Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3.4K резултата

Ноктюрно

Авлига прелита в дъждовния есенен ден.
Отворен прозорец – сърцето ми тихо я кани.
Но с лятно намигване облаци тръгват към мен
и нежната обич в позлата далеч ще остане.
В палитрата есенна рони се крехка тъга. ...
1.2K 13 16

Вечна

Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.
Аз съм листът, по който навярно си писал ...
5.2K 18 57

Дъждовни размисли

Дъждът заваля… И вали, и вали, и вали…
В пространства незрими небесните ангели плачат.
За нашите крехки човешки души ги боли,
в капан уловени от злите слуги на палача.
Камшиците водни плющят през пороя от скръб. ...
1.3K 10 16

Април

Не вярвайте
в безсрамника Април.
Щурее много.
Млад е. Невъздържан.
Къде ли и с коя ли не е бил, ...
3.4K 25 20

Лагерна песен

... не се разсъмва леко в този град – тежи непроветреното му минало,
дай тон за песен, мирно! – някой гад крещи над мен, и утрото е зинало,
тъй тегне историческият мрак над Ловеч, над Скравена и над Белене,
че цял живот се питам – стар глупак, защо било е нужно да се стреляме,
стада прасета да троша ...
819 4 6

Блудният

Откакто си отиде, все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали четеш човекостишия,
но днешното реших да ти го пратя,
че сигурно и ти се притесняваш, ...
5.9K 18 53

Участ

Участ
На Галена Воротинцева
Аз не съм твоят мъж. За беда.
Чудодейство не ми е присъщо:
нито ходя среднощ по вода, ...
7.1K 13 99

Не тръгвай

Не ме оставяй, яхабиби, виж ме – плача!
Нали си спомняш, че ти казах за съня?
Недей! Почакай! На седлото не се качвай!
Пустинята... повярвай ми!... Тя е жена!
Жена е, яхабиби... автор: regina ...
1.2K 2 4

Извисяване

Пуснах корени в тази земя.
Надълбоко в плътта ѝ съм впита.
От копнежи съвсем онемя
в мен душата, преди да политне.
Мимолетно разпервам листа. ...
2K 9 45

Лъжливото таралежче

Живеело едно време красиво таралежче. Всеки ден лъжело, понякога от скука, а друг път, за да навреди. Забавлявало се с животните в гората и тайничко им се присмивало. Мислело ги за глупави или безкрайно наивни.
Веднъж срещнало горската фея. Тя му се усмихнала добродушно и попитала:
- Извинявай Ежко ...
2.3K 8 24

Богата

Имам всичко, което не можеш да купиш, приятелю -
на безсмъртния изгрев прозрачно червения цвят,
тишината на дъх, стоплил стръкчета крехки в земята ни,
вечността на скала, песента на събуждащ се град...
Имам всичко, богата съм. Нося духа жив на времето - ...
1.1K 8 11

Сетната дума

– Отреден ти е Стоил! – огледа я от глава до пети чорбаджи Стойковица, а Божура проплака насреща ѝ:
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
1.9K 9 27

Преливане на бащиния гроб

... в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани,
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...
1.4K 7 2

42

Пътувам в автобус 42.
Това е терапия, която преживявам всеки ден.
Всяка болест, вероятно, ражда пороци. Като мързела. Има родени с пороци, без да са очевидно болни. Примери много – като тръгна из пазара и виждам реститути, политици, пенсионирани корумпета и банкери, ченгета и прокурори: всичките на ...
1.7K 9 12

Дарбата

Там горе, на върха, на Мусала, там, където небето говореше с Бога - на високото, дето връх Ястребец вие врата си като малко дете, търсещо очите на майка си. Там в старата хижа стоеше възрастният прегърбен мъж. Мъж канара, силен и голям - Мустафа. Огромното му тяло лежеше в старото кожено кресло. На ...
1.4K 2 15

Дяволското семе

- Боже, какво си сънувал, когато си създавал този край!? - мислеше си Радина, докато крачеше по утъпканата пътека, която се извиваше, като кафяво-сива усойница между хълмовете и се отправяше към манастира. Гората сякаш се разтваряше пред нея и я водеше нагоре, към билото на планината. На моменти тя ...
2.6K 17 32