Стихове и поезия от съвременни български автори
Синя целувка
целува морето...
се раждат вълни.
Устите им сини
се сливат красиво. ...
Мазата с отлетялото ми детство
... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –
с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,
с перодръжката ми черна с месинговото перце –
сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце, ...
Безвъзвратно
без да искам и без дълг.
Приемам те такава – крехка,
буря, пламък, светъл лъч.
Показвам ти – с очи, с ръцете, ...
Самураят
на конят качен да ме очаква,
между храстите в гората да притичва,
към небето очите да издига.
Самураят на моята душа ...
Гадаене по... облаци
прилича на утайка от кафе.
Съдбовни знаци, свити на кълбета,
търкалят непознати богове.
По облачните ръбове се стичат ...
Махленски панаир
които нагло тъпчат свой народ.
Развързали просташките редици,
загърбили парламентарен вот.
Потъпкали закони и моралност ...
Неизказано
и дете до него.
В тая зимна тишина
изчезва всяко его.
Бяла звездна светлина, ...
Българио, ти си жива!
Реките от душата ти извират,
и горите разцвета си откриват.
Планините ти в зората се простират,
и мъждеят ярко в лъчите. ...
Признание
за мен си най-любимия поет,
косата ти е къдрава и свети,
когато с мен си истински зает.
Мълчанията леят нежни думи, ...
Братството на Поетите
… ще бъда тук, дори когато няма
изобщо да ме има с векове,
когато ще съм зрителна измама –
дух, който из пространствата снове, ...
Упоритост
и колони от мравки се щурат, към края вървят.
Долу, в ниското слънцето ясно не ще ви целуне.
Своя делник загризали стръвно – комата баят.
И ви слушам напрегнато. Ближния уж ви е свиден, ...
Искам дълго да помня
Разкажи го добре. Искам дълго да помня
как се слива с небето. Кажи ми за блясъка
на вълната по залеза горда.
Опиши ми звездите по изгрев износени, ...
18+ Full of shit
You struggle with this fuckin' zoo
Broken, jaded, forlorn
There is no tomorrow for you
All around you - war and destruction ...
***
е всеки опит
да обхванеш всичко.
Затвор е за душата,
този свят, ...
Приятелство
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...
Човекът е красива болка
... не отминавам никого безмълвен, във всекиго се вглеждам със Любов,
дали пешак по есенните хълми, или клошар с патронче-две "Smirnoff",
дали съсед – потропал за солчица? – дъх притаил пред моите врата? –
красивата ли градска хубавица? – която светъл сън ми обеща, ...
Размисли на 50'
за преживяното - от мен скроено,
оставило следа по сбръчканото чело, уморено.
Не спирам.
За кой ли път вървя по тръните бодливи, ...
Зима (ретроспекция)
връщам се бавно към спомен проклет
мрачно небе върху черна настилка,
зимен пейзаж и покривка от лед.
Пак се намирам в очите на друг ...
На една Теменужка
когато простотията тук е масова!
Хайде сега на некадърните чупка -
18 милиарда - на морето дупка!
Теменужка Петкова не прави разлика между дефицит на касова и на начислена основа.Това има комично следствие, виж тук: ...
* * *
близо до мен,
погледът ми
среща твоя поглед,
сърцето ми ...
Без вина - виновен
Но след срещата ми с нея, искам да умра!
Искам да ме няма; на никой да не преча вече.
Писна ми човече, вечно печен, а на тва обречен. Без вина - виновен, отговорен и от обиди заровен. Всеки мой любовен спомен е отровен!
Удря ме в сърцето, разбива го на части! ...
Алегория
и разтичат се неусетно кръпките,
на канавката направо към калта,
защото им са погрешни стъпките.
Когато падението забелязваме, ...
Ухае ми на пролет
На малки, свидни, нежни чудеса.
Вкусът на слънце капе неизменен.
Разцъфнали дърветата блестят.
Усещам приказната атмосфера, ...