247 121 резултата
Прекалено много вече станахме
жени без нежност, кротост, мекота
мъже без смелост и без уважение
загубили и чест, и доброта
Къде остават хората без истина ...
  589 
Усещам любовта си като рана...
Ранен от твоята божествена любов,
светът за мен е непотребна пяна
до хоризонта мрачен и суров.
И търся сред морето сиво остров, ...
  713  13  11 
За съжаление, нямам вече това,
което от мен все още жадуваш...
Мълчаната вода и свежите слова
в недрата ми бълбукат; и будува
душата ми, щом стъпките ти чува! ...
  304  13 
Beneath a fluffy cloak of rain-filled clouds,
I hide deceitful smiles, vanities, shrouds.
Like autumn's flowers that gracefully descend,
My dreams with sighs, they never truly end.
Awaiting the winter, glistening and white, ...
  318 
Добър вечер Тъга
Прибирам се вечер у дома
и ме посреща моята тъга.
Добра вечер, госпожо Тъга,
ти си ми любима, не е любовта. ...
  399 
Виновна ли съм
Виновна ли съм, че обичам,
виновна ли съм, че греша?
Виновна ли съм, че те чакам,
когато идва вечерта? ...
  187 
ЖЕНАТА НА ОТСРЕЩНАТА ТЕРАСА
… Жената на отсрещната тераса, щом гащичките свои си простре,
присяда си на мъничката маса в прекрасната си рокля на каре,
запалва си цигарка – и налива в чашлето си два пръста скъп коняк,
и отстрани изглежда тъй щастлива! – а аз съм никой в падащия мрак, ...
  189 
Появи се в живота ми изведнъж и без свян
и като цвете разтвори цветовете си за живот.
И остави в сърцето ми чувство, което не вехне,
и пусна корените си в него, здрави като дърво.
А душата ми преди това беше наполовина, ...
  240 
Няма да забравя тези цветя,
които така и не ги получих.
Най-дълго ще помня това
което така и не се случи...
Най-много ме нарани нежността, ...
  230 
Годините се нижат...
Една след друга,
като мъниста на връвчица
Със тях сезоните,
закономерно следват... ...
  220 
Нали си знаеш, няма правила,
в емоциите на моето Обичане -
Достатъчно ми е, че Любовта
е примата на нашето привличане.
Което повече е от една вселена, ...
  625 
и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде? ...
  694 
Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
  239 
Днес, очаквано, ще е страхотен ден!
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...
  364  14 
,,Поет световен ти си пич!"-
казват близки и комшии.
Казват туй на теферич,
ударили по две ракии.
Хвалят ме тъй гороломно, ...
  539 
МОМИЧЕ ПРЕЗ НОЕМВРИЙ
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...
  178 
Ще дойде есента на мойта лирика,
когато пожълтялата хартия,
подобно пъстроцветните килими,
пътеките със спомен ще покрие...
Признавам си, че малко със носталгия, ...
  235 
Защо ме гледаш... Знам, че те боли.
Очите ти са пълни със умора.
Безкрайно дълги изживени дни
след срещи с непознати хора.
Защо ме гледаш... Няма ли сълзи, ...
  198 
Имам свое място под небето,
знам си вече своята цена,
отдавна в мен отиде си детето,
което вярваше на всьо и вся.
Не че добротата ми е чужда, ...
  513 
The home is where my heart belongs.
Within her eyes it lays
and makes me long to stay,
to feel the warmth
that only sharing soul can bring. ...
  1006 
ЕДИН УЖАСЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...
  187 
Бързите думи
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени, ...
  237 
Без мигли
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...
  233 
Един поглед, гибелна красота,
Трябва да си нащрек във нощта,
Нощ луда, съблазняваща,
Разпалваща страстта.
Един поглед, пленяващ, ...
  292 
Небе, мое вечно небе
безкрая е в ръцете ми.
Гласът ти в сърцето ми-
в кътче отеква и зове.
Небе донесло свободата. ...
  325 
Веднага го получи...
Душата ми получи, твоя зов...
Потрепна във гърдите ми сърцето...
Усетих теб... И твоята Любов...
Не бях отпил... И глътка от кафето..! ...
  272 
ТАМ, КЪДЕТО ЗАВРЪЩАНЕ НЯМА
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...
  286 
ПОСЛЕДЕН ПОДПИС
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...
  171 
Кажи ми колко ли тежи вината
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство, ...
  930  14 
Художнико, нарисувай ми картина
вземи със дъх парченце глина
и върху платното постави
с четка добави и слънце
да изсуши калта ...
  293 
Тръгваш ли? Докосни ме!
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те ...
  163 
Съдбовна среща преживяхме,
пред мен стоиш отново ти.
И пламък, който някога гореше,
запали се отново в две души.
Животът си разказахме накратко, ...
  260 
Пременена в светла дреха,
искам отново да те видя аз!
Ела, дай ми ти добро, утеха,
спаси ме ти от този мраз!
Нявга пламък стопли ми душата, ...
  418 
Тихо. Някъде шуми.
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...
  202 
Как, не знам, не съм виновен,
но все белята ми е дружка.
А как се случва, нямам спомен,
стане ли поредна случка.
А такива, все под строй, ...
  766  13 
Очаквам предизвестие за смърт.
Впоследствие, щастливо погребение,
но рано е за мойта тленна плът.
Дописвам некролог - стихотворение.
Във памет на самотния поет, ...
  566 
Осъмнала съм – със смирение
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...
  364 
С любов ме прегърни
Когато лятото отмина,
налегна ме тъга.
Поисках секси гадже
и лъскава кола. ...
  165 
Завърнах се
Душата ми се стегна
На тясно, се намери в тялото ми...
Заболя!
Реших да я лекувам непременно ...
  246 
Когато вечерта се спусна с обагрено в кръв лице,
отворихме прозорче на тавана с носле към нощното небе.
Загледани към небосвода, лежахме дълго в тишина.
Сиянието сякаш падна, в леглото край моята снага.
Обгърна ме магично, понесе ме по друми в нощта, ...
  616 
Предложения
: ??:??