247 121 резултата
Луната само ще ни свети
На пръсти в стаята ми влезе,
целуна ме и си замина.
Нощта чертае светлосенки
и вечерта е тъмносиня. ...
  153 
За мене си мисли
Във есента златиста,
във слънчеви лъчи,
душата ми открива
вълшебство и мечти. ...
  454 
Къде сте Вий,творци на нашето аз-буки
Изваяли с перо безсмъртни писмена?
Речта Ви просвети славяните неуки
И с вяра прероди безбожни племена!
Лъчиста светлина във ореол обгръща ...
  419 
Вечер настана, а на небето луната като диамант засия,
морето пееше позната песен, вълните галеха нежно брега!
Там на пясъка все още топъл, като спомен за горещия ден,
седеше човек, в небето загледан, от звездите сякаш пленен!
Лицето му грееше ярко, в очите му тлееше сякаш искра, ...
  227 
***
Ще бъда нейде в полето,
два кокъла с миг опело.
Карма безкрайна. Небето.
И вечност в едно колело.
  286 
Колко омраза има в душите ни...
неволно изкривяваме истини.
Без вина, вина вменяваме...
и на врага ръка подаваме!?
Търсим лесния начин, ...
  293 
За мене си любима книга
и всеки ден си те чета.
На чувствата не казвам: Стига!
Разцъфнали са в пролетта.
Любовна пролет денонощна, ...
  604 
Ако нявга ме разлюбиш
Без причина, без вина,
Всичко в мене ще погубиш –
Гроб ще е за мен света.
Дълго-дълго ще догаря ...
  754 
Футболът ни е в състояние ужасно,
мафията го съсипва от много време!
Тя превърна нещо наистина прекрасно
в машина за пари, но на кого му дреме!?
А един вратар, някога велик, ...
  352 
За миналото просто забравѝ!
Времето не може да се върне!
Напразни са и твоите сълзи!
Съдбата няма как да се обърне!
Не съжалявам! Няма за какво! ...
  178 
В продължения
Къде е любовта, светът и ние,
къде се крие целият живот -
все въпроси търсим, да открием
смисъл, с вяра дните ни да продължат! ...
  223 
НАПИСАНО СЪС СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри! ...
  179 
Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...
  264 
Воюват край далечен бряг
незнайни и богоизбрани
и всеки търси своя враг
и всеки носи свойте рани.
Уж всички вярват в бог, но свой, ...
  362 
Помниш ли
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа. ...
  172 
Обувките ми са червени. Като кръв.
А роклята ми – черна. Като ада.
И ти обръщаш гръб на Рая всеки път
преминеш ли под моята мансарда.
Навярно се вълнува нощният паваж ...
  671  16 
Когато ме викаш,
ме искаш,
когато си цяла желание
в очите, с послание,
а устните ме провокират ...
  359 
Започнаха Игрите на глада.
Избран си, за да оцелееш.
Лотария на сляпата съдба.
Убивайки ще оживееш.
Създадени безброй беди. ...
  190 
Бързо идва баба Зима
и прогонва есента.
Вече слагам зимна шапка
и палтенце със яка.
Моят Мърльо се изтяга ...
  723  21 
Отношение
Отношението е на съзнанието позиция вътрешна.
Тя поражда отношения -
Асоциативни връзки - групи във душата.
На хора и животни - същества. ...
  678 
Някак внезапно, или по-скоро случайно
осени ме чувство изпълнено с радост,
от тихо промъкнала се мисъл потайна,
да се потапям по-често в морето от младост.
От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки. ...
  185 
Покана получих, в училище скромно
на село съседно със малко деца,
в един клас да вляза, да седна удобно
и стихове свои да им почета.
Навих се, защото ми бе любопитно ...
  526  12 
в памет на Петя Дубарова
Все повече вярвам на Нютон,
отколкото на някакви догми,
щом великаните и лилипутите
се вписват в нормални форми. ...
  742  15 
Всеки петък… ставам рано.
Пия чаша Нескафе.
И с палатката на рамо
хващам - близкото шосе.
Ходя близо четри часа. ...
  666  11 
АКУШЕР НА СВЕТЛИНАТА
... с тая работа без плата доживях до старини –
акушер на светлината, дишам мъдри светлини,
зная две и помня двеста, бях на римата жених,
рано стана ми невеста тя! – в несръчния ми стих, ...
  576 
Взимам си шапката и тръгвам.
Приключвам, край по тоз въпрос!
Няма какво да се залъгвам-
не ставам никак за матрос!
Не съм участник във романа, ...
  469 
Тя е толкова хубава само в четвъртък. По залез.
Закъснява и бавно посипва земята с мъниста.
Стъпва право в очите ти. А светът се смалява до залък.
Дъх след дъх приближава. Дъх след дъх си отива. Лъчиста.
Ако имаш късмет, ще я срещнеш в четвъртък, когато ...
  273 
  312 
Вдишах аромата ти.
Вгледах се в очите ти.
Усетих дъха ти.
Почувствах допира ти.
Погалиха ме дланите ти. ...
  290 
Над Хималаите летях високо,
велик спасител съм бил аз!
А сега избавям батко Боко,
та той да ме крепи на власт!
А властта си е нещо сладко, ...
  400 
Тиха нощ, дори и Бог в звездите гледа.
Тъжен ли е... или лош, това го знае само той.
Горчи надеждата му, че вярваше на хората...
та нали той сам ги сътвори.
Къде се сбъркаха нещата!? ...
  233 
Приседнала на ръба на мислите
понякога долавям стихове
и ги записвам...понякога мислите
отлитат и се разпиляват във всемира.
Събирам си тогава звезден прах ...
  261 
Ще си тръгнеш някога от мен,
без думи, без напразни обещания.
Денят ще бъде просто ден...
а мъката ще скрия зад мълчание.
В безбройни нощи твоят лик ...
  183 
От бреговете на Мароко се носи
онази отровна суша… Хлъзгава…
Сякаш копае във въздуха. Проси
от моята кожа водата. И потъва…
Казабланка. Бялата къща. Ето я… ...
  271 
Пропадане в бездната…
Някога имах крила…
Някога…
Сега падам свободно…
Стените са гладки… ...
  260 
НОЕМВРИ
Ноември си отива!
Оставя облаци...
/и скрити бури/!
Оставя спомени... ...
  230 
Сърцето се привързва като куче,
погалят ли го с доброта.
Боли го, щом шамар получи,
от тази, същата ръка.
Но то е куче и дори да страда, ...
  264 
☆☆☆☆☆
Дълбока тишина – небесна,
портал към други светове.
Все някога аз ще изчезна
и сянката ми ще снове – ...
  493 
Като пет пари в кесия.
Безгрижно, ката ден.
Нямам заем, също вересии.
Чувствам се блажен.
Пряко силите света и другите да прекроявам. ...
  204 
Мъжете малко като този –
от слънце и луна роден.
И нужни ли са ми прогнози?
Кога, доколко, накъде?
Без тях вървя в копнежа влюбен, ...
  197 
Предложения
: ??:??