19 998 резултата
Душа за вграждане поднасям ти,
любими мой далечни
сянка и лъчи побързай и вгради
в светове нетленни
Внимавай само да не би ...
любими мой далечни
сянка и лъчи побързай и вгради
в светове нетленни
Внимавай само да не би ...
153
1
ГРАМАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем. ...
Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем. ...
114
3
2
Загубата е достойна,
когато борил си се ти до край
когато силите ти сетни свършват,
но жадуваш своя светъл рай!
И макар загубил, във калта, ...
когато борил си се ти до край
когато силите ти сетни свършват,
но жадуваш своя светъл рай!
И макар загубил, във калта, ...
201
2
Двамата с теб се успокояваме,
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв, ...
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв, ...
251
1
ДЕВЕТИЯТ МИ КОТЕШКИ ЖИВОТ
Всички имаме своите демони,
непокорни и тъмни души,
мрачни залези, друми неведоми,
храм за истина, който рушим. ...
Всички имаме своите демони,
непокорни и тъмни души,
мрачни залези, друми неведоми,
храм за истина, който рушим. ...
236
5
11
91
2
Дошло е вече време за чертата,
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
127
1
Когато сърцето ти бушува,
а разумът ти казва спри
Когато ритъмът лудува,
а волята немощно го следи
Когато път не виждаш, ...
а разумът ти казва спри
Когато ритъмът лудува,
а волята немощно го следи
Когато път не виждаш, ...
156
1
Над дим, развалини,
над застинали тела,
обществото ни кърви
на думи и дела.
Агресия, блокади, ...
над застинали тела,
обществото ни кърви
на думи и дела.
Агресия, блокади, ...
223
Понеже вън е мрачен зимен ден
с прогноза – нетипично дъждовита,
започнах (тъй несвойствено за мен)
да пиша стих рогат, а и с копита.
Навярно ще възбуди интереса ...
с прогноза – нетипично дъждовита,
започнах (тъй несвойствено за мен)
да пиша стих рогат, а и с копита.
Навярно ще възбуди интереса ...
228
3
7
it has always been
everyone knew
the answers
to all the questions,
but no one could know, ...
everyone knew
the answers
to all the questions,
but no one could know, ...
379
3
2
В дланта ми огън грее ален,
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
124
1
/151 години от гибелта на Васил Левски/
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...
144
2
Всеки път видя ли те
е като за първи.
Прегръщам те, сякаш е Декември,
а студът заплита се в ръцете ми.
Защо остави го? Предател. ...
е като за първи.
Прегръщам те, сякаш е Декември,
а студът заплита се в ръцете ми.
Защо остави го? Предател. ...
130
От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
111
1
Ще тръгна само с моята душа
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни! ...
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни! ...
165
1
Не помня вече колко много пъти
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...
178
10
13
Нагазих водата -
изобщо не е до колене.
Покри ми главата
и нещо обърка се в мене.
Не беше ни златна, ...
изобщо не е до колене.
Покри ми главата
и нещо обърка се в мене.
Не беше ни златна, ...
146
3
11
Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
148
2
8
Нескромно е, но искам да знам,
и усетя прѝживе чувството
на това - аз какво съм ви дал
с моето да го наречем - изкуство...
Да погледна с око замъглено, ...
и усетя прѝживе чувството
на това - аз какво съм ви дал
с моето да го наречем - изкуство...
Да погледна с око замъглено, ...
119
2
1
Холодеет от минус двух до двадцати,
колит в груди..
Может, мне доктора обмануть?
- Как твоё сердце – болит?
- Чуть-чуть. ...
колит в груди..
Может, мне доктора обмануть?
- Как твоё сердце – болит?
- Чуть-чуть. ...
410
3
СЛЕПЕЦЪТ И ВИШНЯТА
Измамен и порочен е април.
Подлъгва ни с усмивка неизбежна.
До уличния ъгъл се е свил
пастирът сляп на хорските надежди. ...
Измамен и порочен е април.
Подлъгва ни с усмивка неизбежна.
До уличния ъгъл се е свил
пастирът сляп на хорските надежди. ...
162
9
11
Когато целувам те,
се давя в поезия.
И с тебе я чуваме -
симфония неизбежна.
От мойто сърце ...
се давя в поезия.
И с тебе я чуваме -
симфония неизбежна.
От мойто сърце ...
179
В аленото утро, когато бавно се завръщам.
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...
96
Там, скрита между етажите,
на страхове помъдрели до колебание,
или в многоточието на важното,
в скоби с навици и желания,
свита нейде в ъгъла на обидата, ...
на страхове помъдрели до колебание,
или в многоточието на важното,
в скоби с навици и желания,
свита нейде в ъгъла на обидата, ...
