Не са ни пречка време и пространства –
(това са относителни неща).
Обичам те. И чувствата ми странстват –
към теб вървя през болка и през рани.
Безмълвно боледува любовта. ...

1. По- тежка от море ( поезия)
2. Кутията на Пандора( поезия)
3. Посока за грях ( еротична поезия)
4. Ошкембечена кръчма( пиянска лирика, хумор) :)
* в изпълнение на Павлина Йосева и Балчо Балчев

Музика: SAVOV
Текст: SAVOV
Аранжимент: SAVOV & Алекс Нушев
Продуцент на звукозаписа: БНР
------------------------------------------------------------------------------ ...

И тази нощ е облачно, ще поръми.
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...

> Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не я пускай в къщата си, щото като я пипнеш, ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем об ...

— Художнико, каква е любовта?
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...

Ние ли ритнахме
пълната кана със вино
и оцветихме
до девственост белия сняг?
Ние ли с тебе ...

Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен, ...

Този прашен коптор ли е твоята църква, зографе?
Поболяваш се в нея, стените се лющят и кихат.
Уморен еретик, от години пламтящ в auto da fe,
слез за малко от кладата. В моите длани е тихо.
Побелял си от взиране в тъмния край на небето, ...

Нестройни са ми думите. И пак
бележа с изречения вината.
Без отговор, поредното ми „Как?“
зачеркнало е пътя за нататък.
В секунда, приравнена на живот, ...

Ще разгърна душата ти свита
като стар недописан роман.
По корицата вехта, протрита,
длан прокарвам в праха насъбран.
Колко удара тежки поел си ...

МИГЪТ
Росица Чакърова
Не търся вечност в топлите ти длани,
а само се улавям за мига,
защото... то това ще ни остане – ...

****
Денят започва в шест без пет.
Понякога е много тъмно.
Луната – бледолик поет,
върху словата си осъмва, ...

Тук изгревите идват много тихо.
На пръсти, бавно, със сирашка плахост.
Бушуват дълго залези, не стихват,
а помежду им дните тлеят прахово.
Размиват се, пресядат – кост в гърлата, ...

И всичко, дето си отива,
се връща някак си при нас –
не тъй възторжено-щастливо,
не с тая дръзка, жарка страст,
не с тоя романтичен порив ...

Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...

Криви пътеки – измамно безгрижни.
Нямат начало, а край не се вижда.
Криви дървета, над пътя надвесени,
в лятната утрин – странна гротеска.
Уж се изкачваш, а после политаш ...

Бе най-дългата нощ. Нощ за размисъл и тишини.
Нощ, в която пресъхна гласът ми, а после в очите
пак доплуваха всички забравени (ужким) тъги
и разстреляха само с една кратка мисъл мечтите.
Вързах своите пръсти, за да не докосват перото. ...

Много е тъжна, много,
тази пастелна идилия –
капки залязващ огън
в хлъзгави петолиния,
хладно дъждовно стакато ...

ОЧИТЕ ТИ ЦЕЛУВАМ
(сонетен венец)
1.
От изгрева на пролет бяла
до сетния ни земен час ...

Листата до абсурдност са ошарени
сред блудкавата цветност на декора.
Преплитат се окръжности на гарвани,
избягали с последния си орех.
И облаците губят равновесие ...

Дива и промéнлива душа си!
В миг си горски пролетен пожар.
В другия си кладенец опасен.
Лятно зрънце в есенен янтар.
Как ли ме намери – горско духче? ...

Всеки ще мине през тази Врата.
Знаеш, че с хитрост не ще се измъкнеш.
Щом е решила да дойде смъртта,
вече не можеш назад да я върнеш.
Всичките изпити ще са приключили. ...

Дълбаех с хищни нокти под душата си
ковчег за всички свои страхове,
вината с вкус на кръв и шатъра,
под чийто купол фалшът те зове.
Обесвах думите в смълчани стѝхове, ...

Представителен мъж съм ужким –
със пост, осанка, златни очила,
а на огнището ме пращаш с чушки,
че зимата на прага ни била!...
И почва се една жестока битка ...

Мамо, майчице, въздухът стене,
а небето ще смачка земята.
Прегърни ме с ръце озарени,
както само се гушкат децата.
Залюлей ме, защото край мене ...

Самотни са чадърите на плажа,
останаха без цветните чалми.
А искаха на всеки да разкажат
как детски смях над този бряг ръми
и чайките с крилата си подписват ...

Избяга Вярата. Надеждата – след нея.
И Любовта си тръгна мълчешком.
Като опразнена бърлога зея –
един студен и изоставен дом.
Заминаха си... Прав им път тогава! ...