Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Аз още те...

Аз още те помня…
Аз още вървя
по безкрайните лунни пътеки.
Аз още скърбя…
И мира аз нямам от старите грешки… ...
543 2

За Левски

Защото днес така ми се мълчи,
а и не знам какво ли ми се казва,
бесилото на всички ни личи,
предателството как тежи и смазва.
Забравата разкъсана за миг ...
641 5 8

По пътя между Лондон и Шанхай

Откакто си изключихме бушона…
И шалтера си дръпнахме докрай.
Очаквахме – да почне и купона –
септември да превърнем в месец май!
Но месец май – отдавна си замина… ...
551

Щастие на парцали

Кога започва да вали
и да побелява бора,
отляво в моите гърди
се вдига тежест и умора.
Земя с небето се слива, ...
629

Поетът на Варна

ПОЕТЪТ НА ВАРНА
Какъв живот! Отидоха си всички.
Останах пак във залива самин.
На юг потеглят прелетните птички –
към Либия, Мароко и Бенин. ...
491 3 3

16+ Партизани! Партизани!

Партизани! Партизани!
Вдигайте юмрук - за бой!
От палатите в Балкана
нека сринем - този строй!
Путин идва от Русия! ...
803 3 5

И пак

​​​​​​И пак в подножието на безсмъртието ти
ще се поклоним. Венци ще поднесем.
Признание увиснало на твоето бесило.
Ще търсим мълком гузно извинение
за отминалите под робство поколения. ...
610 3 14

Сега (after 15 years)

Музика:Кристиян Налбантов
Нека бъде живот
Нека бъде песен
Нека бъде стих
Коса в росата се окъпа ...
636 1

На ръце те нося

Виждам в очите ти красиви
- светлина.
В душата ти тъй нежна,
усещам - любовта.
Жена си ти красива, ...
627 1

Срички

Пролет свенливо наднича,
скъбно ридаят стрехите.
Бавно сезоните сричат
думи, в очите ни скрити,
думи, които чертаят ...
664 2

Кръвта

Кръвта
Велика, голяма река
В тялото наше, животинско
Е кръвта. Тя по своите
Канали, разклонения ...
629

Дансингът е твой

Раздрусай ги, скъсай сутиена,
покажи какво е жена-фурия.
Ти си звездата на дансинга-сцена,
кръвната ти група е чиста ракия.
Завърти дупето, пола не ти трябва, ...
756

Кълна се

По-ярка от слънце си моя любов,
по-страстна от вино непито.
Да, зная, светът е ужасно суров,
но кой битието ще пита?
Ти често нахлуваш в съня ми и там ...
580 1

Грях

Колко нощи, във безсилие се сривах,
колко пъти в огъня горях?
Колко дни се раждах и умирах,
любовта ли бе единствения грях?
Чий е този грях? Не зная... ...
637

Почти по Набоков 2025

Не, не стигам до дивия пролетен бряг.
И тук няма никакви клони.
А пък после кажи, че в мъчителен бяг
някой нашите сенки е гонил.
Аз сега ти говоря за днешните дни. ...
374

Грешка

Г Р Е Ш К А
"Открий себе си!"-
Меко казано-тъпотия,
минавайки през Портите Тесни,
се изправяш пред безкрайна,брутална стихия. ...
467 2

Котешка Съдба

Стихотворението се посвещава на всички бургаски бездомничета, измъчвани и отровени в началото на февруари
https://bntnews.bg/news/zhestokost-nad-zhivotni-v-burgas-neizvestni-izvarshiteli-trovyat-ulichni-kotki-s-antifriz-1326334news.html
Угрижен от мисли, с избягала муза,
Облечен в отдавна протъркана ...
717

Белеещ кръговрат

Градът отново избеля на цвят,
но да му пея на уше не смея.
Притихнали, колоните вървят,
изсипва цветни облаци тролеят.
Нагазили из калните води, ...
731 3 8

Плевел в ъгъла

Тук е моята градина –
окъпана в рози,
в гербери обвита.
Тъй отгледах я аз,
както още прадядо ми казваше: ...
517

