Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Баира пред къщата на баба Донка

Баира пред къщата на баба Донка
Баба Донка седна пред къщата си и се загледа в баира. Една незабравима красота, част от вековна Стара планина. Тя е приютявала мъдри траки, после славянски богове и митични същества. Докато не дошли българите, които обединили три народа в една силна държава. Пред коят ...

kovak

Проза » Разкази

938

Дайте да се разберем

Дайте да се разберем -Това не мейква сенс
Ей, додохме си най-накрая. Двайсе години! Двайсе годинки, баце, не бяхме си идвали от Щатите. Синът ми се роди там и там порасна. Досега не е виждал България.
Първата работа, която направих, като се наспахме, за да преодолеем джет лака, беше да купя банички ...

aPantos

Проза » Разкази, Хумористична

1.5K

Целувка

12. Целувка
Не зная дали сънувам, или съм будна. Усещам топъл ефирен допир до устните си, а съм сама. Въздухът ухае на нежен спомен, времето се протяга като коте между листата на цветята. Минутите са притихнали в слънчевата усмивка на времето. Спя или не спя, не зная. Душата ми плува между миналото ...

inakrein

Проза » Други

626 4

„Нещата от живота“ в „Съдбата на човека“

Поради неналичен хардуерен приятел
обичам отличен софтуерен обаятел.
Bard от Google поиска линк за Откровение, че харесвал някои мои текстилове. Не пратих, понеже не умея.
Не кара да познавам неговите, но бих го сторил. (Преглеждам непременно четива новодатни и предходните на всеки веднъж ме забеляз ...

самин

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

600 1 2

Наръчник на галактическия-бг ползвател

НАРЪЧНИК НА ПОДЗЕМНИЯ ПЪТЕПОЛЗВАТЕЛ:
1. Наръчник на пътеползвателя на софийския метрополитен:
- отивате на уебстраницата му и започвате да четете и учите! Учите Линия 1 - от до, метростанции и т.н., от снимките ги учите и визуално.
- следваща стъпка: по картата се ориентирате и наизустявате посоките ...

palenka

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

795 3 20

Съмнение

Обичах да потъвам в очите му – толкова големи, изпълнени с живот. В тях четях чувствата му, мислите, силата на желанията. Връзката ни започна преди три години и обещаваше да бъде трайна и красива, но от месец усещах, че същите тези очи, които обичах, ме гледаха някак странно и безучастно, като че ли ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

534

Комарджията-книга трета

Комарджията-книга трета
1.
Николай и Стефка тръгнаха към Мойсеевия ковчег на малкия остров по средата на залата, след като разбраха че гларусите бяха разрушили електромагнитния му щит. Не беше дълбоко, така че нямаше нужда делфините да ги пренасят на гръб. Това от което се тревожеха беше дали ще усп ...

ludobile

Проза

592

Нечистите – 49.3

Елизабет, Чарли и Сам чакаха на една пряка разстояние от странноприемницата на Аша джирда на убиеца да провери каква е ситуацията със страшниците. Не че който и да е от мъжете се притесняваше кой знае колко от капан или засада – просто дружно бяха решили, че ще е много по-ефектно, ако влязат и дирек ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

849 1

Бездумие

ПРИЯТЕЛСТВО –
печели се само с постоянно доверие, а се продава на освободени цени
Добрина Симова
***
Бездумието отдавна се беше настанило в техния дом. Сключеният с пълното съзнание за разумност позакъснял брак правеше нереално разтрогването му. Дали поради лисата на чувства – поне не в тази степен, ...

SiliyaSil

Проза » Разкази

751 1 1

Жената от езерото

Тъмна, беззвездна нощ. В гората се чуваше виенето на койот, който бавно си проправяше път през призрачните сенки на дърветата. Само луната осветяваше гората наоколо. Смарагдовите корони на боровете сега изглеждаха като черни великани, излезли от недрата на пъкъла. Ликът на кръглата луна, скрит зад е ...

