20 561 резултата
От бедността съвсем не ме страх,
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...
235
2
6
Мъжете плачем само по време на дъжд.
Тогава казват, че си истински мъж.
Плачем, проклинаме , но без глас.
Защото не ни е присъщо да плачем на нас.
Мъжете викаме , но на ум. ...
Тогава казват, че си истински мъж.
Плачем, проклинаме , но без глас.
Защото не ни е присъщо да плачем на нас.
Мъжете викаме , но на ум. ...
135
1
В ранните часове, преди да видя слънчевите лъчи,
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.
Бореше се за малко светлина, ...
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.
Бореше се за малко светлина, ...
185
Орисани сме от мига, когато
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...
141
Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...
373
6
16
Тихо-тихо стъпвам по полето.
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...
184
2
2
Още помня момента,
когато пред мен стоеше —
едно сълзливо дете,
търсещо утеха в моите ръце.
Сега това дете го няма. ...
когато пред мен стоеше —
едно сълзливо дете,
търсещо утеха в моите ръце.
Сега това дете го няма. ...
242
1
Момини сълзи
Вървя към моето село Тополница,
едно малко селце сгушено в планина.
Отварям отново сам аз пътната врата,
няма ги дядо и баба, те сега са в небеса. ...
Вървя към моето село Тополница,
едно малко селце сгушено в планина.
Отварям отново сам аз пътната врата,
няма ги дядо и баба, те сега са в небеса. ...
144
Момък в планината бродил,
по сума ти пътеки ходил.
Накрая езеро достигнал
и от земята жаба вдигнал.
Тя казала с човешки глас: ...
по сума ти пътеки ходил.
Накрая езеро достигнал
и от земята жаба вдигнал.
Тя казала с човешки глас: ...
194
Задряма ли за миг, кажи ми, Боже,
когато на света се пръкнах аз?
Та пътя ми – възможно невъзможен
не го ловят жалони ни компас.
Съдбата ми, кажи ми, как крои я, ...
когато на света се пръкнах аз?
Та пътя ми – възможно невъзможен
не го ловят жалони ни компас.
Съдбата ми, кажи ми, как крои я, ...
190
2
2
на мечтателите
Роден е от
яростта
на вълните
и полетял ...
Роден е от
яростта
на вълните
и полетял ...
148
Днеска е последния ми ден,
в който възрастта започва с две.
Чувствам се напълно изцелен.
Изкуственото хич не ме влече.
Днеска е последния момент, ...
в който възрастта започва с две.
Чувствам се напълно изцелен.
Изкуственото хич не ме влече.
Днеска е последния момент, ...
165
Виждал ли си как прашинка
танцува върху слънчев лъч?
Това е душата ми...
Виждал ли си как листенце
се рее със вятъра? ...
танцува върху слънчев лъч?
Това е душата ми...
Виждал ли си как листенце
се рее със вятъра? ...
183
1
2
за Бургас
Аз вървя по пътищата –
някога от мен
вървяни
и се питам ...
Аз вървя по пътищата –
някога от мен
вървяни
и се питам ...
122
1
Препускаме, забързани, търчим!
"О миг поспри!..." В тишина да помълчим!
Да усетим ароматът на телата,
онзи трепет на душата...
Слънцето да видим във небето, ...
"О миг поспри!..." В тишина да помълчим!
Да усетим ароматът на телата,
онзи трепет на душата...
Слънцето да видим във небето, ...
196
2
3
В годините неволно се променяме
забравяме във себе си мечтата
Завъртат ни безбройни отговорности
Поглъща ни за дълго рутината
Но там дълбоко в нас нали е жива ...
забравяме във себе си мечтата
Завъртат ни безбройни отговорности
Поглъща ни за дълго рутината
Но там дълбоко в нас нали е жива ...
162
1
Подарявам усмивки, а нямам такава,
имам само рисунка на нея.
Шут съм, с който всеки се забавлява -
Искаш ли и теб да разсмея?
