Поезия

253,1 резултата

Есенно чувство

Есенното чувство
има къдрав цвят,
влюбено изкуство
как към теб летя,
тихо и щастливо ...
379

Танц с есента

Потанцувай с мен, мила есен!
Да танцувам с теб искам само.
Ти да бъдеш вълшебната песен,
аз да шепна на твоето рамо!
Потанцувай с мене на воля! ...
773 2 2

Попрыгун 🇷🇺

Прыгаю я днем и ночью,
Гравитацию рву в клочья.
С большой прыгнул высоты,
10 метров там, ухты!
Прыгнул прямо я на землю, ...
783

На набора С.

Сутрин вечер,зиме лете
пише стихове - поет е!
Спомня си на всяка гара
за любов и изневяра.
Ниски ,тънки и дебели ...
544 1 5

Котка

Разля се мъркане в сенчестия мрак,
тихо се движи, без звук, без знак.
Очите ѝ светят като пламък в нощта,
със себе си носи дълбока следа.
Тихо, грациозно, сякаш дух в мъгла, ...
424

Без теб

Стаена в тиха дъбрава,
помръкна моята муза.
Слънцето престана да грее.
Луната престана да свети.
Облаци сълзи си ронят, ...
814

Циганско лято

/безглаголно/
Палитра от краски. Черга нашарена.
Циганско лято с дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс. ...
203 1

Есенно

/безглаголно/
Трудна, но сладка. Есенна обич.
Цветна палитра от багри и вкус.
В прага залостени пламък и горест.
Мисли греховни с житейски привкус. ...
1.1K 3 16

Есенна усмивка

Есен палитрена грейна в гората.
Тайно напръска с боички листата.
Втъкна във клоните златен конец.
Вплете короните в шарен венец.
Слънчо зад облаци сиви надникна, ...
817 3 7

Игрива мечта

Понеже вече сняг не пада,
ни в късна есен, нито зиме,
щом захлади се, пак ще страдам –
с шейната няма да се снимам.
Не ще да мятам снежни топки ...
760 1 7

Непоетично

Аз изливам мрака в мен
някъде по бялата хартия,
за да те срещна слънчев ден,
а в юмрук листа ще свия.
Някога, като момиче, обещах ...
495 1

Игра

Играем на котка и мишка –
игра с неизяснен статут.
Уж гледаш из някаква книжка,
а тайно ми пращаш салют.
Диктуваш на глас телеграма ...
289

При тебе идвам

ПРИ ТЕБЕ ИДВАМ
Пламено изгарят моите устни,
пулсират в ритъм моите вени,
за тебе днес съм окрилена
и при тебе идвам не с болка, ...
433 2

Опомняне

Този свят се побира в очите за бъдното слепи,
а изглежда измамно безкраен, но не е така.
Здраво делника стиснали пак в посинелите шепи,
не подаваме нивга на никой за помощ ръка.
Този свят не е наш и в душите си всички го знаем ...
306

Здравей, Човече!

ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕЧЕ!
... добър човечец снощи е преспал в градинката на Седмата ми пейка,
оставил ми е своя топъл шал, обувките и зимната си грейка,
едно шише кю-пак – менте мерло, кибрит и недопушена цигарка,
и сетне си е тръгнал с НЛО от тоя тъп живот, от мен, от парка, ...
506 2 2

Чайка-вълна

Вятърът вдига вълни.
Вълните носят риби.
Рибите са захапали кукички.
Кукички, хвърлени от рибари.
Рибарите дойдоха с лодките. ...
542

Пожелание

Всеки, който псува,
мърсува,
беснува,
нека не гласува
(макар съществува), ...
503

Събуждане

Младостта е лъжа, не е реална!
Тя е илюзия нахална
и досадна!
Във светът ни прагматичен
води ни към път мистичен, ...
423 2 1

Последната комедия дел арте

ПОСЛЕДНАТА КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ
... дали защото съм си твърде стар,
не ставам да те заведа на кино –
на пейката във есенния парк
седя – един печален Арлекино, ...
418 1 1

По пътя за двама

Прегърни ме, мой ветре,
единствен и мой!
Прегърни ме по пътя за двама!
Ако аз съм вълната, ти бъди ми прибой,
да намерим днес пътя до храма. ...
476 1

Мир 🇷🇺

Один приходит, другой уходит,
мир меняется в лицо,
один теряет, другой находит,
и закрывается кольцо.
Как мы будем жить решаем, ...
652

За вдъхновението

Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е. ...
371

Болка

Чаша вино... самота!
Телевизорът в лицето ми се взира...
Търси някаква вина с която тя да ме травмира.
Реалност, тръпка спомен и лъжа.
Магията... отдавна тя не съществува... ...
370 1 4

Дръвца за Мама

ДРЪВЦА ЗА МАМА
... и понеже избягаха моите късни слънца,
и на юг се извихриха птиците в шеметен полет,
ще нацепя на мама – да има на зима, дръвца,
и – доде ги нацепя, ще мечтая за идната пролет, ...
357 2 1

Зелените треви

Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака ...
696 1 1

Идея

Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка ...
528 1

Есенна мъгла

Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш, ...
591 1 1

Началото

Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората ...
698 2 2

Българско

Старице моя беловласа,
вземи ми силата! Вземи я
от сълза пред иконостаса
до огъня по Йеремия.
С дъха ми млад да шием свила ...
666 9 13

Интервю на прощалната гара

ИНТЕРВЮ НА ПРОЩАЛНАТА ГАРА
Не останаха много въпроси.
А и отговор вече не търся.
Ти си облак, дъжда недоносил.
За прозрения вече е късно. ...
397 1 4

Мила, отпусни се

Буря си
и Вселена!
Не винаги
засмяна,
но пък - ...
501 2

Изгорялство*

Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов ...
449

Бургас

Бургас е град на нежните лирици,
на плажа, гларусите, любовта,
на морските оркестри и певици,
възпявайки морето и брега.
Пенсионери в морската градина ...
570 1 2

Пълна с изгреви чаша

ПЪЛНА С ИЗГРЕВИ ЧАША
Край смълчаните тисове привечер
тежки пешове спуска мъглата –
одимена от тръпнещи взривове,
тя очаква деня да изпратя. ...
355 2 2

Страст

Когато те докосна и целуна
ще бъде миг на съвършен покой!
След него ще последва знай фъртуна
ураганни ветрове, вълни, порои...
Стихии ще се сблъскат подивели ...
519 4

Преходно

Има ли нещо което не свършва,
което е вечно, но достъпно за нас...
мелодия, живот, любов дива и дръзка
или щастие подчинено на нашата власт...
Има ли нещо което не свършва ...
478 1 2

Късно море

Късната любов е като късното море,
денят все по-свидлив е, вятърът реве гръмлив,
вълните стават все по-бесни.
Неуморно облаците шетат в отеснялото небе,
клето слънцето наднича из пролуки тесни. ...
739 1 3

Метафора мъртва без теб е животът

Раздяла разнищи в сърцето тъгата
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка. ...
572 8 14

Орисана

Каква си ти? Уж двайсет грама само.
Орисана – не случи на човек.
Окъсана и с кръста си на рамо
до мен летиш по пътя ми нелек.
И кой, и как е дръзнал да измери ...
394 2 3