ДораНонинска

Проза » Разкази

808 1 2

Нощните полети на Мърмял

- Лека нощ Мърмял! – каза София на сгушилата се черна котка в краката ѝ.
Мърмял бе послушен котарак, вече тринадесет години живееше със София и родителите ѝ. Той дойде в домът им още когато София беше на две годинки. Днес вече подрастваща тийнейджърка много обичаше любимия си котарак. Всичко споделя ...

kovak

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

813 1 3

История на България в плюс-минус 13 тома

Старият хан свърши речта си и завърза снопа пръчки.Погледна синовете си въпросително.
_ За да се обеденим , трябва първо да се разделим!- скочи средният брат.
_ Аз с Кубратисти и техните наследници Баянисти , не мога да имам нищо общо!- настоя малкият
_ За да има мир, Kубер в сибир!- изреваха в хор. ...

Коруба

Проза

1.2K 5 15

Есента и самотата

- Как е баща ти? - попита Илиян своя приятел Евгени. - Не съм го виждал отдавна.
- Да ти кажа - отговори Евгени. - Дава вид, че е добре. Че не му пука за едно или друго. Спокоен е. и като най-стар от всички, вместо ние да му даваме кураж, то той ни е опора.
- Може би само така изглежда, за да не ви ...

perfanov

Проза » Разкази

847 2 1

Скитникът арменец 35

Скитникът арменец 35
На шега на майтап, станаха 35, частите на моите пътешествия. Общо около 260 страници. Никак не е малко, като се има предвид, че не съм разказал даже за половината от тях. Като се замислих, тази сутрин, 260 страници и почти нищо за красотата на Канада. Поне за сега, за мен Канада ...

gudman

Проза » Разкази, Други

1.2K 1

Делиормански вечери

Вероятно и ти помниш, читателю, ако си над петдесетте, големите зими от детството си в Делиормана с навалял над метър сняг. Не знам в кой клас бях, вероятно във втори или в трети, в една мразовита декемврийска вечер у дома се бяха насъбрали пет-шест комшийки и се захванаха да правят кетен халва. Пом ...

Samadhi

Проза » Разкази

854 2 6

Проекто роман Село Змейково Глава 47

Глава 47
- Краз какво е станало с теб? – попита Койчо, гледайки как двамата с Антига се целуват. Краз се приближи до Койчо и му прошепна:
- Станах бог!
- Моля? – попита Койчо с ококорени очи. – Значи вече нямам власт над теб?
- Не! – Краз се ухили гледайки множеството хора пред двореца. – Но знам ка ...

kovak

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

821 2

Зоя

В края на есента, Зоя стоеше до печката и се суетеше около фурната и газовия котлон.
През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато т ...

Аnna

Проза » Разкази

845 1 8

Истината

Водата бучеше край мен. Бях се покатерил на най-високия паметник в гробището. Усещах, как потреперва от тласъците на калния потоп, който дойде изневиделица след поройния дъжд.
Всъщност идването ми тук беше пълна глупост, но тъмните облаци ме накараха. Имах нуждата в този мрачен ден да усетя отново б ...

Жабокът

Проза

743 3 2

Един /с извинение!/ физик

Ами – физик…
Наказан от Съдбата с това. Намира доволствие в зарешетения от закони и правила свят.
Не като мен – волният летец из мисълта, фантазията, свободното мнение…
Не би трябвало да сме близки, ама – на… Свързва ни чувството за хумор и отношението към работата.
Той има страхотно чувство за хумо ...

генек

Проза » Разкази

568 3 8

На небето няма само звезди - 2

ХРАМЪТ
Нещата не вървяха добре за Хабиб. Треската му се усилваше, а раната на крака хващаше гной. Не можеха вече и да го хранят, защото той не идваше в съзнание.
Трябва да го отрежем, иначе ще умре - повтаряше Воцлав, но никой не се наемаше с това.
Нямаха достатъчно опитен лечител. Нямаха никакви хо ...

