Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Краят на циганското лято

КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви. ...

Валери_Станков

Поезия

405 1

Между фаза и нула

МЕЖДУ ФАЗА И НУЛА
... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,
в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,
ден година спря да храни, и – самотен като псе,
със пияните акрани блъскам цял ден сантасе, ...

Валери_Станков

Поезия

491 4 4

Прахосница на дни

Прахосани са трите ми желания,
а златната ми рибка бе мираж.
Дали да тръгна, тъна в колебания,
или да чакам новия пасаж.
Дъха си затаявам до пулсиране, ...

svetlitschka

Поезия » Философска

784 3 11

Внезапна среща

Колежке мила и добра,
Прекрасен ще е днес деня
Задето се присъедини
Ти към колектива ни.
Пристигна в офиса ни днес, ...

PetyrVeliki

Поезия » Любовна, Оди и поеми

677

Отвъд...

Аз съм стратег
за всичко, което на мен ми е нужно -
да съм щастлива,
около мен - и хората в мир.
В зародиш работя зърното, ...

keisigeneva

Поезия

550

Ван Гог

Лудият рисува ветровете.
Също тъй рисува катафалки.
Могат да се ползват за тапети.
Могат даже за подпалки.
Дайте му кило картофи. ...

radi.

Поезия » Друга

898 2 7

Изкуствен интелект

Видях едно плашило жалко,
на стол приседнало един ---
не гордо, в битка сред житата,
а крак прегънало преди
на птиците да се опълчи. ...

ЛЕЦ

Поезия » Философска

914 1 1

От сребърници вече ми горчи

От бедността съвсем не ме страх,
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...

Patrizzia

Поезия » Философска

628 2 6

Любов неизживяна

Любов - гореща като огън.
Любов - изпълнена с мечти.
Тела - създадени едно за друго.
Души - осъдени да са сами.
Девойка - влюбена до лудост. ...

Просто_Аз

Поезия » Любовна

711

Мъжка орисия

Мъжете плачем само по време на дъжд.
Тогава казват, че си истински мъж.
Плачем, проклинаме , но без глас.
Защото не ни е присъщо да плачем на нас.
Мъжете викаме , но на ум. ...

hari36

Поезия » Философска

626 1

Изгубена надежда

В ранните часове, преди да видя слънчевите лъчи,
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.
Бореше се за малко светлина, ...

Nikoy

Поезия » Философска, Гражданска

695

Под дъжда

Няма никого да питам за посоката към моя дом.
Не искам да се прибирам! Там е пусто.
Няма никой да питам къде си ти сега.
Ще стоя тук, на тази пейка, под дъжда.
Ще те чакам да дойдеш с чадър в ръка.

венцислав91

Поезия » Любовна

755

Декември

Бавно пристъпи и този декември
с вятъра зимен небето смрази.
Месец студен по детски вълшебен,
сбъдващ свидни, съкровени мечти.
С топло огнище, с аромат на канела, ...

Скитницa

Поезия » Пейзажна, Друга

908 5 14

Сапфирени петна

Градинката е акварел, но в смисъл,
че е рисувана единствено с вода.
Прехвърчат сойки и с крила изписват
изчезващи сапфирени петна.
Денят е сякаш късоглед, защото ...

fyon

Поезия

896 5 7

Орисница

Орисани сме от мига, когато
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...

natiii

Поезия » Философска

594

Акрил за самотни дни

АКРИЛ ЗА САМОТНИ ДНИ
Избухва листопадът над баира –
в оттенъци от охра и кармин.
Къде ли из пейзажа се намирам?
И ти без мен защо си тъй самин? ...

yotovava

Поезия » Любовна

643 5 12

Сезонът е един и името му е Любов

Върти се календарът, сменя дати,
минават седмиците с равен ход,
а аз съм Влюбен мъж в страстта ти,
а ти си смисълът в самия ми живот.
Напук на климатичните промени ...

mislitel

Поезия » Любовна

618 4 10

Роденият в бурята

Роденият в бурята не чака,
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Гражданска

681 4 9

Клокотница

В памет на леля ми Иванка от с. Клокотница
В сън съм самотница – литнала птица.
Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.
Плитка – рекичката, в злак – и приижда.
Път – вдън горичката – нищо не вижда. ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Гражданска, Друга

658 1 7

Календар с желания

С план - за Новата година
си направих календар.
С най-любимите картини
под небесния олтар:
Жив и здрав - през януари ...

Yuri

Поезия » Хумористична

763 6 16

Изведнъж

И явно станал с дупето нагоре
е този кален псевдозимен ден.
Сред мокри котки, улици и хора
декември е нарочил точно мен.
До костите прониква чак ръмежът, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

640 4 8

Върху ръба на изгрева осъмвам

Върху ръба студен на изгрева осъмвам,
последен-пръв, роден от самота.
От непорочното зачатие на тъмното
изплитащ пъпна връв за този свят.
И Драконът на сутрешните сенки ...

vega666

Поезия

584 8 8

Сбогом, моя Есен!

