Пейзажна

5,1 резултата

Песен от тишината

По хребетите вечността мълчи,
тя в сиви канари е приютена.
Небето я обхожда със лъчи,
а долу тишината е свещена.
Гората пази стъпки от преди. ...
229 1 3

Есенни щрихи

Есенни щрихи, малко тук, повече там,
рисуват картини из стария град.
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам,
потръпва от настъпилия хлад.
Едно паднало, изгубено листо, ...
210

Летен спомен

По изгрев гледал ли си някога житата
в позлатата на утринна мъгла,
отправял ли си поглед към лозята
с натежали гроздове от капчици роса?
Поглеждал ли си лавандулата по изгрев ...
344 5 9

Дъжд на промоция

Днес вали пресен дъжд – на промоция,
на цена „капка милост за две“.
Като бонус ни черпят с емоция
зад прозореца чаша кафе
и късметче от паднали облаци, ...
223

Есен в шарени завивки

Прибира лятото горещите си дни
и есента пристига с тихи стъпки.
Дихания на кестени и цветни глъбини
по тротоарите рисуват с нежни багри.
Листата пак танцуват в своя златен дъжд ...
422 4 8

Търся те

На кого мъката си да изплача.
С кого тъгата си да споделя.
На чие рамо да положа натежалата глава.
Ще намеря ли очи, който не просто ще ме гледат
а ще успеят да ме видят и без думи без слова ...
210

Есенна антигравитация

Дъжда плисна, та удави.
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка, ...
205

Есен

Спи гората в долината,
окапват жълти листата
и раздиплят съня-воал.
Слънцето бавно гасне,
сянката зловеща расте — ...
225

Октомври

Оловно е, сивее, миришещо на дим,
небето на Октомври- чудак непредвидим.
Отронва се протяжно, далечен тътнещ зов,
в пръстта, пропита с влага- последният покров.
По устните се стича дъждът като обет, ...
191

Звездно кърмаче

ЗВЕЗДНО КЪРМАЧЕ
Чаровник е Август! Очите на изгрева светят
с цвета на узрели смокини и медни лъчи,
а слънцето сутрин бродира замах по крилете
на новите, пърхащи с вяра и смелост мечти. ...
313 3 11

Елегия

Зората кървава облива
издигнат от мъглите свод,
отеква ехо колебливо
и сторва сред гората брод.
Брилянти капки се отронват ...
195 1

Тъжнопад

Венчана за плача на небесата
воала си повдигна над света,
че ложето ѝ брачно е земята,
постлана със цветя на вечността.
Златистите огньове минзухари ...
209

Есенен стих

Карамел и канела, мед и орех препечен
и ванилов сироп за заливка,
кехлибарено грозде, във мига сякаш вечен -
там извиват се устни в усмивка.
Дъщерята на Здрача покрай сенките скита ...
363 2 9

Есен край морето

Напътства фарът есента
как през скали да се промуши
и как да стигне до брега
с товара си от златни мушмули.
Ще пусне котва, такелаж ...
383 5

Болест

В полунощ тя яви се като черна кралица,
увенчана от плам и оглозгани кости,
Взорът гибелен – бездна, помътняла зеница,
в шепи стиска бокал. Болестта е на гости.
Сухи устни трептят, тя им сипва отрова, ...
238 4

Есен, есен...

