Стихове и поезия от съвременни български автори
Прощално
това, мисля, странно го чу, не разбра.
Средата ми липсва – ах, пропаст горчива!
Но някога ти ме избра.
И в моите спомени с болка пропити ...
Мигът се радва
рисувам те невидимо в простора –
красив и къдрав, влюбен и жадуван,
мигът към вечност вече се отвори,
мигът се радва, в нас е и празнува, ...
… и адски много радва ме това
меракът в мене беше на ниво.
Към полунощ минавах на текила
и пиех всяка нощ едно кило.
Оставах трезвен, но… капитулирах ...
Фишу за Влада
Дали защото днеска бях на кеф,
а идат дните – есенни и зимни,
се пъхнах със последния си лев
във магазина „Всичко за един лев”! ...
Отказвам се да пиша простотии
Достатъчно се смяхме, значи -
То бяха темички със секс,
или за майстори... играчи...
Ма стига с тази простотия! ...
Прозрение
ме посреща с чудни краски
и прохладна ведрина
ме дарява с бодри ласки.
Ароматни цветове ...
Обкръжение
С красота, уют скромен -
Изкуство е това в
Живота. С музика тиха
И дълбока, например. ...
Напомняне
а ние за косите се потеглим,
ликуват в хор– строшихме ви гърба,
без паника в очите ги погледнем.
По-лесно се пътува без товар ...
Аз бях за миг
Не знам с какво светът ще ме запомни, дали ще ме запомни въобще? –
навярно, че живях – щастлив бездомник, във римите си чист като дете,
че хляб делих със просяка пред храма – и сетната си риза му дарих,
че мравката – от мен триж по-голяма, мравуняче дълба във моя стих, ...
Тошко Йорданов към млад лекар
за теб е най-хуманната професия,
щом не слушаш, ще береш кукуруза,
аз мило се отнасям, а не с агресия!
Доньо Донев блесна с герои трима, ...
Влюбен живот
И лятото лети на морска песен.
Морето до възторг ще се размаже.
И влюбен е живота до унесен.
Обичам те. И нищо друго няма. ...
Небето само е над мене
Небето е Бащата,
То Творец, проектант
Краен и първоначален,
На всичко на Земята е. ...
Крайната гара
покрай релсите са накацали малките гари.
Посрещат, изпращат хора, съдби,
поели по света с надежда в багажа.
На перона часовникът отдавна е спрял - ...
Безглаголен портрет
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...
Приказка от Шарл Перо
... с рокля в стихчета на флашка и коланче от сребро
щеше да си Пепеляшка, ако аз бях Шарл Перо,
с малка стъклена пантофка да сребрееш в моя сън –
и през римата ми ловка да летиш в небето – вдън, ...
Метафорично лично
стихии овладяни от нежност.
Реки огнени в длани втъкани,
зора са те - не безнадеждност.
В косите ти оплетен е вятър - ...
Сервирам го за вас
на масата го удрям с всичка сила!
Парче месо набъбнало от страст,
а също много тайни вътре скрило...
Огледайте го! Дайте му оценка! ...
Солта на спомена
на кого приличам.
И аз мълча. Бях на три,
или на четири.
Не помня лицето му от онзи ден, ...
Автопортрет без пари
... между слънчеви шамари и безкраен кучи студ,
кой – когото изпревари! – всеки прави ме на луд,
вместо да попита как си с две-три думички добри,
глоби, данъци и такси! – сякаш съм торба с пари, ...
Ръце
допира от кожата ти
и прокарват пръсти през мускулите ти.
И винаги е смешно, когато
прокарвам нокти по ръцете ти ...
Моите съкровища
В къщурка малка, построена отдавна
само за една нощ от дружина славна,
се раждаха тихо и с малко вълшебство,
спомените на безгрижното ми детство. ...
Материален
Всичко е толкова ясно.
Бесен съм. На себе си.
И сега ми е тясно.
Тесен е този свят ...
Четене на стари вестници
Днес обикалях Варна като луд.
Наместо във казана кюлче злато,
набарах два вързопа с вестник „Труд”,
прочетени през миналото лято. ...
Изгрев
той донася на денят светлина.
С него ражда се началото деня,
слънцето изпраща лъчите си сега.
То очертава на морето пътека, ...