Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Храм за обич

ХРАМ ЗА ОБИЧ
... не знам какво да сторя за света, че да се буди малко по-добричък? –
ще взема приказки да му чета – и песни да му пея! – светъл птичък,
да го събуждам рано призори с чай от липа, от мащерка – и риган,
да спре да мисли само за пари! – каквото Бог е дал, това му стига, ...
495 3 1

Да струѝ...

Боже, сторѝ - в на
скулптурите очѝте
да струѝ живот...
467 1 1

Прошепнато на ухо. Рокля на макове

По роклята ми лятна
една въздишка страстна
раздвижва макове свенливи със ръка.
Полюшва се полата,
долавям аромата ...
840 8 11

Усещам тръпките ти, пролет

Какъв е този люляков порой,
лилаво-бял с ухание на страст?
Все още търся, за да зная кой,
дарил е теб с безмерно-дивна власт?
Откривам те във дюлевия цвят, ...
751 2 11

Не прекрачвай този праг

НЕ ПРЕКРАЧВАЙ ТОЗИ ПРАГ
Тревите полудяха много рано,
а след това сланата ги попари.
Оголени, сърдечните ми рани
са белег за нестихващи пожари. ...
650 9 22

Пред статива на един поет

Износил кат любови и раздели,
обходил вече повечето друми,
пред прага на последната неделя –
кове желязо и любовни думи.
Вечеря сам на делника след зноя ...
703 8 7

Вещица-телец

Ти виждал ли си вещица-телец –
в рогата си със шипчета бодливи
и с розовия миризлив венец
от майските поляни диви?
От чара й омаян ли си бил, ...
723 4

Огърлица на съдбата - Пролог ( част четвърта)

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата)
13.
Завличаше ме не една химера
към пропасти дълбоки на лъжата.
Преследваше и неуспех душата, ...
673 4 5

Разкъсана душа

Да беше стих, да беше проза,
а то - разкъсана душа,
подхвърлян сред вълните кораб,
в ураганна суета.
И пак продъни се небето, ...
724 9 18

Епископът на Севастия

Богоносецът Власий обхожда брега на морето.
По вълните върви, както Господ Исус е вървял…
Планината Аргеос отново изкачва, където
бе живял в пещера… и лекувал бе мечка, чакал…
Нощем броди в града - белостенния, с негово име. ...
683 3 4

* * * *

Душа, прости ми, че те опетних
затъвайки в човешкото си его.
Това, което пиша не е стих.
Аз търся в отражението си бледо
онази тиха, крехка чистота ...
860 4 8

Удавен в океана

Гледам аз в небето лековито,
Жално към него си мисля миловито —
Как към погледа ми най-ярката звезда полита
И как може да е толкова упорита.
Да се чудиш нощем, но самотен, ...
567

Между свят и стих

Аз, може би, не съм поет,
а просто някой, който чувства.
И в моя свят — така обзет
от думи, рими и изкуства,
аз търся смисъл и покой, ...
781 1 6

Емиграция на чувствата

А някога мечтаехме
за неоткрити острови,
за общи лаврови венци.
Забравили,че те ни чакат
през десет океана. ...
543 9 18

Жажда за идеал

Жажда за идеал мен обхвана,
роза сред лъчи до мен да цъфти!
О, дете, излекувай тази рана,
дай ми пролет, радост и мечти!
Красивото в теб аз ценя високо, ...
749

На зазоряване

Когато отляво в гърдите е вледенено,
ранено, сърцето не може да бъде спасено.
Усмивка привидна в зениците бавно замира,
а ирисът сякаш в звездна пътека се взира.
Надежда прокрадва се плахо, огрява лицето. ...
797 7 7

Език, анатомично!

