2 862 резултата
Беше дъждовна ноемврийска сутрин. Заедно със едно съседско момиче бяхме се запътили към къщата на една съученичка.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закара ...
  790 
На този свят сме, за да се събудим сутрин, приели фактите за константи...
за да усетим душевните емоции - дадени ни като дар,
за да видим материята, но и криещото се във въздуха,
за да се заслушаме в шепота на миризмата и гласа на глухарчето,
за да проникнем в плиткото и да се загубим, ...
  1212 
И пада сняг.
И обичта се рони,
но късчета остават по снега...
А снежинките любовта не гонят -
остава вечността... ...
  1207 
Представям си как в пространството, където душата ми играе - вали... тогава ми става сякаш по-леко... капките, с тежест, падат по нажежената от болка почва... където буци се търкалят и доразраняват безплодието... където огнени спомени са единствените изкопаеми - огледала на рубини с протъркани от съ ...
  1340 
Целувката му ме остави без дъх. Толкова нежна, така топла и сладка. Гледаше ме. Очите му ми се усмихваха. Лицето му сияеше. Нямаше нужда да казва каквото и да било - блясъкът в очите му го издаваше. Аз вече знаех. Целуна ме отново. Беше толкова хубаво! Да можеше този миг да продължи вечно! Без излиш ...
  1226 
Една изстрадала душа
търси пътя към радостта.
Не искам много неща,
а само една сбъдната мечта.
Да съм волна птичка ...
  851 
Огледална подкрепа
Пролетта дойде и първите слънчеви лъчи докоснаха смръзналата се и студена земя. Природата се разбуди и цветовете на дърветата и храстите създадоха нова картина в очите на хората. Наред с това и птиците започнаха да се завръщат и огласят с хубавите си песни всичко наоколо.
Днес, за ...
  993 
Аз съм толкова широко скроен човек, че винаги ще ти се иска да можеш да ме прегърнеш.
  890 
ЕПИТАФИЯ
Беше роден боец.
Пребори се с живота си
и го премаза.
  858 
Преди и сега
Преди времето с теб минаваше бързо,
никога не беше достатъчно – исках още и още.
Сега времето сякаш е спряло,
всичко е едно и също. ...
  933 
Искам да те докосна с пръсти, за да видя дали си реален. Искам да видя дали си от плът, какво има в теб, искам да надникна под твоята обвивка и да я накарам да се разтвори като цвете след дъжд. Искам да живея и да дишам, да говоря истината от извора на сърцето, от дъното на душата. Искам да сме заед ...
  847 
Усещаш ли днес, че идва пролетта, пристъпя топла и обятията си разтваря, килим от люляци и божури ти постила, омайва те със свежест. Готви се, пътнико любими, готви се за пътя на пролетта, за нейния венец от нарциси и от зюмбюли. Отдай се и тръгни по пътя на пролетта и нейното тръпно ухание, чуваш л ...
  850 
Слънце, Слънце, Слънце… Нощ!
Луна, Луна, Луна… Ден!
Едни лъчи ме галят нежно. Казват ми: „Иди, гони Щастието… Любовта!”
Пей, Слънце, нека целия свят чуе песента ти! Звънкият ти глас достига до мен… Прегръщам те… и слушам мелодичната ти песен.
Грей, Слънце… Нека погледите ни се слеят! Искам да видя с ...
  897 
Колко различни неща можеш да направиш за себе си?
Много чувстваш, много виждаш! Много искаш, бленуваш, събуваш, мечтаеш, чакаш, очакваш, желаеш. Но нямаш! Така като се загледаш, наистина са много, нали? Спомняш ли си когато за последно дефинира думата "инциатива" - когато каза, че ще я поемеш в свои ...
  853 
Мога ли да забравя времето, прекарано с теб и да изтрия ей така щастливите дни...?!
А мога ли да забравя, че те обичах и че давах живота си за теб?!
Всичко друго бих забравила, но не и това! И сега те обичам, но е различно!
... беше някога, вече не е!!!
  880 
Момичето
Аз не съм единственото,
а поредното момиче с разбито сърце,
което страда по своята
несподелена любов. ...
  1154 
Нарисувай ме като картина на морска тематика! Нарисувай очите ми - две тъмни, лъскави камъчета на дъното на океана! Нарисувай устните ми - перки на хищна акула! Нарисувай ръцете ми - две тънки стъбла на водорасло, копнеещи да погалят слънцето! Нарисувай мечтите ми - чайки, зареяни в облаците, слели ...
  885 
Сама
Виждах я как се усмихва,
говори и смее...
Изглеждаше щастлива,
сякаш нищо не се беше случило ...
  1089 
Промяна за миг
Толкова думи неказани,
толкова мигове, оставени в миналото.
Целият ми свят около теб се въртеше,
сърцето ми само за теб туптеше, ...
