3 929 резултата
Спирките пълни
чакат ли, чакат както всеки ден,
изморени възгласи размиват мощта на вика.
Улиците линиите си разширяват,
едва едва побират бунта все още несломен. ...
  118 
Тръгнал да ме гони в парижката кула,
на конят качен да ме очаква,
между храстите в гората да притичва,
към небето очите да издига.
Самураят на моята душа ...
  136 
Мило мое слънчево момче,
ти за мен си скъпо зайче,
а гласа ти е нежно кадифе.
Душите ни
във вечността се търсеха ...
  194 
Казваш, че съм зависимост,
дрога,
от която няма отказване,
а в същото време
не осъзнаваш, ...
  131 
***
Животе мой, аз вече остарявам
и питам: Но кого се посветих?
Георги Драмбозов
Когато малък бях
и трябваше да пиша автобиография, ...
  155 
за И.К
Все още тук си,
но някак си така далеч от мен.
И знам, че за добро е, но дори и тази мисъл не възпира сълзите ми да се стичат от почервенелите ми очи.
Ще запомня всеки поздрав, ...
  123 
Розата цъфти в безкрайна пролет,
с листа от чувства – крехки, но силни.
Ухае с аромата на миналото,
а в цветовете ѝ – спомени мили.
Тя пази тръните – своите рани, ...
  202 
Може би от Господа е дадено
и във земята то поставено,
после като израсте взимат го събират го в Хамбари,
а от него и брашно се прави.
Слагат го във пещ, и излизат хубавички питки, ...
  158 
Ревнувам, когато сънуваш децата ни...
преди дори да имаме връзка.
Ревнувам, когато си ми се отдала в съня си
още преди наяве да те докосна.
Ревнувам от подсъзнанието ти, ...
  160 
По пътеките на вечността вървим,
на кръстопът застанали сме все сами.
В очите на света се взираме,
но отговорът скрит все не намираме.
Безбройни са посоките в мрака, ...
  163 
Дали е лято или зима,
смъртта не пита
идва и ни взима!
Един по един! Амин!
Тя не пита на колко си години, ...
  232 
Ще изплета стълба от
мечти,
с въздишка облаците
ще напълня.
По сребърна пътека от ...
  195 
Мантруване
Мантруването работа е в
Градина на ума. Работата
В таз "градина" радост е.
Приятна работата е тази. ...
  305 
Само час път има
пред мен. Пътувам
с бясна скорост.
Само още пет минути
и при теб ще дойда. ...
  141 
За амулетите
Силните предмети, що
Енергия, енергия природна,
И психическа съдържат
Те "човеци" са - помощници, ...
  213 
Случи ни се любовта и ни облече в нея,
облече ни в обятия си трепетни и луди.
В едно отдаване без време и граници,
при всяка крачка, в ръцете на другия.
Случи ни се любовта в единствен миг, ...
  211 
Остави ме сред сенките на тишината,
С рана дълбока, която времето не лекува.
Душата ми крещи, но твоето сърце мълчи,
Обичах те, а ти не поиска да видиш.
Нощта ме прегръща, студена и сама, ...
  148 
Тръгнал си по пътя благ,
ходиш към звездите чак
и незнайно от къде
Господ тихо те зове.
Поогледаш се и виждаш, ...
  181 
The day that I left behind me
Has nothing but beautiful footsteps around my tiny room.
And some days have nothing to offer
but that can be beautiful too
because they feel like a hug from life ...
  196 
Още един „предмет“
Асоциациите са свързани с подобието.
Нещо подобно на това, за което мислим
Ний в момента, за него кат се сетим
утвърждава ...
  162 
Пъстроцветната душа на някого дочух.
В аленото утро топло да се смее.
Да пристъпва смело в новият си ден.
Животът вече е усмихнат в неговата песен.
Не чу ли, че и днес съм тук? ...
  161 
Родих се с очи,
в които блещукаха звезди.
С усмивка озарена от нестихващ смях.
Наяве създавах вселени.
На сън пътувах из всяка от тях. ...
  141 
Пътят към славата е обречен, стръмен и кален. Ако някой те преведе през него бързо, лесно и чисто, ще потънеш по-бързо от очакваното – без ръка, която да те дърпа и води.
Аз ходя и пълзя, давя се, гладувам – замръзвам в тъмнината, но продължавам напред.
Защо ли? Защото, когато стигна славата моя, ис ...
  226 
Two beautiful brown eyes
Looking over at me
Through a whole continent
For the very last time.
You never know when it’s going to be the last time ...
  265 
В тежката тъма се преплитат моите мисли,
гърчейки се като змия поразена от кървав меч.
Те не напускат слабата и изгърбена моя снага,
както мечът не освобождава милата змия.
Трънливите рози оформят моята Иисусова корона, ...
  229 
Любовта е огън, що вечно пламти,
в дома ми тя свети, в душата шепти.
Семейството — пристан, пристан без край,
в него намирам покой и безкрай.
Тя носи топлината в студените дни, ...
  246 
Утеха
"Утехата" е дума с две съставки:
У - Теха значи У, в - Тихо-то, в
Тишината и мира. Тя почивка е,
Пристанище, скала, оазис за ...
  199 
Няма вече доброта,
властва само завистта.
Всеки се е озлобил
и в черупката си се е свил.
И дори да си добър човек ...
  334 
Десет-дневен ритъм
10-дневен ритъм
На хранене и въздържание,
От тукашния автор
Изпълняван - представям и ...
  220 
"Ще скоча!" - казвах си,
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни, ...
  150 
Когато песента на цикадите засвири,
тръгна по нечии дири познати.
В спокойствие, ти в тревата потъна,
а къщата в жегата спретната рязко подгъна.
Остави си вещите скъпи, ценни във нея, ...
  138 
Причастност
Към света, към човек,
Към група желана, към
Всяко същество, растение,
Ил стихия, причастност ...
  252 
Светът, какъв то е,
Да се приеме трябва.
Своя свят да изгради
Човек е нужно.
Към предметите ...
  208 
Всяко едно дете
има си сърчице.
Да. Някой различни са,
но в това се крие смисъла.
И винаги най-боли ...
  192 
Не те намерих, за да те изгубя,
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха, ...
  357 
Ден 90
Чудя се...
Как стана?
Кога мина това време?
Как съм успял да стигна дотук? ...
  198 
Думи , думи , думи ,
като куршуми
ни прострелват те.
Или ни галят
като със перце . ...
  198 
Още рано е да тръгваш .
Спри се ,ще паднеш
Моля те,почакай.
Греховете си измий
Ти си Бог на илюзията . ...
  223 
Гледам към небето,
мечтая за бяла коледа.
Да започне като ново начало.
Искам да сме сгушени под
блясъка на коледната елха. ...
  230 
Сняг вали, трупа с красота
хладните тротоари и улици.
А децата гледат учудени
валсът на снежинките
и танцуват заедно с тях. ...
  150 
Предложения
: ??:??