Не вярвай на езика... вършил, щуротии.
Той наистина може да те предаде!?
И не защото е такъв... а защото е отпил
от сладостта Живот. Вярваш или не?
Дали Приятел е и ако е такъв... ...
531 3 7

Звезди

Звезди в туй небе сияят,
мечтая за тяхната светлина,
о, жена, ти за мен си раят,
в тоя студ дай ми топлина!
В сърцето ми надежда се таи, ...
815 1

Песен за градчето Свети Влас

Където вълните срещат брега
под южния склон на Балкана,
малко градче извисило снага,
омайва ни с морска премяна.
Родено отдавна, във времена ...
728 3 1

Пътепис на здрача

Спомените се разпръсват бавно...
Неотменно
настъпва бяла тишина.
Настъпва неусетно най-безследното
напръскано със точици от тъмнина. ...
686 14 10

С 200 километра в час

С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС
... по острия завой към старостта
засилих си жигулито на двеста –
и – ето, че пред мен се очерта
невидима за никого фиеста! ...
476 3 1

Очите на Марс

В памет на всички детски
душици, станали невинна
жертва на безумната война
по пътищата...
Бе мълчаливо, тихо хлапе, ...
1K 11 21

След Залез

Лунният сърп – нощ с две остриета,
тънко се точи в небесната шир.
Дремещо Слънце под земното лоно
варди Луната – далечен кумир.
Луната царува, блажено пирува, ...
860 2 1

Спасение

Може да съм лошо програмиран.
Може да съм – вятър и мъгла,
ала виждам как живота колабира
без да слагам – даже очила!
Всеки ден със нещо се разделям… ...
566 3 4

Ние Телците

И сме рогати,
и сме инати,
хиляди дяволи в нас се боричкат.
Но сме и сянка
с горда осанка. ...
882 9 27

Изворчето...

В дълбока тясна долчинка,
място сенчесто, планинско,
под старите колибища,
по зова на дедите ми-
не веднъж, аз се отбивам... ...
595 4 10

Корените ме дърпат

Корените ме дърпат
Вървя по път в Верила планина,
от двете му страни са скали и гора.
В дерето тече си старата наша река,
отново поел съм стария път към дома. ...
543 1

Изповед

Странна игра -
вълк и сърна.
Безбройци свалящи лъжци -
небе остана без звезди.
Макар да е всичко търговия, ...
635

Как се става мастър шеф

Приказка ще ти разкажа – чудна е, с един герой.
Кандидат за слава важен, упорит и смел е той.
Припознах се аз в детето, същото ще стори друг.
После сладък сън заспете, като захарен памук.
Хайде, вперил ли си в мене две очички с интерес? ...
795 2 11

Cвали го – прашен и очукан нимб

Очите са затворени широко,
(големите очи на твоя страх).
Ти делничен, аз – вятър без посока,
забравената същност в теб видях.
Страстта ни – трън за грешници е ложе, ...
526

Нека поиграем

Хайде да си поиграем,
нека заедно помечтаем.
Първо ти се усмихни,
лошото от себе си махни.
После аз ще се усмихна, ...
560

Твоят образ ме пленява

Когато мисълта ми, в плен на тежки дни,
не знай покой и пристан да намери,
и демонът на пътя ми шепти злини,
и час потаен зарът ще примери.
Тогава образът ти в мен изгрява сам, ...
717 2

В очакване на светлината лятна

Ще забравя мрачните сили,
пред които отстъпвах сломен.
Ласкав лик с очертания мили,
само ти ще останеш у мен.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ...
458 6 11

Тази твоя усмивка

Тази твоя усмивка, която
обещава горещо сърце,
тази твоя усмивка, която
сипе смях на щастливо дете…
Тя пленява ме нежно и силно, ...
592

Откраднато сърце

Дойде при мен, остави ме без дъх
и ми изтръгна с две ръце сърцето!
В душата ми остана леден лъх
и същността внезапно бе отнета.
Не бих се приближила, та дори ...
817 8 17

По дяволите часовите зони

Към девет сутринта – коняк, бонбони?
Все някъде е вечерта – към шест,
по дяволите часовите зони,
без тях по-леко диша се. От днес
преставам и часовника да нося, ...
498

За мен си чужд

То мина много време,
а сега ако те срещна,
няма да те спра .
За мен си чужд
и без значение е, ...
611

Късен сняг

Във здрача на годините се връщам,
и късен сняг, пърченца сиви рони.
Аз твоят образ нежно пак прегръщам
и сякаш болка стара в мен той гони.
Не вик е, шепот е това, ...
685 3