Виждам, вече се смееш, да, добър съм в това - ...
имам само рисунка на нея.
Шут съм, с който всеки се забавлява -
Искаш ли и теб да разсмея?
Виждам, вече се смееш, да, добър съм в това - ...
229
2
16
Една врата в нищото останала...
между каменни дувари от нехайство разрушени,
а разрухата последвала е от вечна слава,
изкуствено почетена от поколение кретени...
Там сред хълмовете в тишината на балкана ...
между каменни дувари от нехайство разрушени,
а разрухата последвала е от вечна слава,
изкуствено почетена от поколение кретени...
Там сред хълмовете в тишината на балкана ...
154
Ледените дни ще свършат
и огреният от слънце сняг...
Ще се стопли и дъха ни
и сълзите пак ще рукнат в смях...
Ще се сгреем, да, ръцете ще докосват ...
и огреният от слънце сняг...
Ще се стопли и дъха ни
и сълзите пак ще рукнат в смях...
Ще се сгреем, да, ръцете ще докосват ...
171
1
Ведър поздрав, мъничка усмивка,
колко повече му трябва на човек?
Напук обаче сякаш гипсови отливки,
намръщени сме все и няма лек.
Виж, ако си цакал някой будала - ...
колко повече му трябва на човек?
Напук обаче сякаш гипсови отливки,
намръщени сме все и няма лек.
Виж, ако си цакал някой будала - ...
136
Сълзи за сбогом
(На моята баба Гроздена)
Преди да си отидеш от този свят,
ти, моя бабо, песен народна запя.
С теб се чувствах душевно богат, ...
(На моята баба Гроздена)
Преди да си отидеш от този свят,
ти, моя бабо, песен народна запя.
С теб се чувствах душевно богат, ...
205
2
Ако ме вземе неочаквано смъртта,
(че дойде ли, кога и как, не пита)
дали ще има в този свят следа,
която да остане неизмита
от дъждовете на неспиращото време? ...
(че дойде ли, кога и как, не пита)
дали ще има в този свят следа,
която да остане неизмита
от дъждовете на неспиращото време? ...
207
8
Витоша планина
В края на града ни има планина,
в подножието е на нашата столица.
В дървета обагрени в различни цветове
и високите си покрити в бяло върхове. ...
В края на града ни има планина,
в подножието е на нашата столица.
В дървета обагрени в различни цветове
и високите си покрити в бяло върхове. ...
163
1
Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я, полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека.
Защо ли пък ни бяха дните? ...
Бавно вдишвай я, полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека.
Защо ли пък ни бяха дните? ...
243
Красивите очи на младостта
се крият зад завесата от бръчки
и само пламъчето на страстта
опитва на моменти да ги сръчка.
Красивите очи на младостта ...
се крият зад завесата от бръчки
и само пламъчето на страстта
опитва на моменти да ги сръчка.
Красивите очи на младостта ...
322
5
8
Трудни времена.
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни ...
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни ...
204
2
3
Всеки, който с дума, или жест
те е накарал да се вгледаш в себе си
да се преосмислиш и прозреш,
да победиш изцяло страховете си...
Да излезеш и да заявиш ...
те е накарал да се вгледаш в себе си
да се преосмислиш и прозреш,
да победиш изцяло страховете си...
Да излезеш и да заявиш ...
206
"Последна песен"
Недей тъгува ти за мен,
поех по пътища безкрайни.
Но с теб ще бъда, знай, докрай,
докато спомени времето не изтрие с печалния си край. ...
Недей тъгува ти за мен,
поех по пътища безкрайни.
Но с теб ще бъда, знай, докрай,
докато спомени времето не изтрие с печалния си край. ...
177
Не ме погребвайте
преди да съм живял,
не ме забравяйте
преди да съм ви дал
една прашелинка спомен ...
преди да съм живял,
не ме забравяйте
преди да съм ви дал
една прашелинка спомен ...
