Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Мюнхаузен

М Ю Н Х А У З Е Н
Приказката за барон Мюнхаузен
е много велика метафора,
подробно и дословно обясняваща,
натрупването на археологичните пластове. ...
424

Предколедно

Студът отдавна е превзел света.
Не му е нужна снежната стихия.
Потънали изцяло в битие и суета
сърца отново чакат коледна магия.
Небето пали приказните си фенери. ...
643 1

Писмо до Мадлен

Мила мъничка, Мадлен!
Щастие е, че вярваш ти в мен.
Радостното е дори,
че имаш приятели добри.
Лошото го забрави! ...
837 4

Писателят

Живял в България един писател,
неуморен бил, романтик, дори мечтател,
пред листа сядал, щом вдъхновението го озари,
и не спирал да твори чак до зори.
Но налегнали го разни мисли и съмнения ...
492

Да помълчим

Да помълчим за невъзможните любови.
Ако си тъжен, колко дълго се мълчи?
И как обикват се невиждани очи,
и остаряват всички пътища – уж нови.
Да помълчим, да не останат неразбрани, ...
544 1 4

Тъжни истини

Боже, аз съм, аз... тоз който задава въпроси!?
Без дори да търся подходящи отговори...
Знам ги, в мен те живеят, като гълъби,
загубили свойте крила и гнезда.
Тежко се диша, когато гърлото, стискат ти. ...
554 2 2

За мене някой тихичко се моли

Размахах пръст. Изливах си тирадата.
Натривах носовете им. Злорадо!
Усещах се високо според мярата
на смелата си съвест – без огради.
Ала дълбоко в мене интуиция ...
699 5 4

Колко е часът?

КОЛКО Е ЧАСЪТ?
... това се казва кеф и половина,
най-после да задишам с пълна гръд! –
жена ме спря във Морската градина
и каза: – Чичко, колко е часът? ...
572 5 4

Самурайска игра с философски въпросителни

Играта бе без край,
бе по-вълнуваща от страйк-а.
Играехме на самураи.
Аз – самурай. Ти – самурайка.
И всеки имаше си меч, ...
747 1 2

Себепознание

СЕБЕПОЗНАНИЕ
С перфектни – пълно! Аз не съм от тия!
Но грешки рядко случва се да правя.
Гръдта ми музикална е кутия –
със звук на лира и на незабрава. ...
583

(Неозаглавено)

Как да те спечеля?
Как да те направя мой?
Влюбвам се във тебе, за беля.
А жените около теб- колко ли са те на брой?
Знам, че съм специална. Специален си и ти. ...
468

За кефа на един боклук

Днес, храним ли илюзии
към нашия фатмак,
протестите във Грузия
ще станат тука факт.
С противна - коалиция ...
637 3 11

Къси драски върху снега

КЪСИ ДРАСКИ ВЪРХУ СНЕГА
През зимата рисувам само с туш –
защото светлината е оскъдна.
И с всяка кал по мокрия ботуш
копнея пролетта да ми се сбъдне. ...
602 2 11

Откакто свят светува

Няма вечни пътеки.
Няма вечни звезди.
Има – вечни сезони.
Има вечни треви.
Няма слепи пожари. ...
575

Последното ми есенно листо

ПОСЛЕДНОТО МИ ЕСЕННО ЛИСТО
… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,
последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,
ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,
това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom, ...
471 2 1

Размишление

Тишината без думи
нещо свое нарежда,
а светът е безумен,
с много криви надежди,
с много смели завои ...
531 1 2

Миграция

В нашия древен град
трудно намираш
с кого да се видиш.
От всяко дърво
те гледа некролог. ...
629 4 14

Не говори

Не говори, декември е красив,
разбрахме го по нежния му лик,
изписа със дъждовния курсив,
на любовта забравения стих.
Ръцете да говорят вместо нас ...
719 2 3

Лежерно време, сякаш пред разлъка

Понякога намирам смисъл само
в най-дребните, най-малките неща.
Когато чуя детски възглас „Мамо“
и страстна дързост в капки на дъжда.
Когато лист отрони се и пада ...
788 3 6

На везни

Общо взето
всичко вече е дадено ,
всичко е взето...
Пито-платено
счупено-купено , ...
700 1 2

Най-сетне помъдрях

НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея, ...
480 5 2

Тихата река

Не, тя не е шумна.
Не, тя не е широка.
Не е и дълбока.
Но е сгушена в ръцете на тайните и сенчести дървета.
Тя си ромоли тихо. ...
883

Намигване

Всичко сякаш върви си по старому.
Сезонно заваля първия сняг.
Мъгливите сутрини по декемрийски
и тягостно, ни напомниха…
че животът като миг отлетя. ...
590

В жажда живее, в кал Той умира

Клекнал народът, свел и главица
да пийне "от извора" глътка водица.
Ала от жажда даже не вижда,
колко е кална онази ръчица,
дето пои го... Ама не хае ...
631

дъното на пропастта

От картата пореден дебит
и скоро ще ни трябва Кредит.
Бензин догоре газ до дупка
сирени идват давай чупка.
Куките ни гонят; правят ни засада ...
662

Есенен полъх

Есенен полъх
Ти,
ти спази своето обещание
и дойде възседнала вятъра точно навреме,
за да ми покажеш, че нищо не е загубено, ...
601

Черен гологан

Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...
824 6 9

Сънят на будния

Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...
481 1 1

Ела да пийнеш с мен едно кафе?

ЕЛА ДА ПИЙНЕШ С МЕН ЕДНО КАФЕ?
В неделя сутрин сядам на кафе.
И тихичко за тебе си мечтая –
как с черното палтенце – кадифе,
ще влезеш във самотната ми стая. ...
626 2 2

Най-хубавата ми жена

Снощи разговарях със душата ти,
разказа ми една мечта.
За щастието споделено
и за любовта.
За куражът, за това да си човек, ...
615 3 2

Завръщане

Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...
665 4 7

До теб не стигнах

До теб не стигнах
Поисках слънцето, поисках небесата,
поисках вятъра, поисках красотата!
Докоснах болката, докоснах радостта,
докоснах леката въздишка на деня! ...
614 3

Снежно

Снегът идва късно,
дори не усетих,
как всичко поръси,
ухае и свети.
Щастлив и небесен, ...
551 2 2

Ангел и демон

Демоните в небесата
демоните в гората,
а отдолу за награда
ангелчета боцкат с рогцата!
642

Копнежът ми за сняг е тих и бял

Копнежът ми за сняг е тих и бял.
Забравено усещане за вкъщи.
Наметнат с обич (не на мене) шал,
на мене даже месецът се мръщи.
Копнежът ми за обич – топъл сън, ...
522 6

Очаквах те, Декември...

Добре дошъл си, приказен Декември!
Очаквах те с притихнала душа.
Премръзнал си от пътя, уморен си,
ще ти налея чаша топлина.
Ще я поръся с мъничко канела ...
1K 4 12