Есен, есен...
Като песен си красива,
И макар че си чудесна,
Ти ми носиш само жал...
А под облаците сиви ...
254 1 2

Есен

Есен красива - тиха и нежна,
спуска шарен воал над земята.
Златни жълтеят на двора листата,
падат безспирно – кротки и леки.
Сякаш сън, прелетяло е лятото, ...
182

Месечинка

Влюбена съм във луната,
която вечер срамежливо се показва
и с лека нежност душата ми докосва.
Влюбена съм във луната,
която сред милион звезди изгрява ...
433

Божествен допир

Преди да пропадна в смолистия ад,
танцувах със сенки в среднощния хлад,
отекваха стъпки, замлъкна нощта,
въздъхна ефирът, изтля и свещта .
Изгаря духът ми, посипва се прах, ...
203

Последен танц със сенките

Залезът кървав е огнена бездна,
гасне денят ми, замлъквам и аз.
Празно и тихо е, болка телесна –
взрив на звезди в полунощния час.
Златно сърце или бледа химера, ...
232 1 4

Звезди надежди

Самотен и забравен, той се взираше в тъмното нощно небе. Там, сред безкрая на сияещите звезди, търсеше утеха. Отпиваше от горчивата хмелна магия и тежко, жадно преглъщаше.
Размишляваше за грешките си — а те не бяха малко. Някъде беше сгрешил дълбоко, щом единствено звездите му правеха компания. Търс ...
209

Родилен кръговрат

Гроздето се пука по хастара.
Текват му родилните води.
Ароматен сок му е нектара,
радост той в семейството твори.
Скача златно зайче сред листата. ...
201 1 2

През август

През август дъждът е солен,
най-тъжния месец от лятото,
сълзите му стичат се в мен,
последни мечти сбира ятото.
През август горим от любов, ...
184

Краят на лятото

В отминалия залез суетата,
гасне с умиращия ден.
Самотна чайка на кърмата
изпраща и този летен спомен.
А там, далеч, на хоризонта, ...
233 2 1

Дъжд над Рупите

В подножието на Кожух вулкан
времето е спряло, сякаш е забравило за нас.
Хора, птици, дървета и треви погалва вятърът.
Спуска се от меките пазви на Беласица
и литва надолу към топлите извори на Рупите. ...
224 2

Блатна Росица

С блестящи капчици росица,
ти неземна, чудна хубавица.
Ах...как лицето ти се смее
и снагата ти прекрасна грее,
а в цветчетата ти сбран е свят ...
229

Светлина

Бели облачета в светлината на утрото
нежно танцуват в небето, окъпано
от хиляди бисерни капки дъждовни.
Реят се, леки и перести, плуват,
към лъчите на слънцето бързат, ...
186

Есенен свят

Ронят се листата тихо
в слънчев, листопаден кръговрат...
Тихо е и в мойте мисли.
Есен... Тишината в моя свят.
В багри, кехлибар и злато, ...
288 1 1

Пламъчна лилия

Във дрезгав здрач зовът трепти
на хиляди камбани медногласни
сред вихрен плам духът лети
на земните закони неподвластен.
Ръце- огньове, страст, пожар, ...
245 1 2

Клонче

Здравей малко клонче,
над моя балкон
протягаш вейки зелени,
извило крилото
с листа извисени - ...
201

Утро

В мига на утрото, когато от сън
събужда се притихналата земна гръд,
лъчите слънчеви разтварят нежно
пазвите й, скрити в сутрешната нега.
По изстиналите върхове се плъзват, ...
222 1

Dolce far niente

Има нещо сладко
в тази лятна сянка,
спираш се за кратко
в полубудна дрямка.
Има нещо чудно ...
237

Рим

Рим е прекрасен,
топъл, човешки.
Тибър носи талази.
Синьо-зелени, водите му
бързат, шумят и отмиват ...
230

Светлина в мрака

Зимна нощ... Снежна виелица вилнее - не сняг, а бели ножове се сипят.
Улиците са празни, а светлина - няма...
Надникнах аз през дебелото стъкло
и като мравка сред глутница гладни вълци почувствах се. Нощта ме внезапно погълна...
Мракът зачерни погледа ми... сърцето просто спря... Кожата ми пребледня ...
238

Море

Една прекрасна хладна синева
допряла е небето и земята.
Вълни връхлитат, галят пясъка
и после пак назад се мятат.
В безкрая мамещ, непознат, ...
317 1