Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Повтаряне

Повтаряне
Повтарянето на думи желани
Е утвърждаване-втвърдяване,
На една реалност въдворяване.
Време нужно е за всичко, то е ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

644

Мишле

Едно мишле тропна в моето мазе
на място скришно бързо се прикри.
Очичките ме гледаха, трепкаха в искри
сърчицето го издаде, почна шумно да тупти...
Колко глупаво е туй мишле – ...

дух

Поезия » За деца

734 1 3

Подобно зора

Истина древна, дреме на рафта
прашна и застаряла сумти…
скрита зад пожълтели анали
протяга се, но търпеливо мълчи.
Наблюдателна, пряма и дръзка ...

Лютиче

Поезия » Друга

771

Диалектика на тъгата

активни вулкани
по устните
чиито брегове ще издържат

vitality2

Поезия » Източни форми

746 1 2

Не се научих

Не се научихда бъда сянка...
Да съм невидим, с влас обвързан!?
Да мърдам пръсти и ръце да кърша,
шамари на невинните да бърша!
Че защо тогава камбаната да бия! ...

aap

Поезия

505 1 3

Сядай, август, приятелю

Ето, вече си тук. Слънчогледите сведоха чинно
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

639 2 8

Рай за откачалки

И накрая, и след края, ще съм непокорна, знай,
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Гражданска

677 4 4

Kрила за мелници

Дори да искам някак да ги възкреся
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...

Patrizzia

Поезия » Философска

465 3

Още месец лято

Лятото ми лепне по петите,
вае стъпки като раковина.
В пясъчните кули бризът свит е –
тъжно му е. Юли си замина.
Август е разперил пак крилете, ...

ДИС

Поезия

1.1K 4 18

Август е

Август е стъпил
автор:Елеонора Крушева
Надскочил хълма на лятото
Август мие лицето си в хладен поток,
толкова зрял по поля и по плодното ...

eleonora6

Поезия » Пейзажна

652

Буря

Пресъхнала река съм аз,
със каменисто дъно.
Течах и със стихиен бяс,
догоре хвърлях пълни
води, и с пръски на дъга ...

Eleya

Поезия

722 1 3

Песен през плющящите трансмисии

ПЕСЕН ПРЕЗ ПЛЮЩЯЩИТЕ ТРАНСМИСИИ
... ако ме видиш, ще се ужасиш,
сега съм леко трезвен, сам и хрисим –
приличам на излъскан стар каиш,
изплют от социалните трансмисии, ...

Валери_Станков

Поезия

410 2 1

Древна сила

Те знаеха, че могат да летят.
Родени бяха в сенките на дните,
жив лъч през пропастта да пренесат
и да творят реалност от вълните.
Те знаеха. В най-мрачни времена ...

Самодива

Поезия

724 5 4

Когато те заровят във земята

Когато те заровят във земята
оставаш само ти и твоите дела
Това, което си събрал в душата си
ще бъде твоят капитал сега.
Парите, притежания и материалност ...

Планинскоцвете

Поезия » Философска

600 1

На баба

Може ли по детски да се смеем?
да играем… ей така като деца.
Липсва ми по детски да живея…
Да обичам и да вярвам в чудеса.
Липсва ми градинката на баба…. ...

Исс

Поезия » Друга

617 3

Авитохол препуска през степта

Шаманите предрекоха храбреца,
който в светъл ден ще се яви.
Изплете самодивата венеца...
- Ковачо, меча славен изкови!
Светкавица митична улови ...

agferdousi65

Поезия » Строги форми

683 2 6

Мравката и слона

Изтрий сълзата на малко дете.
И гушни го, за топлина то мечтае.
Попий я, че с тази сълза,
по-чиста душата ти става.
М. Н. ...

ЖивкоДелчев

Поезия » За деца

566 2 1

Простих на самотата

Жестока и протяжна самота
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...

diesto

Поезия » Философска

758 1 4

Нова заблуда...

Нова заблуда-
харесах си нова заблуда.
Сега ще си я доизваям,
ще омекотя чертите и,
ще я изпълня с трепет: ...

ПетърТарамбичков

Поезия

469

Когато

Когато дойдеш на мястото си,
тук до сърцето, до мен,
ще разгърнем заедно щастието,
ще живеем в баланс вдъхновен!
Ще има в живота изкуство, ...

Dobr_1

Поезия

411 2

Чакаше...

чакаше
не я дочака
този път

Ramadan1995

Поезия » Източни форми

726

С Маугли

Когато бях… почти на шест години,
аз приказки започнах да чета.
И на Коледа - получих от роднини,
най-хубавата книга на света!
Във нея се разказваше за джунгли, ...

Yuri

Поезия » За деца

1.5K 9 36

Мълча с големите Поети

МЪЛЧА С ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ
... в мълчанията на света прозорецът ми тихо свети –
какво са казали – чета, живели преди мен Поети,
обичали са този свят! – и са го мразили до ужас,
и аз, нали съм техен брат, във черквицата тяхна служа, ...

