, когато Катрин Формар се преместваше да живее и то само през последните две години. Около нея винаги се случваха странни неща и това плашеше съседите или я караше да се чувства толкова неудобно, че предпочиташе да се премести отново. Дори не можеше да се спомн ...
938
1
Глава шеста - Сенките се удължават
Нощта беше безоблачна и лунната светлина обливаше в сребристи талази цялото смълчано почиващо село. Прозорците на къщите не светеха, а отразяваха сиянието на луната. Сребристата светлина обливаше всичко и придаваше призрачна прозрачност на самата тъмнина. Въздухът ...
Нощта беше безоблачна и лунната светлина обливаше в сребристи талази цялото смълчано почиващо село. Прозорците на къщите не светеха, а отразяваха сиянието на луната. Сребристата светлина обливаше всичко и придаваше призрачна прозрачност на самата тъмнина. Въздухът ...
1156
3
Това съм го писал доста отдавна и е на много ниско ниво, но все пак реших да го споделя с вас. :D
Арената на мъртъвците
Нека се пренесем в пристанищният град Хродонтаулн. Това е най-големият и най-богатият град в южен Дерият. На неговите пристани всекидневно доплават десетки кораби от цяла Натрия. К ...
Арената на мъртъвците
Нека се пренесем в пристанищният град Хродонтаулн. Това е най-големият и най-богатият град в южен Дерият. На неговите пристани всекидневно доплават десетки кораби от цяла Натрия. К ...
2040
2
Глава пета - Неочаквана среща
Рано сутринта тримата влязоха в селото, което току-що се пробуждаше. Химбър беше голямо село, през което минаваше пътят за града Стром. В селото живееха много търговци, пазачите бяха добре платени и добре въоръжени. Химбър беше спокойно, безопасно и процъфтяващо село. Г ...
Рано сутринта тримата влязоха в селото, което току-що се пробуждаше. Химбър беше голямо село, през което минаваше пътят за града Стром. В селото живееха много търговци, пазачите бяха добре платени и добре въоръжени. Химбър беше спокойно, безопасно и процъфтяващо село. Г ...
1384
4
Глава четвърта - Сенки в гората
Тази нощ беше тъмна и студена. Облаците бяха скрили луната и звездите. Дърветата изглеждаха навъсени. Не се чуваха птици. Единствените звуци идваха от тримата пътешественици, които ходеха по прашния път. Техните стъпки отекваха тежко в притихналата гора. Това място бе ...
Тази нощ беше тъмна и студена. Облаците бяха скрили луната и звездите. Дърветата изглеждаха навъсени. Не се чуваха птици. Единствените звуци идваха от тримата пътешественици, които ходеха по прашния път. Техните стъпки отекваха тежко в притихналата гора. Това място бе ...
1248
6
Глава трета - Тревожни сънища
Тримата продължиха по пътя и около час преди полунощ спряха за почивка.Кел накладе огън и сложи един сочен и вкусен шаран да се пече. Ан стоеше облегнат на едно дърво, мислите му се губеха някъде в безкрайността и гледаше към Кел. Елфът си мислеше какво ли прави сега Ел ...
Тримата продължиха по пътя и около час преди полунощ спряха за почивка.Кел накладе огън и сложи един сочен и вкусен шаран да се пече. Ан стоеше облегнат на едно дърво, мислите му се губеха някъде в безкрайността и гледаше към Кел. Елфът си мислеше какво ли прави сега Ел ...
1348
10
Глава втора - Тъмни мистерии
Ан и Еланор вече няколко часа ходеха по горските пътеки без да срещат някой друг с изключението на един стар продавач на коне, на когото Ан даде няколко жълтици от съжаление и това много се хареса на Еланор. Около половин час след срещата със стареца, Ан, като много опит ...
Ан и Еланор вече няколко часа ходеха по горските пътеки без да срещат някой друг с изключението на един стар продавач на коне, на когото Ан даде няколко жълтици от съжаление и това много се хареса на Еланор. Около половин час след срещата със стареца, Ан, като много опит ...
1328
10
Глава първа - Светлина в мрака
Една забулена в тъмен плащ черна фигура се движеше бързо в тъмната гора под засилващия се дъжд. Фигурата беше насочена към светлината на близката страноприемница. Дъждът и вятърът шибаха по лицето на елфа все по-силно и той реши да усили темпото си. Скоро влезе в стран ...
