Отново дружно тръгнаха по пътя.
Мълчаха двамата като виновни.
Приятелството струва много скъпо,
това разбрали бяха. Не дословно,
но всеки бе почувствал колко важно ...
КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ
... с пет остъргани дъсчици, с гвоздейчета – шепа дреб,
проста къщичка за птици – снощи я сковах – за теб,
вярвам, че ще ти хареса, щом ми прилетиш от юг,
утре ще ти дам адреса в месинджъра на Фейсбук – ...
Маргинална улица без светофари, лампи и знаци.
Някой я нарича пътят на всички глупаци, чудаци, смелчаци и изхвърлени котараци.
Място за бездомни надежди,
където бетонът е мек и те гледа под вежди.
Там, където любовта, гладна с вяра на ръце проси, ...
Мама е слънцето в моя ден,
звезда в небето – мой вечен фенер.
Тя пази душата ми чиста и светла,
учейки ме да вярвам в доброто и в светлината.
С нея израснах – под ръката ѝ силна, ...
Майката на Апостола
Една българка, една истинска жена,
родила и отгледала няколко чеда.
В бедност но с обич и любов голяма,
тя ги възпитала, друга като нея няма. ...
Когато цял живот си коленичил пред една икона
и за себе си си искал благоденствие, охолство -
на това му викат намерение, охота!
Щом след години се изправиш пред същата икона
и от нея ти узнаеш защо забравиха те всички в живота - ...
Ела – несвястна те ща! –
тиха, бясна – роса и стихия в степта,
да ти пия тревите – да си диви пелини
на моите жадни уста –
къбовидните мълнии в мен да търкаляш на бъчви, ...
„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
Разсънвам се със писане на стих,
макар, че и кафе съм вече пил,
ала на поетичния тепих
събуждането си е някак си със стил...
Какво ще пиша? Още го не зная, ...
Лос Анжелис ярко пламти...
Америка се сбогува със Картър...
Доналд Тръмп настървено ламти,
подобно на Путин да прекроява световната карта.
Само аз ли сънувам ...
Бесило, като венчило...
не намериш ли правия път,
покажеш ли слабост, дори малко страх...
мъглата се спуска и о ето грях.
Смъртни, безсмъртни, лъжливи игри, ...
Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
И не е съд божественото право
след погледа надясно и наляво,
когато за едно се колебаеш,
а другото уверено желаеш...
или препънеш вярната си крачка ...
Къде ли си? Светни ми за минута!
Теб в много сътворения те има.
В безцветните ми есени се лутат
усмивки от мъгли и пантомими.
Теб има те в рефрен за Беатриче. ...
Можеш ли да чуеш нас, в мъгли обвити,
вик от миналото – зов свенлив.
Склоновете трепнат леко, в слънцето умити,
гасне с него пламък животворен, жив.
В град панелен, сив, душите стенат, ...
АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... навярно подир птичите ята ще се смотая някой ден в пейзажа,
дано даде ми Бог две-три лета? – каквото още имам, да го кажа,
да си допея, да се измълча на български език! – да си поплача,
душа да ви разстеля – и бохча, под топлата ми пепелна погача, ...
Д И Р Е К Т И В А
Природата е винаги с естествено поведение,
а това,че Лос Анжелис мощно и ярко гори
в резултат на човешките сбъркани мнения
за посоката на пътя,страшно много горчи. ...
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или тихо убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светлите ни чувства. ...
Искам пролет, красота, мечти,
да прегърна милото ми момиче,
стих изящен сърце да и посвети,
най-красивата към мен да тича!
Да цъфне в градина кокиче, ...
Пътят в живота ни не е само един,
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
Не оставай до късно без мене.
А завий ме с юрган от мечти.
Аз не искам нощта да те вземе...
Да открадне без памет следи.
Не забравяй и нощната лампа. ...
Страхувам се /от себе си най-вече/,
че мога да обичам безрезервно,
че с мисълта пътувам надалече,
че моят смях понякога изнервя.
Страхувам се, че мога да изгубя ...
И тази нощ ще мине като всяка,
и песента за теб ще отболи,
ще съмне вън, ще съмне. А дали?
Безсънните и утрото не чакат.
Свири, свирачо! Дайте друга чаша! ...
Ловците се прибраха малко гузни...
След цял ден подир кучетата бягали
е уловът им тлъста, кръгла нула.
Зевзеците на подбив ще ги спрягат.
А нощем сънищата им препускат ...
Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Като черна магия пясък дълбае.
Като клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни - ...
повдигнах се на пръсти за да те целуна,
и всичко, всичко да простя,
а после да си тръгна бързо, бързо,
преди отново да се нараня.
Защото аз бях, ти не стори нищо, нищо, ...
Някога в нощната тиха омая
спомняш ли моите топли ръце?!
Как се забравя за нежност не зная…
Как се изтрива обично сърце?
Някога в лудата гонка на дните ...
ПЕРОНЪТ ОПУСТЯВА РАНО СУТРИН
Постой на прага – малко да погледам
очите ти, преди да си отидеш.
Потъваш в здрачината – и по-бледен,
изчезва бавно образът ти свиден. ...