Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато стигна твойто лято
красиво, къдраво, щастливо
и всичко грее, и когато
любов расте и се разлива
на всички влюбени посоки, ...
В гераните на морната ми памет
... в гераните на морната ми памет селцето на баща ми се е свило –
къщурлекът със покрива му сламен и лозето със вехтото плашило,
магаренцето, изревало в дама, и дворчето с бездънната люцерна,
и пейката край прочката на мама, където тя ме чака – да се мерна, ...
Не всяка мида е с бисерче
с Божествен надпис: Еврозона!
На колене сега пред нея
се молим, за да оцееем.
Иконата мълчи обаче, ...
Анонимно
Отблясък ярък на сребро.
И сякаш нещо примитивно
със сластен ритъм на танго
обзема мислите му бавно. ...
Живееш с нас
Дванадесет години си сред нас,
макар да идваш само във съня ни,
там само... с топлия, момчешки глас
повеждаш ни по чисти, светли друми. ...
Вик от Вълшебния килим
Ако миг не те видя – и вече съм полудял –
Замбезита и Виктории, Ниагари се срутват отгоре ми.
Ставам на въглени, на пепелаци, на удавени извори в кал.
Дървета ми иде да къртя, да сека и да тръгна бурени с корените. ...
Разпадането на Светлината
... сигурно отдавна е минало изтрещялото време,
в което трябваше да се чукаме с теб на някой далечен нудистки плаж
с вмирисани на чесън и пот воайори селяндури,
залегнали на гюме в дюните, ...
Когато се усмихваш
очите ти как влюбено блестят
и всичко друго как изчезва, стихва,
оставаш само ти и любовта.
Каква любов, възторжено родена ...
Не на силикона
но мозъци не ям!
Само женски бомби
и не ме е срам!
Затова и не гладувам - ...
Лудо лято
... неделя е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! – ...
Рибена кост
И е заседнала в гърлото.
Въздухът стене... Вибрира...
Дращи небцето ми..! Пърли..!
Спъвам се в теб. Отмалявам... ...
Пътят си е само твой
На шести юли беше страшна жега.
Денят конкретно беше нетипичен.
Мислех, че света към мене гледа
и чака вест - момче или момиче... ...
Странник
Докрая на мечтите - нямат свършек.
Докато до предела им се вдигнеш,
те изпреварят, свежи пъпки вържат.
Запитай се, защо не остаряваш. ...
Времето
една цигара време,
един събуден сън,
набъбнало критично,
посреща те навън. ...
Миг преди да пораснеш
Мънички стъпки се втурват умело
в новия свят - откриватели смели.
Ръчичките търсят опора тъй рядко...
Детството, лудо, е толкова кратко. ...