Стихове и поезия от съвременни български автори
Шивач на мечти
Орисана съм аз да си ги шия!
Откакто на земята съм дошла,
обличам се със своята магия.
От кръпките по моето сърце ...
Валентин против Трифон
навярно пак ще правя гъл-гъл-гъл.
Лекарска изповед!
При лекарят така добър, отиди!
С бялата покривка през нощта -
вечно ще живееш си напомни!
Но не тук на земята - а в сърцата. ...
Пожелай си
Пожелай си любовта!
Със очите да докоснем
най-красивата мечта!
Пожелай си изгрев чуден, ...
Живот
Болка ли дойде непредвидена, или куршум те сполетя - ми кажи?
Може би в нощите тъмни, когато бях просто дете.
Сред вълците и черните врани, паднах на колене.
И нощем дращих думи обидни, докато ревах като малко зверче... ...
Беззъбо разказче
с две редици зъбки най-отпред.
Но сега е друго и не смея
да ме снима някой на портрет.
Стискам здраво устни, да не види, ...
Мама си отива
… мама тази вечер си отива, вперила в Отвъдното очи,
и дано във Рая е щастлива, Бог за нищо да не я сгълчи! –
с бархетната рокля на дивана, с блузката на рехаво каре,
Бог работи сякаш втора смяна – и в зори ще си я прибере, ...
Сутрин писмо
че тъгата те обгръща,
Ръката ти трепери,
но ти си същата,
както те познавам. ...
Остави ме далеч
недокоснато утро, ненаписан стих.
Щом се вгледам отблизо, магията кратка
ще загуби блясъка, който ми вдъхна ти.
Не ме каниш във твоя свят от близост, ...
Котараче за Поета
… как искам да си имам малко коте,
да си го викам вечер с „Писи-пис!“ –
и с него да не съм така самотен
над римите връз моя празен лист, ...
Неделя във Варна
Тиха Варна. Минус 4°.
Зъзна в шушлека си мек.
По Гезмето с километри
тъй не зърнах жив човек. ...
Синът на вятъра
Навярно аз съм син на ветровете, и кой от тях на бял кон ме довя? –
покланям се – единствено на цвете и на Жена! – в братилите нивя,
нарошвам с обич светлите косици на малкото, разплакано дете,
и цял ден вихря пролетните птици, тъй мънички са в шепите ми те! – ...
Венец на мъченица
където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.
По пътя нерадостен често цъкаха с език ...
Делнично
И само в делници греша.
Че всеки делник пълен е с дела,
в чиято тъкан е втъкан греха
По-делнична отколкото през делници ...
За тебе
а дните ми препускат зажаднели.
По мислите съмнение кове
и в мелница безсъница ги мели.
Боли ме вляво. Тихо. Като в транс ...
Земята ме вика
в малкото селце сгушено в планина.
Усещам духа на дядо и баба, къщата,
малка градина пред нея, старата асма!
Земята отново ме вика, земята на рода, ...
Писмо в мрака
В сънища безбройни аз се кая, докато слънцето ме озари.
Сутрин в мисли деня минава, докато нощта ме покори.
Пиша, пиша нощем думи славни - в тъмни мисли обречени.
А в мрачните песни необуздани - смъртта над тях ще се поклони. ...
Несретник
с ромола на бликащите извори.
И в тази звездна тишина,
унило бродещ във сумрака,
потънал в своята тъга ...