241
1
1
Никога повече, никога вече –
тъй увещаваш се дълго, човече.
Няма в неистини вяра да хвана –
духаш си кашата, вриш във казана.
Гледаш под лупа,станал си мнителен, ...
тъй увещаваш се дълго, човече.
Няма в неистини вяра да хвана –
духаш си кашата, вриш във казана.
Гледаш под лупа,станал си мнителен, ...
245
3
8
Трифон Зарезан
Стани рано Трифоне , рано призори,
па си омий очите и булката си прегърни.
Тя отрано вече е станала, почистила дома,
изпекла е погача и кокошка една за храна. ...
Стани рано Трифоне , рано призори,
па си омий очите и булката си прегърни.
Тя отрано вече е станала, почистила дома,
изпекла е погача и кокошка една за храна. ...
135
От недрата на земята
дими трудът човешки.
В облак чер премята
въглищатата тежки.
Силуетите грамадни ...
дими трудът човешки.
В облак чер премята
въглищатата тежки.
Силуетите грамадни ...
98
1
Нескрито ме боли. Съвсем наистина...
Боли ме от човешкия цинизъм.
Как станали сме алчни и зависими,
от глад за своя жалък егоизъм...
Досущ, като досадната муха, ...
Боли ме от човешкия цинизъм.
Как станали сме алчни и зависими,
от глад за своя жалък егоизъм...
Досущ, като досадната муха, ...
252
1
Не ме боляха двата дроба,
сърце, главата и корем.
Вярвай, далече съм от гроба,
от опелото пък-съвсем.
Ала вси защо желаят ...
сърце, главата и корем.
Вярвай, далече съм от гроба,
от опелото пък-съвсем.
Ала вси защо желаят ...
149
1
Колко много понявга тежат
всички тези поуки и грешки,
канари. И ги мъкна на врат
без да мрънкам. Съвсем по човешки,
тътря бавно подбити нозе, ...
всички тези поуки и грешки,
канари. И ги мъкна на врат
без да мрънкам. Съвсем по човешки,
тътря бавно подбити нозе, ...
249
2
3
Човекът е земно творение, нека,
с тяло от плът, от една шепа кал,
но в очите, гласа и усмивката лека
Бог цялата своя любов е събрал.
През света той върви неусетно, ...
с тяло от плът, от една шепа кал,
но в очите, гласа и усмивката лека
Бог цялата своя любов е събрал.
През света той върви неусетно, ...
146
1
2
Спирам пак пред кръстопът.
И само аз съм там.
Животът ми ме води често тук,
където спирам и започвам
да мълча в мрака. ...
И само аз съм там.
Животът ми ме води често тук,
където спирам и започвам
да мълча в мрака. ...
156
1
1
Децата опрощават всичко.
Или почти.
Когато бях дете,
не съзнавах,че
виновните живеят ...
Или почти.
Когато бях дете,
не съзнавах,че
виновните живеят ...
198
3
8
Човекът
Какво е човекът?
Анатомия, философия?
Мистерия, изкуство?
Творение божие, ...
Какво е човекът?
Анатомия, философия?
Мистерия, изкуство?
Творение божие, ...
260
1
на Христо Смирненски
Ще пробием прозрачната твърда стена
и ще минем свободни оттатък -
там, където разцъфват красиви цветя,
ще живеем с любов, без остатък. ...
Ще пробием прозрачната твърда стена
и ще минем свободни оттатък -
там, където разцъфват красиви цветя,
ще живеем с любов, без остатък. ...
161
1
2
-Дали животът на земята има стойност? -
попита ме с горчилка във гласа.
- Животни има в бъдното безбройни,
но сал човекът търси му цена.
- Дали в живота ще намеря смисъл, ...
попита ме с горчилка във гласа.
- Животни има в бъдното безбройни,
но сал човекът търси му цена.
- Дали в живота ще намеря смисъл, ...
256
2
Превалят дните. Тихо се оттеглят,
в покоя на логичните си нощи.
Заспивам сън, във който съм наследник,
на щастие несбъднало се още...
Живота ме поглежда изпод вежди. ...
в покоя на логичните си нощи.
Заспивам сън, във който съм наследник,
на щастие несбъднало се още...
Живота ме поглежда изпод вежди. ...
183
2
1
Стои безмълвна на ръба на бездната,
готова всеки миг да полети,
чернеят в небесата сенки-демони,
всемирът в нея да се притаи.
Там долу, чак на дъното на пъкъла, ...
готова всеки миг да полети,
чернеят в небесата сенки-демони,
всемирът в нея да се притаи.
Там долу, чак на дъното на пъкъла, ...
238
8
12
ВЪЛЧИЦАТА В МЕН
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам. ...
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам. ...
378
12
27
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
