3 853 резултата
Надявам се да ме съзерцаваш,
както цветята в първите лъчи на зората.
Да виждаш в крехките им листенца
тяхното сияние,
което в мрака не угасва. ...
  248 
Кой съм аз
"Лесничеят" се наричам аз сега,
За гората ми напомня това име.
За работата скромна земна, и
За хора муладхарни - други. ...
  230  12 
Намерих мисъл с формата на щастие.
В зелено ъгълче от тишина и расне....
О, как само бързо расне до слънчев лъч,
пронизал ми съня, до стрък тревица
с маргаритки топли, до дъх пристанал ...
  83 
Учение пак-
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам, ...
  102 
Странно нещо е любовта.
Един изгрев. Един залез.
Дъждът и цветята.
Слънцето. Луната.
Денят и нощта. ...
  170 
Ако бях друг човек –
с други мислене и характер;
с други приоритети и цели;
определено щях да имам
различни минало и настояще; ...
  78 
Закрилното огнено заклинание
Славянинът не се моли, прославя
Той богът, боговете свои. Заклинанието
Е форма на молитва,
И прослава е във време също. ...
  106 
Да бъдеш свободен
е да виждаш красотата,
която пулсира в тишината на света.
Забележи как облаците
танцуват около слънцето, ...
  105 
Взех си почивка от поезията
и реших да релаксирам реално
в реалния бетонен свят.
Почивах дълго, докато
реших да се разходя, ...
  134 
Странен ден,
Има слънце,
А ние броим колко пъти сме се цапардосали,
Странен ден, входовете миришат на книги,
Търся извратени диалози с куклите. ...
  75 
Крещя: "Незабавно повикайте Супервайзора, искам да сляза от този "влак" наречен живот".
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...
  194 
"Звездите или луната?" - попитаха ме.
"Очите ѝ." - отговорих.
Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно. ...
  176 
Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
  153 
Някъде там, високо в небесата,
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста. ...
  162 
Поетът няма сила с думи да те сътвори,
нито багри на палитра могат да те нарисуват.
С всяка дума,
която на листа слага,
опитва се да те улови, ...
  125 
Хиляди мисли, по празен лист разпръснати,
разпилени сенки на сърцето ми говорят.
Хиляди думи неизказани сега тежат,
искат да изплуват на повърхността, да разкъсат тъмнината.
Като две парченца от пъзел се намерихме, ...
  182 
Иницииране
Инициирането е начало.
Работа започната. Път нов,
Сега започнат, след подготовка
В мисълта – нов скромен, или ...
  152 
Понякога си мисля за смъртта
и как ще се яви,
дали в малка черна рокля.
Ще я довее вятър, в утрото или нощта.
Умирането си е работа самотна. ...
  127 
Смея ли да ти кажа
как всяка нощ шептя името ти,
как говоря на цветята за теб
и че всеки ден
е безкрайно дълъг, ...
  271 
Аз те открих така нежно,
когато слънцето изрисува
последната алея от залеза ни.
Една луна изгря от моята тъмнина,
даде ѝ обич, и сиянието ѝ проговори с цветята. ...
  143 
На концерта,
на откритата сцена
пяха поети с китара.
Вятърът с дърветата
зад сцената танцуваше. ...
  99 
Казват, надеждата умира последна,
но малцина знаят, че жертвите ѝ са безброй.
Уж каца на рамото като малка птица
и ти дава сила да бъдеш герой.
Ако ръцете си сега към теб протегна, ...
  229 
Морето обича да взима всичко със себе си,
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...
  146 
Да, хубаво послание
до определени хора в живота ми.
Елегантно ви изпратих
на майната ви.
Пожелавам ви приятно изкарване ...
  212 
Погледнах в кладенеца,
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко. ...
  163  11 
Понякога си мислиш, че ще е до живот,
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...
  100 
Моля те, отвлечи ме от битовизма,
заведи ме някъде на някое място,
обгърнато в гъста мъгла.
Заведи ме вдън земя, навътре
из дебрите на тъмната ми душа, ...
  156 
Този момент, във който усещаш от глътката
за първи път.
Но всяка сутрин.
А съзнанието е преплетена върволица от
скорошни сънища... ...
  108 
От делата живея
Времето е ценен капитал, когато
Разбере човекът, че то е съд и "кофа"
За дела, които пък са - "дърво", което
Дава плодове. ...
  154 
Как да вдишвам този тежък въздух,
черен катран, раздиращ дробовете ми?
Имам ли място в себе си да вдишам?
Не трябва ли първо да издишам
насъбралата се пепел от изгорени спомени? ...
  142 
напитка на богове
да обуздават
присъстващите умове
  72 
Ако мъжът на дъщеря ти
Или някой изобщо в живота ѝ
говореше на нея
Също както
Твоят говори на теб ...
  140 
Липсваш ми когато
Искам да споделя,
Да намеря себе си,
Да празнувам,
Да се смея, ...
  104 
Аз съм тази, която се учи да преживява цялостта си, когато се разпада на парчета.
Аз съм тази, която се учи да присъства в желанието си да избяга.
Аз съм тази, която се учи да се свързва с откъсването от всичко.
Аз съм тази, която се учи да проявява емпатия към апатията.
Аз съм тази, която се учи да ...
  199 
Ех, да можех да пиша
като онези големите автори,
да можех да одера емоциите си,
да ги просна върху листа с думи,
да се оголя до кокал, ...
  141 
Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...
  79 
Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...
  195 
Мразя, обичам.
Плача, крещя..
Смея се, тичам.
Падам , пищя.
Искам да искам! ...
  161 
Когато от този свят
си отида,
на капака на ковчега,
отвътре,
нарисувай ми ...
  147 
Не мога да забравя ръцете ти от моето тяло,
нито мога да забравя онези мрачни чувства,
обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.
Нима това е едрата сума,
която трябва да платя, ...
  126 
Предложения
: ??:??