200
1
8
Уморих се от урагана на чувствата,
от безкрайните бури, бушуващи в мен,
от листопада на мечтите си изгубени,
отронващи се от живота ден след ден.
Сега търся изворите хладни на надеждата, ...
от безкрайните бури, бушуващи в мен,
от листопада на мечтите си изгубени,
отронващи се от живота ден след ден.
Сега търся изворите хладни на надеждата, ...
193
1
2
Болката е само знаменател
и пътечка пряка през страха,
прегърни я като стар приятел,
тръгнал си стремглаво към студа.
Малко болка още ти остана, ...
и пътечка пряка през страха,
прегърни я като стар приятел,
тръгнал си стремглаво към студа.
Малко болка още ти остана, ...
281
3
6
И всеки ден заставям да прогледне,
през пръсти, през ресници, през стъкло.
А любовта ми – тъжна и последна,
напомня: Всичко вече е било.
Не си едничка ти, не си и първа, ...
през пръсти, през ресници, през стъкло.
А любовта ми – тъжна и последна,
напомня: Всичко вече е било.
Не си едничка ти, не си и първа, ...
178
2
2
Тъга и тревога така си приличат,
страхът им е родственик – техен събрат.
И без да се карат, взаимно се вричат,
че влизат с доброто в един кръговрат.
От чувства споени сме още в началото, ...
страхът им е родственик – техен събрат.
И без да се карат, взаимно се вричат,
че влизат с доброто в един кръговрат.
От чувства споени сме още в началото, ...
187
4
5
На раздяла светът се разцепва на две -
Ин и Ян, ден и нощ, буреносно небе.
Самотата настръхва и се стеле тъма,
и забулва, и скрива вледенени сърца.
На раздяла се сливат и звезди, и Луна. ...
Ин и Ян, ден и нощ, буреносно небе.
Самотата настръхва и се стеле тъма,
и забулва, и скрива вледенени сърца.
На раздяла се сливат и звезди, и Луна. ...
251
3
7
Уличка крива – как е красива!
Гледам отгоре – паля мотора.
Вляво и вдясно – стръмно, опасно!
Вземам завои – охлюв спокоен.
Гнева забравил, мисля си: „Право е – ...
Гледам отгоре – паля мотора.
Вляво и вдясно – стръмно, опасно!
Вземам завои – охлюв спокоен.
Гнева забравил, мисля си: „Право е – ...
212
Да хвърлиш всеки шум на егото,
да се оттласнеш от житейска суета,
притихнал вътре в себе си смирено
да кажеш простичко "Благодаря!",
света да гледаш през хорските очи, ...
да се оттласнеш от житейска суета,
притихнал вътре в себе си смирено
да кажеш простичко "Благодаря!",
света да гледаш през хорските очи, ...
260
4
3
Каква полза за човек, ако придобие цял свят,
а повреди душата си.
Евангелие от Матей 16:26:27
След Тебе, който тръгне, се отрича
от себе си, издигнал кръста Твой. ...
а повреди душата си.
Евангелие от Матей 16:26:27
След Тебе, който тръгне, се отрича
от себе си, издигнал кръста Твой. ...
265
3
13
"На демоса надежда той донесе
и славата геройска я отнесе.
И бе въздиган в култ,
и бе наричан луд.
Посмя да укори елита висш, ...
и славата геройска я отнесе.
И бе въздиган в култ,
и бе наричан луд.
Посмя да укори елита висш, ...
190
Килим от листа
Вървя към нашето село, към дома,
отварям си вече сам пътната врата.
Стъпвам на килим от разноцветни листа,
лозови листа обагрени от есента. ...
Вървя към нашето село, към дома,
отварям си вече сам пътната врата.
Стъпвам на килим от разноцветни листа,
лозови листа обагрени от есента. ...
188
Под покрива на моята душа
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни ...
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни ...
156
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