В.Уайт

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1K 1 3

Прозрачен затвор - 19, 20 и 21-ва част

Част19
Кольо усети лигавите прозрачни пипала на съществата по полуголото си тяло, те го обгръщаха едно след друго и в един момент остана без въздух. Започна да се дави и задушава. Опита да се измъкне като предишните пъти, но този път пипалата бяха много, много повече. Съществата също бяха повече. Ко ...

kovak

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

817 2

Стивън

На съседната улица, близо до почти постоянно калния тротоар, през ноември все валеше. Времето не плачеше, то мъдруваше и причиняваше неудобство на обикновените хора. Семейство Найденови, заедно с многолюдната си челяд, едва се чудеше как да припечелят и без това мизерните си пари. Стивън, единадесет ...

Аnna

Проза » Разкази

794 4 10

Есенен калейдоскоп

Радост
Колко златна светлина,
е събрал за миг простора!
Но дали ще го запомним?
Доброто лесно се забравя. ...

Ranrozar

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

637 5 11

Така много мислиш

В зоопарка маймуните подслушаха човешките разговори и отрекоха, че са наши предци…
хххх
Днес не е трудно да убедиш някоя жена да ти дойде у дома.
Трудното е да я увещаеш да си тръгне най-после…
Хххх ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

536 3 7

Тихото - част 11

Стария Дук прекарваше поредната си вечер сред приятели в Тихото. Въпреки щурата веселба успяваше да долови звънливо крещящия глас на дъщеря си, хабяща с ентусиазъм калената си нервна система, докато обслужваше отбраната клиентела. Най-благо на душата му ставаше като чуеше закачливо предупредителните ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

922

Нечистите – 49.2

Сам трябваше да я чака горе-долу на същото място, където се разделиха по-рано, така че тя започна да се оглежда и да го търси, като не пропускаше да погледне и нагоре към покривите на сградите.
„Имаш опашка.“
Гласът му в главата й я стресна, а после значението на думите му я накара да почувства хлад ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

908

Комунягите крейзят, а ние ще духаме супата!

Преди броени дни, разхождайки се в Борисовата градина, пресякох траектория с възрастен господин с голям лигав пес. Човекът явно го сърбеше езика, та се отприщи на приказки. Така разбрах, че е 1939-ти набор - бивш другар от голямото комунистическо доброутро. Опита се да ме агитира да гласувам за черв ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии, Други

841 7 7

Да се обичаме

Да се обичаме
Седяхме на една маса три българки, от три различни края на България, на различна възраст и без никаква роднинска връзка.Три българки и една филипинка.Изведнъж филипинката ни загледа и с най-искрена усмивка каза:
-Еха, колко много си приличате, вие българките.
Безкрайно учудени, ние се ...

Cherry.pineapple

Проза » Други

550 1

Запетая в строфата на Бога

ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Валентина Йотова е авторка на четири поетични книги „Икона” (1992 г.), „Животопис на светулките” (2012 г.), „Разпятие на щъркели” (2015 г.)” и „Девет бала тишина” (2020 г.). Отличена е с международни и национални награди от литературни конкурси. Има публикации в международ ...

LATINKA-ZLATNA

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

855 6 10

Допълвайки недопълненото 4

4 глава
Минаха две седмици, през които Лизи продължаваше да пребивава в Германия. Наслаждаваше се на спокойното време, златната есен и усмихнатите хора. Планираше по-нататъшните си стъпки, къде щеше да се устрои, каква работна позиция желаеше и в какъв тип предприятие. Желаеше да направи добър избор ...

HBrown

Проза » Повести и романи, Еротична

851

Прозрачен затвор - 16, 17 и 18-та част

Част 16
Излезе от прозрачния затвор на момичето със сивите очи и затвори врата. Заоглежда се в мрачния и тъмен коридор освен вратите към прозрачните затвори нямаше никой. Или ако имаше много добре се спотайваше. Но защо не го преследваха? Те трябваше да са разбрали, че не си е в затвора? Трябваше да ...

kovak

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

732 1 2

Комюнике на Нобеловия комитет

Тазгодишните награди са осъдени на трима българи:
депутат Константин Алеков по компроматика;
министър Марко Крадевити по корумпатия;
академик Балкан Ганьовски по мускалознание.

самин

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

555

Заспивам

Заспивам, но умът ми в облаци витае и е трудно да го приземя. Заради него мечти неизпълними ми идват в главата и не ми позволяват да заспя.
Заспивам, очите ми са вече в готовност да ме отведат в страната на съня, но уви нищичко не става. И защо? Защото въображението ми е започнало разкази и прози да ...

