Стихове и поезия от съвременни български автори
Тръгва си тихо човекът
Тръгва си тихо човекът.
Сянка и болка. Крачи едва —
глътка въздух... полека.
Фалшива надежда намята. ...
Хората
въртя кръгозора,
събирам насрещните хора -
всички в свойте борби
могат да бъдат прекрасни, ...
Пирати и(ли) Крилати
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...
Огнище за спомен
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...
Потърси ме
убива ме тъгата.
Далече си – незнайно,
накрая на земята.
Без тебе ми е тъжно ...
Защо не ми позволи?
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг? ...
Житейски етюд
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...
Любов
От близо, от по-близо, отдалече.
Когато си до мене, влизаш, сядаш,
мигът усеща се, че става вечен
от малката искра, която гали, ...
Високо в планината
сивее къщичка една,
а долу ниско в низината
далеч останал е светът.
Прехвърлил шейсетте години ...
На дъщеря ми
любопитно всезнайче.
Моето цветно момиче,
пролетно диво кокиче.
Мое щастие — чипоносо, ...
Стихотворението, което написахме заедно с АИ
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз. ...
Кофти избор
секс кукла със изкуствен интелект?...
Таман се готвя да я дупя,
а тя се муси, иска и букет,
па увертюри, думи нежни, ресторант, ...
Спомен
Тежи цветът на бадемите, цъфнали весело в двора.
До момиче с две плитки и рокля на ситни цветя
се смалявам за миг и съживявам невидими хора.
В двора изниква внезапно излак със сладка вода, ...
Морска идилия
Беше привечер - нежна и лятна,
а небето бе все тъй необятно...
Гледах как танцуват вълните
вятърът тихо шептеше в косите ми. ...
Плен
в плен робски на своите чувства
живеем ден подир ден в приюта на охолен, подреден живот.
Изкуствено, лъжовно, изтъкано от грехове - това е нашето съвремие.
Няма мира, няма свян, а единствено пъклен план. ...
Наивно моят вик ли ви звучи?
светът отзад в обоза се клатушка,
по пътя си решение не взе,
дали отрова, бомба, или пушка.
А никой не се ражда за войни. ...
Котаракът Шуши
Къде ли моят ден не лъкатуши?
И криво-ляво – свърши се добре.
Сега във мен живеят двама души –
две противоположности – с тире. ...
Без план
когато още се озъртах,
видях, че в светлото остава,
прашинката да търси въздух...
Безкрайно лека на ревера, ...
Донка войвода
захвърлила фустата и уюта на дома.
В ръка със сабя а в другата с пушката,
борила се в едно с мъжете за свобода!
Не с кърпа а с мъжка шапка на глава, ...
Предутренните часове
На светлината, която
Постепенно приижда
В часовете на
Зазоряване. ...