СБОГОМ, МОЯ ЕСЕН!
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...

Валери_Станков

Поезия

455 3 2

Само ти и любовта

Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта,
всред сънища неповторими ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

641 3

Предколедно

декември в длъжност
встъпва и с предколедно
сърце потръпва
декември в длъжност
встъпи и надежда за ...

rhymefan

Поезия

510

Дансинг за двама

На М. Р.
Надвили тишината на покоя,
очите ни говореха без глас.
На дансинга ти беше само моя
и само твой на дансинга бях аз. ...

argonyk

Поезия

753 2 8

За тиквата като Троянски кон

В галактика далечна, планета неголяма
със същества разумни от раса свръхразвита,
неспирно обикаля звездица много стара.
Tя скоро ще загине, във черна дупка свита.
Изпращат полк войници и учени големи ...

Mitko19

Поезия » Гражданска

512

Декември

Не знам дали е есен или зима.
Ръми дъждец, примесен с мокър сняг.
И газя хем в листа, хем в кал за трима.
Нима дошъл е вън декември пак?
С чадър и шапка ще внимавам, ...

BoBoteva

Поезия » Пейзажна

735 1 2

Костюм за лицемер!

Повдигната брадичка с поглед в нищо
бавен жест и безразличие
диалог уж дълбок
повърхност от въздух по-прозрачна
Няма флора ...

Stew_Carrey

Поезия

620

Плач

Хубава си, с кроткост изтъкана
в билки и обреди мълчаливи.
И отричана, с душа от рана
силна си с усоите си диви.
Кърваво проплакват върховете ...

Ivita_Mirianova

Поезия

833 10 20

Не е трудно

Боже, колко сме еднакви...
като тикви на плет!?
Надуваме се, че сме различни,
но единствено ставаме
за компот, тиквеник. ...

aap

Поезия

461 1

Минало

Ноември е и стъпвам върху минало –
потънали във време тротоари.
Пилеят се под крачките картините,
рисувани насън през януари.
А пейките изглеждат някак призрачно ...

fyon

Поезия

733 4 6

Ежедневие

Започвам деня си с теб,
обикалящ дебрите на моето съзнание.
След това се материализираш и сякаш си пред мен,
а под ръката ти едвам стърчи едно признание.
Но не говориш, само наблюдаваш. ...

Павлова

Поезия » Любовна

617

Време

Съжалявам,
не успях да ти се обадя
не успях да те чуя
не успях да те видя
трябваше да се сбогуваме, ...

sim27sa

Поезия » Друга

743 1

Панерът

Панерът
Панерът, в който си подреждал нежно
ябълки, усмивки и сълзи,
изхвърлен зъзне до боклука днешен.
Значи си Бога вече ти. ...

inakrein

Поезия » Друга

908 1

Черен петък

Нека мине този ден.
Нека мине и това предателство.
Купувачите на щастие пазаруват обещания.
Нека мине този ден.
Бяла техника и черни котки. ...

satine

Поезия » Друга

654

Знаците на есента

Къде отиде, есен, хубостта ти?
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

729 2 6

Протуберансите на злото

Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

905 8 15

Красотата е светлина в сърцето

Тихо-тихо стъпвам по полето.
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Философска

542 2 2

Щом се влюбих в тъга...

Ако в длан ги сбера тези мои бездънни небета,
всички нощи ще бъдат по-бели от първия сняг.
Като дума добра, като песен любима ще светят
тихи, слепи недели – заспали на къщния праг.
Щом се влюбих в тъга, всички друми ме водят към тебе, ...

Patrizzia

Поезия

538 7 12

Стихове и поезия от съвременни български автори

Краят на циганското лято

Между фаза и нула

Прахосница на дни

Внезапна среща

Отвъд...

Ван Гог

Изкуствен интелект

От сребърници вече ми горчи

Любов неизживяна

Мъжка орисия

Изгубена надежда

Под дъжда

Декември

Сапфирени петна

Орисница

Акрил за самотни дни

Сезонът е един и името му е Любов

Роденият в бурята

Клокотница

Календар с желания

Изведнъж

Върху ръба на изгрева осъмвам

Сбогом, моя Есен!

Само ти и любовта

Предколедно

Дансинг за двама

За тиквата като Троянски кон

Декември

Костюм за лицемер!

Плач

Не е трудно

Минало

Ежедневие

Време

Панерът

Черен петък

Знаците на есента

Протуберансите на злото

Красотата е светлина в сърцето

Щом се влюбих в тъга...

Опашка