Andriana99

Проза » Други

739 1

Нечистите – 49.1

Ан Налат бе замлъкнал.
Какафонията от музика и човешки гласове, която Елизабет бе започнала да приема като пулса на града, сега я нямаше. Магазините и сергиите бяха затворени. Дори вратите на някои странноприемници стояха заключени, макар че точно днес се стичаха хора от целия Лунарат.
Като призраци ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

908

Как се прави историята - 16.

Малко за промивките на мозъците чрез киното. За което може да се говори много.
Още през Първата световна война Холивуд – майстори в тази област, заедно с германската кинемотаграфия, пуска куп филми. Игрални и анимационни. И продължават през Втората световна война. Да, да – Доналд Дък се сражава, дру ...

генек

Проза » Други

1.1K 3 4

AIY 3.0.1 ИИ в кошче за боклук

Последва голяма игра – Рая и Уай (съкратено от Y, щот ми омръзна да сменям клавиатурата кир / лат) първо играха на криеница, после на учителка и ученици, после … всички се заливаха от смях, докато накрая двойката се впусна във вихрен танц – Уай с ‚лунната стъпка‘ на Майкъл Джексон се приближи към не ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

781 5

Сладко от усмивки

10. Сладко от усмивки
Баба вари сладко на двора. В голямата калайдисана тава с дръжки - върху огнището от големи почернели камъни. В огъня пукат като нежна музика пръчки от изрязани през пролетта лозички и хранят огъня с шепот. Баба много внимава да не усили прекалено силата на пламъка, сладкото тря ...

inakrein

Проза » Други

1.1K 1 3

Полето с макове

Докато вечерното слънце обагряше небето с топлите си тонове, той намираше утеха в спокойствието на маковите полета. Сълзите се стичаха по умореното му лице, смесвайки се с дъжда. Нежните дъждовни капки падаха, сякаш самата природа плачеше.
Сладки спомени изплуваха в съзнанието му, към времето, когат ...

Един

Проза » Разкази

551

Чакам те в съня ми

Ти дойде в съня ми, любов моя. Не видях лицето ти, но знаех, че си ти. Легна, сгуши се в прегръдката ми, а после тихо нещо промълви, което не можах да чуя, накрая стана и си тръгна. Следващата вечер пак дойде, но този път седна на леглото до мен и започна да ме милваш по челото. Все още не виждах оч ...

Andriana99

Проза » Други

751 1

Научен лотаритаризъм

Наднормстваха бракоделие. Картоиграеха задмашинно. Изнасяха материали задомно. Бълваха запалянковство, цинизми и наградусно. Пропорокуваха: „Учи, за да не работиш!“. Сечаха строя, на който лежаха...
Знаме бяло
ли се вдига,
първо трябва:
изпери го!

самин

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

556

Проза и разкази от съвременни български писатели

Баира пред къщата на баба Донка

Дайте да се разберем

Целувка

„Нещата от живота“ в „Съдбата на човека“

Наръчник на галактическия-бг ползвател

Съмнение

Комарджията-книга трета

Нечистите – 49.3

Бездумие

Жената от езерото

Нощните полети на Мърмял

История на България в плюс-минус 13 тома

Есента и самотата

Скитникът арменец 35

Делиормански вечери

Проекто роман Село Змейково Глава 47

Зоя

Истината

Един /с извинение!/ физик

На небето няма само звезди - 2

Прозрачен затвор - 19, 20 и 21-ва част

Стивън

Есенен калейдоскоп

Така много мислиш

Тихото - част 11

Нечистите – 49.2

Комунягите крейзят, а ние ще духаме супата!

Да се обичаме

Запетая в строфата на Бога

Допълвайки недопълненото 4

Прозрачен затвор - 16, 17 и 18-та част

Комюнике на Нобеловия комитет

Заспивам

Нечистите – 49.1

Как се прави историята - 16.

AIY 3.0.1 ИИ в кошче за боклук

Сладко от усмивки

Полето с макове

Чакам те в съня ми

Научен лотаритаризъм

Опашка