Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Писмо без подател

ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ
… ще ти напиша някой ден писмо,
ще ти го пратя без печат и марка –
как се търкалям – трънено валмо,
по ледните алеи сутрин в парка, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

543 2 1

Обезчовечаване

Студен и гневен вятъра сърдит,
изсъхналите листи разпилява.
Помита вопъла им изтънял и тих,
врати затръшва без да съжалява.
Нелепата реклама с трясък влиза, ...

Елиза13

Поезия

752 1 6

Попури 2016

Ще се престоря пак, че си различна....
Но усещам и знам - ти си същата.
Всъщност ти си, която аз обичам.
И това ще бъде нашето завръщане.
Аз изчезвам. Мен вече ме няма. ...

stivi797

Поезия

472

Какво ти и

- Какво ти и, старче? Има ли ти нещо? -
пред него спрял е млад човек.
- Чи, кво да ми и? Добре съм!
Вида! Чувам! На крака съм!
На пейките не спа! ...

goblenka

Поезия

802 1 6

/Не/възпитана желаност

Неистово изстиват сетивата
в просмукана от тъжност самота.
Животът мой, живот - разплата.
Живот във скръбна пиета.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

dux

Поезия

668 1

В ръцете на уважението

Уважението няма граница,
ни цвят, ни титла, ни единица.
То свързва хора от различни места,
в ръцете им грее еднаква мечта.
Не пита кой какво работи, ...

ВЕСЕЛИН-АЛЕКСИЕВ

Поезия » Любовна, Друга

803

Светът

Светът
Сега светът е толкова различен,
изпълнен с завист и злоба, безличен.
И вярата в хората постепенно угасна,
в тъга и нищета детето им порасна. ...

valcanyon

Поезия

512 1 1

Ще!

И пак ще избуи денят
за бесило...И за корени.
А кръстовете ще тъжат
непомилвани от спомени.
В тунелите на съдното ...

Ivita_Mirianova

Поезия

816 6 7

Зараждане

Дръпнах пердето.
Плахо надничам.
Бяло е. Чисто е.
Само врабците
рисуват крачета ...

yossifova

Поезия » Пейзажна

819

Сезонно невероятно

Мирише ми на есен, но е пролет,
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...

zelenaradost

Поезия

550 2

Късна есен

Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...

LuluSana

Поезия » Пейзажна

710

Спрях

Спрях да снимам себе си защото!?
Усещах, че злото бе близо и редеше
тарото за някакви заблуди.
Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.
На грешниците даваше надежда... ...

aap

Поезия

519 2 3

Жена без адрес

ЖЕНА БЕЗ АДРЕС
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

536 2 2

Утро

Изгрев. Слънчеви лъчи.
Утро. Песен на щурци.
Бели облаци. Небе.
Полъх нежен. Кадифе.
Строфи от любовен стих. ...

gogata622

Поезия » Пейзажна

764 1 2

Ако много ме обичаш

Ще превърна всички чувства
във букет от светлина
и на тебе ще изпратя
чудната им светлина.
Ще те питам тихо, тихо ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

714 2

Като детска въртележка

Под шатъра на цирк живеем
с жонгльори, клоуни, еквилибристи.
Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.
Безспорно, имаме добри артисти!
Аплаузи жънат кукловодите. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

1K 3 6

***

(Посветено е на дядо ми Антон)
Небесни порти в съня ми се отворят
и тайничко в него влизаш ти.
Аз сълзи от щастие отронвам,
стой! Недей да си тръгваш ти. ...

ditadita

Поезия » Любовна, Друга

858 6

Възмездие

Затвори очи, омразата покълва
Почувствай гнева, който ме изпълва
Аз съм псувня за твоята душа
Играчка в ръцете ми, аз съм твоята съдба
Издигни се с мен, виждам целта ...

zyklon

Поезия » Авторска песен

694

Тишина

Всякакви хора,
разни мисли,
мръсни седалки,
влакът прелиства
живота на всеки, ...

LinaM

Поезия » Друга

641 7 2

Монолог на кроткия камък

„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли
камъка върху нея“ – Евангелие на Йоан, гл. 8, ст. 7
Безгрешният (в себе си тъй се нарича)
ме хвърли към този, що сторил е грях.
Да съдя кой крив и кой прав – неприлично ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска, Гражданска

710

Физична

любовта е - от
физична гледна точка -
свръхтоплообмен

rhymefan

Поезия

511

Нека бъде светлина!

Витае духът ми сред облаците бели -
блаженството за обичащото сърце!
Влюбените сал са истински живели,
ти ела при мен, бъди в моите ръце!
Когато мрак се спусна над мен - ...

hcs

Поезия » Любовна

831 1

През Дарданелите и Хималайския проход

Искаше ми се някога, да преобърна света!
Да го разфасовам на парченца… И после
пак да го сглобя – като Айфелова кула!...
Искаше ми се някога, да прекося Атлантида
през Дарданелите и Хималайския проход! ...

