Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3.5K резултата
Самотна майка на дъждовни вéчери
Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного. ...
Обичам твоите превъплъщения...
И в пролет, в лято, в есен и във зима
усещам най-прекрасните творения.
В сърцето и в душата си ми прима,
и моите ден и нощ са окрилени, ...
Поднасям извинение на нашите медици.
Опитват се неравния ми пулс да усмирят.
В монитора се взират доцентите скептици,
решени на загадката ключа да разберат.
– Сърцето ви, госпожо, в аритмия попадна. ...
Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ ...
Измамното усещане за дом
на капчици изтича през улуците,
след себе си оставя тих погром
на светлини, илюзии и звуци.
И хайде пак на път. Духът зове ...
Денят е заприличал на отшелник,
поспрял на датата си в календара.
Обикновен и най-невзрачен делник,
с история от памти века стара.
Където улици, стрехи и къщи ...
Обруганата вяра на времето спряло
утаява съня си в пресъхнали локви,
отзвучава симптомно, без край и начало,
без молитва, без звук. И без покрив.
Не е болка душата ѝ, само – чуплива. ...
Планината е синя, сякаш детско моливче.
Накъдето погледнеш – безветрие; тихо е.
Само ясни прозрения, само малки чудатости.
Заговориш, или замълчиш – все е стихове.
Но сега аз вървя към високо подножие, ...
Понеже не успявам да се впиша
и цялата съм някак на парчета
през май денят ми е накъсан
на ноти... многоточия... тирета...
и още толкова беззвучни рими ...
Ти бе звукът на моята китара,
и всеки дъх на тебе посветих.
Бе всеки следващ лист от календара,
и многоточието в моя стих...
Ти бе цветът в картините ми пъстри... ...
Как със синьо да опиша гръмотевичния страх?
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.
Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?
Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти. ...
От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.
Зад порти не залостих своя гняв. ...
Аз бях добър приятел, но уви –
невинаги съм бил с добри стопани...
Аз съм един – но с милион съдби!
И незаслужено понесох много рани...
Аз бях добър приятел, но защо? ...