Отчаяние

Седя, самичък на тезгяха
и тъжно гледам сивата стена.
Душата ми - мелодия изпята,
усеща отчайващата самота.
Боли, от спомени красиви, ...
620 1 1

Злощастна халка

Като сграда светът ми се срива. Кървя.
Не разбирам защо си отиваш, момиче!
Предозирам до гибел с отровна тъга,
а денят ме напада – суров и безличен.
Безпризорно сърцето ми скита само, ...
636

Графитен силует

Мога да те нарисувам от сезон на пролетта,
ще те измисля истинска и жива, гола по душа.
В една картина с мирис на цветя,
ще измисля и твое име - жена от любовта!
Мога да те видя на най-чудни по света места, ...
859 1

Бял люляк на пъртината цъфти

Ръцете ми от студ са посинели
и зная – няма да ги стоплиш ти,
но кътам шепа пролетни недели,
бял люляк на пъртината цъфти.
Снегът от безнадежност бял се стели, ...
512 2

Hесрета

В премръзналите малки длани
тя стиска ангелски пера,
кокиченца – с любов набрани
щом сипна първата зора.
Стои, трепери, не подава ...
594 2 2

Мъжка сълза

МЪЖКА СЪЛЗА
Пусти пустеят се дългите плажове.
Гларуси гладни мълчат на кавга.
Грохнали китове подир преяждане –
буните, тръшнати, спят на брега. ...
558 4 4

Брънка от верига

И тази болчица ще преболи –
от точния инстинкт за оцеляване.
Тропосвана с ръждясали игли –
тайфуни в мен покорно са изтлявали.
По-силна ставам ли подир това – ...
528 1 2

Албум със стари снимки

Изтляват ли въздишките по залез
с умората в очите на косача?
Аз мога да издраскам с показалец
чертата, откъдето плисва здрачът.
Била съм тук. И беше сякаш вчера. ...
779 3 6

Изпята ми е песничката вече

ИЗПЯТА МИ Е ПЕСНИЧКАТА ВЕЧЕ
… изпята ми е песничката вече – уверено вървя към своя край.
Като лавина старостта се свлече и аз се свих във нея на кравай.
От мене все по-често се изплъзват желания, надежди и мечти.
И кефя се на всяка глътка въздух, която във душата ми трепти. ...
518 2 2

Кръстопът

Стоя на прага на съдбата,
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...
621 7 16

Никой не разбира моята болка

Никой не вижда дъжда във очите ми,
бурите скрити дълбоко в нощта.
Смехът ми е маска – изглежда красива,
а в мен се разпада една самота.
Никой не чува вика на душата ми, ...
758 1 2

Горчива умора

Уморих се... да се боря и защо?
Виновно гледа ме страха от вътре.
Хлад като ненавист от това,
че истински копнях за любовта.
А пробвах, Бога ми, безкрайно много... ...
472 1

Микросонет

За истината свята днес живея.
- Но що е истина? - запитал бе Пилат.
Дали е някакъв неземен постулат,
или е слънцето, което вънка грее?
Защо замръкваме прегърнали лъжи ...
632 12 9

Света и суетата

Намерила е мъничка врата
която да я води към звездите.
По стълбата на свойта суета
разхожда нощите, а после дните.
Понесла факла в двете си ръце ...
860 3 5

Добротворство

Една дума а колко много значи сега,
да помогнеш на човек в нужда е това.
Тя съставена е от две добро и творя,
да помогнеш на хората изпаднали в беда.
Да помогнеш и с малко но от душа, ...
897 1 4

При/знание

Без тебе - няма суета,
без тебе - няма нищо.
Без тебе - даже любовта
не сгрява то сърцето лишно.
Без тебе - няма и следа ...
624

На кръстопът

Пристъпваме в познатите пътеки,
а ден след ден еднакви са за нас.
И неусетно бързо те изтекоха -
без цвят, без мирис, тихо и без глас.
Но всеки ден е кръстопът небесен, ...
939 6 16

Нелепо

Понякога се движа по ръба
на тънкостенна и прозрачна чаша.
Поглеждам в нея части от света
и истински от хората се плаша.
Забравили, че тук не са сами, ...
586 2