Ревов

Поезия

619

На душѝте

нека речта е
душа на душѝте - и
над висинѝте
нека речта е -
и над висинѝте - ...

rhymefan

Поезия

535

Завинаги. И по веднъж...

Поседна рошава и боса,
на пръста кичурче върти:
Та, да си дойдем на въпроса,
съвсем за мен забрави ти.
Не съм, любов, дилема няма, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

589 1 3

Силуети

на Георги Мишев
От дългите студени зими
през нощите със летен смях:
с лирична необходимост
в сезоните под небето побелях. ...

Ranrozar

Поезия

606 7 14

Перести облаци

Перести облаци,
призраци рошави,
сякаш раздърпани
в нечий двубой.
Бавно се гоните, ...

Селева

Поезия » Пейзажна

634

Жената, която сънувам

ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
Сънувам те в гори и през дъбрави, и тъй е светъл мъжкият ми сън! –
и моля Бог при мен да те забрави, тъй хубава! – като елха до пън,
стрък риган, мак и бабина душица да ти нареждам в светлите коси,
в душата ми забравената птица за обич! – с песен, да ме възкреси, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

621 3 1

Житно зърно

Може би от Господа е дадено
и във земята то поставено,
после като израсте взимат го събират го в Хамбари,
а от него и брашно се прави.
Слагат го във пещ, и излизат хубавички питки, ...

мирвам

Поезия » Свободен стих

645

Признание

На теб лист, аз мога само да призная,
колко много всъщност ме е страх,
че колкото и много да мечтая,
да живея истински отдавна спрях!
Някак бързо отрониха се дните и годините, ...

Зои

Поезия

534 2

Очаквана

Очаквана си вечер,
след дългият работен ден,
когато сили нямам вече,
ти си любовния рефрен,
който дава сили, светлина, ...

Dobr_1

Поезия » Любовна

625 1 1

Гларус-хулиган в Средната Земя

Гларус-хулиган от Билбо розова поничка отмъкна.
Спусна се изведнъж и с улова си доволен хвръкна.
Присви очи хобит смел, вдигна заканително юмрук:
- Да се знае, казвам го само сега, веднъж и само тук!
Ти, черноморски разбойник сребристо-сив! И с бяло. ...

chesyncho

Поезия » Хумористична, Друга

572

Любопитен мечтател

Сутрин щом очи отворя,
зная – вече съм готов,
почвам с татко ми да споря,
че денят ми ще е нов.
Любопитен съм от малък ...

BoBoteva

Поезия

783 3 3

История с един домашен любимец

Взех си мини заек,
но нищо за породата не знаех...
Просто исках сладка животинка
да си гушкам и до мен да спинка.
А той оказа се със апетит голям - ...

mislitel

Поезия » Хумористична, За деца

558 1

Звярът от машината

Камък бях, вграден в стената
древна на незнаен храм.
Кралят Марко ме запрати –
над гори, морета – сам.
Там, където ме държеше – ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Хумористична, Философска, Друга

597

Знай 2016

Знай - дори да си тръгна -
аз оставам във вас.
Знай - аз пак ще се върна -
и ще чуеш моя глас.
Знай - не съм се страхувал ...

stivi797

Поезия

418

Пресечна точка

Трябваше ми време,
за да разбера, че
си ми нужен.
Не ти трябваше време,
за да разбереш, че ...

Lorraine

Поезия » Любовна

598 1

Защо избираш си да бъдеш лош?

Толкова много хора в света,
избрали са да бъдат лоши,
загърбили в сърцето любовта,
мрака в пътя им ги носи!
И те били са нечии деца, ...

Зои

Поезия » Философска

745 1

Така, че спестете си ада и рая

Животът за мене пести си цветята,
не исках и аз да ги къса.
С копривена риза до днес ме намята.
Завижда ми явно. На хъса.
Издигах ли къща, все нямаше стряха ...

Patrizzia

Поезия » Философска

681 2 7

Любопитко

Какво е миг - лети, лети в безкрая -
го каза мама, как да го позная,
какво ли е, защо ли съм вселена -
щом тате рече, как се скрива в мене,
щом буквите са 30, се повтарят ...

zelenaradost

Поезия

849 1 4

Стихове и поезия от съвременни български автори

Писмо без подател

Обезчовечаване

Попури 2016

Какво ти и

/Не/възпитана желаност

В ръцете на уважението

Светът

Ще!

Зараждане

Сезонно невероятно

Късна есен

Спрях

Жена без адрес

Утро

Ако много ме обичаш

Като детска въртележка

***

Възмездие

Тишина

Монолог на кроткия камък

Физична

Нека бъде светлина!

През Дарданелите и Хималайския проход

На душѝте

Завинаги. И по веднъж...

Силуети

Перести облаци

Жената, която сънувам

Житно зърно

Признание

Очаквана

Гларус-хулиган в Средната Земя

Любопитен мечтател

История с един домашен любимец

Звярът от машината

Знай 2016

Пресечна точка

Защо избираш си да бъдеш лош?

Така, че спестете си ада и рая

Любопитко

Опашка