  1071 
Една целувка, едно докосване, а аз съм тъй щастлива. Ти винаги се появяваш в точния момент и сякаш всичко е една илюзия. Твоята спонтанност ми действа страхотно, стига с еднообразието, нека започне ново начало. Само едно лице като погледна и се чувствам желана и обичана. Всъщност причината за усмивк ...
  869 
Имало едно време...
хората убили времето...
настанало безвремие...
всичко било прекрасно...
сивота погълнала света... ...
  1550 
ЩО Е ПОЕТ?
Душевен ексхибиционист, който без мъка трудно пише.
ПОЕТИЧЕН ПОДЕМ
Състояние, в което изпада поет, нападнат от стадо музи.
ПАРАДОКС ...
  875 
Дъжд
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!
  800 
Държава без народ е като кръг без радиус.
  844 
... Може би по-доброто съчетание 3 в 1 е: Да отиваш на работа с желание, да си тръгваш с удовлетворение и да се прибираш с удоволствие...
  1120 
Зелено жито, морни хора. Жълто поле, палещо слънце. Ясни очи, ясна песен. Леден вик, свъсени лица. Червена забрадка, червена кръв. Мило лице, стъклени очи. Морни хора, тежък труд.
Тежък живот, лека смърт.
  877 
- Нямам думи! - възкликна безработният речник.
  1216 
Дребна душица
Една дребна душица се събрала с друга дребна душица.
Родили си мижитурка...
Подарили свободата на една дребна душица.
Свободата я смачкала... ...
  4346 
Дали само като мечтаеш, можеш да постигнеш това силно желание, което те изгаря отвътре?
Дали само вярата в нещо недостижимо и така желано ще ти помогне да стигнеш до него? Да го докоснеш с две ръце и почувстваш с истинско сърце.
Дали един миг си струва да загърбиш миналото, да се отдадеш на бъдещето ...
  1033 
ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ
Сънувах вятърни мелници. Аз бях голям рицар и знам, че бях много известен, но не мога да си спомня как ме наричаха. Моята цел бе да се преборя с мелниците.
Отначало те бяха малки, съвсем мънички. Почувствах се пред тях като великан. Смазах ги с крак.
Но тогава пред мен се появиха дру ...
  1163 
Отражения 65
Само който е в състояние да критикува себе си, може обективно да прецени околните.
Георги Гълъбов
  1067 
Срещнах те случайно... влезе ти в живота ми като ураган - и ме понесе в своя вихър... от прах и листа, пепел и дим, сняг и огън... отнесе ме - далече и вече не знам коя съм.
Сън ли си, или те има, дали си само в моя ум или съществуваш, чувствам, че ходя по ръба на небостъргач и не знам ако направя п ...
  736 
Огънят наметна червената си пелерина и се опита да опари облаците. Те надничаха закачливо надолу, като деца. Леки, прозрачно наивни и любопитни. Не вярваха в червенината на страха и болката, а само в красотата на синьото спокойствие.
Духна вятър и изплъзна качулката от главата на огъня. Той стана, н ...
  797 
Защо съм такава? Защо вярвам на всичко и всеки, който ми се усмихне? Нима съм наивна или добротата е моята орисница? Непрекъснато съм наранявана и предавана... и защо? Не зная. Аз съм тази, чиито живот е сянка, аз съм тази с празния поглед, аз съм детето, загубило своята играчка. Най-добрите приятел ...
  952 
Черна мъгла, сиви хора. Червен неон. Мрачни лица, задушен въздух. Ледени погледи, проблясващи пури, меко уиски. Червена коса, огнени очи, къса рокля. Бърза уста, лесна обида, рязък шамар.
Мрачна усмивка, ново уиски, нов шанс. Руса коса, мили очи, дълги крака. Бърз комплимент, огромни очи, лек коктей ...
  773 
Миг... вълшебен... неописуем... сякаш беше вчера, а всъщност днес, преди секунди...
Всичко се върти, усещаш пулса на сърцето, то бие силно...
Един миг, един глас, едни думи... изгарящи те.
Как само за миг можеш да се почувстваш желан завинаги... щастлив, както никога досега, като красива магия.
Затв ...
  1502 
Тръгвам някъде, едва ли някой го интересува къде,
но всички питат с фалшиви усмивки на лице.
Нормално - в природата им е да са лицемери,
но после питам себе си "- А сега накъде ли...?"
  1773 
Отражения 64
Една от характерните черти на *Комунизма* е *Диктатурата на мнозинството над малцинството*, докато при т.н. *Капитализъм* същият процес се представя за *Демокрация*
Георги Гълъбов
  992 
Отражения 63
Преди да обвиниш другия, потърси грешката в себе си.
Георги Гълъбов
  1055 
Отражения 62
Към хора от другия пол, които ни импонират, е трудно да се настроим антагонистично.
Георги Гълъбов
  980 
Предложения
: ??:??