Философска

20,9 резултата

Сила на духа

Да си на дъното на кратер,
мечтаейки върха на планината,
възможно ли е да си иноватор
само със силата на душата?
Да си пълен, а да се чувстваш празен. ...
205

Атомна поезия

Преражда се усмивка в мрака
и светва, като утринна зора.
Една любов лети – не чака
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – ...
182

Вирнато носле

Реших, че ще бъда вече скандална.
Безбожно скандална!
Ще фрапирам вече, не с много фрапе,
а с гордо вирнато, дори не чипо носле!
Щом шлагер стана Васко Жабата ...
237

Невъзможното се решава нестандартно

Когато пътят свършва със стена,
и логиката вече е безсилна,
когато всички знаят: „Няма как!”,
и мисълта е спъната в зрак.
Тогава дух намира светлата межда, ...
148 1

Да обичаш въпреки това

Колко пъти ти мен предаде?
Колко пъти ти с мен се подигра?
Колко пъти ми доказа,
че за теб съм нищо на света?
Ала днеска зная с какво спечелих – ...
259

Вяра, Надежда, Любов

Вяра, Надежда и Любов...
Добродетели са наши
и в света не толкоз лош -
светлина в тунела дават...
С грешки прости и човешки. ...
210

Достоен поход

Добротата не е във това
наглостта със усмивка да галиш.
Тя не е куп тирада-слова
и клишета, които да хвалиш.
Добротата не търси фурор ...
194 1 3

Душата ми е като кротка, тиха бездна

Душата ми е като кротка, тиха бездна,
която пази нежни чувства и мечти.
Като малка вселена нежна и звездна,
чиято светлина в пространството трепти.
И някога, някъде, когато аз изчезна, ...
208 1

Без мокри гащи раци се не хващат

Един младеж очаквал наготово
сами да легнат рибите в тепсия.
Оратор бил и мислел, че със слово
и раци ще си налови. Но тия
надежди сух, че може да остане ...
366 3 7

Прошка (по София Хоуп)

Светът ни учи да се извиняваме
на другите за нашите вини
Само дето някак си пропускаме
сами на себе си да си простим
Дължиш си извинение недадено ...
141 1

Лава от чувства

"Няма значение" - каза тя
и преглътна дълбоко своята сълза,
а тя гореше с мощта на лава,
не оставяше ни цвете, ни плява.
Ала оставаше горчивият спомен ...
192 1

Самотният певец

В миг предсънен се случва най-често:
скрит е в стаята – зад мебел навярно
или в ъгълче нему известно...
Някак внезапно сълзите ме парват,
щом подхване той своите песни... ...
148

Йордан Йовков

За бялата лястовица ще те питам,
дали я още има и още ли помага тя.
За бедните селяни аз ще те запитам,
за тяхната радост, за мъката им и тъга.
Ти пак ще ни разказваш истории значими, ...
341 3

Аутопсия на Тишината

Не е тишина,
когато тя с бяла престилка пристига
и от кръвта ти лакомо лочи раните,
в стих да превърже.
Тогава е болка! Зла и черна! Озъбена! Космата! ...
313

Пристан

Душата ми, отворена за обич,
намери пристан в твоята.
И тихо прислони се моята -
от бури, страсти, страхове далеч.
Вълните вече не са страшни ...
144 1

Тишина

Тишина. И в тишината думи,
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...
287 7 6

Обещах си

Обещах си твърдостта на диаманта
дойде ли буря и трудност непозната,
от яркостта му да заслепявам фалша,
та завистта чак да се стегне в ханша.
Обещах си естествеността на перла, ...
165 1

Концерт в есента

Нито знам откъде, нито зная защо,
в час потаен дочух аз щуреца-солист.
Изненадан, дори вятър спря на место́,
поприседна смирен върху жълтия лист
с мисълта да викне поне три пъти „Бис!“. ...
117

Под лозниците

Под лозниците, в злато потопени,
на стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
във залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен, ...
236 2 6

Платоничен студ

Дошла е сутрин с престилката си бяла,
но на слънцето дирята чезней.
Лагерният огън още сгрява -
последната главня в него тлей.
Сърцето ми, самотно в жарава, ...
192

Не се прави на агне

"Ако се направиш на агне,
вълкът ще те изяде"
българска пословица
Вълкът обича агънца да хруска,
по-крехките са чуднички на вкус. ...
246 1 4

Есенни щрихи

Есенни щрихи, малко тук, повече там,
рисуват картини из стария град.
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам,
потръпва от настъпилия хлад.
Едно паднало, изгубено листо, ...
173

Посрещам неволята

Престъпността като бамбук расте,
неграмотността вече всичко превзе,
простотия и цени скачат до небето,
моралът е заровен дълбоко в морето.
С тъмнина и страх ласкаят ме, ...
216 1

На стената

Ти си моята преграда,
Пред всичко подло - познато;
Пред твой поглед пиша ода,
Аз съм на своето място
Подобно монах в манастир ...
206

Балканска депресия

Забелязвам напоследък,
всичко губи своя чар.
Ни назаде, ни напреде,
времето скова кат' вар,
забравена на купче. ...
188

Умиране е суша между капките...

Сезоните рамкират територии
откъсвайки от времето парчета.
Дали летиш надолу или горе
зависи от размаха на крилете.
Летеж е свободата да се рееш ...
322 7 11

С вяра прегръщай живота

Често си мислиш, че твоят Живот е объркал
пътя, а той всяка стъпчица е подредил.
Знаеш късметът ти, че е на сметище хвърлен,
но ще научиш за теб, че го е съживил.
Ще те закриля, и пази от лошо Животът, ...
213 1 2

Събудете се

Защо ви будя питам се отново аз,
опитвам пак и отново ще опитвам.
Унесени сте всеки божи ден и час.
Какво е важното за вас тук ви запитвам?
Имаше много българи, будители горди, ...
267 1

Времена

Аморалните говорят за морал,
безгласните се считат за вокал,
безскрупулните – за ангели небесни,
грешниците пледират, че са безгрешни!
Агресивните представят се за мили, ...
288 1

Гара Живот

За всеки този бързащ влак
е с първа или крайна спирка.
Наместник божи дава знак,
всевишният надува свирка.
Световният локомотив ...
270 3 2

Сезоните в женската съдба

Пролет, лято, есен, зима,
редуват се във женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.
Ту палава и нежна като пролет, ...
191 5 2

Есенна антигравитация

Дъжда плисна, та удави.
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка, ...
173