Там горе, на върха, на Мусала, там, където небето говореше с Бога - на високото, дето връх Ястребец вие врата си като малко дете, търсещо очите на майка си. Там в старата хижа стоеше възрастният прегърбен мъж. Мъж канара, силен и голям - Мустафа. Огромното му тяло лежеше в старото кожено кресло. На ...

- Боже, какво си сънувал, когато си създавал този край!? - мислеше си Радина, докато крачеше по утъпканата пътека, която се извиваше, като кафяво-сива усойница между хълмовете и се отправяше към манастира. Гората сякаш се разтваряше пред нея и я водеше нагоре, към билото на планината. На моменти тя ...

До сами Троянската Света Обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща ми. Петнайсетина старинни къщи, покрити с каменни плочи, плътно долепени една до друга, с прозорчета, които любопитно надничат в двора на съседа, за разтуха на еднообразния делник. Всеки дом има свое н ...

Този пъстър живот като бърз влак край мене премина.
Не усетих кога побеляха косите ми даже.
Не усетих как стана две педи над мен, мили сине.
И не си и представях деня, в който ще ми покажеш
колко страшно-ненужна, далечна, досадна съм аз – ...

Този мъж, който срещнах в подмола на моята младост,
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.
А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан, ...

„Нали за нас душата го болеше.
Издъхвайки, въздъхнал бе: - Народе????...”
Въжето от бесилото на Левски
висеше страшно
над снега утъпкан, ...

Апостоле, ще помълчим пред теб.
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас. ...

Ах тези нощни спомени – вандали. С копита всеки паметта ми тъпче,
напразно нежно вън Луната гали на мрака чер коприненото гръбче,
звездици му дарява, да замърка. Напразно, остри нокти вади той,
издрасква стих в душата ми. Побъркан, съня ми взе и нощния покой.
Оглеждам се, съвсем непроменени, край ме ...

След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...

Сто години с гласа си надиплях скалистия залив.
И моряци хиляда навеки останаха тук...
Колко кораба спряха край мен, ала пак запустяло,
като черна жалейка, леглото ми мръзне от студ.
За сирените пеят се песни мечтано-лирични, ...

Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. ...

Знаех, ще дойдеш при мене...
Исках поне по-небесно да бъде.
Всичко е пито-платено,
пътят дотук е на всеки отсъден.
Трудно, любими, открихме – ...

По устата ми парят горчивите капки самотност,
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...

Остана на баира само църквата,
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.
И няма звук. Ни стон. Светът – застинал. ...

Подивяла от ярост си в страшната пагубна нощ...
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
Умъртвени надежди и сринати плахи мечти, ...

Музика и текст: Иван Ненков
Изпълнение Дует " Морскии струни"
Живка Митова и Иван Ненков
Арж. Бойко Иванов
Преди доста години направих инструментал на тази песен , а сега вече когато приключихме работата по диска на дует " Морски струни" , песента вече е факт. Според скромното ми мнение, диска стана ...

БУРЯТА
На Анелия
Бездънно и невидимо ведро
над Търновград тревожно се излива.
Завихри се и ледено хоро, ...

Стреснал съня ви, тътен свисти със закана...
Не, не сънувате, милички хора в Адана,
Газиантеп, Пазарджък и градчетата прашни.
Ставайте! Бягайте! Ужас с проекции страшни
сънища нощни в четири дебне зловещо, ...

МОЛИТВА ЗА ЗАВРЪЩАНЕ
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар. ...

Опитва януари да избърше сълзите ми сред браздулици кал
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
Не ме прекършват бури, урагани, инатът ми за трима ...

В този дом от години така е прието:
от среднощна тъга ли почукаш прегърбен –
не заяжда на дворната порта резето
нито пантите скърцат с ръждясали зъби.
Чаша вино за чуждата скръб ще намеря ...

Обич доживотна, след живота – също!
Спомен като ласка – в мрака ми светулка.
Мама от небето пак ли ме прегръща
в родното ми село – моя първа люлка.
Грапавите длани и петите боси – ...

По алеи от дъжд два сезона и нещо похарчих.
А далече е петият – дявол и вятър го взел! –
Само ти си до мен все така, мое мило другарче –
в тоя мелничен свят – и посока отнесъл, и цел.
Но солен е дъждът. И умората вече нагарча. ...

Мадлен
Ах, какво бе – болест нова?
Зла отрова?
С дни в легло съм повален.
Спомняйки те, тъй красива, ...

Дълбините на нашите рани са клисава почва,
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...

Блъсканица. Шум. Патаклама.
Всеки гледа някой да предвари.
На сергия – в облак от тъма –
дяволът продава катинари.
"Хайде, хора! Спазвайте си ред! ...