Валери_Станков

Поезия

347 3 2

Грешни препинателни

ГРЕШНИ ПРЕПИНАТЕЛНИ
Морето ме посрещна с грак
на гларуси, препили с горест.
Родил ли си се единак –
ще мъкнеш доживотна болест. ...

yotovava

Поезия » Любовна

546 3 7

Хвърчащият човек

Нормалният, казват, е роден без крила
и от него никой не страни.
Това ли е всичко? Нима?
Всеки иска да полети.
Иска широко криле да разпери. ...

Stefan-von-Konstantin

Поезия » Философска

531

Само напред

С А М О Н А П Р Е Д
В поезията обратен път няма,
не можеш,да се върнеш,откъдето си тръгнал,
преминал веднъж през лъжа и измама,
осъзнал я,ти вече си я загърбил. ...

krasio0109

Поезия

381

Из неизказаната реч на един политик

Усмивката ми крие зъби на акула
а иначе е... много добродушна...
По интелект съм си голяма нула,
но иначе речта ми е научна...
Корупцията е второто ми аз, ...

mislitel

Поезия » Гражданска, Пародии

602 2

Автограф от пролетна авлига

АВТОГРАФ ОТ ПРОЛЕТНА АВЛИГА
Светът ми е от край до край орисан
да бъде свят на обич и добро,
и – ако в мене още шава мисъл,
да ви я пиша с ангелско перо, ...

Валери_Станков

Поезия

339 4 5

Пиша ...

Толкова години вече пиша,
думите подреждат се сами.
В мраз и в пек, във буря и във киша,
търся тайнства, кодове, следи.
Много болки в думите ми има, ...

dansyto

Поезия

696 2 1

От Конго чак до Занзибар

Да бяхме хванали експреса
преди да стигнем в Гибралтар.
За тебе всичко бих направил
от Конго чак до Занзибар!
Преплувал бих на малка лодка ...

Ревов

Поезия

453 2 3

Роден дом

С осанка прилична в предишни години,
когато бях малко невръстно дете,
стоеше усмихнат сред цветни градини,
бе горд, че детето ти вече чете.
Не беше ми лесно от дом да се дèля, ...

Mitvans

Поезия » Оди и поеми

824 10 16

Нарисувай на небето звезди

Нарисувай на небето звезди,
за да можем по тях да четем за мечти,
Които са блеснали нейде сред мрака,
на някой - решил се цял живот да ги чака:
Да му бъдат дарени като цветен прашец - ...

ГФСтоилов

Поезия

655 1 1

Неизплакана балада

Не искай от живота чудеса,
а скромна, тиха, сдържана наслада.
Дори за посребрената коса
настъпва неизплакана балада.
Ненужните капризи изхвърли ...

natiii

Поезия » Философска

509

На лъчезарния поет

Лично не съм те познавала. Само от стих.
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Гражданска, Акростихове, Строги форми

1.1K 3 24

Сладолед

Не е виновен който взима...
А този който си мълчи.
Виновника го знаят всички...
Но надали някой ще го оповести.
В България на мода е не зная... ...

aap

Поезия

526 1 2

В един друг свят

Стига да искаш
можеш да си направиш свят,
един друг свят.
Когато ти писне от грижи,
от скандали в големия град, ...

Селева

Поезия » Философска

786

Желание

Душа бе тъжна сред мрака,
копнееше за слънчеви лъчи,
хиляди сълзи за тях изплака,
но ти дойде и тя се облекчи!
Момиче чудно, ти дойде пред мен, ...

hcs

Поезия » Любовна

607

Мълвата за една сирена

Носи се мълва из Егейско море,
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.
Със своя глас злокобен, ...

makedonskodevoiche

Поезия » Любовна, Пейзажна

743 1 2

Кълнове

Да се завърна в онзи мъж от младините си,
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...

diesto

Поезия » Философска

720 1 2

На своя тепих

Няма мерна единица за любов
да претеглиш на сърдечния кантар...
щом душата и духът в теб се въплътят
си искрицата запалила пожар.
В петолиния на чувствата съдбовни ...

Лютиче

Поезия

518 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

Повтаряне

Мишле

Подобно зора

Диалектика на тъгата

Не се научих

Сядай, август, приятелю

Рай за откачалки

Kрила за мелници

Още месец лято

Август е

Буря

Песен през плющящите трансмисии

Древна сила

Когато те заровят във земята

На баба

Авитохол препуска през степта

Мравката и слона

Простих на самотата

Нова заблуда...

Когато

Чакаше...

С Маугли

Мълча с големите Поети

Грешни препинателни

Хвърчащият човек

Само напред

Из неизказаната реч на един политик

Автограф от пролетна авлига

Пиша ...

От Конго чак до Занзибар

Роден дом

Нарисувай на небето звезди

Неизплакана балада

На лъчезарния поет

Сладолед

В един друг свят

Желание

Мълвата за една сирена

Кълнове

На своя тепих

Опашка