Една забулена в тъмен плащ черна фигура се движеше бързо в тъмната гора под засилващия се дъжд. Фигурата беше насочена към светлината на близката страноприемница. Дъждът и вятърът шибаха по лицето на елфа все по-силно и той реши да усили темпото си. Скоро влезе в стран ...
1629
11
Искам да летя над дъгата с коз в ръка, да гледам синия залез, да си говоря с розовите кондори. Да плувам в океана с подводните твари, да знам всички тайни, да, това е огромна тежест, но съм готова да я понеса... Шаляляляяя... Животът е прекрасен, любов моя, не мислиш ли?
Аз ще те чакам, любов моя, н ...
Аз ще те чакам, любов моя, н ...
1170
Смъртта на вампира
Поглеждайки назад, той можеше да види целия си живот. Векове се нижеха един след друг като мъниста на гердан. Малко помнеше детството си, но никога нямаше да забрави онази нощ, когато умря и отново дойде в света на хората. Оттам нататък всичко бе един вечен фонтан от кръв, убийств ...
Поглеждайки назад, той можеше да види целия си живот. Векове се нижеха един след друг като мъниста на гердан. Малко помнеше детството си, но никога нямаше да забрави онази нощ, когато умря и отново дойде в света на хората. Оттам нататък всичко бе един вечен фонтан от кръв, убийств ...
1171
1
Дълг ( II част)
Примигнах. Отворих очи и последва още един отбялсък. Ножът на Лина прелетя настрани. На мокрия калдъръм, в сгъстяващия се мрак, издрънчаха две остриета.
-- Ти ще умреш!
Лина замахна напред с друг нож, зад мен войниците се отправиха в атака. Севериан ме сграбчи за ръката и ме повлече ...
Примигнах. Отворих очи и последва още един отбялсък. Ножът на Лина прелетя настрани. На мокрия калдъръм, в сгъстяващия се мрак, издрънчаха две остриета.
-- Ти ще умреш!
Лина замахна напред с друг нож, зад мен войниците се отправиха в атака. Севериан ме сграбчи за ръката и ме повлече ...
1369
2
Моето лично гуру по физика ме светна (един вид просветление даже получих), че според съвременната наука всичко наоколо е в постоянно движение на частиците. Нещо като непрестанно торнадо с вихри и страшна скорост. Поради тази причина, ако не се наслаждавам на всяка секунда пълноценно, то съм я изпусн ...
1467
1
"Бууум!" - чул се страховит взрив и миражът изчезнал. Тогава птицата, както летяла над пустинята към един оазис, изгаряща от жажда, тупнала в още по-горещия пясък. И започнала да бере душа. До нея се приближил един бедуин, пътуващ в същата пустиня.
- Какво се е случило с теб? - попитал бедуинът.
- Е ...
- Какво се е случило с теб? - попитал бедуинът.
- Е ...
1242
3
Отново черно петно... не помня какво съм правил, не помня къде съм бил, нито с кого. След като се съвзех целия ми свят се обърна. Не съм същия. Не съм човека, който бях преди. Промених се по начин, който не разбирам. Хората, които обичам и които ценя, започват един по един да ме напускат... не искат ...
1808
3
Един ден в Рая
Габриел стоеше на един облак и умираше от скука, пак беше наказан заради непослушание. Никой не искаше да разбере младия ангел, чувстваше се толкова самотен сред висшата хармония на Рая. Всичко тук беше убийствено спокойно. На всичкото отгоре никой не го слушаше на общите събрания – к ...
Габриел стоеше на един облак и умираше от скука, пак беше наказан заради непослушание. Никой не искаше да разбере младия ангел, чувстваше се толкова самотен сред висшата хармония на Рая. Всичко тук беше убийствено спокойно. На всичкото отгоре никой не го слушаше на общите събрания – к ...
1354
1
Nick Dracula – My confession
Поглеждам огромната кръгла луна и ледени тръпки пробягват по цялото ми тяло. За първи път от десетилетия я виждам такава. Сякаш всеки миг ще се пръсне от напрежение. Нощта не е особено приятна за разходки, защото всеки момент може да завали, а студът е направо ужасяващ. ...
Поглеждам огромната кръгла луна и ледени тръпки пробягват по цялото ми тяло. За първи път от десетилетия я виждам такава. Сякаш всеки миг ще се пръсне от напрежение. Нощта не е особено приятна за разходки, защото всеки момент може да завали, а студът е направо ужасяващ. ...
1942
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
