247 121 резултата
С теб се срещахме средата на времето
и мигът в своя блясък превърна се в ден.
Полетяхме с римите и прие ни небето,
танцуват душите ни несвършващ рефрен.
На времето спряло, потопихме се в пулса ...
  695  16 
Старата църква, измивана от дъждове,
бе добила цвета на старинна икона.
До нея стоеше прегърбен на две
самотник с ръце, като борови клони.
Смълчано облегна се той на стената, ...
  760  12 
ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...
  431 
Градски дъждове обилни –
отидете си от нас…
Харалампи Харалампиев
„Златен прах“ разсипва звуци.
Челопеч – завит в мъгли, ...
  241 
Когато севернякът издуха
докове все по-силно удрят вълните
Димитровден скоро е минал
и дъждовете звънтят по прозорците
От време българина казал е ...
  194 

Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя. ...
  527 
Грешка
Всеки ден ли ще се чудя
виждат ли ме, като тяло?
Защо така в огънят се губя?
Защо сърцето ми е живо, но не и цяло? ...
  170 
Поетите бленуват тишина,
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...
  266 
АВТОПОРТРЕТ С МЕТЛА
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...
  205 
Поетите живеят, за да пишат
и пишат, за да могат да живеят,
с поезията си по-лесно дишат,
без нея да живеят, не умеят.
Но не защото са сърца страхливи, ...
  255 
Различни сезони сме- зима и лято,
но точно това ни привлича.
Сърцето ми топло, на слънце богато,
ще обича, докрай ще обича.
Ще стопя ледовете – непристъпни стени ...
  406  15 
В нощ, когато с тъмни храсти
вятърът си шепне,
в нощ на сънища и страсти
мисля си за тебе.
Като тъмен призрак скитам ...
  259 
Щом приключа тука на земята
и припърхат ангели с криле
с тях ще литна аз към синевата
в синьото, копринено небе!
Е, какво можах, това направих! ...
  235 
Сред болка и във ад
слънце над самотен град
разсейва нощните тъми,
дъждът спря да ръми.
Мило дете, ти се усмихна ...
  396 
Ние всички
отиваме някъде.
Бързаме или бавно вървим,
Стигаме докъдето съдбата ни
е решила да се приютим. ...
  202 
Градът притихнал е, а още не е мръкнало,
вървя замислена по уличките криви,
понесла лист, острилка и моливи,
тъга нечута пак в душата се е вмъкнала.
Присяда, пише, драска, почва от началото, ...
  313 
Гласове фучат край мен,
като забързани автомобили,
натрапват своя си рефрен
да вярвам в конските им сили.
Да чувам шумния им глас ...
  219 
,,Искаш да станеш богат?".
Мечтан е от всеки формат.
Обаче, за да го иска
всеки поема си риска.
За този труден конкурс ...
  494 
Правене
Правене значи изправяне.
"Правият" е името на Слънчевия бог.
Създател и творец.
Такъв да бъде трябва и човек. ...
  233 
Рисува Есента, рисува,
без да има четка и бои.
По стъпките на Лятото пътува
и оставя шарени следи.
И постила пъстрите килими ...
  656  12 
По мои сметки, вероятно,
ще драсна още трийсетина стѝха.
Нарочно ги броя обратно,
понеже иначе ми се увиждат.
Не спира мойто вдъхновение. ...
  267 
С тебе ще я споделя
В света изпълнен със мечти
едно сърце със обич бие,
една любов за мен звучи
в желание да ме открие. ...
  548 
ЖЕНА
... Жената е небе за птици – и майчица на светлини,
със роклица на вихрулици из моя светъл сън ситни,
тя ме посочва, тя ме иска, тя ме избира, тя мълви –
момче, готова съм за риска да тръгнем в дългите треви, ...
  182 
Ако ме обичаш...
ела прегърни ме
Не говори
Тъй простичко...целуни ме...
Ако ме обичаш... ...
  207 
Прехвърля есента
от грозде броеница
във вихър от листа
под опустели жици.
Бродира и реди ...
  286 
Аз, нямам дом в който да приседна
Спокойна пак се радвам на денят
Не знам, защо ми казват, че съм бедна
Аз, праскови сънувам в сънят.
Мечтите си с тежките сълзи изпращах ...
  372 
***
Нещо разбива
светът ни на части.
Или сами, но се къса светът.
С грешно обичане, в счупени страсти
и любовта си превърнахме в съд. ...
  215 
Истината всички знаем...
но за нея нищичко не правим!?
Трудно с нея се живее...
а и нощите бледнеят.
Всички знаем де ни е вината, ...
  261 
«Бабо Яжке със тояжка,
дека ветрове те лашкат
и що носиш на гърба?»
«Зимнина събирах, синко –
ябълки и боровинки, ...
  546 
Стихотворението е посветено на великия Джек Лондон
Сезонът на мълвите ме привлича.
Съзирам в него петия сезон.
И вместо риза своята душа обличам,
за да се скитам пак - моряк на кон. ...
  347  12  15 
АВТОПОРТРЕТ С КАСКЕТ ПРЕД ХРАМА
... когато нямаш никакви мангизи и няма със какво да купиш хляб,
и сам переш кириливите си ризи, и цял ден мъкнеш железа за скрап,
и съчленяваш градските кашони със три въженца простичък сезал,
и книжици продаваш – за милиони, на пейката във своя тъп квартал, ...
  179 
Всеки път когато съм до вас!
Много съм щастлива аз.
Отново днес се смях.
И отново заредена с положителни емоции бях!
Искам да знаете, че сте моето емоционално зареждане, ...
  319 
няма
как - има̀не
баснословно - да е
плод на рукване духовно
  307 
Убиец на куче затварят -
касапин, авджия нехаят.
Животни клети,
но и превзети
или проклети - ...
  223 
Ти ял ли си на гладно шамар
от магистрален пожарникар?!
Все някога това ще се случи...
Обещаното тъпкано ще получиш!
Цяла фурна с хляб обещава ...
  314  10 
Цял живот жонглирам с тъгата. С болката танцувам.
В спор съм със смъртта.
И облечена във ярко „мотли“ се целувам
Със палачите на всички чудеса.
И под гилотината звънчетата ми пеят. ...
  173 
Моята няма китара без звуци
реди тихичко нота след нота,
струните ѝ докосват юмруци
и по нея ми свири животът.
Тя е малка, архивен модел, ...
  245 
Любовта е усмивка!
Вълшебна и нежна!
Далечна и близка
живее във мойта душа.
Любовта ме открива, ...
  167 
Помощ
Да се помогне на някой
Това е възможност за нас.
Може би - и така е - и на нас също помощ ни е нужна
Светът. ...
  233 
Още е небето синьо,
боровинките – червени.
Дъхав здравец от градина
ще откъснеш ли за мене?
Нищо, че са осланени ...
  352  15 
Предложения
: ??:??