Стихове и поезия от съвременни български автори
Диалектика на тъгата
по устните
чиито брегове ще издържат
Рай за откачалки
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...
Kрила за мелници
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...
Песен през плющящите трансмисии
... ако ме видиш, ще се ужасиш,
сега съм леко трезвен, сам и хрисим –
приличам на излъскан стар каиш,
изплют от социалните трансмисии, ...
Когато те заровят във земята
оставаш само ти и твоите дела
Това, което си събрал в душата си
ще бъде твоят капитал сега.
Парите, притежания и материалност ...
Авитохол препуска през степта
който в светъл ден ще се яви.
Изплете самодивата венеца...
- Ковачо, меча славен изкови!
Светкавица митична улови ...
Мравката и слона
И гушни го, за топлина то мечтае.
Попий я, че с тази сълза,
по-чиста душата ти става.
М. Н. ...
Простих на самотата
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...
Нова заблуда...
харесах си нова заблуда.
Сега ще си я доизваям,
ще омекотя чертите и,
ще я изпълня с трепет: ...
Мълча с големите Поети
... в мълчанията на света прозорецът ми тихо свети –
какво са казали – чета, живели преди мен Поети,
обичали са този свят! – и са го мразили до ужас,
и аз, нали съм техен брат, във черквицата тяхна служа, ...
Хвърчащият човек
и от него никой не страни.
Това ли е всичко? Нима?
Всеки иска да полети.
Иска широко криле да разпери. ...
Само напред
В поезията обратен път няма,
не можеш,да се върнеш,откъдето си тръгнал,
преминал веднъж през лъжа и измама,
осъзнал я,ти вече си я загърбил. ...
Из неизказаната реч на един политик
а иначе е... много добродушна...
По интелект съм си голяма нула,
но иначе речта ми е научна...
Корупцията е второто ми аз, ...
Автограф от пролетна авлига
Светът ми е от край до край орисан
да бъде свят на обич и добро,
и – ако в мене още шава мисъл,
да ви я пиша с ангелско перо, ...
Роден дом
когато бях малко невръстно дете,
стоеше усмихнат сред цветни градини,
бе горд, че детето ти вече чете.
Не беше ми лесно от дом да се дèля, ...
Неизплакана балада
а скромна, тиха, сдържана наслада.
Дори за посребрената коса
настъпва неизплакана балада.
Ненужните капризи изхвърли ...
На лъчезарния поет
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив. ...
В един друг свят
можеш да си направиш свят,
един друг свят.
Когато ти писне от грижи,
от скандали в големия град, ...
Мълвата за една сирена
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.
Със своя глас злокобен, ...
Кълнове
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...